О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.07.2020 год.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в закрито заседание на десети юли две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ И.
като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА ч.гр. дело № 302/2020 год. по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане от 04.03.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 151/2020 г. по описа на РС-Елин Пелин е отхвърлено
заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД, *** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Мариета Николова И.
от гр. Елин Пелин в частта му за сумата 840,21 лв., представляваща неплатено възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги.
Мотивите на
районния съд в обжалваното разпореждане са, че клаузите, въз основа на които са
възникнали тези задължения са нищожни поради неравноправност, както и поради
противоречие с императивни правни норми.
Настоящото
производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр.
с чл. 413, ал. 2 ГПК, и е образувано по частна жалба на „П.К.Б.“
ЕООД, *** срещу горното разпореждане. Жалбоподателят твърди, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда го
отмени и да разпореди на ЕлПРС да издаде заповед за
изпълнение за процесната сума, както и да му присъди
разноски в пълен размер.
Съдът констатира,
че частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да
са произнесе по съществото на
спора, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Производството пред районния съд е образувано по заявление
на „П.К.Б.“ ЕООД, *** за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Мариета
Николова И. от гр. Елин Пелин за вземания по договор за потребителски кредит № **********/16.07.2018 год. Заявителят твърди, че клиентът не изпълнявал задълженията си за заплащане на погасителните
вноски по договора и е изпаднал в забава, като кредитът е обявен изцяло за
предсрочно изискуем на 28.08.2019 год.
Твърди също
така, че ответникът дължи сумата 840,21 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.
Първоинстанционният съд
е уважил заявлението за сумите на
главницата, договорното възнаграждение и лихви за забава и го е отхвърлил в частта му за
посочената по-горе
сума.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. В случая, по отношение на процесната част от искането съдът намира, че е налице такова противоречие поради следните
съображения:
Сключеното
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги е нищожна права
сделка. В т. VI от договора е уговорено
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 960,24 лв. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
страните по договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни
услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи
на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисионна за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора.
В случая споразумението за допълнителни услуги включва услуги, които по
същество представляват действия по предоставяне на кредита, а именно приоритетното
му разглеждане и изплащане, както и услуги, които не са реално предоставени и
ползвани от заемателя, а е предвидена само възможност
да бъдат използвани в бъдеще и то при условията, предвидени в общите условия
към договора – възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за
смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Освен това с някои от тези права страната разполага по силата
на закона – напр. правото на страните да променят срока на договора, свободата
да отложат една или повече погасителни вноски.
В противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК
клаузите в споразумението за допълнителни услуги са формулирани неясно, тъй
като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от
което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по
допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за
ползването им. Освен това по делото не са налице данни ответникът да се е
възползвал реално от предоставени му допълнителни услуги. Тъй като
допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития, а освен това са
неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредбите
на чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Съдът счита
също така, че споразумението заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни
разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително
допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
а именно: петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. По този начин значително се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи и води до значително увеличение
на тежестта на задължението на заемателя по договора
за кредит, като стойността на допълнителния пакет услуги е почти равна на
отпуснатата в заем сума.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което тези уговорки са нищожни поради противоречие с императивни
законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните правни
последици. Клаузите за заплащане на допълнителния пакет от услуги са и
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С подписване на
споразумението за допълнителни услуги кредитополучателят се е задължил да
заплаща пълната цена на тези услуги, а на практика получаването им зависи
единствено от волята на кредитора – той може да не се съгласи да отложи една
или повече погасителни вноски, да намали определен брой погасителни вноски или
да промени падежа им. Независимо, че тези услуги може да не бъдат предоставени
от кредитора, цената по тях остава дължима, като не е предвидена възможност за
отпадане или намаляване на цената. Това поставя кредитополучателя – потребител
в по-неблагоприятна позиция, не защитава правата му като по-слаба страна в
правоотношението и води до неравновесие между правата и задълженията на
страните. Тъй като клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са
неравноправни и няма данни по делото да са уговорени индивидуално, на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП
те са нищожни.
С оглед установената по делото нищожност на сключеното между страните
споразумение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, това
възнаграждение е недължимо, поради което и в тази част правилно районният съд е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По тези
съображения, частната жалба срещу разпореждането, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, е неоснователна и последното
следва да бъде потвърдено.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.03.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 151/2020 г. по описа на РС-Елин Пелин, с което е
отхвърлено заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД, *** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Мариета Николова И.
от гр. Елин Пелин в частта му за сумата 840,21 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.