Р Е Ш Е Н И
Е № 260064
гр. Пловдив, 22.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав,
в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 765 по описа за 2020 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Л. Е. К. ЕГН **********,
Д.Е.К. ЕГН ********** и В.Д.К. ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес:***,
офис 10 – чрез адв. П.К. против решение №110 от 11.05.2020г., постановено по
т.д. №29/2019г. по описа на Окръжен съд – Смолян в частта, с която са отхвърлени
предявените поотделно от жалбоподателите Л. Е. К. ЕГН ********** и Д.Е.К. ЕГН
********** против ЗД „Е.“ АД – гр. С., бул. „Х. К.“ №43, ЕИК .. искове за
присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди, представляващи претърпени от всеки от посочените двама ищци болки и
страдания от смъртта на тяхната дъщеря
Н.Д. К.,
настъпила в резултат на ПТП на
05.07.2018г. след като лек автомобил марка „М.“, модел .. с ДКН .., управляван от В.А.Д. е блъснал Н. К., докато последната е
пресичала път ...клас при км 2+870 по
специално обозначена за целта пешеходна пътека за разликата на 150 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева,
предявени частично от 280 000 лева, ведно със законна лихва считано от 25.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, в частта, с която
са отхвърлени предявените от Л. Е. К. и Д.Е.К. против ЗД „Е.“ АД – гр. С.
искове и на двамата ищци за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди за периода 13.07.2018г. – 25.08.2018г., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от В.Д.К. ЕГН ********** против ЗД „Е.“ АД – гр. С. за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 50 000 лева за периода 13.07.2018г. – 25.08.2018г.
По съображения, развити в жалбата, се иска решението да
бъде отменено в посочената обжалвана част и по същество – постановено друго, с
което претенциите бъдат уважени в пълните им предявени размери като се твърди,
че единствено обезщетения в подобни размери биха обезщетили справедливо
търпените вреди.
Постъпил е отговор по въззивната жалба на ищците, с който
ЗД „Е.“ АД – гр. С., бул. „Х.К.“№43, ЕИК ...
- чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Б.Г. изразява становище
за нейната неоснователност.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Е.“ АД – гр. С., бул.
„Х.К.“№43, ЕИК ... – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Б.Г. против
решение №110 от 11.05.2020г., постановено по т.д. №29/2019г. по описа на
Окръжен съд – Смолян, в частта, с
която е осъдено ЗД „Е.“ АД, ЕИК ... да заплати на Л. Е. К. ЕГН ********** и Д.Е.К. ЕГН
********** суми над 120 000
лева до уважения размер от по 150 000 лева – за всеки от двамата поотделно, в частта, с която е
осъдено ЗД „Е.“ АД – гр. С. да заплати на ищците законна лихва, считано от 25.08.2018г. до окончателното плащане, в
частта, с която е осъдено ЗД „Е.“ АД
– гр. С. да заплати на В.Д.К. ЕГН ********** сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от него вследствие смъртта на сестра му Н.Д. К.,
настъпила в резултат на ПТП на
05.07.2018г. след като лек автомобил марка „М.“,
модел ..с
ДКН …,
управляван от В.А.Д.
е блъснал Н. К.,
докато последната е пресичала път ...клас при км
2+870 по специално обозначена за целта пешеходна
пътека, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.08.2018г. до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Счита, че претенциите на ищците –
родители на починалата Н. К. над 120 000 лева са прекалено завишени, а
уважаващото ги решение – несъобразено с критериите за справедливост. По
отношение на претенциите на ищецът В.К. – брат на почиталата Н. К. се поддържа,
че отношенията между двамата не са извън традиционните такива, които да
обусловят прилагане на изключението за обезщетяване на лица, извън кръга на
посочените в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. Счита за неправилна и констатацията на
първоинстанционния съд, че е бил поставен в забава, считано от 25.08.2018г.,
предвид обстоятелството, че с писмо от 09.11.2018г. застрахователят е изискал
представянето на допълнителни доказателства за преценка основателността на
претенциите. Поради непредставянето на такива, счита, че е освободен от
последиците на забавата.
Въззиваемите страни Л. Е. К. ЕГН **********, Д.Е.К. ЕГН
********** и В.Д.К. ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес:***, офис 10 –
чрез адв. П.К. с писмен отговор от 19.08.2020г. изразяват становище за
неоснователност на жалбата на ЗД „Е.“ АД.
Постъпила е частна жалба от адв. П.К. – пълномощник на
ищците Л. Е. К., Д.Е.К. и В.Д.К., и тримата със съдебен адрес:***, офис 10
против Определение №20837 от 02.08.2020г., постановено по т.д. №29/2019г. по
описа на ОС – Смолян, с което е отказано да бъде изменено постановеното решение
в частта за разноските като на адв. П.К. се присъдят още 1798 лева за
осъщественото от нея процесуално представителство като се твърди, че съдът
неправилно е изчислил размера на дължимото възнаграждение.
По тази частна жалба не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Постъпила е частна жалба и от ЗД „Е.“ АД против
Определение №20837 от 02.08.2020г., постановено по т.д. №29/2019г. по описа на
ОС – Смолян в частта, с която се изменя постановеното решение относно
разноските, които ищците Л. Е. К., Д.Е.К. и В.Д.К. са осъдени да заплатят на ЗД
„Е.“ АД, а именно - разноски в размер на
1050 лева и се иска по същество осъждане на ищците да заплатят на ответника
разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.
Постъпил е отговор по частната жалба на ЗД „Е.“ АД от
ищците в първоинстанционното производство, с който се изразява становище за
нейната неоснователност. Считат, че не дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като са освободени от заплащане на държавна такса и
разноски в процеса, освен това претенциите на ищците са приети за основателни.
Считат също, че да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете би
представлявало ограничение на правото на страната да оцени моралните вреди,
чието репариране претендира. Поддържат и възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение. Евентуално, ако се прецени, че такова следва
да се присъди, считат, че то не следва да надвишава 450 лева.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.432 ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Ищците Л. Е. К. ЕГН **********, Д.Е.К. ЕГН ********** и
В.Д.К. ЕГН ********** твърдят, че на 05.07.2018г., на път .. клас при км .., е
настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починала дъщерята на
Л.К. и Д.К. и сестра на В.К. – Н. К.. Твърдят, че автомобилната катастрофа е
причинена от В.А.Д.
при управление на лек автомобил марка
„М.“, модел ..
с ДКН .
.. Твърдят, че ПТП е причинено от
водача Д., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. Твърдят, че
смъртта на дъщеря им е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното
произшествие. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на дъщеря им, респ.
сестра му са понесли неимуществени вреди – шок, силна тъга, болка от загубата,
скръб, която не утихва. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗД „Е.“ АД. Твърдят, че са заявили своите претенции
пред застрахователя с писмо с обратна разписка от 08.08.2018г. По образуваната
преписка по щета ответникът не е определил, нито заплатил обезщетение на
ищците.
Молят съда да осъди ответника ЗД „Е.“ АД – гр. С., бул.
„Х.К.“№43, ЕИК ... да заплати на Л.К. и Д.К. по 200 000 лева, предявени
частично от 280 000 лева - обезщетение за неимуществените вреди, представляващи
претърпени от всеки от посочените двама
ищци болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря Н.Д. К., настъпила в резултат на ПТП на
05.07.2018г. след като лек автомобил марка „М.“,
модел ..
с ДКН ..,
управляван от В.А.Д.
е блъснал Н. К.,
докато последната е пресичала път ...клас при км .. по
специално обозначена за целта пешеходна пътека, застраховано при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица .....от 07.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.07.2018г. до
окончателното и изплащане, да заплати на В.Д.К. ЕГН ********** сумата
50 000 лева - обезщетение за неимуществените вреди, представляващи
претърпени болки и страдания от
смъртта на неговата сестра Н.Д. К., настъпила в резултат на ПТП на
05.07.2018г. след като лек автомобил марка „М.“,
модел ...с
ДКН ...,
управляван от В.А.Д.
е блъснал Н. К.,
докато последната е пресичала път ...клас при км
.. по специално обозначена за целта пешеходна
пътека, застраховано при
ответника за риска
„гражданска отговорност“ по полица .....от 07.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.07.2018г. до окончателното и изплащане, както и разноските по
делото. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА на адв. К. за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищците.
Ответникът ЗД „Е.“ АД – гр. С., бул. „Х.К.“№43, ЕИК ...
оспорва предявените искове. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва вината на
водача на лекия автомобил и механизма на настъпване на ПТП. Твърди липса на
противоправност в действията на водача, който не е имал възможност за реакция
при внезапно излязъл на пътното платно пешеходец. Твърди, че същият е реагирал
своевременно, но е нямал обективна техническа възможност да спре преди мястото
на удара и да избегне произшествието. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на
пешеходката, която не е пресичала пътното платно на определеното за целта
място, а на около 30-40 метра след пешеходната пътека, както и поради това, че
е навлязла внезапно на пътното платно, без да се съобрази с прекалено близкото
разстояние до приближаващия се лек автомобил. С оглед на това прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Отделно от горното,
счита исковете за предявени в изключително завишени размери, неотговарящи на
критериите за справедливост. Оспорва претенцията на В.Д.К. – брат на починалата
в резултат на ПТП Н. К.. Счита, че подобен иск е неоснователен и би бил изобщо
допустим до размер от 5000 лева. Оспорва изцяло претенцията за заплащане на
законна лихва. Твърди, че с писмо от 09.11.2018г. е изискал представянето на
допълнителни доказателства за преценка основателността на претенциите, но
такива не са били представени от ищците. Счита, че поради непредставянето им, е
освободен от последиците на забавата – чл.497 ал.1 т.2 от КЗ.
Видно от представеното писмо, изпратено до застрахователя
и обратната разписка за връчването му от 08.08.2018г., ищците са предявили пред
ЗД „Е.“ АД претенции за обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта
на Н. К.. По тази претенция с писмо от
22.08.2018г. застрахователят е поискал от ищците представянето на удостоверения
за наследници, удостоверения за родствени връзки, заверен препис от акта, с
който е приключило наказателното производство и данни за банковите им сметки.
Исканите удостоверения са представени от ищците с допълнителна молба, без акта
за приключване на наказателното производство. С писмо изх.
№14466/5/09.11.2018г. ЗД „Е.“ АД отказва заплащането на обезщетения,
позовавайки се на липса на допълнително изисканите документи за извършване на
проверка по тях. От тази разменена кореспонденция може да се направи извод, че
ищците са отправили писмена застрахователна претенция до ЗД „Е.. ” АД – гр. С.
за заплащане на застрахователни обезщетения за всеки от тях. С писмото от
09.11.2018г. застрахователят е отказал да изплати на ищците такива обезщетения.
Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.
Видно от представеното Постановление за прекратяване на
наказателно производство №1690/18 от 13.08.2019г. – с него е прието, че водачът
В.Д.е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно, по непредпазливост е
причинил смъртта на Н. К., но поради смъртта на дееца в хода на досъдебното
производство, липсва субект на престъплението и това налага прекратяване на
наказателното производство.
Във връзка със спора между страните относно причината и
механизма на ПТП, както и относно противоправното поведение водача на лекия
автомобил е допусната съдебна автотехническа експертиза с вещо лице инж. Г. Т.
и повторна такава с вещо лице инж. С.М..
От заключението на вещото лице Т. се установява, че процесното ПТП е
настъпило в с. Л., на път ...клас от републиканската пътна мрежа при км 2+870
/С. – М. – З. – Б./. В близост до удара има пешеходна пътека тип „зебра“, а
преди мястото на ПТП има пътни знаци А19 – Внимание, деца и В26 – Забранено е
движение със скорост по-висока от означената. В конкретния случай ограничението
е от 40 км./ч. Движението на лекия автомобил „М..“ е било от гр. М. в посока на
с. С.. Скоростта на лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП е 55
км/ч., а преди момента на настъпване на ПТП – 74.30 км/ч. Експертът посочва, че
пешеходната пътека се забелязва добре и водачът е могъл да възприеме
пешеходката, която е била в началото на пешеходната пътека като е могъл да
предприеме действия за спиране и пропускането и. Пешеходката също е могла да
забележи автомобила. Към момента на удара тя е била по средата на пешеходната
пътека. Водачът е имал възможност да избегне ПТП, ако се е съобразил с пътните
знаци и намали скоростта или спре. Относно точното място на удара е допусната повторна
автотехническа експертиза. Нейното заключение е, че пешеходката се е намирала
по средата на пешеходната пътека тип „зебра“.
От заключенията на двете автотехнически експертизи –
първоначална и повторна може да се направи извод, че процесното ПТП е причинено
в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил марка
„М.“, модел ...с
ДКН ... - В.А.Д.. С действията си той е нарушил конкретни
изисквания и норми, предвидени в ЗДвП като се е движил със скорост, която не е
позволена за дадения пътен участък. Не е възприел своевременно пешеходката,
правилно пресичаща по пешеходната пътека, не е намалил веднага скоростта и не я
е пропуснал или спрял.
Относно причинната връзка между травмите, получени при
ПТП и настъпилата смърт на Н. К. е допусната съдебно – медицинска експертиза.
От заключението на д-р Д. се установява, че смъртта на Н. К. се дължи на
тежката, съчетана - черепномозъчна,
гръдна и тазова травма, причинила разрушаване и парализа на жизненоважни
мозъчни центрове в главния мозък и довела до остра сърдечносъдова и дихателна
недостатъчност. Смъртта и е в пряка причинно-следствена връзка с травмите,
които тя е получила при ПТП на 05.07.2018г., при което е пострадала.
Обстоятелството, че ищцата Л.К. е майка, а ищецът Д.К. -
баща на починалата в резултат на ПТП Н. К., се установява от представеното
удостоверение за наследници №18 от 23.07.2018г., издадено от община М..
Обстоятелството, че ищецът В.К. е брат на Н. К. се установява от представеното
удостоверение за родствени връзки от 08.08.2018г., издадено от Община М..
Показанията на разпитаните свидетели З. Т. и К. О. са
обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били
налице близки отношения и дълбока привързаност между родителите и починалата.
Те са живели заедно в общо домакинство, в една къща, били са весели хора, които
са водели спокоен живот. Много тежко са преживели смъртта на дъщеря си, тъй
като са били много близки. И до настоящия момент страдат, много са променени,
разстроени. Не могат да превъзмогнат загубата на детето си. От гласните
доказателства може да се направи извод за съществуващите близки отношения между
ищците Л.К. и Д.К. и дъщеря им Н., основани на обич и взаимна привързаност.
В отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил,
че не оспорва наличието на сключен застрахователен договор за лекия автомобил марка
„М.“, модел ...с
ДКН ... с полица „Гражданска отговорност“
със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Това се установява и
от представената справка от Гаранционен фонд, от която е видно, че по полица .....от 07.05.2018г. е покрит риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“
за водача на процесния автомобил. Следователно е безспорно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането.
В.А.Д. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В
периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от
свидетелските показания, че ищците Л. и Д. К. са претърпели значителни болки и
страдания, свързани със загубата на дъщеря им. Те са били в състояние на стрес,
отчаяние, изпълнени с тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявените от тези двама ищци искове за заплащане на обезщетение за репарация
на търпените болки и страдания за основателни. Същите са претърпяли значителни
по степен емоционални и психически вреди. Това води до извод за основателност
на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на близък човек – дъщеря, която е била
все още много млада, съдът счита, че определеният от първоинстанционния съд
размер на обезщетението за всеки от ищците от по 150 000 лева е
справедлив. Исковете се явяват основателни до уважения от първоинстанционния
съд размер от по 150 000 лева за всеки един от ищците Л.К. и Д.К.. В
останалата част до претендираните размери от по 200 000 лева, частично от
280 000 лева, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение в
частта, с която е осъдено ЗД „Е.“ АД, ЕИК ... да заплати на Л. Е.
К. ЕГН ********** и Д.Е.К. ЕГН ********** суми над 120 000 лева до уважения размер от по 150 000 лева –
за всеки от двамата поотделно.
По отношение на частта от решението, касаеща осъждане за
законна лихва за забава: Съгласно чл.498 л.3 от ГПК увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда САМО ако застрахователят не е
платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Задължение
на увреденото лице е да отправи искането си за заплащане на обезщетение първо
към застрахователя. Разпоредбата на чл.496 от КЗ предвижда, че срокът за
окончателно произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване. Именно във връзка с горните предвиждания
е и разпоредбата на чл.497 от КЗ, която урежда отговорността на застрахователя
за заплащане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение и на която
правилно се е позовал първоинстанционния съд. По аргумент от същата
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на обезщетението, ако
не го е определил или изплатил в срок. В случая тримесечния срок за произнасяне
от страна на застрахователя е изтекъл на 09.11.2018г. като до края на този срок
обезщетение не е определено и не е заплатено. Затова по отношение на лихвата за
забава приложение следва да намери чл.497 ал.1 т.2 от КЗ. Върху главниците от
по 150 000 лева лихва се дължи за периода от 09.11.2018г. до окончателното
изплащане. Не може да се приеме становището на ответника, че и след
09.11.2018г. той е освободен от последиците на забавата. Това, което е било
необходимо и релевантно като документи е представено от ищците. Как е
приключило наказателното производство, застрахователят е могъл да провери
самостоятелно. Липсата на присъда с оглед прекратяване на наказателното
производство, поради смъртта на дееца, не е основание да не бъде определено
обезщетение.
С оглед на изложеното за периода от 25.08.2018г. до 09.11.2018г. законна лихва не се дължи. Следва да бъде
отменено решението в частта, с която е присъдена законна лихва за посочения
период. Обезщетенията се дължи с лихва, считано от 09.11.2018г. до
окончателното им изплащане.
Отново с аргумента, че тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя изтича на 09.11.2018г. и
до посочения момент той не отговаря за заплащане на лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, неоснователна е и жалбата на ищците против
частта от решението, с която са отхвърлени претенциите на ищците за заплащане
на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за периода
13.07.2018г. – 25.08.2018г. В тази част решението на първоинстанционния съд е
правилно и следва да се потвърди.
По отношение на жалбата на ЗД „Е.“ АД против решението в
частта, с която е осъдено ЗД „Е.“ АД – гр. С. да заплати на В.Д.К. ЕГН
********** сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от него вследствие смъртта на сестра му Н.Д. К.,
настъпила в резултат на ПТП на
05.07.2018г. след като лек автомобил марка „М.“,
модел ...с
ДКН ...,
управляван от В.А.Д.
е блъснал Н. К.,
докато последната е пресичала път ...клас при км
.. по специално обозначена за целта пешеходна
пътека, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.08.2018г. до окончателното изплащане:
Видно от представеното
удостоверение за родствени връзки ищецът В.К. е брат на починалата в резултат
на ПТП Н. К..
Съдебната практика обаче, обективирана в Постановления
№4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на
Върховния съд, изключва роднините по съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да
получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД
за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата
съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са
изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че
това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда.
Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични
отношения - родители, изоставили децата си,
съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е
допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от
тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС
е приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД
предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от
загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия
-неговите низходящи, съпруг и възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени
условия. Съгласно Директива 2012/29/ЕС
от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са
пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято
смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат
на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава легално
определение на понятието „членове на
семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по пряка линия, братята и сестрите,
и издържаните от жертвата лица. Директивата съща така обаче позволява
държавите-членки да ограничат броя на членовете на семейството, които могат да
се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните разпоредби са част от
принципите на Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската
правна доктрина и съдебна практика бяха осъвременени като по въпроса за кръга
лица имащи право на обезщетение през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С
него е решено, че материално легитимирано да получи обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга
посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди. Следователно като се имат предвид и мотивите на самото ТР
за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени вреди от смъртта на друго лице
следва да е налице силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е. да
е налице връзка създала степен на близост, която по принцип е присъща на
роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън
този най-близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата от
най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези
отношения той е претърпял продължителни болки и страдания от загубата на
лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус
претенцията за обезщетение е отправена от брата на починалото лице. Обичайно е между брата и сестрата да се изградят и да
съществуват отношения на обич, привързаност и топлота. Нормално е така
създадената връзка да продължи да съществува и след като те пораснат, станат
пълнолетни, започнат свой самостоятелен живот. Тези обичайни отношения обаче
според приетото в споменатото Тълкувателно решение не са достатъчни, за да се
формира извода, че преживелите роднини по права линия от втора степен имат
право на обезщетение за неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че
тази привързаност е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази
между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищеца с починалата
му сестра по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитания свидетел З. Т. може да се
направи извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока
привързаност между ищеца и неговата сестра, но не може да се твърди, че тя е
изключителна, по-силна от обичайната между братя и сестри.
Установява се от показанията на свидетеля К.О., че ищеца
и сестра му са се разбирали, никога не е имало скандали, събирали са се по
празници и са били винаги в много добри отношения. Живели са в едно
домакинство, помагали са си. Братът изпитва дълбока тъга от смъртта на сестра
си.
От тези гласни доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищеца и неговата сестра, основани на обич
и взаимна привързаност. Те обаче установяват
единствено обичайни взаимоотношения и
връзки. Обстоятелството, че живеят в една къща и се събират по празници не
предполага създаване на близост по силна от обичайната за такива роднини, още
повече че този тип отношения е обичаен за обичаите в България, особено по
селата. Това не може да служи като основание за изводи, че е налице близост над
обичайната. Реакцията на ищеца след смъртта на неговата сестра също е нормална
и естествена при загуба на роднина с такава степен на близост и не е основание
да се направи заключение за връзка между тях по силна от обичайната. Той
действително е претърпял болки и страдания, свързани със загубата на своята
сестра. Те обаче не подлежат на обезщетяване, тъй като не се установи тази
привързаност да е по-силна от обичайната. Тя не може да се приравни по сила с
тази между прекия кръг лица, които могат да претендират обезщетение.
Гореизложеното прави исковата претенция напълно
неоснователна. Това
изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото обезщетение.
Ето защо следва да бъде отменено обжалваното решение, в
частта с която е осъдено ЗД „Е.“ АД – гр. С. да заплати на В.Д.К. ЕГН
********** сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от него вследствие смъртта на сестра му Н.Д. К.,
настъпила в резултат на ПТП на
05.07.2018г. след като лек автомобил марка „М.“,
модел ...с
ДКН ...,
управляван от В.А.Д.
е блъснал Н. К.,
докато последната е пресичала път ...клас при км
.. по специално обозначена за целта пешеходна
пътека, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.08.2018г. до окончателното изплащане. Тази
претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По частната жалба на адв. П.К. – пълномощник на ищците Л.
Е. К., Д.Е.К. и В.Д.К. против Определение №20837 от 02.08.2020г., постановено
по т.д. №29/2019г. по описа на ОС – Смолян, с което е отказано да бъде изменено
постановеното решение в частта за разноските като на адв. П.К. се присъдят още
1798 лева за осъщественото от нея процесуално представителство: С оглед
приетото от въззивния съд за защитата пред първата инстанция адв. К. има право
на възнаграждение в размер на 4530 лева – с оглед уважаване на иск в размер на
150 000 лева на Л.К. и 4530 лева – с оглед уважаване на иск в размер на
150 000 лева на Д.К.. Или общо на адв. К. е дължимо възнаграждение в
размер на 9060 лева. Към него се прибавя
20 % ДДС /или 1812 лева/. Дължимото възнаграждение на адв. К. е по 5436 лева за
защитата на всеки от двамата ищци Л. Е. К. и Д.Е.К. /или общо 10872 лева за
първата инстанция/. За защитата на тези двама ищци първоинстанционният съд е
присъдил с 918 лева по-малко като е приел, че и се дължи по 4977 лева за всеки
от двамата. Следва да и се присъдят още 918 лева – адвокатско възнаграждение,
определено по чл.38 от ЗА за защитата пред първоинстанционния съд и
осъщественото безплатно процесуално представителство на Л. Е. К. и Д.Е.К.. За
защитата на В.К. – с оглед неоснователността на иска – възнаграждение не следва
да се присъжда и съответно решението в посочената част, с която е осъдено ЗД
„Е.“ АД да и заплати 2436 лева за защитата на В.К. следва да се отмени.
По частната жалба
на ЗД „Е.“ АД против Определение №20837 от 02.08.2020г., постановено по т.д.
№29/2019г. по описа на ОС – Смолян в частта, с която се изменя постановеното
решение относно разноските, които ищците Л. Е. К., Д.Е.К. и В.Д.К. са били
осъдени да заплатят на ЗД „Е.“ АД, а именно -
разноски в размер на 1050 лева и се иска по същество осъждане на ищците
да заплатят на ответника разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от
исковете: Разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК не е в колизия с правилото на чл.78 ал.3 от ГПК. Ако
освободената от такси и разноски страна изгуби делото (предявения от нея
иск бъде отхвърлен или предявеният срещу нея иск бъде уважен), тя не внася в
съда нито таксите, нито разноските, от които е била освободена, но дължи
разноски на насрещната страна. В този смисъл е и съдебната практика
- Определение №58/15.02.2016 по дело №488/2016 на ВКС, ГК, III г.о. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Размер от по 450 лева за всеки от исковете е напълно
съобразен с размерите на претенциите, които са отхвърлени и с правната и
фактическа сложност на делото. Ето защо
следва да се отмени Определение №20837 от 02.08.2020г., постановено по
т.д. №29/2019г. по описа на ОС – Смолян в частта, с която е изменено решението,
първоначално осъждащо ищците да заплатят разноски в размер на 1050 лева и да се
присъдят на ЗД „Е.“ АД разноски за юрисконсулско възнаграждение в посочения
размер – по 450 лева съобразно отхвърления иск на В.К. и отхвърлената част от
исковете на Л. и Д. К..
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемите страни се дължат разноски,
които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. На основание чл.38 от ЗА
на адв. П.К. следва да се определи адвокатско възнаграждение за осъщественото
от нея безплатно процесуално представителство и пред въззивния съд. С оглед
уважената и отхвърлена част от жалбите и исковете и обжалваемия интерес, на
адв. К. са дължими общо 3432 лева - адвокатско възнаграждение за
представителството на страните пред въззивния съд /по 1430 лева + 20 % ДДС – т.е.
по 1716 лева за всеки от двамата ищци Л. и Д. К. или общо 3432 лева/.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК В.К. следва
да бъде осъден да заплати на ответника ЗД „Е.“ АД сумата 1450 лева, от
които 1000 лева държавна такса за въззивно обжалване по предявения от В.К. иск
и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение за защитата пред въззивния съд.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.271 и чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№110 от 11.05.2020г., постановено по т.д. №29/2019г. по описа на Окръжен съд –
Смолян в частта, с която са
отхвърлени предявените поотделно от жалбоподателите Л. Е. К. ЕГН ********** и
Д.Е.К. ЕГН ********** против ЗД „Е.“ АД – гр. С., бул. „Х.К.“№43, ЕИК ...
искове за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от всеки от посочените двама ищци болки
и страдания от смъртта на тяхната дъщеря
Н.Д. К.,
настъпила в резултат на ПТП на
05.07.2018г. след като лек автомобил марка „М.“,
модел ...с
ДКН ...,
управляван от В.А.Д.
е блъснал Н. К.,
докато последната е пресичала път ...клас при км
.. по специално обозначена за целта пешеходна
пътека за разликата на
150 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, предявени
частично от 280 000 лева, в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. Е. К. и
Д.Е.К. против ЗД „Е.“ АД – гр. С. искове и на двамата ищци за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди за периода 13.07.2018г.
– 25.08.2018г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.Д.К. ЕГН
********** против ЗД „Е.“ АД – гр. С. за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 50 000 лева за периода 13.07.2018г.
– 25.08.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №110 от 11.05.2020г., постановено по
т.д. №29/2019г. по описа на Окръжен съд – Смолян в частта, с която е осъдено
ЗД „Е.“ АД, ЕИК ... да заплати на Л. Е. К. ЕГН ********** и Д.Е.К. ЕГН
********** суми над 120 000
лева до уважения размер от по 150 000 лева – за всеки от двамата
поотделно, ведно със законна лихва върху обезщетенията от по 150 000 лева,
считано от 09.11.2018г. до окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ решение №110 от 11.05.2020г., постановено по т.д.
№29/2019г. по описа на Окръжен съд – Смолян в частта, с която е осъдено ЗД „Е.“ АД, ЕИК ... да заплати на Л. Е. К. ЕГН ********** и Д.Е.К. ЕГН
********** законна лихва, считано от
25.08.2018г. до 09.11.2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Л. Е. К. ЕГН ********** и Д.Е.К.
ЕГН ********** за осъждане на ЗД „Е.“ АД – гр. С. да им заплати законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди от по 150 000 лева за периода от 25.08.2018г. до
09.11.2018г., като неоснователни.
ОТМЕНЯ решение №110 от 11.05.2020г., постановено по т.д.
№29/2019г. по описа на Окръжен съд – Смолян, в частта, с която е осъдено ЗД „Е.“ АД – гр. С. да
заплати на В.Д.К. ЕГН ********** сумата 50 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие
смъртта на сестра му Н.Д. К., настъпила в резултат на ПТП на
05.07.2018г. след като лек автомобил марка „М.“,
модел ...с
ДКН ...,
управляван от В.А.Д.
е блъснал Н. К.,
докато последната е пресичала път ...клас при км
.. по специално обозначена за целта пешеходна
пътека, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.08.2018г. до окончателното изплащане и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Д.К. ЕГН ********** против ЗД
„Е.“ АД – гр. С. иск за осъждане на ответника да му заплати сумата 50 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие смъртта
на сестра му Н.Д. К., настъпила в резултат на ПТП на
05.07.2018г. след като лек автомобил марка „М.“,
модел ...с
ДКН ...,
управляван от В.А.Д.
е блъснал Н. К.,
докато последната е пресичала път ...клас при км
2+870 по специално обозначена за целта пешеходна
пътека, ведно със законната
лихва върху тази сума от 25.08.2018г. до окончателното изплащане, ката
неоснователен.
ОТМЕНЯ Определение №20837 от 02.08.2020г., постановено по
т.д. №29/2019г. по описа на ОС – Смолян, в частта с което е отказано да бъде
изменено постановеното решение в частта за разноските относно частта с която на
адв. П.К. се присъдят още 918 лева за осъщественото от нея процесуално
представителство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ... да заплати на
адв. П.К. със съдебен адрес:***, офис 10 допълнително сумата 918 лева –
адвокатско възнаграждение, определено по
чл.38 от ЗА за защитата пред първоинстанционния съд и осъщественото безплатно
процесуално представителство на Л. Е. К. и Д.Е.К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. П.К. –
пълномощник на ищците против Определение №20837 от 02.08.2020г., постановено по
т.д. №29/2019г. по описа на ОС – Смолян в частта, с която се иска да се присъди
сума над 918 лева до пълния претендиран с молбата по чл.248 от ГПК размер от
1798 лева за осъщественото от нея процесуално представителство пред
първоинстанционния съд, като неоснователна.
ОТМЕНЯ решение №110 от 11.05.2020г., постановено по т.д.
№29/2019г. по описа на Окръжен съд – Смолян, в частта, с която е осъдено ЗД „Е.“ АД – гр. С. да
заплати на адв. П.К. сумата 2436 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗА за защитата на В.К. – с оглед неоснователността на иска.
ОТМЕНЯ Определение №20837 от 02.08.2020г., постановено по
т.д. №29/2019г. по описа на ОС – Смолян, в частта с която се изменя
постановеното решение като се отменят разноските, които ищците Л. Е. К., Д.Е.К.
и В.Д.К. са били осъдени да заплатят на ЗД „Е.“ АД, а именно - разноски в размер на 1050 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. Е. К. ЕГН **********, Д.Е.К. ЕГН ********** и
В.Д.К. ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес:***, офис 10 – чрез адв.
П.К. да заплатят на ЗД „Е.“ АД – гр. С., бул. „Х.К.“№43, ЕИК ... разноски в
размер на 1050 лева, сторени в първоинстанционното производство /юрисконсултско
възнаграждение по 450 лева за всеки от
исковете съобразно с размерите на претенциите, които са отхвърлени/.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД – гр. С., бул. „Х.К.“№43, ЕИК ... да
заплати на адв. П.К. със съдебен адрес:***, офис 10 сумата 3432 лева –
адвокатско възнаграждение, определено по
чл.38 от ЗА за защитата пред въззивния съд и осъщественото безплатно процесуално
представителство на Л. Е. К. и Д.Е.К..
ОСЪЖДА В.Д.К. ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис
10 – чрез адв. П.К. да заплати на ЗД „Е.“ АД – гр. С., бул. „Х.К.“№43, ЕИК ... сумата 1450 лева, от които 1000 лева държавна такса за
въззивно обжалване по предявения от В.К. иск и 450 лева – юрисконсултско
възнаграждение за защитата пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: