О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3535 Година 13.12.2018 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети декември Година 2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 3682 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който пълномощникът на ответника е
подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената
искова молба, в невърната й с определение № 2741/11.10.2018 г. част, е редовна,
а предявените с нея в същата й част искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД - допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от ищеца до момента писмени документи, с изключение на представения
платежен документ за периода от 01.01.2017 г. до
31.01.2017 г., искането за приемането на който следва да се отхвърли, защото е
на -, а не е придружен с точен превод на български език, заверен от ищеца (чл.
185, ал. 1, изр. 1 ГПК), както и фактура №
6/05.01.2018 г. и подробна справка към нея, защото е неотносима
към предмета на делото след прекратяването му с определението от 11.10.2018 г. в
частта му, по недопустимо предявения от ищеца с поправената му искова молба от
21.09.2018 г. нов иск за осъждането на ответника да му заплати сумата по тази
фактура от 887.49 лева за разноски по чл. 2.5 от договора за заем (чл.
159, ал. 1 ГПК).
Следва
да се изиска и приложи ч.гр.д. № 658/2018 г. на СтРС.
Следва
да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да уточни доказателствените
си искания по чл. 190 и чл. 205 ГПК, като посочи ясно не само значението за
спора, но и какви точно документи и веществени доказателства за изпълнение на
изискванията на чл. 5 ЗПК, за получаване от ответника на екземпляр от договора
за заем, и за съществуването на П., се намират у ищеца и се иска от съда да го
задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе
по тези доказателствени искания (чл.
156, ал. 1, във вр. с чл. 190, ал. 1 и чл. 205 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да допълни и непълното си доказателственото
искане в отговора за обяснения на ищеца, като не само формулира конкретни
въпроси от обстоятелствата по делото, на които се иска той да отговори, но и се
посочи законният му представител, който да се задължи да се яви и отговори на
същите въпроси, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по
това доказателствено искане (чл. 156, ал. 3, във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на пълномощника
на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца вземания, са
посочени в невърната част на поправената му искова молба и изразяват по
същество в това, че между него,
като заемодател, и ответника,
като заемополучател, бил сключен договор за заем потребителски
кредит „-" - клиентски № 5485 от 13.01.2017 г. с нотариална заверка на
подписите, с главница на заема в
размер на 1 500 евро и срок 6 месеца. Според чл. 2.4 от договора и по приложение
1 - погасителен план, ответникът
дължал периодични месечни погасителни вноски по сключения заем в размер на
253.66 евро, чиито падежи
настъпвали според договора на 13-то число всеки месец, считано от 13.02.2017 г.,
в продължение на 6 месеца, като последната вноска била дължима на 13.07.2017 г. В чл. 2.4., б. (b) от договора бил описан начина за погасяването им, а
именно по банкова сметка, ***, в евро или в левова равностойност, изчислена по
фиксинга на БНБ към деня на плащането, както бил определил заемодателят, в
пълен размер, без каквито и да било удръжки или прихващания за данъци, такси
и/или комисионни, дължими във връзка с тези плащания. Поради отказ за
доброволно изпълнение от ответника, ищецът използвал правото си да пристъпи
незабавно към принудително изпълнение срещу цялото му имущество с цел да
удовлетвори своето вземане. На 05.02.2018 г. подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК. Исканите и дължими суми по заема представлявали 1500 евро главница по договора, със 121.21 евро договорна лихва от
13.02.2017 г. до 13.07.2017 г., с 572.63
евро неустойка за забава по чл. 2.3., б. (с) и (d) от договора, с 133.65 лева мораторна
лихва от 05.02.2018 г., което било датата на подаване на заявлението, до
18.07.2018 г., което било датата на подаване на заявлението, с 887.49 лева разноски по заема по чл.
2.5. от договора, със 75 евро
разноски по заема по смисъла на чл. 2.5. от договора и законна лихва за забава
за всеки ден на забава от 05.02.2018 г. до пълно изплащане на вземането, разноски
по делото, от които държавна такса за образуването му от 106.50 лева и адвокатско
възнаграждение от 832.74 лева. Въз
основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 658/2018 г. на СтРС, по което било постановено разпореждане № 1200/08.02.2018
г., с което се отказвало на ищеца издаването на исканата заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумите, посочени по-горе. Това разпореждане ищецът
обжалвал в срок пред СтОС. На 16.05.2018 г. ищецът
получил определение № 489/24.04.2018 г. на СтОС, с
което се оставяла без уважение частната му жалба срещу разпореждането. С разпореждане
№ 4967/18.06.2018 г. на ищецът се предоставила възможност да предяви против
ответника осъдителен иск за вземането си, за което му било отказано издаването
на заповед по чл. 417 ГПК. Към исковата молба била приложена справка по чл. 366 ГПК, която представлявала подробен погасителен план на заема с отразени вноски
и последствията от тяхното неплащане към конкретния момент (натрупани
неустойки). Предвид настъпило неизпълнение, което продължило 24 дни до
09.03.2017 г., ищецът използвал правото си да измени лихвения процент на 36 %,
считано от 13.03.2017 г., или вноска № 2. Неустойката, която била отразена в
справката по чл. 366 ГПК, била в по-тъмнен ред. Предоставената главница по договора,
била падежирала частично с настъпването на всяка месечна
вноска съгласно приложение 1 от договора, като на 13.02.2017 г. била падежирала част от главница в размер на 247.41 евро, на
13.02.2017 г. още една част от нея в размер на 235.93 евро и така до 13.07.2017
г., на която дата била падежирала цялата главница.
Към исковата молба било приложено и извлечение от сметката на ищеца, от което било
видно, че сумата по заема била реално отпусната и преведена по сметка на ответника,
която била открита в - П. С това се доказвало по несъмнен начин, че фактическият
състав на договора за заем бил изпълнен и породил своите правни последици.
Лихвата се начислявала по смисъла на чл. 2.3., т. (а) и т. (b)
от договора. Размерът й бил 5 % на година върху усвоената и непогасената част
от главницата на предоставения заем. Начислявала се ежемесечно за периода от
деня, следващ датата на получаване на заема, до датата на пълното изплащане на
главницата по заема. Текстът на договора бил така оформен, защото се презюмирало, че контрагентът щял да бъде редовен платец и да
погасял своето задължение в договорния срок. За пълна яснота следвало да се
добави, че лихвата се изчислявала на месечна база 1/12 част от годишния размер
на месеца и се дължала в пълен размер от започване на месеца, в който била падежирала. Във връзка със законовите изисквания на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и 12 ЗПК, бил посочен лихвения процент в чл. 2.4 от договора, а погасителният
план бил неизменна част от договора и бил озаглавен „приложение 1". На
09.03.2017 г., поради забава за плащане на падежирало
задължение и липса на предоставяне на обезпечение по смисъла на чл. 2.3., б
(е), по смисъла на чл. 2.3., б. (f), размерът на лихвения процент, който бил уговорен
в чл. 2.3., б. (а), едностранно се изменил от заемодателя на 36 %, считано от 13.03.2017 г. Договорната лихва за
първата вноска започвала да тече от деня, който следвал подписването на договора
и падежирала на 13.02.2017 г., когато бил падежът на първата
вноска. За следващата вноска лихвата започвала да тече от 14.02.2017 г., което
било денят, следващ падежа на вноска 1 и падежира на
13.03.2018 г., когато бил падежът на втората вноска. За всички останали вноски
лихвата се изчислявала по същия начин, като единствената промяна била в
лихвения процент, поради продължаващата забава от заемополучателя.
Размерът на вноските след влизане в сила на новия лихвен процент възлизал на
273.51 евро. По смисъла на чл. 2.3., б (h), във вр. с
чл. 14, ал. 2 ЗПК, на заемополучателя било изпратено уведомление
с изх. № 285 от 09.03.2017 г., ведно с приложение 1 към уведомлението - погасителен
план, с отбелязани промени съгласно променения лихвен процент. Уведомлението се
считало за връчено, независимо дали било получено или не, тъй като било
изпратено на последния посочен от заемополучателя
адрес. Променената договорната лихва се начислявала ежемесечно и течала от деня,
който следвал падежа на вноска № 1. Същата била изчислена на 36 % годишна база
върху сумата на остатъчния заем и била разпределена на анюитетни
месечни вноски за оставащия период от срока на договора. Въпреки, че новият
лихвен процент не бил определен изрично в договора за заем и погасителния план
към него, бил определяем по размер, основание и момент на възникване според т.
4а от TP 4-2013-ОСГТК. Както било
видно от представените хронологична ведомост и справка по чл. 366 ГПК, по падежирали вноски от 1 до 6 включително, не били постъпили
никакви плащания. Държавните такси за заповедното дело, което било прекратено,
също били дължими, поради обстоятелството, че съдът на основание чл. 415, ал. 4 ГПК, с разпореждане от 18.06.2018 г., бил указал да се докаже предявеното в заявлението
вземане чрез осъдителен иск. Следвало да се предположи, че това било
продължение на заповедното дело и държавна такса следвало само да се довнесе. Поради
техническа грешка била внесена два пъти държавна такса, като и двете парични престации не отговоряли на точния
й размер от 135.82 лева. Първото
й плащане било осъществено на 10.07.2018 г. и било в размер на 106.50 лева, а
второто на 19.07.2018 г., като неговият размер бил 88.75 лева. Основанието за
двете плащания било едно и също, защото и двете били предназначени за настоящото
дело. След установяване на грешката била изпратена молба до Председателя на СтРС, за да бъдела върната недължимата част от държавната
такса. На 11.09.2018 г. бил получен отговор, с който му се указвало, че първо
следвало да се приложат платежни нареждания към настоящото дело, а впоследствие
разликата между дължимата такса и надвесеното щяло да му бъде върнато. Съгласно
чл. 2.5 б. (b)
от договора, всички такси, разходи и разноски (включително, но не само, разходи
за извънсъдебно събиране от трети лица, на които заемодателят бил възложил,
адвокатски хонорари и разноски) за удовлетворяване на правата на заемодателя в
случай на неизпълнение, се дължали от заемополучателя.
Съгласно чл. 2.5, б. (b), т. (ii) и т. (iii) от договора
се дължала такса за уведомление по електронна поща за просрочена дължима сума в
размер на 0.5 % от размера на заема, но не по-малко от 25 евро, както и за
изпратено уведомление по смисъла на чл. 2.3., б (f) в размер на 1 % от размера
на заема, но не по-малко от 50 евро. По смисъла на чл. 2.3, б (h) във връзка с
чл. 14, ал. 2 ЗПК, на заемополучателя било изпратено
второто уведомление с изх. № 285/09.03.2017 г., ведно с приложение 1 към уведомлението
- погасителен план, с отбелязани промени съгласно променения лихвен процент.
Към исковата молба били приложени констатацията за извършеното уведомление по
имейл, както и заверено копие на уведомлението за вдигане на лихвения процент,
заедно с товарителница, която доказвала изпращането и получаването от заемополучателя, с което се удостоверявало твърдяното.
Ищецът не бил получил по сметките си нито една парична престация
от ответника. Поради това обстоятелство нямало как да предостави извлечение от банковите
сметки за плащания, но за да се удостоверели тези му твърдения, била приложена счетоводна
справка - хронологична ведомост, от която било видно, че по падежирали
вноски от 1 до 6 включително, не били постъпили никакви плащания. Към момента
на предявяване на заявлението му по чл. 417 ГПК и осъдителния иск, не били
постъпили плащания по сметката му от страна на заемополучателя.
Документът, от който произтичали вземанията му, бил договора за заем. Той бил и
потребителски кредит, като неговата правна уредба препращала към ЗПК. В него, и
по-конкретно в „Глава трета", се уреждал въпроса за формата му. Това само
по себе си означавало, че освен реален, потребителският кредит бил и формален
договор. За да породял правни последици, трябвало да отговаря на всички
реквизити, посочени от законодателя, както и да било реализирано предаването на
родово определената вещ, било то и в друг момент, а не точно с подписването на
договора. С оглед изложеното и представените доказателства, договорът бил
породил своите правни последици. Към заявлението му за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, били приложени и документи, които
несъмнено доказвали съществуването на вземането му. В частност счетоводен
документ - хронологична ведомост от 01.01.2017 г. до
24.01.2018 г., която покривала отпускането на кредита до подаване на заявлението
в съда. В нея, на страница втора, отчетливо и ясно се виждало, че сумата от
2933.79 лева, представляваща 1500 евро главница по договора, била заведена в
счетоводството му, като отпусната и дължима още на датата на подписване на договора.
Съгласно чл. 2.2, б. (b) от същия, извадката от
счетоводните му книги, била достатъчно доказателство за удостоверяване
получаването на сумите от заемополучателя. От същия счетоводен
документ се виждало и надлежното водене на счетоводните му записи и наличието
на издадени фактури за начислената договорна лихва и наказателната лихва върху
усвоената и непогасена главница.
След
частично прекратяване на делото с определение № 2741/11.10.2018 г., искането е да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 евро за главница от невърната заета сума по договора за заем
от 13.01.2017 г., със 121.21 евро договорна лихва от 13.02.2017 г. до
13.07.2017 г., със 75 евро разноски по заема по чл. 2.5 от договора, както и направените
разноски в заповедното и в настоящото производство.
Правна
квалификация на предявените искове - нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че исковата молба била
недопустима, а по същество и неоснователна. Оспорвал обстоятелствата, посочени
в нея, като неверни. Не дължал на ищеца посочените в петитума
на исковата молба суми, приети за разглеждане по делото, а именно 1500 евро
главница, 121.21 евро възнаградителна лихва и 75 евро
разноски по заема. В началото на 2017 г. получил телефонно обаждане и в
разговор с неизвестно лице бил увещаван да се включи в борсова търговия, чрез
която да печелел пари, никой не му бил предлагал кредит. При отговор от негова
страна, че не разполагал със средства, му било казано, че това не било проблем.
Около една седмица след първото обаждане, получил второ обаждане, с което бил
подсетен за първоначалния разговор, както и че ако желаел да започне, да се явял
за подпис на необходимите документи в Стара Загора, при което му били поискани
и дал своите лични данни - имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес. На
уговорена среща в Стара Загора подписал документи пред мъж, който му се с
представил за представител на фирмата, с която били проведени телефонните
разговори. Не му били предоставени екземпляри от документите, нито в оригинал,
нито в копия, като му било казано, че щели да се свържат с него. Впоследствие
никой не му се обадил повече. Не бил подписвал договор с П., което дружество
било посочено в договора за заем, не бил получавал писма, уведомления за
обстоятелства по негова лична брокерска сметка, не бил получавал пари нито от ищеца,
нито от П. Нямал спомен да бил откривал посочената в т. 2.2, б.(а), 6 (i) от договора
„брокерска сметка". Виждал за пръв път договора, във вида, в който бил представен
като доказателство към исковата молба. Помнел, че наистина се срещнал на
уговорена среща с лице и се подписал. Но не помнел под какво текстово
съдържание. Нямал завършено средно образование. Бил с видно ниско интелектуално
ниво. Не можел да даде последователни и логични обяснения относно фактите и
обстоятелствата, касаещи случилото се, освен горепосочените. По представения
като доказателство договор за заем, не му били предадени в собственост пари в
размер на 1500 евро по смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД. Следвало да се има
предвид, че представеният договор нямал нотариална заверка на съдържанието. Ищецът
трябвало да представи доказателство, че били изпълнени изискванията на чл. 5 ЗПК
в редакцията му към януари 2017 г. Следвало да предостави посоченото на стр. 18
от договора - искане за кандидатстване за кредит. Следвало да представи в
оригинал договора за заем с отбелязване, че ответникът бил получил екземпляр от
него или друго писмено доказателство, което да удостоверявало получаването му от
заемополучателя. Моли
съда да не се приемали като доказателство по делото, евентуално, да не се
кредитирали с доверие, представените с исковата молба листи на - с таблица със
зачерквания, които били описани предполагаемо като копие от извлечение, което
удостоверявало направено плащане. Същите нямали необходимите реквизити да се
кредитирали с доказателствена стойност. Били неясни.
Били на чужд език. Не били представени съгласно изискуемата от закона форма. Не
били подписани от страните. Ищецът не бил представил доказателство за реалното
съществуване на П. Ако такова юридическо лице съществувало, в т. 4.3, б (а), 6 (i)
от договора било посочено, че се предоставял залог върху взиманията на залогодателя/ответника по неговата сметка. Възразявал за
липса на правен интерес за водене на настоящето производство от ищеца във
връзка с чл. 11, ал. 1 ЗДФО до размера на 1800 евро, защото обезпеченото лице
при неизпълнение и спазване условията на договора за залог имало право без
съдебна намеса да реализира финансовото обезпечение, осигурено по силата на
договора за залог. При евентуално уважаване на исковата претенция и снабдяване
с изпълнителен титул, ищецът можел едновременно да получи взиманията си чрез
съдебно изпълнение в - и втори път чрез реализиране на финансовото обезпечение
в незнайно коя държава под незнайно каква юрисдикция. Анализирайки предмета на договора
за заем било видно, че се отпускал заем в размер на 1500 евро, който не се
получавал от заемателя, а от трето чуждестранно лице,
чието съществуване не било доказано, като не било доказано и реалното
преминаване на пари от собственост на ищеца. Според т. 4.3, б. (е) от договора,
заемополучателят имал право да се разпорежда с
хипотетично налични суми по хипотетично съществуваща негова сметка в третото
чуждестранно лице само над 1800 евро. Тоест давали ти се 1500 евро, но ти си
нямал право да се разпореждаш, ако са по-малко от 1800 евро. Била налице
нищожност на договора за заем, поради противоречието му със закона - чл. 240 ЗЗД, защото заемателят не бил получил в собственост
пари, и накърняване на добрите нрави, както и неизпълнение на ЗПК. Поради това,
исковата молба била неоснователна, а предявените искове следвало да бъдат
отхвърлени изцяло. Претендира за разноските по делото.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, посочени в поправената му искова молба в невърната
й част, тъй като на тях е основал предявените по делото горепосочени искове, по
отношение на които производството по делото не е прекратено, а ответникът носи
тежестта да докаже всички обстоятелства, посочени в отговора му, тъй като пък
на тях той е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства
за твърдените от него и подлежащи на доказване от него спорни факти, че е
превел уговорения в договора заем/кредит по посочената в него сметка, че същата
е банкова и титуляр на същата е ответника, както и за правосубектността,
правноорганизационната форма и съществуването на П., както
и обстоятелството, че последното е банка.
ПРИЕМА
като писмено доказателство по делото следните заверени преписи от: хронологична
ведомост от 01.01.2017 г. до 24.01.2018 г. – 3 страници; договор за заем потребителски
кредит „-” клиентски № 5485/13.01.2017 г. с приложенията към него; уведомление изх.
№ 285/09.03.2017 г.; приложение № 1 – погасителен план; товарителница №
60407672071/09.03.2017 г. и справка за проследяването й, КАТО ОТХВЪРЛЯ В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ искането на ищеца за
приемане като писмени доказателства по делото и на представените платежен
документ на - за периода от 01.01.2017 г. до
31.01.2017 г., тъй като не е придружен с точен превод на български език,
заверен от ищеца, и фактура № 6/05.01.2018 г. и подробна справка към нея, тъй
като нямат значение за делото.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 658 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен
съд.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание, да уточни доказателствените си
искания по чл. 190 и чл. 205 ГПК, като посочи ясно не само значението за спора,
но и какви точно документи и веществени доказателства за изпълнение на
изискванията на чл. 5 ЗПК, за получаване от ответника на екземпляр от договора
за заем, и за съществуването на П., се намират у ищеца и се иска от съда да го
задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе
по тези доказателствени искания.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да допълни и непълното си доказателственото
искане в отговора за обяснения на ищеца, като не само формулира конкретни
въпроси от обстоятелствата по делото, на които се иска той да отговори, но и се
посочи законният му представител, който да се задължи да се яви и отговори на
същите въпроси, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по
това доказателствено искане.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 06.02.2019 г. от 9.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: