Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1721 по описа
за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В
исковата молба се твърди, че на 08.05.2016г. ищецът „Т.б.б.“ЕАД сключил Договор
за потребителски кредит №********** с ответника К.Г.С.. Общият размер на
потребителския кредит, посочен в Договора, бил 1549,65 лева. Банката се
задължила да преведе средствата по кредитната сметка на продавача на стоката,
избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. В тази връзка
кредиторът превел на продавача на стоката сумата от 1448 лева, на основание
фактура от 08.05.2016г. Към тази сума била прибавена и еднократна такса за
оценка на риска в размер на 185,96 лева. Потребителят пожелал да сключи и
застраховка живот в размер на 101,65 лева, като крайното задължение по
Договора, в т.ч. и договорена договорна лихва от 232,41 лева, било в размер на
1968,02 лева. Тази сума трябвало да бъде върната от ответника на 18 месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план, част от Договора. Въпреки така
сключения договор, ответникът-длъжник не платил нито една от уговорените
месечни вноски. След като пропуснал да плати три последователни вноски с падежи
на 15.06.2016г., на 15.07.2016г. и на 15.08.2016г., считано от 16.08.2016г.
настъпила предсрочна изискуемост на задължението. За настъпването на тази предсрочна
изискуемост на задължението ответника бил изрично уведомен с писмо, изпратено
до посочения от него адрес за кореспонденция. Въпреки това, в обратните
разписки за доставка на писмата било посочено, че те останали невръчени, тъй
като не били потърсени от адресата. Съгласно разпоредбата на чл.25.11 от
Договора, уведомлението в този случай се считало за връчено на длъжника.
Предвид това, след 16.08.2016г. цялото неплатено вземане на кредитора в размер
на 1968,02 лева станало незабавно изискуемо. На 28.10.2016г. ищецът депозирал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№1361/2016г., по което на 01.11.2016г. била
издадена Заповед №726 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК. Със същата заповед на ответника-длъжник било разпоредено да
заплати на ищеца сумата от 1735,61 лева главница, договорна лихва за периода от
15.06.2016г. до 16.08.2016г. в размер на 232,41 лева, обезщетение за забава за
периода от 15.06.2016г. до 20.10.2016г. в размер на 30,77 лева, законна лихва
от 31.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 339,98
лева разноски по делото. Тази заповед била връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви
настоящия иск против К.Г.С.. Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че по горепосочения договор
ответника дължи на „Т.б.б.“ЕАД неизплатена главница в размер на 1735,61 лева,
договорна лихва в размер на 232,41 лева за периода от 15.06.2016г. до
16.08.2016г., обезщетение за забава в размер на 30,77 лева за периода от
15.06.2016г. до 20.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2016г.
до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност, в
случай, че иска бъде отхвърлен, желае съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца по процесния договор главница в размер на
1735,61 лева, договорна лихва в размер на 232,41 лева за периода от
15.06.2016г. до 15.11.2017г., обезщетение за забава в общ размер на 288,97 лева
за периода от 15.06.2016г. до 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените в настоящото
производство и в производството по ч.гр.д.№1361/2016г. по описа на
РС-Димитровград деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.Г.Х.-
особен представител на ответника К.Г.С., депозира отговор на исковата молба, в
който поддържа, че предявения иск е неоснователен. Счита, че сключения между
страните договор е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави. Лихвеният процент
значително надвишавал средния такъв за банковите институции в страната за
периода, касаещ договора за потребителски кредит. Прави възражение за нищожност
на договора за кредит, тъй като поставял в тежко състояние ответника и в
предварителна невъзможност да плаща кредитните вноски. Възразява за
прекомерност на посочения в договора лихвен процент. Иска предявения иск да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №********** от
08.05.2016г. „Т.б.б.“ЕАД е предоставила на
К.Г.С. потребителски паричен кредит в размер на 1549,65 лева, с който
той е закупила телевизор“LG“ и GPS „Гармин“. Съгласно Договора
ответникът трябвало да заплати еднократна такса за оценка на риска в размер на
185,96 лева и застрахователна премия за сключена застраховка „Живот“ в
размер на 101,65 лева, за която дал изрично
съгласие. Между страните било договорено длъжникът да заплати и договорна лихва
в размер на 16,29%, представляваща възнаграждение за кредитора. От своя страна
ответникът се е задължил да върне на кредитора сумата от общо 1968,02 лева,
като това трябвало да стане на 18 месечни вноски през периода от 15.06.2016г.
до 15.11.2017г., съобразно приложен към Договора погасителен план. Първите 17
вноски била в размер на 109,33 лева, а последната вноска в размер на 109,41
лева. Договорено било, че ако потребителят допусне пълно или частично просрочие
при изплащане на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение
съгласно Погасителния план ставало предсрочно и незабавно изискуемо, считано от
датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски
/чл.16.2 от Договора/. От този момент върху цялото непогасено задължение
започвала да се начислява законната лихва до окончателното погасяване на
задължението. Видно от представения по делото договор, ответника К.Г.С. е
подписал същия като кредитополучател на 08.05.2016г. Същевременно на същата дата той е подписал и
декларация, че е получил стоката, описана в чл.8 от Договора за потребителски
кредит, от продавача й.
От приложения към
исковата молба заверен препис от фактура №**********/08.05.2016г., издадена от
Технополис България“ЕАД, се установява, че ответника е закупил с предоставения
му кредит от 1448 лева телевизор“LG“ и GPS „Гармин“ от магазин „Технополис“-гр.Стара
Загора.
Съгласно, приетото
като доказателство по делото, Застрахователно удостоверение по Групова застрахователна полица №81001NLВ2011, издадено от ЗК“Уника
Живот“АД, К.Г.С. е бил застрахован със застраховка „Живот“ на 09.05.2016г. за
срок- срока на отпуснатия му кредит, като за това е била платена
застрахователна премия от 101,65 лева от
застрахователния посредник „Т.б.б.“ЕАД.
С 2бр. Уведомление
за настъпила предсрочна изискуемост, изпратени до ответника на посочените в
Договора за кредит адреси в с.**, община Димитровград, и гр.Стара Загора,
ищецът е уведомил К.Г.С., че поради неизпълнение на задълженията му по договора
и просрочие в изплащането на вноските с падежи 15.06.2016г., 15.07.2016г. и
15.08.2016г. цялото му непогасено задължение към Банката ставало предсрочно
изискуемо, считано от 16.08.2016г. От представените по делото 2бр.разписки за
връчване се установява, че въпросните уведомления не са били връчени на
ответника, тъй като той се бил преместил на друг адрес /за уведомлението
изпратено в с.**/ и тъй като пратката не била потърсена от получателя /за
уведомлението изпратено в гр.Стара Загора/.
Поради това, че К.Г.С.
не изпълнил задължението си по Договора, на 28.10.2016г. ищецът подал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за незабавно изпълнение по отношение
на длъжника сумата от 1735,61 лева, дължима по Договор за потребителски кредит
№********** от 08.05.2016г., договорна
лихва за периода от 15.06.2016г. до 16.08.2016г. в размер на 232,41 лева, мораторна
лихва за периода от 15.06.2016г. до 20.10.2016г. в размер на 30,77 лева,
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в
съда-31.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените деловодни разноски.
В РС-Димитровград
било образувано ч.гр.д.№1361/2016г., по което съдът издал Заповед №726/01.11.2016г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Със същата заповед съдът разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за
изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради
което възникнали предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на
настоящия установителен иск от страна на ищеца.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото, съдът назначи и прие заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на тази експертиза, по
процесния договор, към 31.10.2016г., ответникът не е платил нито една
погасителна вноска. Остатъкът от неплатеното задължение за главница е 1735,61
лева, договорната лихва е в размер на 232,41 лева, а обезщетението за забава за
периода от 15.06.2016г. до 05.11.2018г. е 291,27 лева. Ищцовото дружество било
превело на „Технополис България“ЕАД сумата от 226702,23 лева на 09.05.2016г. ,
като в тази сума било включено и задължението по процесната фактура на
ответника. На 08.06.2016г. ищеца е превел на ЗК“Уника Живот“ сумата от 39109,83
лева, като в нея е включена и сумата за застраховка на ответника.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№726/01.11.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1361/2016г.
