РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Кърджали, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200337 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ****** от 21.09.2021г.
издадено от Началник група сектор „П. п."-К. към ОДМВР- К., с което е
наложено наказание по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП глоба в размер на 100лв. и на
основание Наредба № ****** на МВР отнемане на общо 8 контролни точки
на С. Ш. К. от с.Ш. п. с ЕГН ********** за извършено нарушение на
02.09.2021г. в 15,10часа в гр. К. на ул.Р. на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наказателното постановление е останал
жалбоподателят К., който счита че то е незаслужено и моли съда да го
отмени. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат, и
поддържат депозираната жалба. В ход по същество адвокатът моли съда да
отмени наказателното постановление с присъждане на направените по делото
разноски по изложените в жалбата доводи, както и допълнително изложени,
които са следните: жалбоподателят не е извършил нарушение на чл.6 т.1 от
ЗДвП; при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление- следвало при съставянето на акта да има още двама
свидетели, в АУАН и НП е описано че нарушението е извършено на
кръстовището на ул.Б. с ул.Р., а от свидетелските показания се установило, че
това е станало на ул.Р. на пешеходния светофар. Жалбоподателят в ход по
1
същество изразява съгласие с казаното от адвоката му.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява
и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител, с
която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
да се присъдят в полза на ОДМВР- Кърджали направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и при условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура- К., редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
02.09.2021г. свидетелят Г.С. бил на работа като служител в ОДМВР- К. Около
15,00ч. той изпълнявал служебните си задължения като патрулирал със
служебен автомобил движейки се по ул.Р. в гр.Кърджали в посока от пазара
към хотел „А.“. Приближавайки светофарната уредба по тази улица, която
била разположена между парк „А. С.“ и Г. г., свидетелят С. видял на около 50
метра пред него лек автомобил марка „О. К.“ с рег.№ ******, който преминал
на червен сигнал. Поради това полицейският служител Г.С. продължил да се
движи след това моторно превозно средство и на следващият светофар
разположен на кръстовището на ул.Р. с ул.Б. той спрял до него, спуснал
прозореца на автомобила, показал служебната си карта и помолил водача да
спре на паркинга пред хотел „А.“ в града. Така и направил последният, при
което свидетелят С. установил самоличността на водача, а именно С. Ш. К.,
както и му обяснил, че е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, с
което е извършил нарушение на ЗДвП. Тогава бил повикан колега от сектор
„П. п."-К., който да вземе отношение, при което на место пристигнал
свидетелят И.Г.. Последният по показания дадени му от колегата Г.С.
съставил на место акт за установяване на административно нарушение по чл.6
т.1 пр.2 от ЗДвП, който водачът К. отказал да подпише, което било
удостоверено от друг свидетел. На тази база било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция приема установеното нарушение за
безспорно доказано предвид събраните по делото доказателства, а именно
2
гласните такива- свидетелските показания на И.Г. и Г.С., както и от
писмените- акта за установяване на административно нарушение, чиято
доказателствена сила на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП не бе оборена, а
самият той е редовно съставен при спазване на процедурата за това уредена в
ЗАНН. По делото е разпитан и свидетеля С. Х., на показанията на който обаче
съдът не дава вяра, тъй като същият установява, че той се е возел на
инкриминираната дата в лек автомобил марка „Ф. П.“ с рег.№ ****, който е
различен от установения по време на извършване на административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният
14- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е
връчено лично на жалбоподателя на 25.03.2022г., а жалбата е подадена до
административно- наказващия орган на датата 28.03.2022г.
Нарушеният текст на чл.6 ал.1 предл.2 от Закона за движение по
пътищата вменява задължение за водачите на МПС да съобразяват
поведението си на пътя със светлинните сигнали. А чл.183 ал.5 т.1 от същия
закон казва, че се наказва с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал
на светофара, който не разрешава преминаването. Като преди да се произнесе
настоящата инстанция съобрази следното: в чл.189 ал.2 от ЗДвП е създадена
оборима презумпция за доказателствената сила на съставените актове за
установяване на административно нарушение. Освен това по делото бе
установено от свидетелските показания на Г.С., че именно нарушителят е
управлявал лекия автомобил на инкриминираната дата. Поради това се
установи, че извършеното деяние е доказано и е осъществявано от обективна
и субективна страна. Освен това наказващият орган е наложил наказание в
единствено възможния размер на предвиденото. Предвид изложеното следва
наказателното постановление да бъде потвърдено. Последица от този изход
на наказателното постановление се явява и потвърждаване на отнетите 8
контролни точки на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП вр.чл.6 ал.1 т.13 от
Наредба № Із- 2539 от 17.12.2012г.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
3
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава.
Не се установи да е допуснато процесуално нарушение при
съставянето на акта, тъй като той е подписан от съставителя и от един от
свидетелите, посочени в него, както изисква чл.43 ал.1 от ЗАНН, както и е
изпълнена процедурата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, тъй като в случая нарушителят
е отказал да подпише акта, което е удостоверено чрез подписа на един
свидетел, с име и адрес. Настоящата инстанция не приема, че е допуснато
процесуално нарушение при изписването на мястото на нарушението, защото
безспорно е по делото, че то е извършено на ул.Р. в гр.К., което е и посочено
и в АУАН, и в наказателното постановление. Вярно е, че в тях е вписано и
кръстовището с ул.Б., което се установи, че не е мястото на нарушението, но
това по никакъв начин не опорочава производството, тъй като освен всичко
друго жалбоподателят К. е наясно за което точно място е санкциониран да е
извършил нарушение на Закона за движението по пътищата.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
4
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на О. д. на МВР- К.,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от
ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****** от
21.09.2021г. издадено от Началник група сектор „П. п."-К. към ОДМВР- К., с
което е наложено наказание по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП глоба в размер на
100лв. и на основание Наредба № ****** на МВР отнемане на общо 8
контролни точки на С. Ш. К. от с.Ш. п. с ЕГН ********** за извършено
нарушение на 02.09.2021г. в 15,10часа в гр. К. на ул.Р. на чл.6 т.1 от ЗДвП,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С. Ш. К. с адрес с.Ш. п. ул.Д. Б. № **с ЕГН **********,
да заплати на О. д. на МВР- Кърджали, сумата от 80лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5