Определение по дело №581/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение N105/08.06.2009г., постановено по гр.д.N 187/2008г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявеният Б. М. К. от Г. против М. М. Х. и Х. А. Х., и двамата от С., О., иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.129 от ГПК като недопустим.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Б. К., който чрез пълномощника си го атакува изцяло. Сочи съображения. Моли същото да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание пълномощникът на жалбодателя поддържа жалбата и искането си за връщането на делото за ново разглеждане от РС-Момчилград.

Ответниците по жалбата чрез пълномощника си са депозирали отговор по реда на чл.263 от ГПК. Със същия се излагат съображения за оставяне в сила на атакуваното решение. В съдебно заседание въззиваемите се представляват от адв.Ч..

Нови доказателствени искания страните не са правили.

Окръжния съд, като прецени съßраните по делото доказателства във връзка с подадената жалба, констатира следното:

РС-Момчилград е сезиран с искова молба, подадена от Б. М. К. от Г. против М. М. Х. и Х. А. Х., и двамата от С., О.. В исковата молба се сочи, че наследодателя на ищеца - Ш. Р. К., преди образуване на ТКЗС бил собственик на нива с площ от 0,500 дка, находяща се в землището на С., О., в местността „Т. а.”. Твърди се, че към настоящия момент тази нива попадала в строителните граници на С. и се владеела от ответниците. Със свое решение № 137 АУ/01.03.1995г. ПК-Момчилград признала правото на собственост на Ш. Р. К. върху процесната нива, но отказала възстановяването й поради попадането на имота в регулацията на селото. С предписание за допускане на изработване на помощен план ищецът предприел действия по замерване на имота, но ответниците не го допуснали в него. Твърди, че от емлячен регистър на землище С. било видно, че наследодателят му бил собственик на посочената нива. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че наследодателят му Ш. Р. К. /б.ж. на С./ преди образуване на ТКЗС е бил собственик на нива с площ от 0,500дка, находяща се в землището на С., О., в местността Т. А., при граници – изток-нива, север-път, юг-нива, запад-път, и попадаща към подаване на исковата молба в нива с площ от 0,500 дка при граници : УПИ І-1, улица и улица в строителните граници на С., и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението на процесния имот.

От събраните по делото доказателства се установява, че Ш. Р. К. е подал декларация за притежавани непокрити земеделски имоти. Между изброените в същата имоти е описана и нива от 5 ара в местността „Т.а.”.

С НА за учредяване право на строеж върху недвижим имот №190/, том 1, дело № 315/1965г. УС на ТКЗС „Ген.полк. Хр. М.”, Г. е отстълил право на строеж върху кооперативен имот, находящ се в С., съставляващ парцел 1, кв.3 от 620 кв.м. по частичната регулация на С. в полза на член-кооператора М. Ш. от С..

С НА № 167, том1, дело № 295/1996г. Ш. Р. К. като пълномощник на М.Ш. К. и Х. Х. К. продал на М. М. Х. едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 93кв.м., „построена в държавно място/отстъпено право на строеж/, представляващо парцел 1, пл.сн.№1 в кв.10 по плана на С..

С Решение № 137 АУ/01.03.1995г. ПК-Момчилград признала правото на собственост на Ш. Р. К. върху нива от 0,500дка, находяща се в строителните граници на С., местността „Т. а.” и поради това, че имотът се намира в регулацията на селото е отказала възстановяването на имота. На 10.03.2006г. Ш. Р. К. починал /независимо, че в удостоверението за наследници длъжностното лице е пропуснало да изпише имената на починалия, след проверка на вписания ЕГН на същия и ЕГН на Ш. Р. К., посочен в НА за покупко-продажба на недвижим имот №167/1996г., съдът констатира, че се касае за лице със същите имена/, и е оставил за свои наследници съпруга и три деца, измежду които и ищецът в настоящото производство. На основание подадена от последния молба община Момчилград е разрешила изработването на помощен план за имот – нива с площ 0,500дка в местността „Т. а.”, находяща се в строителните граници на С..

От показанията на разпитаните по делото свидетели К. Ш., М. Ш., Ф.С., Ю. А. и Х. Ю. се установява, че нивата била на Ш. и К., които били двама братя. Строили къща по времето на ТЗКС на местото на Ш.. Бащата на Б. имал нива в С.; св.Ф. С. твърди, че преди ТКЗС площта на нивата била около 800кв.м.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло. В заключението си вещото лице посочва, че процесният имот е неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на С.. Ответниците заградили и ползвали имот с площ 670кв.м. извън УПИ І-1 в кв.10 по действиящия ПУП на С.. Процесният имот попадал в границите на заградения от ответниците имот.

При тези данни, от правна страна съдът съобрази следното:

Искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е положителен установителен иск, и с него следва да се установи принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към един минал момент – към момента на внасянето на земята в ТКЗС, ДЗИ или друга селскостопанска организация. По този иск ищецът следва да проведе пълно доказавне на правопораждащите собствеността факти преди образуване на ТКЗС. От събраните гласни доказателства не се установяват твърденията на ищеца, неговият наследодател да е бил собственик на процесния имот преди внасянето му в ТКЗС. В приетото по делото заверено ксерокопие на декларацията също няма данни кога е подадена тя и кой период от време касае. От същото не може да се направи извод дали декларацията е послужила за вписване в емлячния регистър на С. и дали касае собственост върху имота преди внасянето на имота в ТКЗС, каквито са твърденията на ищеца. По принцип, емлячният регистър е официален документ, удостоверяващ изявлението на лицето, че записаните земеделски имоти са негова собственост; въз основа на подадена декларация от собственика, регистърът се попълва от съответно длъжностно лице, със заверка на съответната страница от емлячния регистър. В настоящия случай ищецът не сочи доказателства за подобно попълване на регистъра и надлежно извършени съответни действия от страна на длъжностно лице.

Като взе предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Ето защо, следва решението на първоинстанционня съд да се потвърди като правилно и законосъобразно, макар по различни съображения. Въпреки, че в диспозитива на решението съдът е изписал, че отхвърля иска като недопустим, в действителност той е изложил мотиви за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан, поради което тази инстанция приема, че правилно е произнесен съдебен акт-решение, и със същия е отхвърлен предявеният от ищеца иск.

При този изход на делото разноски за тази инстанция се следват в полза на въззиваемите, но въпреки че се претендират, такива от тях пред въззивния съд не са направени.

Водим от изложеното, и на осн.чл. 271 от ГПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 105/08.06.2009г., постановено по гр.д.N 187/2008г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2