Между страните не
се спори, че на 08.05.2016г. „Т.б.б.“ЕАД и К.Г.С. са сключили Договор за
потребителски кредит №**********. Безспорно се установи, че по този договор на
ответника е бил предоставена в кредит парична сума за закупуване на телевизор и
навигационна система, която е била преведена от Банката директно на Продавача
на стоките, като К.С. е трябвало да върне същата на 18 месечни вноски в общ
размер на 1968,02 лева. Не се спори по делото, че до изтичане срока на
договора- 15.11.2017г., ответникът не е превел в полза на ищеца нито една от
уговорените в погасителен план вноски.
Спорно по делото е
настъпила ли е предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит,
кога е станало това, бил ли е уведомен ответника за настъпване на предсрочната
изискуемост на задълженията, кога и по какъв начин е направено това, дължи ли и
какви суми К.Г.С. на „Т.б.б.“ЕАД.
Съгласно т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК
на ВКС, в хипотеза на предявен иск по чл.422 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като банката –кредитор трябва
да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Прието е в
практиката на съда, вкл. ползваща се със задължителна сила съгласно чл.290 ГПК
/реш.114 от 07.09.2016г. по т.дело №362/2015г. на ТК, Второ т.о. на ВКС/, че
тълкувателното решение, цитирано по-горе намира приложение и спрямо договорите
за потребителски кредити тъй като разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ се отнася към
всички договори за кредит.
В настоящият
случай, между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит, в който е
предвидено, че при просрочване на три
поредни месечни вноски, считано от падежната дата на третата погасителна
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от Договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането /чл.16.2 от
Договора/. Предвид настъпилата забава в плащанията по Договора, както и след
неплащане от страна на ответника на три
поредни погасителни вноски на 15.06.2016г., 15.07.2016г. и 15.08.2016г. за
ищеца е възникнало основание да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Изискуемостта
на вземанията при такава договореност, не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е
уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост /т. 18 от ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. №
2561/2014 г. ма ВКС, II т.о.
и решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д. 57/2012г. на ВКС I т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Въпреки, че в
Договора е налице клауза за автоматична предсрочна изискуемост, за настъпването на същата
е необходимо уведомяване, като изявлението на кредитора следва да достигне до
кредитополучателя, съгласно императивното изискване на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и
разясненията на т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
В случая по делото не се установява отправеното
от ищеца волеизявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми
да е достигнало до ответника преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК.
По делото са
представенаи 2бр. Уведомления за предсрочна изискуемост, изпратени до
посочените от ответника два негови адреса в с.**, община Димитровград и в
гр.Стара Загора. С тези уведомления, Банката го уведомява, че вземането й е
станало предсрочно изискуемо, тъй като той е просрочил плащането на горепосочените
три поредни месечни вноски. По делото обаче не се събраха доказателства, че
тези покана са били връчени на ответника преди депозирането в съда на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от ищеца на 28.10.2016г. Видно
от представените от ищеца 2бр.разписки за връчване е, че изпратеното до
ответника в с.** уведомление не е връчено, тъй като той се е преместил от друг
адрес, а това изпратено в гр.Стара Загора не е било потърсено от адресата и
съответно също е останало невръчено.
Предвид това, съдът
счита, че в настоящото производство ищецът не доказва по категоричен начин, че
е обявил на длъжника предсрочната изискуемост на задължението му по процесния
договор за кредит преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК в съда. В тази връзка следва да се има предвид, че нито
заявлението по чл.417 ГПК, нито връчването на издадената
заповед за изпълнение, има характера на уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост на задължението. Евентуално, обявената от кредитора с връчване на
исковата молба предсрочна изискуемост, при наличие и на останалите предпоставки
за това, не може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемостта на задължението и представлява ново основание за осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед. Поради това, липсата на обявена на
длъжника предсрочна изискуемост, води до извод, че банката не е надлежно
упражнила това свое право, респ. не е налице изискуемо вземане на ищеца
– кредитор за заявените суми по договора за кредит към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда.
Поради това предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място съдът намира
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание
чл.79 и чл.86 от ЗЗД за допустими за разглеждане на производството по чл.422 от ГПК.
В процесния договор,
кредитополучателят е посочил своя постоянен адрес ***, и настоящ адрес в Стара
Загора, кв.“Зора“ ул.“Хрищян Войвода“8-А-34, като се е задължил да уведоми
кредитора при евентуалната им промяна. Видно от представените с исковата молба Уведомления
за настъпила предсрочна изискуемост е, че те са адресирани до К.Г.С. именно на
посочените от него при сключване на договора за кредит постоянен и настоящ
адрес. Въпреки това, С. не е бил открит на нито един от двата адреса, в т.ч. и
от съда във връзка с настоящото и заповедното производство, водени срещу
ответника. Поради това, следва да се приеме, че въпросните уведомления,
съдържащи изявлението на кредитора за обявявана на кредита за предсрочно
изискуем, му са били връчени от съда след започване на производството по
делото, ведно с исковата молба от ищеца против него.
Уведомяването
на длъжника, че кредитора прави кредита предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба, но след издаване на заповедта за
изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент. Изменението на основанието, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС.
От друга страна следва да се има
предвид и обстоятелството, че по процесния договор за кредит последната
погасителна вноска е дължима от ответника на 15.11.2017г., т.е. след издадената
по отношение на длъжника заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1361/2016г. по описа на РС-Димитровград, но преди депозиране на
исковата молба в съда и образуване на гр.д.№1721/2018г.- 02.11.2018. В този
смисъл, срокът на договора е изтекъл преди завеждане на настоящото дело от
страна на ищеца, като изискуемостта на цялата дължима сума по Договора за
потребителски кредит е настъпила на 15.11.2017г.
Евентуалния осъдителен иск от ищеца се счита
предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода на делото по
главния иск. В случая предвид отхвърлянето на главния иск, като неоснователен, съдът дължи произнасяне по основателността
на евентуалния осъдителен иск.
За установяване на валидно
правоотношение между страните следва да бъде доказан правопораждащия факт –
сключването на договор за кредит като в случая този факт
е безспорно доказан. Изпълнението на кредитора – банка на задължението по
договора също е доказано. Процесния договор за потребителски кредит е подписан от
К.Г.С., в качеството му на кредитополучател, на 08.05.2016г. В нарочна
Декларация към същия Договор, последния е удостоверил, че е получил стоката, описана в чл.8
от Договора от упълномощения търговски партньор. Доколкото ответника е подписал
декларацията към договора, то следва извода, че той реално е получил закупената
от него стока. Извод в тази насока може да се направи и от представената по
делото фактура, от която е видно, че срещу плащане на процесната сума магазин
Технополис-Стара Загора е продал на С. телевизор и навигационна система.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че С. не е изпълнил изцяло паричното
си задължение по договора за заплащане на месечните погасителни вноски по
договора за кредит. Последното се установява от заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза, което съдът кредитира, като обосновано и безпристрастно дадено. Тъй
като по осъдителния иск се претендира сумата по целия договор, то следва да се
направи преценка били ли са налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем към датата на предявяване на иска. Съдът намира, че към
датата на депозиране на исковата молба в съда-02.11.2018г., длъжникът – ответник не е бил уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Както вече изложено по-горе и
съобразно приетото в практика на ВКС със задължителен характер, издадената
заповед за изпълнение на длъжника няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл,
но исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по
иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Същевременно с изтичане на срока на договора за кредит, цялото задължение
по него е станало изискуемо считано от 15.11.2017г. В настоящия случай са налице
основанията за присъждане на всички неплатени по процесния
договор вноски, доколкото срока на същия вече е бил изтекъл към 02.11.2018г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че дължимите суми по
договора за кредит са платени на банката, не е ангажирала
доказателства в тази насока. Установява се от заключението на вещото лице, че
плащане по кредита не са извършвани след сключванетго му, като дължимата от С. сума за
главница по Договора е в размер на 1735,61 лева, който съответства и на
исковата претенция на ищеца. В тази сума освен стойността на закупените от
ответника стоки- 1448 лева, са включени и платена от ищеца еднократна такса за
оценка на риска- 185,96 лева и застраховка „Живот“ в размер на 101,65 лева.
Съдът намира
възражението на особения представител на ответника, че уговорената от страните
клауза за плащане на договорна /възнаградителна лихва/ е нищожна, предвид
завишения й размер, за неоснователно. Въпросната договорна лихва е определена
от страните в процесния Договор в размер на 16,29% /чл.9 т.1 и т.2/, като тя за
целия срок от 15.06.2016г. до 15.11.2017г. възлиза общо на 232,41 лева при
размер на главницата от 1735,61 лева.
Така определеният от страните размер на договорната лихва според съда не е
завишен и по никакъв начин не поставя в неравностойно положение
кредитополучателя, поради което въпросната клауза от Договора за кредит не е
нищожна. По делото не бяха представени доказателства, че ответника е погасил
изцяло или частично задължението си за плащане на договорна лихва, поради което
за периода на договора той дължи такава в пълния й размер от 232,41 лева.
На следващо място,
съдът намира, че след преустановяване на плащането на дължимите месечни вноски,
от 15.06.2016г. –датата на първата неплатена вноска, ответника дължи
обезщетение за забава. С помощта на електронен калкулатор за изчисляване на
законна лихва от сайта www.calculator.bg съдът изчисли размера на дължимата законна лихва върху всяка от
неплатените месечни вноски за главница за периода от падежа на всяка една от
тях до 30.10.2018г., която е посочена от ищеца, като момент на изготвяне на
исковата молба. По този начин съдът изчисли, че законната лихва за забава за
процесния период върху всяка вноска за главница по Договора възлиза в общ
размер на 288,97 лева. Доколкото тази сума е идентична с посочената в евентуалния
осъдителен иск от ищеца, то предявения от него иск с правно основание чл.86 от ЗЗД също се явява основателен и доказан.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.8 вр.ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски във връзка с предявения от него осъдителен иск,
а именно 88,74 лева за платена държавна такса, 150 лева юрисконсултско
възнаграждение /определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК/, 184,96 лева-възнаграждение
за особен представител и 180 лева- възнаграждение за вещо лице. По отношение на
разноските на ищеца по ч.гр.д.№1361/2016г. по описа на РС-Димитровград в размер
на 339,98 лева, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани, предвид
отхвърляне на установителните искове.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.б.б.”ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул.”***Д.- изпълнителни
директори, против К.Г.С.,
с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да
бъде признато за установено, че К.Г.С., с ЕГН **********, дължи на „Т.б.б.”ЕАД, ЕИК **, сумата от 1735,61 лева /хиляда
седемстотин тридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, главница по Договор
за потребителски кредит №********** от 08.05.2016г., договорна лихва за периода
от 15.06.2016г. до 16.08.2016г. в размер на 232,41 лева /двеста тридесет и два
лева и четиридесет и една стотинки/, мораторна лихва за периода от 15.06.2016г.
до 20.10.2016г. в размер на 30,77 лева /тридесет лева и седемдесет и седем стотинки/
и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда- 31.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена Заповед №726/01.11.2016г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1361/2016г. по описа на
РС-Димитровград, като НЕОСНОВЕТАЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.б.б.”ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул.”***Д.- изпълнителни
директори, против К.Г.С.,
с ЕГН **********,***, иск за заплащане на направените по ч.гр.д.№1361/2016г. по
описа на РС-Димитровград, деловодни разноски в размер на 339,98 лева /триста
тридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Г.С.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.б.б.”ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул.”***Д.-
изпълнителни директори, сумата от 1735,61 лева /хиляда седемстотин тридесет и пет лева и шестдесет
и една стотинки/, главница по Договор за потребителски кредит №********** от
08.05.2016г., договорна лихва за периода от 15.06.2016г. до 15.11.2017г. в
размер на 232,41 лева /двеста тридесет и два лева и четиридесет и една
стотинки/, мораторна лихва за периода от 30.10.2016г. до 30.10.2018г. в размер
на 288,97 лева /двеста осемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ и
законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2018г.- датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА К.Г.С.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.б.б.”ЕАД, ЕИК **, сумата от 603,72 лева /шестстотин
и три лева и седемдесет и две стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: