№ 231
гр. Велико Търново, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000183 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260013 от 22.02.2021г., постановено по т.д. №57/2019г.,
Окръжен съд-Габрово е осъдил Н. С. Н. от гр.Севлиево да заплати на Д.
ЕООД-гр.Горна Оряховица сумата от 13 025,60 лева, извършени СМР по
протокол за приемане на извършени СМР №2/29.11.2018г., заедно със
законната лихва от 29.07.2019г. – датата на подаване на исковата молба – до
окончателното й изплащане. Отхвърлил е предявения иск за заплащане на
СМР по протокол за приемане на извършени СМР №2/29.11.2018г. за
горницата над уважения размер от 13 025,60 лева до предявения размер от
26 025,60 лева, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е предявения от
Д. ЕООД-гр.Горна Оряховица против Н. С. Н. иск за заплащане на сумата от
6 152,16 лева, неустойка по чл.23 от договора за забавено плащане на част от
аванса, заедно със законната лихва от датата на подаване на иска до
окончателното плащане, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е
предявения от Д. ЕООД-гр.Горна Оряховица против Н. С. Н. иск за заплащане
1
на сумата от 980,32 лева, неустойка по чл.23 от договора за забавено плащане
по протокол за приемане на извършени СМР №1/23.07.2018г., заедно със
законната лихва, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е предявения от
Д. ЕООД-гр.Горна Оряховица против Н. С. Н. иск за заплащане на сумата от
6 152,16 лева, неустойка по чл.23 по протокол за приемане на извършени
СМР №2/29.11.2018г., заедно със законната лихва, като неоснователен и
недоказан. Осъдил е Н. Н. да заплати на Д. ЕООД сумата от 1 141,56 лева,
направени разноски по делото. Осъдил е Д. ЕООД да заплати на Н. Н. сумата
от 1 569,60 лева, направени разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Н. Н., чрез пълномощника
адвокат С.К., от Адвокатска колегия-Габрово.
Обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да
заплати на Д. ЕООД сумата от 13 025,60 лева – извършени СМР. В тази част
същото било неправилно. Неправилно Окръжният съд бил кредитирал
заключенията на съдебно техническите експертизи. Договорът между
страните бил прекратен от възложителя Н. с едностранно писмено
предизвестие, получено от ищеца на 23.11.2018г., от когато действа.
Правилно Окръжният съд бил приел, че няма доказателства Н. да е получил
поканите на ищеца. Ищецът бил в неизпълнение на договора, поради лошо
качество на изпълнените СМР. Жалбоподателят бил направил възражение за
неизпълнение поради лошо качество на СМР с отговора на исковата молба
т.е. в срок. Недостатъците били доказани и били съществени, поради което
жалбоподателят не дължи цената им.
Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение на Габровския окръжен съд в обжалваната
част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с
което да остави без уважение предявените искове от Д. ЕООД. Претендира за
присъждане на всички направени по делото разноски.
Постъпил е отговор от ищеца Д. ЕООД-гр.Горна Оряховица, чрез
пълномощника адвокат Н. М. от Адвокатска колегия-Велико Търново.
Обжалваното решение в обжалваната от ответника част било правилно.
Правилно Първоинстанционният съд бил приел изцяло заключенията на
2
съдебно техническите експертизи.
Моли Апелативният съд да потвърди първоинстанционното решение в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от
13 025,60 лева – извършени, но незаплатени СМР. От събраните по делото
доказателства – заключения на експертизи и свидетелски показания – било
установено, че ищцовото дружество е изпълнило качествено договорените
СМР на обща стойност 37 269,56 лева, от които ответникът му е заплатил
само 23 892,46 лева. Поради това правилно Окръжният съд е уважил изцяло
исковата му претенция за главница в размер на сумата 13 025,60 лева.
Недоказани били твърденията на ответника за некачествено изпълнени СМР.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от Д. ЕООД-гр.Горна
Оряховица, чрез адвокат Н. М..
Обжалва решението на Окръжен съд-Габрово в частта, с която е
отхвърлена претенцията му за неустойка в общ размер на сумата от 13 284,64
лева по чл.23 от договора.
Моли Апелативният съд да обезсили обжалваното решение в частта, с
която Габровският окръжен съд „отхвърля предявения иск за заплащане на
СМР по протокол №2/29.11.2018г. .за горницата над уважения размер от
13025,60 лева до предявения размер от 26025,60 лева, като неоснователен и
недоказан.”, но делото да не се връща на Първоинстанционния съд. В тази
част същото било недопустимо като постановено по непредявен иск.
Предявен бил иск за сумата 13025,60 лева-реално изпълнени, но незаплатени
СМР. Нямало предявена искова претенция за заплащане на „горницата” над
този размер, но с оглед цялостното произнасяне по предявения иск, делото не
следва да се връща на Окръжния съд.
Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в
обжалваната от него част и вместо него по съществото на спора да постанови
решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ЕООД-то сумата
6 152,16 лева – неустойка във връзка със забавено плащане на аванс по
договора; сумата 980,32 лева – неустойка във връзка със забавено плащане по
протокол №1/23.07.2018г., както и сумата 6 152,16 лева – неустойка във
връзка със забавено плащане по протокол №2/29.11.2018г.; или да му бъде
3
заплатена, като неустойка по чл.23 от договора, общо сумата от 13 284,64
лева – неустойка по чл.23 от договора, сборно акцесорно вземане. Претендира
за присъждане на всички направени по делото разноски.
Неправилно Окръжният съд бил приел, че договорът е прекратен
едностранно от ответника с писмо от 22.11.2018г., поради лошо качество на
изпълнените СМР. Към този момент ответникът е бил недобросъвестен, тъй
като не е бил изпълнил своите договорни задължения. Не е дал и срок за
отстраняване на недостатъци, каквито ищецът твърди, че не е допуснал.
Неправилно в първоинстанционното решение било прието, че догоорът няма
предварително уговорена цена, за да се изчислят неустойките. Цената е
определена в приложение №1 в размер на 123 043,14 лева. Съгласно договора
възложителят дължи авансово 24608,63 лева до 19.06.2018г. На 13.06.2018г. е
внесъл само 15000 лева с ДДС, частичен аванс, поради което от 20.06.2019г. е
в забава и дължи неустойка за 414 дни /до 29.07.2019г./ в размер на 0,2% от
123043,14 лева, но не повече от 6152,16 лева.
Поради това моли Апелативният съд да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата 6152,16 лева, представляваща неустойка за забавено плащане
на аванс.
Ответникът бил в забава и относно плащане цената на приетите с
протокол №1/23.07.2018г. СМР – трябвало е да плати до 30.07.2018г., а е
платил едва на 14.09.2018г., поради което дължи неустойка за забавено
плащане от 31.07.2018г. до 13.09.2018г. в размер на 980,32 лева.
Моли Апелативният съд да осъди ответника да заплати на ищеца и
сумата 980,32 лева, с посочения произход.
Въззивникът ищец счита, че ответникът му дължи и сумата 6152,16
лева, представляваща неустойка за забавено плащане на приетите СМР с
протокол №2/29.11.2018г., тъй като е трябвало да ги плати на 07.12.2018г., а
ги е платил със забава от 234 дни.
Моли Апелативният съд да осъди ответника да заплати на ищеца и
сумата от 6 152,16 лева, с посочения произход.
4
Постъпил е отговор от адвокат К., като пълномощник на Н..
Моли Апелативният съд да потвърди решението на Габровския окръжен
съд в обжалваната от Д. ЕООД негова част, с която е отхвърлена претенцията
за заплащане на неустойка, като правилно.
Въззивникът ищец и въззивникът ответник, чрез процесуалните си
представители съответно адвокат Н. М. и адвокат Х. Д., в съдебно заседание и
в писмени защити поддържат подадените от тях жалби и отговори.
И двете страни претендират за присъждане на направените разноски по
делото в тази инстанция, за което представят списъци по реда на чл.80 от
ГПК и документи към тях.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания,
възраженията в отговорите, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими.
При обсъждане на тяхната основателност приема за установено
следното.
Ищецът Д. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Горна
Оряховица, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала Т. Р. Д., твърди в исковата молба и по делото, че на 12.06.2018г.
страните по делото сключили договор за СМР на обект в гр.Севлиево, УПИ
V, в кв.92 по ПУП, като ищецът е изпълнител, а ответникът възложител. Били
договорени възнаграждение и начин на плащане на същото. Възложителят
слядвало да плати общо 123043,14 лева с ДДС, по следния начин: авансово
20% или сумата 24608,63 лева в срок до 5 работни дни от подписването на
договора т.е. до 20.06.2018г.; по приемо-предавателен протокол
№1/23.07.2018г. – 10892,46 лева, цена на изпълнените СМР на този етап, в 5
дневен срок от тази дата и по протокол за приемане на СМР на стойност
26025 лева №2/29.11.2018г., при изготвянето на който ответникът не се е явил
5
да подпише, но подписали свидетелите Й. Р. и К. М., който протокол е
изготвен след като на 23.11.2018г. възложителят уведомил изпълнителя, че
«разваля договора» поради неизпълнение на задълженията от изпълнителя и
договорът да се счита прекратен Ответникът трябвало да плати също в 5-
дневен срок посочената сума. Вместо това възложителят платил само
частичен аванс от 15000 лева на 13.06.2018г., а остатъкът едва на 14.09.2018г.
По протокол 1/23.07.2018г. ответникът платил цената на извършените СМР в
размер на 10892,46 лева не до 29.07.2018г., а едва на 14.09.2018г. По протокол
2/29.11.2018г., ответникът също не платил в срок т.е до 06.12.2018г., както и
до днес. Ищецът твърди, че е изпълнил СМР на обекта в съответствие със
съставения акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството от техническия ръководител на обекта. Досега техническият
ръководител не бил съставил акт за установяване състоянието на строежа при
продължаване на СМР, съгласно Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, и към момента изпълнението
на СМР е спряно. Ищецът изчакал достатъчно време, в което нито се
осъществил контакт между страните, нито ответникът да е платил, след което
чрез нотариус П. Д. му връчил нотариална покана да плати в 7 дневен срок,
тъй като е неизправна страна и го уведомил че ако в този срок не плати,
ищецът ще счита договора за развален и ще предяви иск пред съда. Освен
това ищецът уведомил ответника, че при неплащане в дадения срок, ще счита
договора за развален поради неизпълнение от страна на възложителя.
Нотариалната покана е връчена на представител на ответника на 05.03.2019г.
В дадения срок и до сега ответникът не се е издължил,
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати дължимите суми- цената на
изпълнени на обекта СМР и дължима съгласно чл.23 от договора неустойка,
заедно със законната лихва, считано от 29.04.2019г. – датата на подаване на
исковата молба в съда – до окончателнот й изплащане. Посочва банкова
сметка, по която да се извърши плащането.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски.
С молба-уточнение на исковата от 02.09.2019г. ищецът заявява, че
претендира за извършени СМР общо сумата от 36918,06 лева, от която
6
ответникът е платил частично и със забава съответно 15000 лева като
частичен аванс и 8892,46 лева частично плащане по приемателен протокол
№1/23.07.2018г. след приспадане на 1666,67 лева от внесения аванс като
актуваната и приета с приемателен протокол 2/29.11.2018г. сума за
извършени СМР в размер на 26025,60 лева не е платена изцяло. Тъй като
ответникът е неизправна страна, ищецът е прекратил едностранно договора
считано от 13.03.2019г., към който момент същият дължи неустойка. Поради
това ищецът претендира ответникът да му заплати сумата от 26025,60 лева по
протокол №2 за извършени но незаплатени СМР, както и следните неустойки
по чл.23 от договора: 1.неустойка в размер на 6152,16 лева за забавено
плащане на аванс за времето от 20.06.2018г., когато е следвало да плати аванс
от 24608,63 лева /в срок 5 дни от 12.06.2018г. – датата на подписване на
договора като размерът на дължимия аванс е 20% от общата стойност на
договора 123043,14 лева по 0,2% от 123043,14 лева за всеки просрочен ден
/общо 414 дни/, но не повече от 6152,16 лева; 2.неустойка поради неплащане
в срок на цената на СМР по протокол №1/23.07.2018г. /срокът е 5 дни от
подписване на протокола т.е до 30.07.2018г./, ответникът е платил едва на
14.09.2018г. или дължи неустойка за 45 дни забава по 0,2% за всеки ден
просрочие върху 123043,14 лева, но не повече от 6152,16 лева /5% от сумата
по договора/ и 3.неустойка за неплащане в срок на цената на СМР по
протокол №2/29.11.2018г. в размер на общо 26025,60 лева с ДДС – плащането
е следвало да се извърши до 06.12.2018г. /5дни след изготвянето на
протокола/ и до 29.07.2019г./датата на завеждане на делото/ ответникът е в
забава 234 дни и дължи неустойка по 0,2% за всеки просрочен ден, но не
повече от 6152,16 лева.
С молба от 30.09.2019г. ищецът уточнява, че претендира за извършени,
но неплатени СМР в размер на сумата 13025,60 лева /тъй като с протоколи са
приети извършени СМР за 36918,06 лева, а ответникът е платил от
договорения аванс частично и със забава съответно 15000 лева и 8892,46 лева.
Претендира за неустойка по чл.23 от договора общо в размер на 18 456,48
лева, изчислена по посочения в молбата от 02.09.2019г. начин, съответно
6152,16 лева за забава в плащането на аванса; 6152,16 лева за забава в
плащането по протокол №1/23.07.2019г. и 6152,16 лева за забава в плащането
по протокол №2/29.11.2018г.
7
С молба от 15.10.2019г. ищецът заявява, че претенцията му за
неустойка е общо в размер на сумата 18456,48 лева.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва твърдението на
ответника, че договореният аванс бил в размер на 15000 лева. Към договора
била приложена обща прогнозна цена в размер на 123043,14 лева с ДДС и
върху нея следвало да се определи дължимият аванс, който е договорен на
20% от цената на СМР. Доставеният от ответника дървен материал за кофраж
не бил актуван и не бил включен в цената на СМР по протоколите.
Доставените от ответника земна маса и трошляк ищецът също не бил
включил в исковата претенция. Ответникът бил доставил инструменти, но не
защото ищецът нямал такива, а единственно по негова инциатива и по негово
настояване. Оспорва изцяло твърдението на ответната страна, че на обекта не
бил осигурен достатъчно персонал и че работниците били неквалифицирани.
Ищецът осигурил на обекта постоянен технически ръководител. Освен това
ищецът също бил почти постоянно на обекта, тъй като ищецът предявявал
постоянно искания: да се вложат стари тухли за гаража, които трябвало да се
почистят, да замерва всяка изпълнена работа, да се променя проекта и т.н.
Оспорва твърдението на ответника, че изпълнените СМР били в отклонение
от стандарта. Не било вярно да има изкривени зидани стени, въпреки че
ответникът затруднил тази дейност, тъй като искал да се зида със стари тухли.
Самият ответник бил одобрил и приел това изпълнение, тъй като е подписал
протокол №1. Всички стъпки, греди и шайби били изградени съгласно
дадените указания от възложителя и инженер конструктора на обекта.
Ответникът Н. С. Н. от гр.Севлиево, в писмен отговор по реда на чл.131
от ГПК и по делото, оспорва изцяло предявения иск, като допустим, но
неоснователен и недоказан. Ищецът не бил изправна страна по договора.
Дължимият аванс бил в размер на 15000 лева, а не както твърдял ищецът
23608,63 лева, тъй като цената на извършените СМР било договорено да се
определи съобразно действително изпълнените такива, след измерване и
актуване, а посочената от ищеца обща цена 123043,14 лева била само
прогнозна. Ищецът не бил претендирал доплащане на аванс, след като
ответникът му превел 15000 лева с тази цел. Ищецът вложил в строежа
материали на ответника, докарани до обекта с транспорт заплатен от
ответника, а именно: дървен материал на стойност 1108 лева заедно с
8
транспорта; трошляк на обща стойност 1460 лева; земна маса за която платил
150 лева. Ответникът осигурил и предоставил на ищеца за ползване следните
инструменти и съоръжения: ъглошлайф, удължители с макара 2 броя, метално
скеле, бетонобъркачка, миксер за мазилка, метална вана за разбъркване на
разтвори, големи легени за разтвори, ударна машина за разбиване на бетон, 3-
нивелира, голяма мистрия, отвес, метални водачи 12 броя, електрически
винтоверт, трион, 2 броя ръчни колички, кирка, голям чук, лопати, мотики и
метли. Следователно между страните е имало съгласие относно размера на
заплатения аванс и възложителят не бил в забава, поради което е нямало
основание да се удължи срока за изпълнение. Неоснователно било и
възражението за забава в плащането по протокол №1, тъй като за да се плати
е трябвало да бъде издадена данъчна фактура, а в случая данъчната фактура
била издадена на 14.09.2019г. и от този момент задължението става ликвидно
и изискуемо. Ответникът е платил именно на тази дата, поради което няма
забава. Прави възражение за неспазване срока за изпълнение на договорените
СМР от изпълнителя, тъй като същият бил създал лоша организация и бил
изпратил на обекта неквалифицирани работници. Ответникът прави
възражение и за некачествено изпълнение на договорените СМР. Същите
били изпълнени с лошо качество. Това било видно и понастоящем, поради
което ответникът имал право да претендира за отстраняване на допуснатите
недостатъци. Нотариалната покана на ищеца, че разваля договора поради
неизпълнение от ответника, не пораждала правно действие, тъй като преди
това ответникът бил развалил договора едностранно поради неизпълнение на
договорните задължения от ищеца, а именно тъй като СМР били изпълнени с
лошо качество и били с недостатъци. Не дължал неустойки въобще, както и в
искания от ищеца размер.
В допълнителен отговор ответникът оспора твърденията и доводите на
ищеца, изложени от него в допълнителната искова молба. Повторно твърди,
че изпълнителят е организирал лошо строителния процес, ползвал бил малко
и неквалифицирани работници, не бил осигурил необходимия
инструментариум и съоръжения, просрочил изпълнението извън договорения
срок и изпълнил СМР частично, с лошо качество и при неспазване на
стандартите и одобрения проект
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
9
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението, тъй
като по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в
обжалваната част, която в случая е решението на Габровския окръжен съд в
неговата цялост.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение съдът
е обвързан от посоченото в двете въззивни жалби, като служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Относно фактическата обстановка Апелативният съд намира за
установено следното:
На 12.06.2018г. в гр.Велико Търново страните по делото са сключили
договор за извършване на строително монтажни работи, с възложител
ответникът Н. Н. и изпълнител Д. ЕООД-гр.Горна Оряховица. СМР е
трябвало да бъдат изпълнени на обект жилищна сграда, намираща се в
гр.Севлиево, в УПИ V, кв.92. В договора е посочен като негов предмет
преустройство на тавански етаж на съществуващата жилищна сграда и
реконструкция на съществуващ гараж, в съответствие с приложение №1, в
което са конкретизирани отделните СМР, които да се изпълнят. Подробно и
кщонкретно са договорени правата и задълженията на страните. В договора е
посочено, че цената т.е. общата стойност на възнаграждението ще бъде
определена след измерване и актуване на действително изпълнени количества
работи на база цените, посочени в приложение №1-неразделна част от
10
договора. Относно начина на плащане е предвидено авансово да се плати 20%
от договореното възнаграждение с начислен ДДС в срок 5-работни дни след
подписване на договора; междинни плащания след актуване на действително
извършените СМР, платими също в срок 5-работни дни след подписване на
акта. Срокът за изпълнение на строежа е 4 месеца, считано от превеждане на
аванса. Възложителят се е задължил да се яви при приемане на извършената
работа, след уведомление от изпълнителя. Договорено е приемане с приемо
предавателен протокол, подписан от двете страни. Съгласно договора, ако
възложителят не се яви лично или негов упълномощен представител при
приемане на изпълнението, изработката се счита за точно изпълнена и
работата приета без възражения. При съставянето на приемо предавателния
протокол възложителят е длъжен да направи всички свои възражения за
допуснати недостатъци, след което изпълнитялт е длъжен да ги отстрани за
своя сметка. Изпълнителят не отговаря само при непреодолима сила,
природни бедствия и кражби. Договорени са неустойки в следните случаи:
1.при забава в плащането възложителят дължи на изпълнителя неустойка в
размер на 0,2% върху размера на възнаграждението за всеки просрочен ден,
но не повече от 5% от общата дължима сума по чл.2 т.е. въз основа на
договорената цена съгласно приложение №1. Изпълнителят отговаря пред
възложителя, ако не изпълни в срок договорените СМР с неустойка в размер
на 0,2% също от цената по чл.2 за всеки ден забава, считано от датата когато е
следвало да бъде предадена работата, но не повече от 5% от цената по чл.2.
Предвидено е прекратяване на договора в следните случаи: 1.по взаимно
съгласие; 2.с изработване и приемане на работата и изцяло заплащане на
цената, 3. при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение и 4.с
едностранно разваляне от изправната страна поради неизпълнение от другата
страна.
Безспорно е, че договорът е надлежно подписан от двете страни.
Видно от приложение №1 – неразделна част от договора, което
обстоятелство е безспорно, общата прогнозна цена на договорените СМР,
изброени подробно и конкретно, заедно с начислен ДДС, е 123043,14 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото Окръжният съд е назначил
техническа, икономическа и комплексна технико икономическа експертиза.
11
От заключението на комплексната технико икономическа експертиза на
инж. С. Б. и Д. К. се установява, че изпълнителят е извършил по
преустройството на сградата СМР по проект – от кота -2,20 до кота 0,
включително изградена е стоманобетонова колона с фундамент, отлята е
стоманобетонова плоча на кота 0 върху съществуващ гредоред, дъските на
гредореда са подменени и с тях е изпълнен кофраж на плочата, отлята е
армирана бетонова настилка на кота -2,20 и всички придружаващи работи.
Изпълнителят е изпълнил външно стълбище към кота -2,20 без проект като са
отлети 7 нови стъпала по терена. Изградена е външна ограда без проект, с
обща дължина 33,20 метра. Реконструиран е гараж без проект като са
изпълнени външен и вътрешен тухлен зид и армирана бетонова настилка на
нови под гаража. Според вещите лица актуваните СМР в трите протокола от
27.06.2018г.; 05.07.2018г. и 16.07.2018г. съответстват по видове, по
количества вещите лица не могат да отговорят, защото част от тях са скрити –
например изкопните работи, армировките, част от бетоните и други. Според
вещите лица цените са съобразени с предварително договорените, но има и
нови дейности, които не са били предварително оферирани.
Видно от заключението на компллексната технико икономическа
експертиза извършените СМР отговарят на проекта.
Вещите лица инж.Б. и К. са констатирали следните недостатъци: 1.в
гаража – изкривен отговор на вратата и зидария със стари тухли; 2.външни
стъпала - последното стъпало е по-високо с 1 см., което е допустимо
отклонение по норматив и може да се преодолее частично с циментова
замазка; в жилищната сграда – денивелация на стоманобетонната плоча около
6 см, което е отклонение, отсранимо с циментова замазка.
Вещите лица посочват, че в случая стари тухли са изполвани само за
тухлена неносеща зидария, а иначе цялата конструкция на гаража е
стоманобетонова, тухленият зид е с добро качество и малките отклонения се
дължат на старите тухли, които са леко обрушени и на места не добре
почистени.
От заключението на комплексната технико икономическа експертиза се
установява цената на извършените СМР по изготвените протоколи и актове
12
като вещите лица посочват сумата 36918,06 лева с ДДС, съобразно офертата.
Според вещите лица реално изпълнените СМР по цени съобразно офертата са
с цена 32949,49 лева с ДДС.
Относно констатираните недостатъци вещите лица твърдят
категорично, че те съставляват допустими отклонения в строителството
съгласно българските и европейските нормативи.
Тези вещи лица посочват и дължимата неустойка по чл.23 от договора
за забава в плащанията въз основа на цената на СМР по офертата, като стигат
до извода, че за забавата в плащането на аванса неустойката е над 6152,16
лева, но се дължи само толкова съобразно договора; по протокол
1/23.07.2018г. също се дължи неустойка над 6152,16 лева, която следва да се
редуцира до тази сума и по протокол 2/29.11.2018г. също неустойката е над
6152,16 лева, но се дължат само 6152,16 лева.
В допълнително заключение комплексна технико икономическа
експертиза с вещи лица инж.Б. И. и Д. К. дават обща цена на извършените
СМР на процесния строеж в размер на 31057,97 лева.
Относно констатираните недостатъци приемат, че те представляват
допустими отклонения съобразно разписаните нормативи, които са в сила
понастоящем, в Наредба №3/1994г., Методиката на Юбилейната
международна научна конференция Проектиране и строителство на сгради и
съоръжения от 20-22 септември 2018г., БДС EN 12670 от 2009г., както и
учебникът Допустими отклонения при изпълнението на стоманобетонни
конструкции на Л. Х., Д. Т. и К. С.
И в това заключение, тези вещи лица твърдят чедължимите нейстойки
за забава в плащането на аванса, по протокол №1 и по протокол №2 са повече
от 6152,16 лева по всяко от трите пера, но се дължат само по 6152,16 лева за
посочени 3-забавени плащания или общо дължимата неустойка е 18456,48
лева.
В допълнително заключение инж.Б. И. и Д. К. уточняват, че при
пореден оглед на място и по документи е констатирала разлика между
проекта и изпълнението на лятната кухня като е променено мястото на
13
изпълнените зидове с дебелина 25 см и 12 см, както и мястото на отвора за
врата, помещенията са запазени по вид, но гаража и лятната кухня стават по-
големи за сметка на складовото помещение, поради което дължимата
неустойка във връзка със забавеното авансово плащане и плащането по
протокол №2 остават над 6152,16 лева, поради което се дължат по 6152,16
лева по тези пера, а дължимата неустойка за забавеното плащане по протокол
№1 тези вещи лица определят на сумата 2252,32 лева, като сборна между
980,32 лева върху сумата 10892,46 лева за периода 31.07.2018г.-13.09.2018г. и
1272,00 лева върху сумата 2000 лева за периода 14.09.2018г. – 29.07.2019г./
Следователно общо дължимата неустойка за забава в плащането на аванса, на
извършените СМР по протокол №1 и на извършените СМР по протокол №2
вещите лица посочват на сумата от 14556,64 лева. Това е окончателният
вариант на дължима неустойка, който предлагат вещите лица и който в най-
голяма степен съответства на действителната фактическа обстановка,
установена по делото относно първоначално договорената цена на СМР по
процесния договор, частично платеният аванс със забава, цената на
изпълнените и приети СМР по протокол №1/23.07.2018г., както и цената на
изпълнените работи по протокол №2/29.11.2018г., който не е подписан от
възложителя по негова вина, а не по вина на изпълнителя. Според вещите
лица СМР, посочени в протокол №2, макар и в по-малък обем от отразения в
него са реално извършени. Вещите лица остойностяват всички реално
извършени от изпълнителя СМР на обекта на възложителя на сумата 31057,97
лева.
Обаче с въззивната жалба въззивникът ищец претендира за присъждане
на неустойка общо в размер на 13284,64 лева т.е. във въззивната истанция
иска присъждане на неустойка в по-малък размер от изчислената от вещите
лица сума от 14556,64 лева.
Безспорно е по делото и се установява от признанията на страните и от
банков платежен документ от 14.09.2018г., че ответникъте е платил на ищеца
по процесния договор два пъти съответно сумата 15000 лева и сумата 8892,46
лева или общо сумата 23892,46 лева.
При тези приети за установени факти Апелативният съд прави
следните правни изводи.
14
Предявени са искове по чл.266 от Закона за задълженията и договорите
за заплащане цената на извършени, но незаплатени СМР в размер на сумата
13025,60 лева, както и иск по чл.92 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на сумата 18456,48 лева, неустойка за забавено плащане, като и
двата иска се основават на договор между страните от 12.06.2018г. за
изпълнение на СМР на обект жилищна сграда, намираща се в гр.Севлиево, в
УПИ V, кв.92 и в настоящата инстанция ищецът поддържа искова претенция
за неустойка в размер само на 13284,64 лева..
Страните са сключили договор за изработка от 12.06.2018г. с рледмет
извършване на СМР в посочения обект.
От заключенията на трите комплексни технико икономически
експертизи, назначени в първата инстанция, се установява, че изпълнителят
Д. ЕООД-гр.Горна Оряховица е изпълнил договорените СМР по процесния
договор, а възложителят ответник Н. Н. е платил договорената цена частично
и със забава, поради което дължи доплащане на цялата цена на реално
извършените СМР, която вещите лица считат че възлиза на сумата 31057,97
лева. Ответникът следва да заплати и договорената в чл.23 от процесния
договор неустойка за забавено плащане, както на аванса, така и на
извършените и актувани СМР с протокол №1/23.07.2018г., двустранно
подписан т.е. подписан и от ответника, което означава че се е съгласил че са
извършени актуваните СМР, както и за забавеното плащане на СМР по
протокол №2/29.11.2018г., който макар и да не е подписан от възложителя
вещите лица установяват че посочените в него СМР са изпълнени от
изпълнителя, като вещите лица дават окончателна обща стойност на
дължимата неустойка по трите пера в размер на сумата 14556,64 лева.
Апелативният съд приема именно посочените варианти на
заключенията на технико икономическата експертиза като обосновани в най-
голяма степен и съответстващи на действително установената по делото
фактическа обстановка относно договорените, реално извършените СМР по
процесния договор, и частичните и със забава разплащания от страна на
възложителя. Заключенията в тези им варианти относно цената на
изпълнените СМР и дължимата неустойка за забава в плащанията
съответстват в най-голяма степен и на останалите събрани по делото
15
доказателства, а именно писмените доказателства и гласни такива –
свидетелски показания, а освен това отразяват окончателното становище на
вещите лица – строителен инженер и икономист.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че общата договорена
цена на СМР по договора от 12.06.2018г. е в размер на 123043,14 лева с ДДС,
както е посочено в приложение №1-неразделна част към договора,
изпълнителят е извършил по договора реално СМР на обща стойност
31057,97 лева, както и ответникът дължи на ищеца неустойка за забавено
плащане в общ размер на сумата 14556,64 лева, от която 6152,16 лева за
забавено плащане на аванса; сумата 2252,32 лева за забавено плащане на
приетите извършени СМР с протокол №1/23.07.2018г. и 6152,16 лева-за
забавено плащане на реално извършените СМР по протокол №2/29.11.2018г.
Дължимият аванс следва да се определи въз основа на прогнозната стойност
на СМР, отразена в приложение №1-неразделна част от договора, тъй като се
касае за аванс и няма как авансово да се определи действителната стойност на
извършените СМР. Това е авансово плащане, а не окончателно плащане.
От тази дължима цена на изпълнените СМР в размер на сумата 31057,97
лева ответникът е платил само сумата 23892,46 лева, на два пъти, съответно
15000 лева авансово на 29.07.2018г. и 8892,46 лева на 14.09.2018г.
Неоснователно е възражението, че голяма част от изпълнените по
договора СМР били с недостатъци по смисъла на чл.265 от ЗЗД, което
налагало намаляване на цената. Вещите лица са категорични в заключението
си, че допуснатите отклонения в извършените СМР са допустими съгласно
българските и европейските норми и стандарти, поради което не се касае за
недостатъци по смисъла на разпоредбата на чл.265 от Закона за задълженията
и договорите, поради което не следва да се намалява цената.
Действително е допусната забава в плащанията на аванса, извършените
СМР по протокол №1/23.07.2018г. и по протокол №2/29.11.2018г., поради
което възложителят дължи неустойка на изпълнителя по чл.23 от процесния
договор за допуснатата забава и на трите плащанията, чиято обща стойност
съгласно всички заключения на вещите лица е общо в размер на сумата
14556,64 лева. Апелативният съд следва да съобрази искането на въззивника
16
ищец, отразено в насрещната въззивна жалба и в производството пред
въззивното инстанция, че претенцията му за неустойка е само за 13284,64
лева общо.
Не е налице едностранно разваляне на процесния договор от страна на
ответника възложител, с уведомлението от 23.11.2018г., отправено до ищеца
изпълнител, тъй като възложителят към онзи момент е неизправна страна –
не е платил напълно и в срок догоореното възнаграждение, а съгласно чл.30
от договора същият може да бъде развален едностранно само от изправна
страна, ако другата страна е неизправна.
По изложените съображения Апелативният съд намира, че предявеният
иск с правно основание чл.266 от ЗЗД е основателен и доказан до част от
предявен размер, а именно за сумата 7165,51 лева, представляваща стоност на
реално извършени, но незаплатени СМР /при искова претенция за 13025,60
лева, реално изпълнени СМР за 31057,97 лева съгласно заключението на
вещите лица и заплатена досега от възложителя на изпълнителя сума от
23892,46 лева.
Искът с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка също
е основателен и доказан до размер на сумата 14556,64 лева, но в настоящата
инсатнция претенцията на въззивника ищец е само за общо 13284,64 лева,
поради което искът за неустойка следва да се уважи в този размер - 13284,64
лева. В чл.23 от договора между страните от 12.06.2018г. е уговорена
неустойка, която възложителят да заплати на изпълнителя при забава в
плащането на договорения аванс, както и на актуваните СМР, в размер на по
0,2% за всеки просрочен ден върху договорената цена, но не повече от
6152,16 лева, която сума е 5% от договорената цена в размер на 123043,14
лева. От окончателното заключение на назначените по делото вещи лица се
установява, че общият размер на тази дължима неустойка е в размер на
сумата 14556,64 лева, като тази претенцията на въззивника ищец в
настоящата инстанция е за 13284,64 лева неустойка.
Следователно по предявените искове ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 7165,51 лева, цена на извършени но незаплатени СМР по
договора от 12.06.2018г., както и сумата 13284,64 лева, неустойка по чл.23 от
17
същия договор.
Предявените искове са съответно за сумата 13025,60 лева, неплатени
извършени СМР и 13284,64 лева неустойка, до какъвто размер се поддържа
тази искова претенция в тази инстанция, заедно със законната лихва от
завеждане на делото до окончателното им изплащане.
В първоинстанционното решение Габровският окръжен съд се е
произнесъл по иск за цена на СМР в размер на 26025,60 лева, при предявен
такъв само в размер на 13025,60 лева.
Следователно в частта на решението, с която е отхвърлен иск за
заплащане на СМР за разликата между 13025,60 лева до 26025,60 лева,
Първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което в
тази част обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
В частта, с която е уважен иск за заплащане на извършени, но
неразплатени СМР за сумата над 7165,51 лева, извършени но незаплатени
СМР до присъдените 13025,60 лева, заедно със законната лихва от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане първоинстанционното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него с
въззивното решение исковата претенция за заплащане на СМР над 7165,51
лева, извршени, но незаплатен такива до претендираните 13025,60 лева, както
и за законната лихва върху тази разлика, следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му, с
която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за
неустойка по чл.23 от договора от 12.06.2018г. общо в размер на сумата от
13284,64 лева, вместо което този иск следва да бъде уважен в посочения
размер, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2019г. –
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за
присъдените разноски. За тази инстанция също следва да бъдат присъдени
разноски с оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.78 от ГПК.
18
Предявените искови претенции са съответно в размер на 13025,60 лева,
цена на СМР и 13284,64 лева, неустойка за забавено плащане. Или предявени
са искове общо в размер на 26310,24 лева. Въззивникът ищец обжалва 1-
инсатнционното решение в отхвърлителната му част т.е. предмет на жалбата
на въззивника ищец е сумата 13284,64 лева. Въззивникът ответник обжалва 1-
инсанционното решение в осъдителната му част т.е. неин предмет е сумата
13025,60 лева. С въззивното решение Апелативният съд уважава жалбата на
ищеца за сумата 13284,64 лева и отхвърля жалбата на ответника за сумата
7165,51 лева. Следователно уважени са предявените искове на ищеца в
размер на сумата 20450,15 лева, което съставлява 77,73% уважени искове, а
отхвърленият иск е за 5860,09 лева, равняващи се на 22,27%.
Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
77,73% от направените от него разноски в първата инстанция, както и 77,73%
от направените от въззивника ищец разноски във втората инстанция.
Съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК и приложените към
тях платежни документи ищецът е направил в Окръжния съд разноски в общ
размер на сумата 3459,27 лева, а в настоящата инстанция – общо сумата
2025,69 лева, от които суми ответникът следва да заплати на ищеца 77,73%
или съответно сумата 2688,90 лева за първа инстанция и сумата 1574,57 лева
за настоящата инстанция, по съразмерност на уважените искове и по
компенсация.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260013 от 22.02.2021г., постановено по т.д.
№57/2019г., на Окръжен съд-Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
НЕПРЕДЯВЕН ИСК с правно основание чл.266 от ЗЗД за сумата над
претендираните 13025,60 лева до 26025,60 лева, представляваща цена на
извършени СМР по договор от 12.06.2018г. между страните, КАТО
НЕДОПУСТИМО.
19
ОТМЕНЯ решение №260013 от 22.02.2021г., постановено по т.д.
№57/2019г., на Окръжен съд-Габрово В ЧАСТТА, с която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.266 от ГПК за разликата над
дължимите 7165,51 лева, извършени но незаплатени СМР до претендираните
13025,60 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.266 от ГПК, предявен от Д.
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, **********,
с едноличен собственик и управител Т. Р. Д. против Н. С. Н., с ЕГН
**********, от гр.Севлиево, *********, за заплащане на разликата над
7165,51 лева до 13025,60 лева, представляваща цена на извършени но
незаплатени СМР по договор от 12.06.2018г. между страните, както и за
законната лихва върху тази разлика, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТМЕНЯ решение №260013 от 22.02.2021г., постановено по т.д.
№57/2019г., на Окръжен съд-Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът с
правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата 13284,64 лева, представляваща
договорена неустойка по чл.23 от договора от 12.06.2018г., сключен между
страните по делото, КАКТО И В ЧАСТТА за разноските вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.92 от ЗЗД Н. С. Н., с ЕГН **********, от
гр.Севлиево, ********* да заплати на Д. ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Горна Оряховица, **********, с едноличен собственик и
управител Т. Р. Д., сумата 13284,64 лева, представляваща неустойка по чл.23
от договора от 12.06.2018г., сключен между страните по делото, за забавено
плащане на цената по договора, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.04.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН **********, от гр.Севлиево, ********* да
заплати на Д. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Горна
Оряховица, **********, с едноличен собственик и управител Т. Р. Д., сумата
2688,90 лева, направени разноски в първа инстанция, по съразмерност с
уважените искове и компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260013 от 22.02.2021г., постановено по
20
т.д. №57/2019г., на Окръжен съд-Габрово В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН **********, от гр.Севлиево, ********* да
заплати на Д. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Горна
Оряховица, **********, с едноличен собственик и управител Т. Р. Д., сумата
1574,57 лева, направени разноски в тази инстанция, по съразмерност с
уважените и отхвърлените жалби.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21