№ 111
гр. Русе , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Олга В. Петрова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520200247 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-1085-000045/22.01.2021г., издадено от
Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, против И. Б. Г., с ЕГН-**********, за
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, а за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б.а“ от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба от И. Б. Г.. В нея се твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, в с.з. се явява лично и с упълномощен
представител, поддържат жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, изпращат упълномощен
представител, който поддържа НП.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 31.12.2020г., около 18,00ч. лицето М.Ц. отишла при автомобила си марка
„Форд“, с рег.№ Р 1447 КВ, който бил паркиран на паркинг по ул.“Д-р Петър Берон“ /в
района на ОУ „Иван Вазов“/ и забелязала, че под чистачките на автомобила си има
оставена писмена бележка от неустановено по делото лице, на която било записано, че
л.а. марка „Сааб 93“, с рег.№Р 7838 ВХ, около 13,00ч. на 30.12.2020г. при маневриране
на заден ход било предизвикало ПТП с имуществени вреди по двата автомобила. С
оглед установеното М.Ц. сигнализирала органите на сектор „ПП“-ОДМВР – Русе, а
св.В. установил собственика на автомобила „Сааб“ - Веселка Димитрова Г.а. След
1
проведен с последната телефонен разговор от св.В. с В.Г.а, последната заявила, че на
30.12.2021г. нейният съпруг – жалб.И.Г. е управлявал автомобила марка „Сааб 93“, с
рег.№Р 7838 ВХ. На 31.12.2020г. св.В. призовал в адм. сграда на Сектор „ПП“-
ОДМВР-Русе жалб.Г., който написал писмени обяснения, в които посочил, че
действително на 30.12.2020г. е управлявал /маневрирал на заден ход/ л.а. марка „Сааб
93“, с рег.№Р 7838 ВХ в района на паркирали автомобили по ул.“Д-р Петър Берон“, но
не бил разбрал, че бил настъпил удар между неговия автомобил и другото МПС марка
„Форд“, с рег.№ Р 1447 КВ, поради което и продължил движението си с л.а. марка
„Сааб 93“, с рег.№Р 7838 ВХ, без да остане на местопроизшествието и да сигнализира
органите на ОДМВР – Русе /респективно да окаже съдействие за установяване на
вредите по двата автомобила в резултат на това ПТП/. Същевременно св.В. направил
оглед на автомобилите „Форд“ и „Сааб“, изготвил снимков материал /приложен по
делото/ и с оглед установените обстоятелства съставил против жалбоподателя АУАН
бл.№841766/04.01.2021г. за извършени нарушения по чл.40, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок, а разгледана по
същество е основателна.
Съдът приема, че АУАН и НП не са съставени законосъобразно, като
нарушенията не са доказани да са извършени от жалбоподателя несъмнено и безспорно
от обективна и субективна страна - съобразно чл.6 от ЗАНН.
Относно т.1 от НП
Съдът приема, че не е несъмнено и безспорно доказано по делото, нарушението
по т.1 от НП да е извършено умишлено от субективна страна от жалб.Г.. Този извод
следва, както от обстоятелството, че още от самото начало при беседата си със св.В. /и
при написаните и приложени по делото писмени обяснения/ на 31.12.2020г., жалб.Г. е
твърдял, че не е разбрал за настъпилото съприкосновение между двете процесни МПС,
така и от обстоятелството, че от снимковия материал по делото е видно, че ако е
настъпила действително съприкосновение между двата автомобила, то същото е било с
изключително минимален интензитет /ако се приеме, че охлузванията по боята на
двата автомобила изобщо е в причинно-следствена връзка с причинено от
жалбоподателя ПТП/. Освен това по делото не е установено от АНО лицето, което е
оставило информативната бележка на л.а. марка „Форд“, с рег.№ Р 1447 КВ и което
евентуално да даде обяснения в качеството на очевидец на настъпилото и процесно на
настоящото производство ПТП, поради което и констатациите н АУАН и НП остават
недоказани по делото и в противовес на твърденията на жалбоподателя и св.Г.а, според
които жалб.Г. не е бил разбрал за причиняване от негова страна на процесното ПТП.
Поради това, съдът не изключва възможността жалб.Г. действително да не е разбрал за
съприкосновението между двете МПС, напротив, допуска в по-голяма вероятност
такива да са възприятията му като водач на МПС „Сааб 93“, с рег.№Р 7838 ВХ, във
връзка с настъпилото ПТП на процесното място и дата.
Следва да се отчете, че начина на описание на нарушението само посредством
цитиране на нарушената норма на чл.40, ал.1 от ЗДвП, без да е налице пълно описание
на обстоятелствата за твърдяното настъпило ПТП, сочи на допуснато и съществено
нарушение на правилата на чл.42 и чл.57 ЗАНН, касателно липса на описание на
обстоятелствата при които е извършено твърдяното от касатора нарушение, а св.В. се е
доверил единствено на описаната фактическа обстановка от неустановено по делото
лице /посредством поставена от бележка на автомобила марка „Форд“, с рег.№ Р 1447
КВ/, което сочи на извод за недоказаност в пълен обем на описаното в АУАН и НП
нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП.
2
Относно т.2 от НП
Задълженията на водачите, регламентирани в чл.123, ал.1, т.3, буква „а” от ЗДвП,
са когато при ПТП са причинени само материални щети, какъвто е процесния случай.
Съществения признак на тази законова хипотеза е да се окаже съдействие за
установяване на причинените вреди в резултат на настъпило ПТП с управлявано от тях
МПС. Такива обстоятелства по настоящото производство не са установени.
Нарушението по чл.123, ал.1, т.3, буква „а” от ЗДвП е акцесорно на това по чл. чл.40,
ал.1 от ЗДвП. При положение, че съдът приема, че не е налице извършено нарушение
от жалбоподателя по т.1 от НП от субективна страна, то не са налице и законови
основанията за налагане на наказание от АНО и по чл.123, ал.1, т.3, буква „а” от ЗДвП,
т.к. на жалб.Г. в настоящия казус не може да му се вмени такова задължение по т.2 от
НП. Освен това, когато пол. служители са призовали на 31.12.2020г. жалб.Г., той се е
явил в адм. сграда на Сектор „ПП“ към ОДМВР – Русе и след като е разбрал повода на
проверката е дал обяснения на св.В. за причината, поради която е продължил да
управлява л.а. марка „Сааб 93“, с рег.№Р 7838 ВХ след настъпване на процесното
ПТП, а именно, че не е разбрал по какъвто и да е начин за настъпилото ПТП между
двата автомобила, поради което и е оказал единствено възможното съдействие на
горепосочената дата 31.12.2020г., както и на 04.01.20221г., когато бил съставен АУАН
бл.№841766/04.01.2021г., връчен на жалбоподателя надлежно срещу подпис.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН,
във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.4 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По горепосочените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-000045/22.01.2021г., издадено
от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, против И. Б. Г., с ЕГН-**********, с
което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, а за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.а“ от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати на И. Б. Г., с ЕГН-**********, сумата от
300 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63,
ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.4 от
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3