№ 715
гр. София, 14.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500044 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 306322/12.10.2022г от „ОТП Факторинг
България” ЕАД, представлявано от И. Д.-изпълнителен директор, чрез ст.юрисконсулт Р. М.,
срещу решение № 262986/19.09.2022г, постановено по гр.д. №17270/18г. по описа на СГС,
в частта му, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по
делото, като е прието, че искът е недопустим поради липса на своевременно подаване на
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Сочи, че с
определение от 14.11.2018г, постановено по ч.гр.д.№ 2212/2014г. по описа на РС-Перник,
заповедният съд е дал указание на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
срещу длъжника в едноседмичен срок от получаване на съобщението. В указания срок
дружеството е предявило установителен иск по чл.422 ГПК, съединен с евентуален
осъдителен иск срещу длъжника като е образувано дело № 17270 по описа на СГС за 2018г.
Поддържа, че не е налице приетата от съда хипотеза за предявяване на иска по чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, а за предявен иск на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Сочи още, че с допълнителна искова молба с изх. № 47/24.03.2021г, дружеството е
пояснило, че исковата молба е депозирана на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, след като с
определение от 14.11.2018г, постановено по ч.гр.д.№ 2212/2014г. по описа на РС-Перник, на
заявителя са дадени указания за предявяване на иск на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
както и, че длъжникът С. К. К. не е подал възражение по чл.414 ГПК.
По ч.гр.д.№ 2212/2014г по описа на РС Перник е представено съобщение по изп. дело
№ 1931/2017г по описа на ЧСИ А. В., рег. № *** на КЧСИ, ведно с уведомление по чл.47
ГПК, справка за постоянен и настоящ адрес на НБД „Население” и извлечение от регистъра
на трудовите договори, воден от НОИ, поради което заповедният съд е приел, че е налице
1
хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК и съответно чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно последната
разпоредба съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Поддържа, че независимо, че съгласно т.10а от ТР 4/18.06.2016г по т.д.№4/2013г на
ОСГТК на ВКС заповедният съд извършва самостоятелна преценка за допустимостта на
иска и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство, то от събраните
по делото доказателства се установява, че са налице данни за връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК заповед за изпълнение, поради което е налице процесуална
предпоставка съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск на основание чл.422 ГПК.
Претендира да се отмени решението, с характер на определение, за прекратяване на
производството по делото.
Ответникът по жалбата- С. К. К., представляван от назначения му представител
адв.В. К., не е ангажирал становище.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок на 11.10.2022г., тъй като
жалбоподателят е уведомен за постановеното определение на 1.10.2022г, от надлежна страна
е и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 17270/2018г по описа на СГС е образувано по искова
молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД срещу С. К. К. по искови претенции с правно
основание чл.422 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от
68 304.97лв.-главница по договор за кредит за текущо потребление от 7.02.2013г, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 4.04.2013г до изплащане на вземането, 6 088.67лв.-
редовна лихва за периода от 20.05.2013г до 3.04.2014г, 1 972.88лв.-наказателна лихва за
периода от 20.05.2013г до 3.04.2013г, 60.00лв.-дължими такси и разноски. Посочил е в
исковата молба, че със съобщение по ч.гр.д.№ 2212/2014г по описа на РС-Перник, получено
на 26.11.2018г, ищцовото дружество е уведомено чрез „Банка ДСК” ЕАД /цедент/ за
подадено възражение по реда на чл.414 ГПК от С. К. К.-длъжник по делото, поради което в
указания едномесечен срок е предявена исковата претенция. Със заповед № 1748/8.04.2014г
и изпълнителен лист от 8.04.2013г, издадени по ч.гр.д.№ 2212/2014г по описа на РС-Перник,
въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на Банка „ДСК” ЕАД,
кредитополучателят С. К. К. е осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД суми по договор за
кредит 68 304.97лв.-главница по договор за кредит за текущо потребление от 7.02.2013г,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 4.04.2013г до изплащане на вземането,
6 088.67лв.-редовна лихва за периода от 20.05.2013г до 3.04.2014г, 1 972.88лв.-наказателна
лихва за периода от 20.05.2013г до 3.04.2013г, 60.00лв.-дължими такси, 1 533.33лв.-
държавна такса и сумата от 1 214.27лв за юрисконсулстко възнаграждение. На 21.04.2015г.
заявителят по делото е прехвърлил по силата на договор за покупко-продажба на пакет от
вземания на „ОТП Факторинг България” ЕАД, сред които и вземането, по сключен между
банката и С. К. К. договор за текущо потребление от 7.02.2013г. Посочено е, че наличието
на възражение срещу заповедта за изпълнение обуславят правния интерес за предявяване на
2
основание чл.415, ал.1 ГПК иск за установяване на вземането по договор за кредит за
текущо потребление от 7.02.2013г срещу възразилия длъжник С. К. К.. Позовал се е на
сключен договор от 7.02.2013г между „Банка ДСК” ЕАС и С. К. К. за кредит за текущо
потребление за сумата от 120 000лв. На 20.08.2013г кредиторът е обявил предсрочна
изискуемост на вземането, като уведомлението не е достигнало до кредитополучателя-
пратката е върната в цялост с отбелязване „непотърсена”. На 19.12.2018г в изпълнение на
чл.47 ГПК чрез ЧСИ А. В., на кредитополучателя С. К. К. е връчена чрез залепване покана-
уведомление за прехвърляне на вземането, произтичащо от договор за кредит за текущо
потребление от 7.02.2013г и обявяване на предсрочната му изискуемост. Посочено е, че
цесионерът е изпратил на кредитополучателя С. К. К. уведомително писмо за прехвърляне
на вземането, но писмото се е върнало с отбелязване, че не е потърсено. По молба на
банката е било образувано изпълнително дело № 805/2014г по описа на ЧСИ А. В.. „ОТП
Факторинг България” ЕАД е конституиран като взискател на мястото на банката и делото е
прекратено. На основание издадените заповед и изпълнителен лист е образувано срещу
длъжника С. К. К. изп. дело № 1931/2017г по описа на ЧСИ А. В.. При евентуалност е
заявено, че ако не се приеме надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането, нито
надлежно обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, то се моли да се приеме, че
ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземането с връчването на исковата молба.
На ответника С. К. К. е назначен особен представител адв.В. К. от САК, която е
депозирала отговор на исковата молба. Посочила е, че на 26.11.2018г е подадено възражение
срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2212/2014г.
С допълнителна искова молба от „ОТП Факторинг” ЕАД е уточнено, че исковата
претенция е с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, тъй като длъжникът С. К. К. не е
подавал възражение по чл.414 ГПК, както и, че със съобщение по ч.гр.д.№ 2212/2014г по
описа на РС-Перник на дружеството е било връчено определение от 14.11.2018г, с което са
дадени указания за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК срещу длъжника С. К. К..
Видно от представено по делото определение от 14.11.2018г по ч.гр.д.№ 2212/2014г
по описа на РС-Перник /л.162/ е, че е указано на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на
заявителя „Банка ДСК” ЕАД, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника
в едномесечен срок от получаване на съобщението, че следва да ангажира доказателства, че
е предявил иск за установяване на вземането си по заповед за изпълнение.
Видно от разписка от 19.12.2018г е, че е отразено, че на получателя С. К. К. е било
залепено уведомление на адреса, тъй като близък на лицето е отказал да получи поканата, а
адресатът от четири години не живее на адреса.
С обжалваното решение № 262986/19.09.2022г, в частта му с характер на
определение, е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от „ОТП Факторинг
България” иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на съществуването на
вземанията, които са посочени в заповед за изпълнение на парично задължение от
8.04.2014г по ч.гр.д.№ 2212/2014г., съгласно описа на РС-Перник, за признаване на
3
установено, че ответникът дължи сумата от 68 304.97лв.-главница по договор за кредит за
текущо потребление от 7.02.2013г, ведно със законната лихва върху нея, считано от
4.04.2013г до изплащане на вземането, 6 088.67лв.-редовна лихва за периода от 20.05.2013г
до 3.04.2014г, 1 972.88лв.-наказателна лихва за периода от 20.05.2013г до 3.04.2013г,
60.00лв.-дължими такси и разноски, сумата от 1 533.33лв. за съдебно деловодни разноски и
сумата от 1214.27лв. и е прекратено производството в частта по този иск.
Приел е в мотивите на решението, че в определение от 14.11.2018г е посочено, че е
подадено възражение на длъжника по настоящето дело, не е било приложено по
заповедното производство, не е било докладвано на съдията-докладчик. Впоследствие е
приел е, че не е било подадено възражение от страна на длъжника срещу заповедта за
изпълнение, поради което е прекратил производството по делото поради недопустимост.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от
правна страна:
Производството по делото е по искови претенции по чл.422 ГПК вр. с чл.415, т.2
ГПК, който извод следва да се изведе с оглед твърденията на ищеца, направени в
уточняващата искова молба и посоченото в отговора на ответника, че не е подавано
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Съгласно определение от 14.11.2018г
по ч.гр.д.№ 2212/2014г по описа на РС-Перник /л.162/ се установява, че е указано на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя „Банка ДСК” ЕАС, че може да предяви иск
относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението,
че в същия срок следва да ангажира доказателства, че е предявил иск за установяване на
вземането си по заповед за изпълнение. Съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК / в редакцията към
датата на постановяване на определение от 14.11.2018г по ч.гр.д.№ 2212/2018г/, съдът дава
указания на заявителя да предяви иск за вземането си когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Първоинстанционният съд е разгледал предпоставките за предявяване на искова
претенция при изискванията на чл.415, ал.1 т.1, ГПК-подадено възражение, а не в
хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК-връчване на заповедта по чл.47, ал.5 ГПК, и не е
разгледал дали са налице условията за допустимост на исковата претенция, съгласно
посочените твърдения в уточняващата искова молба. Заповедният съд също е указал на
заявителя, че следва да предяви иск за вземането си срещу длъжника на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК, тъй като е върнато съобщение от ЧСИ, ведно с уведомление по чл.47 ГПК за
длъжника. Поради това изложените мотиви за недопустимост на производството по чл.415,
ал.1, т.1 ГПК за липса на възражение са ирелевантни за предявен иск по чл.422 ГПК вр. с
чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Постановеното решение, с характер на определение, за недопустимост на исковата
претенция поради липса на подадено възражение срещу заповедта за изпълнение се явява
неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за
произнасяне по допустимостта на предявената искова претенция, като разгледа дали са
налице условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК за допустимост на същата.
4
Поради различните правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение №
262986/19.09.2022г, постановено по гр.д. №17270/18г. по описа на СГС, в частта му, имаща
характер на определение за прекратяване на производството по делото по иск с правно
основание чл.422 ГПК, предявен от „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу С. К. К. с ЕГН
**********, следва да се отмени и делото да се върне на СГС за последващи процесуални
действия.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 262986/19.09.2022г, постановено по гр.д. №17270/18г. по описа
на СГС, в частта му, имаща характер на определение, с което е прекратено производството
по делото по иск с правно основание чл.422 ГПК, предявен от „ОТП Факторинг България“
ЕАД срещу С. К. К. с ЕГН **********.
ВРЪЩА делото на СГС за последващи процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5