№ 202
гр. София, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
в присъствието на прокурора Д. М. Д.
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело №
20211800100679 по описа за 2021 година
Ищецът Г. П. Б. с ЕГН: ********** от с. П., общ. К., ул. „З.“ №8
е предявил срещу Прокуратура на Република България иск, с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в
размер на сумата от 50 000,00 лева, за причинени неимуществени
вреди, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано срещу него
обвинение, по което е постановена оправдателна присъда. Претендира
присъждане и на направените за производството разноски.
Ищецът твърди, че срещу него е било образувано наказателно
производство, по което бил внесен обвинителен акт по пр.пр.
№651/2011 г. по описа на РП-К., пр.пр. № 2894/2011 г. на ОП-София,
досъдебно производство № ЗМ 284/2011 г. по описа на РУ-К., за
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С присъда от
25.04.2016 г. на Софийски окръжен съд, НО, по ВНОХД № 680/2015
г., Г.Б. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Срещу постановената присъда е депозирал касационен
протест от прокурор при СОП и с Решение № 184 от 24.10.2016 г. на
ВКС, второ НО, по н.д. № 1379/2015 г. присъдата е потвърдена
изцяло.
Твърди се, че претърпял неимуществени вреди - приятелите му
постепенно се отдръпнали от него, родителите му се дистанцирали,
1
отношенията със семейството му се обтегнали, имал трудности с
намирането на работа. В резултат на наказателното преследване
започнал да има проблеми със здравето – станал нервен, затворил се в
себе си, изпитвал трудност в комуникацията с хората. През този
период спрял да спортува, чувствал се унижен, тревожел се от
неизвестния изход от делото. През периода бил и финансово
затруднен и принуден да търси помощ от близки и приятели. Дълго
време приемал антидепресанти за лекуване на последствията.
Наказателното производство продължило 5 години.
Предвид горните обстоятелства моли, ответникът да бъде осъден
да му заплати обезщетение в размер на 50 000,00 лева, за
неимуществени вреди, изразяващи се негативно въздействие върху
психиката му, наранени чест и достойнство, настъпили в резултат на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на
престъпление, за което е постановена оправдателна присъда, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на влизане на присъдата
в сила. Претендира и сторени разноски.
В срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК, ответникът
Прокуратура на РБългария, чрез Софийска окръжна прокуратура,
представлявана от прокурор Таня Коцева, ангажира становище за
допустимост на предявения иск, но за неговата неоснователност.
Твърди се, че не са ангажирани доказателства, които да
установяват действително претърпените вреди като резултат от
воденото наказателно производство, поради което не може да се прави
извод, че вредите са пряка последица от конкретната дейност на
Прокуратурата. Посочва, че предявената претенция от 50 000 лева е
силно завишена, не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с
трайната съдебна практика, както и с обществено-икономическите
условия в страната. Сочи, че наказателното производство е било с
фактическа и правна сложност, обвиняеми и подсъдими са били още 3
лица, което е от значение за продължителността на процеса. Излага,
че не са представени никакви доказателства за здравословното
състояние на ищеца. Спрямо него е била наложена най-леката мярка
за неотклонение – „подписка“. Твърди, че не носи отговорност за
продължителността на процеса в съдебната фаза. Оспорва
основателността на иска по отношение на претендираните
неимуществени вреди, тъй като не са установени с конкретни
доказателства по делото. Алтернативно оспорва същия по размер, тъй
2
като претендираното обезщетение е неоснователно завишено и не е в
съответствие с твърдените вреди, утвърдената съдебна практика в
аналогични случаи. Оспорва претенцията за лихва, считано от датата
на влизане в законна сила на оправдателната присъда – 24.10.2016 г. и
прави възражение за изтекла давност за периода от 24.10.2016 г. до
24.10.2018 г.
В съдебно заседание страните поддържат позициите си, изразени
в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените
по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С оглед на изложеното съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, който е допустим.
По делото се установяват следните факти:
С постановление за привличане на обвиняем от 08.01.2011 г. е
привлечен в качеството на такъв Г. П. Б. за извършено престъпление
по чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Внесен е обвинителен акт в Софийски окръжен съд, по преписка
2894/2011 г. по описа на ОП-София, по досъдебно производство №
284/2011 г. по описа на РУП К., с който Г. П. Б. е обвинен за
извършено престъпление по чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
С разпореждане от 18.10.2012 г., постановено по НОХД №
230/2012 по описа на Софийски окръжен съд е прекратено съдебното
производство по делото и същото изпратено ведно с веществените
доказателства по него на РС – К. по подсъдност.
С присъда №187/18.07.2013 г., постановена по НОХД № 288/2012
г. по описа на РС-К., Г. П. Б. е признат за невиновен по така
повдигнатото обвинение.
С решение от 30.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 392/2013
г. по описа на Софийски окръжен съд е отменена изцяло присъда
№187/18.07.2013 г., постановена по НОХД № 288/2012 г. по описа на
РС-К. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-К..
С присъда №19/04.02.2015 г., постановена по НОХД № 34/2014 г.
по описа на РС-К., Г. П. Б. е признат за виновен по така повдигнатото
обвинение.
С решение от 21.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 234/2015
3
г. по описа на Софийски окръжен съд е изменена присъдата, като е
отменено приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 НК и определено
наказанието при условията на чл. 54 НК, като е увеличено наказанието
лишаване от свобода на три години и увеличен определения
изпитателен срок на пет години.
С решение № 392/23.11.2015 г., постановено по НД №936/2015 г.
по описа на Софийски апелативен съд, е отменено по реда на
възобновяване на наказателни дела, решение на СОС от 21.07.2015г.,
постановено по ВНОХД № 234/2015 и делото върнато на Софийски
окръжен съд за разглеждане от стадия на съдебното заседание.
С присъда от 25.04.2016 г., постановена по ВНОХД № 680/2015 г.
по описа на СОС, подсъдимият Г. П. Б. е признат да невиновен по
повдигнатото обвинение.
С решение № 184/24.10.2016 г., постановено по НД № 1379/2015
г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, е оставена в сила
постановената въззивна присъда на 25.04.2016 г. по ВНОХД №
680/2015 г.
По делото са разпитани двама свидетели, от които се установява
следното:
Свидетелят Г.И.М., дава показания, че познава Г.Б. от детството
му, семейни приятели са, както и съседи. През 2011 г. ищецът
споделил със свидетеля, че имало заведено дело срещу него, по което
му е повдигнато обвинение – за грабеж в съучастие с група роми.
Споделил, че бил бит при задържането си, ходел накуцвайки и имал
синини. Според свидетеля делото продължило пет години, а ищецът
постоянно се разкарвал по съдилищата. Преди случая май 2011 г., Г.
бил спортист, атлетичен, хипер активен, бил фитнес инструктор и
имал много приятели, с които ходел заедно по заведения. След 2011 г.
Г. видимо почнал да линее и да се притеснява. Той се притеснявал
много от делото, което се водело срещу него. Притеснявал се, че ще
бъде осъден несправедливо заедно с роми, на които също били
повдигнати обвинения. Г. пиел лекарства - диазепам за успокоение и
не искал да излиза, седял си в къщи. Хората започнали да не
посещават фитнеса, странели от него. Имало случай, в който не
искали да го обслужват в магазина, защото го възприемали за крадец.
Ищецът бил много отчаян, разделил се и с приятелката си, отслабнал
драстично през този период. Според свидетеля имало реакция на
хората, тъй като селото е малко и всичко се разбирало. Ищецът
4
работел по това време в охранителна фирма и след случката го
освободили от работа, заради повдигнатото му обвинение. Живеел
заедно с баща си, с когото били много близки, но след случая, баща
му се разболял и починал, от което Г. още повече рухнал. След
повдигане на обвинението срещу него имало промяна в настроението
му - преди бил весел човек, а след това не искал да излиза, мълчал,
бил притеснен.
От разпита на свидетеля П. Н. М. се установява, че познава Г.Б.,
приятели са от 20 години и двамата са от с. П.. Свидетелят знае за
повдигнато обвинение на ищеца за грабеж, заедно с група роми.
Случая бил от май – юни 2011 г., когато Г. го задържали, а след като
бил освободен приятелите му видели, че е бит. Видимо имал синини
по ръцете и тялото. Свидетелят много пъти ходил с него за подкрепа
по делата, които продължили пет – шест години и накрая бил
оправдан. Преди случилото се Г. бил весело момче, спортувал, играел
футбол. След обвинените изпаднал в депресия, разделил се с
приятелката си, баща му починал. По това време в селото имало
шушукане, тъй като се разчуло за случая. Г. станал по -затворен, по -
необщителен и още не бил преживял това. Не искал да излиза на
заведение, взимал антидепресанти. Г. имал фитнес зала, но много хора
спрели да я посещават, отдръпнали се, избягвали да общуват с него.
При така установените обстоятелства, съдът прие следното от
правна страна:
Искът е доказан по основание. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, като в т. 3 от
цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
какъвто е и конкретният случай. Пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск е Прокуратурата, като държавен орган, който има
правосубектност и чиито длъжностни лица, с неправилни действия
или бездействия са причинили вреди на граждани. В този смисъл са
дадените разяснения в ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.
Държавният орган отговаря за обезщетяване на всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия
5
критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Установената съдебна практика включително и задължителните
указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление № 4 от 1968
г. дават разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай
се определя обезщетението. Въпрос на фактическа преценка е
определянето на конкретния му размер, с оглед конкретните факти и
обстоятелства. Според настоящият състав такива конкретни
обстоятелства, на които трябва да се основава преценката за вредите и
обезщетението са тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, видът на взетата
мярка за неотклонение, следва да се преценява има ли влошаване на
здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и
отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена
среда.
В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато
и поддържано обвинение за извършено тежко престъпление по 198, ал.
1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, в продължение на близо шест години.
Предвид събраните по делото доказателства гласни, писмени
обсъдени в тяхната съвкупност, съдът приема за доказани
претърпените от ищеца неимуществени вреди –болки, страдания,
преживян стрес, психическо неудобство по време на водения срещу
него процес. Безспорно е налице и правнорелевантната причинна
връзка между действията на ответната страна и увреждането на
ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл.4 от
ЗОДОВ.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
изхожда както от общия принцип за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди по справедливост, съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която
границите на отговорността се простират до вредите, "които са пряка
и непосредствена последица от увреждането".
При формиране на правните си изводи съдът взе предвид
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели,
които имат преки и непосредствени впечатления от анализът, на които
се установява, че ищецът е преживял определени отрицателни
емоции-притеснение, стрес, страх от изхода на производството.
Свидетелите посочват, че в селото се знаело за наказателното
6
преследване, хората се отдръпнали и не искали за общуват с ищеца,
спрели да посещават и фитнес залата, където бил инструктор. Съдът
приема, че това отношение е такова, водещо до накърняване на
личното достойнство и чест.
При определяне на размера, настоящата инстанция взе предвид и
фактите от съществено значение - как обвиненията са се отразили
върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на
живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на
преживените от него емоционални страдания, неудобства и колко
продължително са засегнати чувствата му. По делото не е ангажирана
медицинска документация на ищеца за търпени здравословни
проблеми през този период, но от друга страна повдигането на
обвинение в извършване на престъпление влияят негативно върху
психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без
наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други,
установяващи обратното /в този смисъл Решение № 480/23.04.2013 г.,
постановено по гр. дело № 85/2012г. на ВКС на РБ, четвърто г.о./.
Като се вземат предвид продължителността на наказателното
преследване /почти шест години/ и на постановената мярка за
неотклонение „подписка“, тежестта на престъплението, за което е бил
обвинен ищеца, вредите, които е претърпял /стрес, страх, неудобство
и др./ съдът намира, че искът е основателен за сумата от 7000 лв.
/седем хиляди лева/, сума, която съдът приема като справедлива за
обезщетяване на претърпените морални вреди, поради което
претенцията следва да бъде уважена в този й размер и отхвърлена за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лева.
Правото на обезщетение по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от който
момент и същото става изискуемо и се дължат законни лихви.
Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на
част от вземането за лихви. В случая решението на ВКС е влязло в
сила на 24.10.2016 г., от който момент се дължи законна лихва. Искът
е предявен на 04.10.2021 година. Вземането за лихви възниква от
момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява с
погасяване на главното вземане, както е предвидено в разпоредбата на
чл. 119 от ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Лихви се дължат
за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Когато
7
искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на
вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които
са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.
Доколкото давностният срок е тригодишен и вземането за лихва
възниква ден за ден, тази част от вземането, възникнала преди
04.10.2018 г. е погасена по давност. Следователно лихва не се дължи
за периода от 24.10.2016 г. до 03.10.2018 г. и се дължи такава за
периода от три години от 04.10.2018 г. до окончателното изплащане
на главницата, за който период вземането не е погасено по давност.
При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските
между страните.
Ищецът претендира разноски в размер на 1600, 00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, но от представения договор за
правна защита и съдействие се установява, че уговореното и заплатено
възнаграждение е в размер на 1500 лева /л. 16 от делото/.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. С оглед материалния интерес по
делото, определеното по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/2004 г.
на ВАС, адвокатско възнаграждение възлиза на 2030 лева, а в случая
се претендира 1 500 лева. На осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в размер на 210,
00 лева.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр.
София, бул. “Витоша” № 2, да заплати на Г. П. Б. с ЕГН: **********
от с. П., общ. К. ул. „З.” № 8 сумата от 7000 лв. /седем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на повдигнато против него обвинение за извършено
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, последвано от
оправдателна присъда от 25.04.2016 г., постановена по ВНОХД №
680/2015 г. по описа на СОС, потвърдена с решение № 184/24.10.2016
г., постановено по НД № 1379/2015 г. по описа на ВКС, второ
наказателно отделение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.10.2018 година до окончателното плащане, като
8
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за разликата
над 7 000 /седем хиляди/ лева до пълния предявен размер от 50 000
/петдесет хиляди/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода от 24.10.2016 г. до 03.10.2018 година.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр.
София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на Г. П. Б. с ЕГН: **********
от с. П., общ. К. ул. „З.” № 8, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от
210,00 лв. /двеста и десет лева/, представляваща разноски, направени
по водене на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9