Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав на публично заседание проведено на 10.07.2020г. в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 924 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск за
увеличаване размера на присъдена издръжка с правно основание чл.150 във вр.с
чл. 143, ал. 2 от СК.
Постъпила е искова молба от С.Р.А. от
гр. Плевен, като майка и законен представител на малолетното дете ***, с ЕГН **********,
срещу К.Д.К. *** която се твърди, че ответникът е баща на детето, че е бил
осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 200.00лв. месечно с решение по
гр.д. 561/2019г. на РС Сливен. Твърди се, че от определяне на предходната
издръжка до подаване на исковата молба са настъпили съществени изменения в
обстоятелствата – детето е пораснало, стоките от първа необходимост са
поскъпнали, а ищцата е безработна. Твърди се, че детето посещава извънкласни
уроци по чужди езици и спорт. Ищцата счита, че ответникът получава
възнаграждение над средното ниво и би могъл да заплаща издръжка за детето от
500лв. месечно. Моли съда да увеличи издръжката за детето *** от 200лв. на
500лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска.
Ответникът счита, че искът е допустим,
но неоснователен - не са съществено изменени обстоятелствата, при които е била
определена първоначално присъдената издръжка, че няма трайна и съществена
промяна в нуждата на търсещия или във възможностите на задълженото лице. Сочи,
че претенцията за увеличение е шест месеца след първоначалното определяне на
издръжка, и не са налице предпоставки за уважаване на искането, което представлява
искане за 2.5 пъти увеличаване на първоначалната издръжка, като счита, че
изменение не е налице нито в нуждите на детето, нито в доходите му. Твърди, че
възнаграждението му е различно в зависимост от резултатите от работата му, че
има разходи от по 1770лв. Твърди се, че и другият родител дължи издръжка на
детето и това че е безработна не я освобождава от задължение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: Детето ***, с ЕГН **********, видно от удостоверение издадено
въз основа на акт за раждане № ***на Община Плевен, е родено на ***г., към
момента е малолетно, и е с родители – ищцата С.Р.А. и ответника К.Д.К.. Видно
от представения протокол от с.з. от 19.06.2019г. по гр. д. № 561/2019г. на РС
Сливен, бащата на детето ***, се е задължил да заплаща месечна издръжка за него
в размер на 200 лв., считано от 01.07.2019г. От представената по делото
сл.бележка от 24.01.2019г. на ***, детето *** е било редовна ученичка в дневна
форма на обучение в V в. клас на упоменатото училище
през учебната 2019/2020 година. От влизане в сила на споразумението за издръжка
до датата на устните състезания по настоящето дело е изминала 1 година. От
представената от ответника Служебна бележка от работодател за доходите му за
периода м.06.2019г. – м. 05.2020г. /л. 45 от делото/, се установява, че за последните
12 месеца, средномесечният му нетен доход е в размер на 5 231.93 лв./последните
три месеца – по 6000лв. месечно/. Представен е договор за наем на ответника за
жилище в гр. София, с месечен наем от 700лв., договор за кредит, с
кредитополучател ответника и съдлъжник – ищцата, по който месечната вноска е в
размер на 142.27 евро. В настоящето производство ищцата представи само косвени доказателства
за своите доходи, от които обаче е видно, че тя е била осигурявана в Република
Италия, и декларира, че получава обезщетение за безработица в размер на 700лв.
месечно, притежава и недвижими имоти.
Социалният доклад на ДСП ОЗД Плевен в
своето изложение съдържа данни за заявен доход от майката от 800лв. в предходен
период, сочи, че детето вече е завършило 5.клас, но поради факта, че е е живяло
и учило в Италия, тя е била първоначално приравнена в по-нисък от възрастта си
клас. Посочено е, че детето се е нуждаело от допълнителна педагогическа помощ,
посещавала е частна занималня в гр. Плевен, за което е била заплащана месечна
такса от 280лв., била е записана и в танцов състав, но тези занимания са били
прекъснати поради невъзможност за заплащане на таксите за тях. Проучването
показва, че детето има многостранни интереси за спортуване и извънкласни
занимания, които обаче не може да задоволява поради финансови затруднения.
Посочени са и здравословни проблеми с
тазовите резервоари на детето и зъбите му, за които не са представени други
доказателства, освен соченото от ДСП ОЗД. Становището на ДСП ОЗД Плевен е, че е
необходимо издръжката за детето да се съобрази издръжката на детето с неговата
възраст и индивидуални потребности. Изслушано по реда на чл. 15 ал. 1 от
ЗЗДетето, детето *** заяви, че преди година е започнала в българско училище в
пети клас, а наесен ще бъде в шести клас, ходила е на занималня, която струвала
200-300лв., но през м. януари спряла да ходи, защото струвало много пари.
Посочи, че е имала затруднения с българския език и геометрията, имала нужда от
помощ. Посочи, че издръжката от 200лв. от баща си получавала, но тези пари не
стигали и за занималня, а тя искала и дрехи, и уроци по хип-хоп и спортни
танци. Соц. работник, присъствал на изслушването на детето посочи, че то
адекватно е отговорило на въпросите на съда, то има много добро интелектуално
ниво и иска да развива своите спортни
умения, както и че поради продължителното пребиваване в чужбина е изоставало по
някои предмети и има нужда от допълнителна педагогическа подкрепа по
математика, български и английски език.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условията на живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба родителите дължат издръжка на
непълнолетните си деца, независимо дали те са работоспособни или могат да се
издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи според
нуждите на детето и възможностите на задълженото лице да я изплаща. Съгласно
разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Съдът съобразява, че при
постигане на съдебната спогодба една година преди съд. прения по настоящето
дело, ответникът се е съгласил да заплаща 200.00лв. месечно, но към този момент
детето още не е било започнало да учи в българско училище, и както сочат
данните по делото, не е имало възможност да се прецени какви затруднения и
нужди ще има то в образованието си. Оттогава е изтекъл период от време, през
който социално-икономическите условия в страната са се променили, макар и не драстично
- МРЗ за 2019 г. е била в размер на 560 лв., а към настоящия момент е 610 лв.
От друга страна, обявената световна пандемия от COVID-19 е причинила висока
безработица в страната, като същевременно наложилото се онлайн обучение е
предизвикало нуждата от съвременни техника и устройства, както и качествен
интернет, за да може да бъде успешно завършена учебната година. Според
официалните статистически данни, изнесени от НСИ, през първото тримесечие на
2020г. разходите средно на едно лице в домакинство са в размер на 1 485.76лв.,
от които, като се приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия, данъци,
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и изплатени дългове общо
в размер на 334.23 лв., може да се направи извод, че реалната месечна издръжка
на едно дете през един месец от това тримесечие, без значение на възрастта му,
е в размер на 383.84 лв. /арг. 1 485.76 лв.– 334.23 лв. = 1151.53 лв. : 3 = 383.84лв./
В случая обаче се доказа, че нуждите на детето са по-високи, с оглед спецификата
в образователния процес при него, и необходимостта от допълнителни уроци по
част от предметите в българско училище. Поради горното, съдът намира, че
необходимостта от месечна издръжка на детето възлиза на 550.00 лв., с оглед
установените към момента пропуски в образованието и интересите на самото дете,
и тази сума отговаря на стандарта му на живот, установен към момента. Липсата
на конкретни доказателства за реалните доходи на майката, не е пречка съдът да
определи частта от издръжката на детето, която следва да поеме тя – лично
заявен от нея към момента средномесечен доход, който е по-висок от МРЗ за
страната, както и собственост върху недвижими имоти в различни населени места.
Същевременно обаче следва да се отчете, че майката полага и непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, като задоволява ежедневните му
нужди. Поради горното, съдът определя, че частта от ежемесечните нужди на
детето, следваща се от майката е в размер на 200лв. Остатъкът от
средномесечната нужда на детето в размер на 350лв., следва да се поеме от
бащата, като съдът намира, че това е в неговите възможности. Чистият доход на
бащата – средномесечно от 5 231.93лв., а в месеците на извънредно положение –
по 6000.00лв., обстоятелството, че той не е задължен за издръжка към друго лице, сочи,
че неговите възможности са да заплаща без затруднения остатъка от така определената
нужда – 350.00лв. на месец, дори и при доказани от него разходи от около 1000лв.
месечно за наем и кредит. С оглед гореизложеното, ответникът К.Д.К. следва да
бъде осъден да заплаща за детето *** увеличен размер на издръжка в размер на 350.00
лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2020г. до
настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване. Следва
да се определи падеж на издръжката, който, с оглед обстоятелството, че
издръжката цели покриване на месечните нужди на детето, следва да е в началото
на месеца, а именно - до 5-то число на текущия месец. За разликата до претендираната
месечна издръжка от 500лв. /увеличение с
300лв./, претенцията следва да се отхвърли.
При
този изход на делото, ответникът следва да заплати ДТ върху увеличението на
издръжката в размер на 216.00лв., както и 5.00 лв., в случай на издаване на
изпълнителен лист. По искането за присъждане на разноски на ищцата, съдът
съобразява, че по делото са предявени два иска, които са разделени в отделни
производства, като възнаграждението за адвокат общо за двата иска е в размер на
350лв. Без посочване за кой иск какъв размер възнаграждение е заплатено, съдът определя
половината от заплатения адв. хонорар за иска по чл. 150 от СК, а именно –
175лв., а съобразно изхода на делото, дължимата сума за разноски от ответника,
е 87.50лв.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 150, във вр. чл. 143 ал. 2 от СК, ИЗМЕНЯ определената с Определение за одобряване на споразумение от
19.06.2019г. по гр. д. № 561/2019г. на РС
Сливен, издръжка, която К.Д.К., ЕГН **********,***,
е осъден да заплаща за детето ***, ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С.Р.А.,
ЕГН **********,***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 200 лв./двеста лева/ на 350 лв. /триста и петдесет лева/ месечно,
платима до 5-то число на месеца, за
който се отнася, считано от 18.02.2020г.
до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното ѝ изплащане,
като за разликата до 500.00лв. месечно, ОТХВЪРЛЯ претенцията, като недоказана.
ОСЪЖДА
К.Д.К., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен
съд, държавна такса върху увеличението в размер на 216.00лв., както и 5.00 лв. –
такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
К.Д.К., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на С.Р.А., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 87.50лв.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок от днес – 24.07.2020 г., съгл. разпоредбата на
чл. 315 ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: