Решение по дело №3284/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1808
Дата: 3 октомври 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20187180703284
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1808

 

Гр. Пловдив, 03.10.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПловдивXІV състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 3284 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.215 ал.1 във връзка с чл.225 ал.1 във връзка ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ.

         Постъпила е жалба от С.П.П., ЕГН **********,*** срещу заповед № 524/01.08.2018 г. на кмета на Община ****, с която е наредено заявилият се за собственик на незаконен строеж „Пристройка с размери 3,40/3,60 м. към незаконно построена стопанска постройка със ЗП 35 кв.м., съборена със заповед №178/2015 от 04.03.2015 г., влязла в сила“ С.П.П., ЕГН **********,***, да премахне горецитираният незаконен строеж в 15-дневен срок от получаване, залепването на таблото на Община **** и на строежа гр. ****, ул. „****, ПИ 024081 по КВС, масив 024, м. „Шабан дере“, землище **** на настоящата заповед.

Твърди се в жалбата, че издадената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че жалбоподателят не е бил уведомяван за издадената заповед, както и че е узнал за заповедта от съсед на 24.10.2018 г. Излагат се доводи, че постоянният и настоящият адрес на жалбоподателя е различен от адреса, посочен в заповедта, като се оспорва надлежното връчване на съобщението за издадената заповед. Възразява се, че отказът да получи съобщението за заповедта не е надлежно оформен с доводи, че не е удостоверен и подписан от длъжностно лице, както и се сочи, че С.П. е неграмотен и не може да пише и да чете.

В допълнително представено уточнение към жалбата от 04.12.2018 г., жалбоподателят сочи, че неправилно е определен за адресат на заповедта, с доводи, че към момента на издаването на оспорения акт, собственици на ПИ 024081, освен С.П., са също Г.Т. и В. Симеонова,  които обстоятелства са отразени в съставения КА, което според жалбоподателя води до съществени процесуални нарушения. (л.62).

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. С., поддържа жалбата и уточнението към нея. Иска се отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна, издадена при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ. Претендира разноски

Ответникът по жалбата – кмет на община ****, чрез проц. представител  ст.юрисконсулт М.Г., в представено по делото писмено становище, намира жалбата за недопустима, алтернативно неоснователна. Твърди, че не са налице изтъкнатите в жалбата възражения за незаконосъобразност на издадения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.(л. 102)

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, в предвидения в закона 14-дневен срок.

Относно възраженията за недопустимост на жалбата, Съдът намира, че същото  е неоснователно по следните съображения:

Съгласно пар. 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересованите лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица.

Съблюдаването на разписания в закона ред за съобщаване на издадения административен акт е условие да се приеме, че същият е надлежно връчен на съответното лице. Основният способ за съобщаването на административния акт на адресата му е чрез отправяне на писмено съобщение до лицето. В случая, този ред не е спазен и противно на приетото от ответника, нито един от трите използвани от служителите в администрацията му "способи, допустими по АПК", не осъществява хипотезата на пар. 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ. Основният способ, предвиден от законодателя, е чрез отправяне на писмено съобщение - видно от мотивите на органа и доказателствата по делото - няма данни да е налице такова съобщаване. В случая, не са били налице условията за прилагане на пар. 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ, а именно - адресът на лицето да не е известен или същият да не е намерен на посочения от него адрес, което обстоятелство да се удостовери с подписите на две длъжностни лица, да се залепи съобщението на жилището или имота и да се постави съобщение на таблото за обявления.

Видно от представените по преписката КА № 05/09.07.2018 г., НА за покупко-продажба на недвижим имот, акт. № 132, том III, рег. № 5565,  нот. дело № 486 от 2018 г., постоянният адрес на жалбоподателя-С.П. ***. Същевременно всички съобщения са изпращани на адрес: гр. Пловдив, ****.

На следващо място, за да е налице основанието за съобщаване на административния акт по реда на § 4, ал. 1 и 2 от ДР на ЗУТ / в редакцията, ДВ, бр. 61/2007 г./ е изискуемо установяване за "отсъстващо лице".

От приложените по делото доказателства не е установено, че длъжностни лица са посетили адреса два поредни дни и не са намерили адресата на заповедта, липсват и установявания за това, че лицето не се намира вече на посочения адрес, тъй като го е напуснал временно или постоянно по различни причини, т.е. да не е възможно връчването.

В случая е съставен протокол от 01.08.2018 г. (на л.90), залепен на строежа и таблото за съобщения и обявления в община ****. Съобщението е залепено на 01.08.2018 г. - т.е. на същата дата, на която е съставена заповедта, следователно не е било отправено първоначално изискуемото по §4, ал.1 и 2 от ДР на ЗУТ писмено съобщение до С.П., а е пристъпено направо към залепянето му на строежа на таблото за съобщения и обявления в общината. С това не е спазено изискването на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ първоначално да се изпрати писмено съобщение за заповедта, и само в случай, че адресът му не е известен или той не е намерен на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението да се залепи на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и да се постави на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания.

Относно възраженията за ненадлежно оформения отказ, то видно от съдържанието на цитирания по-горе НА, С.П. е неграмотен, поради което и правилно се сочи от процесуалния му представител, че няма как този „отказ“ да е редовен. Отделно от това писмото е изпратено на адрес: гр. Пловдив, ****, а не на постоянният или настоящият адрес на лицето.

От изложеното следва, че жалбоподателят не е уведомен надлежно за издадената заповед, предмет на настоящето производство, съответно жалбата е подадена в предвидения преклузивен срок. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима.

По съществото на спора.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че е извършена проверка на 09.07.2018  г. от длъжностни лица при Община ****, резултатите от която са обективирани в КА №05/09.07.2018 г. Съгласно КА при проверката е установено, че е извършен строеж: Пристройка с размери 3,40м./3,60м. към незаконно построена стопанска постройка,със ЗП=35 кв.м., съборена със заповед №178/2915 от 04.03.2015г влязла в сила, в ПИ 024081 по КВС, масив 024, м.Шабан дере , ПИ 024082 по КВС, масив 024, м.Шабан дере Комисията е констатирала, че имотът ПИ 024081 по КВС, масив 024, м.Шабан дере е собственост на: В.А.С., С.П.П. и Георги Костадинов Трендафилов. Имотът ПИ 024082 по КВС, масив 024, м.Шабан дере е собственост на: Станка Георгиева Димитрова.

Посочено в КА е, че строежът е собственост на С.П.П. и В.А.С.  Възложител: С.П.П. и В.А.С.. При оглед на място комисията е констатирала, че не е представен договор между строител и възложителя С.П.П. и В.А.С..

В КА, графа II ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРОЕЖА е отразено, че към момента на съставяне на КА №05/2018г. строеж: Пристройка към незаконно построена стопанска постройка, съборена със заповед №178/2915 от 04.03.2015г влязла в сила, в ПИ 024081 по КВС, масив 024, м. Шабан дере , ПИ 024081 по КВС масив 024, м. Шабан дере със степен на завършеност груб строеж: строежът е V категория.

Установено е, че за изпълненият строеж няма одобрен проект, няма строителни книжа, в нарушение на чл. 148 ЗУТ.

КА № 5 от 09.07.2018 г. е съставен в отсъствието на собственика на строежа. Отбелязано в КА е, че същият е залепен на таблото за съобщения в Община **** на 13.07.2018 г.

 Констатациите на комисията са възприети изцяло от кмета на община **** и възпроизведени в оспорената в настоящето производство заповед №524 от 01.08.2018  г.

Представени от процесуалния представител на жалбоподателя по делото са документи по опис, между които нотариални актове за собственост, писма от 03.02.2018 г. и 08.02.2019 г. от ЕСПЧ до В.С..

  С молба в открито с.з. от ответния административен орган е представена административната преписка.

Приложено по делото е адм. дело № 815/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив.

В настоящото производство по отношение законността на строежа се изслуша съдебно-техническа експертиза, прието без възражение от страните, с която се установява, че по данни от констативния акт и КВС, ПИ 024081 е собственост на В.С., С.П. и Г.Т.. Така на място експертът е констатирал, че премахнатата съгласно заповед № 178/04.03.2015 г. стопанска постройка със застроена площ /ЗП/ 35 кв. м е възстановена отново. Констатирано е също, че за нея има одобрен проект и е издадено PC №38/14.04.2009 г., но е построена в границите на имот № 024082 по КВС.

Експертът е дал заключение, че според границите определени в КВС пристройката, която е предмет на настоящото дело попада в два имота 024081 и 024082-приложение №1. Прието е, че поради невярно заснета граница на дерето в КВС значителна част от имот 024081 попада в това дере.

В отговор на поставената задача, експертът е посочил, че реализираната пристройка с размери 3.65/3.55 м е построена без строителни книжа: скица-виза за проектиране, одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за строителна линия и ниво. Пристройката с размери 3.65/3.55м е строеж по смисъла на пар 5,т.38 ДР ЗУТ.Начин: на трайно ползване на имот № 024081 по КВС е :нива.

Според вещото лице категорията на строежа е преценена като пета в констативен акт № 05/2018 от 09.07.2018 г., съответстваща на жилищна сграда, ниско застрояване, предвид факта, че с пристрояването общата площ става 45 кв. м и се ползва като жилищна.

Вещото лице е посочило също, че не може да установи посочено време на построяване в приложените документи, като е отразило в СТЕ, че поради обстоятелството, че заповедта за премахване №178 е от 04.03.2015 г. е само за стопанска постройка със застроена площ /ЗП/ 35 кв. м. „..може да се твърди ,че пристрояването е извършено след тази дата..“

В обобщение изводът на експерта е, че нe са налице условията на параграф 127,ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, а няма данни за започната процедура по параграф 127,ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а административното производство за проведено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Процесната заповед е издадена на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно която разпоредба кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2. В случая заповедта е издадена от компетентен орган - кмета на  община ****, съгласно изискването на чл.225а, ал.1 ЗУТ, тъй като изграденият строеж е пета категория.

От друга страна в разпоредбата на чл. 225, ал.2 ЗУТ е посочено, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.

За обектите, строежи пета категория по чл. 137, ал.1, т.5 от ЗУТ, е проведена процедура от комисия на основание чл. 223, ал.2 от ЗУТ, при която служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. Съгласно чл. 225а, ал.2 от ЗУТ, заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Комисия от длъжностни лица при общинската администрация е извършила оглед на място и е констатирала незаконните строежи. В заповедта е посочено, че съставеният констативен акт е връчен  /залепен/ при отказ на таблото за обяви, който отказ, както се посочи по-горе, не е надлежно оформен.

 В разпоредбата на чл. 225а, ал.2, предл. 2-ро от АПК е предвидено, че констативният акт се връчва на заинтересуваните лица. Според разпоредбата на § 4. от ЗУТ, ал.1: Предвиденото в този закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от компетентните органи на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс се извършва чрез отправяне на писмено съобщение. Според ал.2 на §4 от ДР на ЗУТ, когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица.

В случая не са представени доказателства за съобщаване на констативния акт на лицето, а направеното отбелязване в КА, че същият е залепен на 13.07.2018 г., което е удостоверено с подписите на двама свидетели, не санира допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила във връзка със съобщаването на констативния акт, тъй като не е била дадена възможност за своевременно възражение по констативния акт от страна на жалбоподателя, което е довело и по същество до неправилно приложение на материалния закон.

Процесната заповед е издадена в производство по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Страни в това производство са административния орган - издател на акта и лицето, негов адресат, по отношение на което възниква задължение за премахване на незаконния строеж. Адресати, по смисъла на § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК, са извършителят на строежа, собственика на терена или лице с ограничено вещно право върху него.

Следователно, за да бъде адресат на процесната заповед, трябва да е безспорно установено в хода на административното производство, че С.П. е или извършител на незаконния строеж, или негов собственик /ползвател/, или собственик на терена, върху който се намира строежа. Тежестта за доказване на тези обстоятелства е върху ответния административен орган, като издател на акта и по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК. (Решение № 13971 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8756/2012 г., II о.). В конкретния случай обаче това не е сторено. В тази посока следва да се посочи също, че в КА № 05 от 09.07.2018 г., е отразено, че строежът е собственост и е изпълнен от С.П. и В.С., а в обжалваната заповед кметът на Община **** е посочил, че е взет предвид КА № 05 от 09.07.2018 г., съставен срещу С.П., като е наредил „заявилият се за собственик на незаконен строеж“ С.П. да премахне описания в заповедта строеж, без да изложи мотиви, нито да посочи доказателства, от които се установява, че именно адресата на заповедта е извършител на строежа.

Безспорно се установява, че с решение на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 815 по описа на 2015 г., цитирано в оспорената заповед, е обявена нищожността на части от заповед №178 от 04.03.2015г. на и.д. кмет на община ****, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “стопанска постройка до 35 кв.м. и кота корниз до 3,00м.”, с размери 5,83м./5,65м./5,71м./5,65м., изпълнен в имот 024082 по КВС, масив 024, местност “Шабан дере”, землище на град ****, както следва: частта от заповедта, с която премахването на строежа е разпоредено спрямо С.П.П.. Съдебният състав по адм. дело № 815/2015г. по описа на 8 състав на Административен съд - Пловдив е приел, че „съвкупната преценка на доказателствата по делото, както и на материалите по дело №1737/2014г. не позволяват формирането на извод, че С.П.П. и Г.К.Т.са възложители или изпълнители на разпоредения за премахване строеж, тъй като същите се легитимират само за съсобственици на ПИ с №024081, а процесният незаконен строеж е изпълнен в ПИ с №024082, по отношение на който заинтересуваните лица в производството П. и Трендафилов нямат права..“

В случая, както в КА, така и в СТЕ е отразено, че строежът попада в два имота 024081 и 024082.

На следващо място следва да се посочи, че в обжалваната заповед е посочено, че заявилият се за собственик на незаконен строеж „Пристройка с размери 3,40/3,60 м. към незаконно построена стопанска постройка със ЗП 35 кв.м., съборена със Заповед №178/04.03.2015 г., влязла в сила“ С.П.П., ЕГН **********,*** да премахне горецитираният незаконен строеж в 15-дневен срок от получаване, залепването.

Както се посочи, в съставения КА, както е констатирало и ВЛ в изготвената СТЕ, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, е отразено, че строежът попада в ПИ 024081 по КВС, масив 024, м.Шабан дере, ПИ 024082 по КВС, масив 024, м.Шабан дере, което обаче не отменя задължението на административния орган да посочи точното местоположение на строежа, предмет на заповедта, което е съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административно-производствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.

Неотносимо е възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, поради констатираната от ВЛ грешка в КВС,  която грешка ако не е налице, имотът би попадал изцяло в ПИ, собственост на В.С.. Спорът дали е налице грешка в КВС, както и дали има спор за собственост за имота, е предмет на разглеждане в други производства, за което е предвиден и друг ред за защита.

На следващо място следва да се посочи, че преди издаване на оспорената заповед от административния орган не са ангажирани и доказателства относно изследване на търпимостта на строежа.

Действително в тежест на жалбоподателя е доказването на обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на издадената заповед, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, като такива категорични доказателства за това, не са представени.

Както се посочи ВЛ е дало заключение, че не може да установи посочено време на построяване в приложените документи, като е отразило в СТЕ, че нe са налице условията на параграф 127,ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, а няма данни за започната процедура по параграф 127,ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ.

Съдебна практика приема, че „§16, ал.1 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012г. регламентират условията за издаване на удостоверение за търпимост за "строежи, за които няма строителни книжа". По смисъла на ЗУТ това са незаконни строежи, които биха могли да бъдат разрешени - защото са допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, когато са изградени до 31.03.2001г., т.е. до влизане в сила на ЗУТ.

Понастоящем са налице няколко успоредно действащи норми, които регламентират режима на търпимост, с конкретни изисквания и според периода на изграждането на незаконния строеж, а именно: ал. 1 на § 16 от ПР на ЗУТ - „Строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими…“ ; на ал. 2 на § 16 от ПР на ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати в периода 08.04.1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон,…“; на ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати след 30.06.1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон,….“; и на ал. 1 на § 127от ПЗР на ЗИДЗУТ - „Строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими".

От така очертаната действаща правна уредба повече от ясно е, че за строежи изградени след визираната крайна дата в §127,ал.1 /31.03.2001 г./ не се изследва търпимост, тъй като тези строежи не попадат в обхвата на законовата регламентация на режима на търпимост /решение № 14640 от 30.11.2017г.по адм. дело № 4257/2017. на II отд. на ВАС, решение № 7490 от 14.06.2017г.по адм. дело № 879/2017г. на II отд. на ВАС и др./.

Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивиране на акта, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност. В случая със заповедта не са изпълнени тези изисквания на закона.

Съдът намира, че административният орган, въпреки дадените изрични указания в тази посока, не е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК служебно да изиска и събере релевантните за случая доказателства, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените, което води до незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Съдът намира, че заповедта е постановена при непълнота на установените факти и обстоятелства по случая, довело до непълнота в мотивите. Не са уточнени ясно и изчерпателно фактическите и правни основания за издаването на акта. Административният орган не е установил фактите във връзка с характера на строежа, времето на извършването му, както и извършителя и възложителя. Това е довело и до неправилно прилагане на разпоредбите на материалния закон към фактите и обстоятелствата по случая.

Като не е отчел горните обстоятелства, административният орган е издал един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от страните. Предвид изхода от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя разноските в размер от 610,00 лева, от които 10лв.-платена ДТ и 600,00лв.-възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък (л.166).

Водим от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2  предл. второ от АПК, Административен съд - Пловдив,  XIV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 524/01.08.2018 г. на кмета на Община ****, с която е наредено заявилият се за собственик на незаконен строеж „Пристройка с размери 3,40/3,60 м. към незаконно построена стопанска постройка със ЗП 35 кв.м., съборена със заповед №178/2015 от 04.03.2015 г., влязла в сила“ С.П.П., ЕГН **********,***, да премахне горецитираният незаконен строеж в 15-дневен срок от получаване, залепването на таблото на Община **** и на строежа гр. ****, ул. „****, ПИ 024081 по КВС, масив 024, м. „Шабан дере“, землище **** на настоящата заповед.

ОСЪЖДА  Община **** да заплати на С.П.П., ЕГН **********,*** сумата от 610,00 /шестстотин и десет/ лева, представляващи сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: