РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Пловдив, 21.11.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, XXI състав, в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР К.
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на
прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева К.А.Н.Д.
№ 2830 по описа на съда за 2019 год, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Община Съединение
против решение № 1467 от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 5438/2018 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление
№ НЯСС-326/25.07.2018г., издадено от заместник - председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с което на касатора е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000.00
лева на основание чл.201 ал.12 във връзка с чл.200 ал.1 т.39 от Закона за
водите за нарушение на разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 от същия закон.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 във връзка с ал.2 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят поддържа същите доводи, които са изложени и пред първата
инстанция. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба - Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор гр. София, не изпраща представител, но в
нарочно писмено становище намира подадената касационна жалба за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна
проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило
по жалба на община Съединение против наказателното постановление на заместник -
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София,
с което въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 07-092/16.04.2018 г., на Община Съединение е наложено административно
наказание " имуществена санкция " в размер на 2000 лв. на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за
водите за нарушение на чл.190а ал.1 т.3 от същия закон.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 21.03.2018г. била извършена проверка от служители на ДАМТН в
землището на с.Драгомир, Община Съединение – язовир „Стоичкови каваци”. В хода
на същата било установено, че по водния откос на стената имало храстовидна
растителност, а по въздушния и дървесна. Същевременно обекта бил общинска
собственост с издаден акт за собственост № 3/18.05.1998г. При предходна
проверка през 2017г. отново били констатирани сходни проблеми и тогава с протокол
№ 07-01-333/18.07.2017г. били дадени предписания да се отстрани растителността.
Срок за изпълнение на същите бил 30.11.2017г. При това положение и за горното
на 16.04.18г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с № 07-092. Въз основа на
него било издадено и атакуваното НП.
Районният съд е приел, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които обуславят отмяната му на формално основание. По
съществото на спора, съдът е приел, че деянието, за което е санкционирано лицето
е съставомерно – деянието е извършено, което е безспорно установено , както от
съставения КП, така и от показанията на разпитания като свидетел по делото
актосъставител. Приел е, че е налице маловажен случай на административно
нарушение, доколкото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид; обектът на
обществените отношения, охраняван от нормите на ЗВ, е с комплексен характер и
нарушаването им сериозно би застрашило околната среда, имуществото и най-вече
опазването на живота и здравето на неопределен кръг от хора.
Настоящата съдебна инстанция намира решението на Районен
съд – Пловдив за постановено в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът споделя извода на въззивния съд за формална
законосъобразност на наказателното постановление. Правилно съдът е приел, че
съдържанието на НП на заместник председател на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор гр. София съответства на императивните изисквания на чл.34
от ЗАНН, като е изложил подробни мотиви в тази насока, както и на изискванията
на чл.52 от с. з., като е приел и, че е безспорно установено кой е нарушителя,
налице пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по
извършването му. Фактически, правно и доказателствено обоснован е направения от
въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице
административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на
извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир „Стоичкови
каваци” в землището на с.Драгомир, Община Съединение, собственост на общ. Съединение,
съобразно представения акт за публична държавна собственост от страна на
собственика на язовира не е било изпълнено задължително предписание със срок за
изпълнение 30.11.2017г.
Това релевира съставомерно от обективна страна деяние,
правилно квалифицирано по административно наказателния състав на чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ. Изложените от
касатора доводи, с които по същество се твърди незаконосъобразност
/неправилност/ на даденото от контролните органи предписание, не може да
обуслови извод за материална незаконосъобразност на наказателното
постановление. В административно наказателното производство, както
санкциониращият орган при издаването на наказателното постановление, така и
съдът при проверката за неговата законосъобразност, следва да установят
единствено дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, а именно:
дадено задължително предписание на контролен орган на ДАМТН по чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ и неговото
неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно, преценката
обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на
отговорността факти и обстоятелства, без решаващият орган да има възможност да
преценя съответствието на предписанията с материалните и/или с процесуалните
изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на
дадените задължителни предписания е следвало да се реализира по друг
процесуален ред и в друго производство
Съгласно разпоредбата на чл.190а ал.2 от ЗВ, собствениците
на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по
ал.1 т.3 и по чл.138а ал.3 т.5, а според указаното в чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ, председателят
на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190 ал.4 имат право
да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Видно
от представените по преписката заповеди № 92/05.02.2018 г. и № 394/ 31.05.2017
г. на председателя на ДАМТН, задължителните предписанията в КП № 07-01-333/18.07.2017
г. са дадени от надлежно оправомощени от председателя на ДАМТН лица.
Не е спорно, че община Съединение е собственик на
процесния язовир и именно в това й качество са дадени задължителни предписания
с посочения по-горе КП от оправомощени лица от ДАМТН в указания срок до 31.11.2017
г. да се предприемат действия за отстраняване на растителността по водния и
въздушния откос на стената. Няма спор, че тези предписания са доведени до
знанието на представителя на общ. Съединение, респ., до отговорите длъжностни
лица. Въпреки задължителния си характер, те обаче, не са били изпълнени в
определения срок, което, от своя страна, се установява по безспорен начин от
показанията на свидетеля – актосъставителя и писмените доказателства. Чрез
бездействието си касаторът е осъществил от обективна страна състава на
констатираното с акта нарушение.
Административнонаказателната отговорност на едноличните
търговци и юридическите лица се търси по реда на чл.83 от ЗАНН. Отговорността
е свързана с неизпълнение задължения на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност. В
конкретния случай, при осъществяване на дейността си, община Съединение не е
изпълнила задълженията си, произтичащи от чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ - не е
изпълнила предписание на контролен орган, заради което следва да понесе
съответната санкция.
По изложените в касационната жалба доводи по
съществото на спора касаторът не оспорва, че са дадени задължителни указания от
служители на ДАМТН, а твърди, че проверката за спазване на тези указания била
едва четири месеца по-късно, поради което нарушението било несъставомерно.
В тази връзка е необходимо да се отбележи следното: задължителните
предписания представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и, тъй като с
тях се създават задължения за общ. Асеновград, те подлежат на оспорване по реда
на чл.145 и следващи от АПК и в
съответствие на чл.120 ал.2 от Конституцията, която дава
право да оспорят на гражданите и юридическите лица всички административни
актове, освен тези изрично изключени от закона. Общината не е оспорила тези
задължителни предписания и те за станали задължителни за изпълнение, поради
което съдът приема, че в хода на настоящото административно наказателно
производство е недопустимо да се проверява правилността на този административен
акт.
Видно от представените доказателства, на 21.03.2018 г.
е била извършена нова проверка, за което бил съставен протокол относно
спазването на предписанията. При тази проверка е установено, че по водния откос
се наблюдава наличие на храстовидна растителност и лека ерозия в по-голямата си
част, въздушният откос е образъл с дървесина и храстовидна растителност. При
наличието на средна и висока растителност - храсти и дървета, както към момента
на първата проверка и даденото предписание, така и към момента на втората
проверка, повече от очевидно е, че от страна на собственика на съоръжението не
са били предприети мерки за поддържането на язовира във вида, отговарящ на
техническите изисквания за експлоатацията му. Не е налице несъставомерност на
нарушението, тъй като във всеки един момент след изтичането на срока на
даденото предписание – 30.11.2017 г., община Съединение е била в нарушение, но
до момента на проверката на 21.03.2018 г., както правилно посочва и
касационният жалбоподател – четири месеца, е имала възможност да отстрани
установените нередности и да спази предписанието, без да настъпят за нея
последиците на сочената санкционна норма.
Не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от същия вид. Жалбоподателят като собственик на процесния язовир е
бил адресат на задължителните предписания. Деянието е осъществено чрез
бездействие и е на просто извършване и от него не настъпва съставомерен
вредоносен резултат, поради което е без значение, дали от неизпълнението са
настъпили общественоопасни последици.
По тези съображения съдът счита, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени пропуски,
които да засягат валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за които съдът съгласно чл.218 ал.2 от АПК следи служебно.
Като обсъди посочените в жалбата пороци на решението
съдът намира, че не е налице нарушение, касационно основание за отмяна на
решението, поради което същото, следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното, Административен съд –
Пловдив, ХХІ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1467 от 02.08.2019 г., постановено по АНД №
5438/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.