РЕШЕНИЕ
№ 18624
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110120759 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Я. Р. В., с която са
предявени следните осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
от 3001.20 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
имот– апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. Е, ет...., за
периода 01.05.2020г.– 30.04.2022г., както и за сумата от 12.66 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2020г.-30.04.2022г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2024г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане за сумата от 562.09 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.08.2021г.– 02.10.2023г., както и за сумата от 2.80 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020г.-02.10.2023г.
Ищецът претендира ½ част от стойността на доставяната до имота топлинна енергия.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на потребител на топлинна енергия за този период и имот като собственик на
½ ид.ч. от топлоснабдения имот, заедно с лицето С. З. В., по силата на правна сделка и въз
1
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр.
София, ж.к. „Л.“, блок ...., вх. Е, ет. ..., като ответника имал задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно
общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответниците имали задължение за
заплащане на дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през
който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява
върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на
съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата –
етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо“ АД, с оглед на което
претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в
посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Представя
писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето
лице. Претендира разноски.
Ответникът Я. Р. В. чрез назначения и особен представител – адв. Б., подава отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Аргументира
неоснователността на исковете с довода, че ищецът не сочи убедителни писмени
доказателства за установяване на предпоставките за уважаване на иска, в това число
обитаване на имота от ответника, доставянето на топлинна енергия до имота, правилно
изчисляване на тази ТЕ и стойността и. оспорва между ищеца и ответника да съществува
действително правоотношение за доставка на ТЕ за този имот и период, както и ответникът
да има качеството на потребител. Възразява, че ищецът не е обявил общите си условия в
един централен и един местен ежедневник. Сочи, че от доказателствата не става ясно
извършвано ли е законно дялово разпределение, че са приспаднати технологичните разходи
и дали е извършван отчет на средствата за измерване. Релевира, че фактурите не доказват
реалното потребление не ТЕ и нейната стойност, която подлежи на плащане, както и че не
са доказани предпоставките за реален отчет или служебно начисляване на топлинна енергия.
Възразява, че ищецът не е доказал отопляемия обем на сградата, на имота и на общите
части. Оспорва доказателствената стойност на фактурите с довода, че не съдържат нужните
реквизити – подпис на лицата. При тези съображения моли за отхвърляне на исковете.
Противопоставя се на допускането на исканите от ищеца експертизи.
Конституираното трето лице-помагач „Нелбо“ АД представя изисканите документи и
твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 27.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
2
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
„Л.“, блок ..., вход Е и Ж, на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо
Инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В
изпълнение на взетото решение се установява, че ЕС е сключила договор с „Нелбо
Инженеринг“ ООД от 17.09.2002г. Служебно известно е на съда и се извежда от публична
справка в Търговски регистър преобразуването на ФДР в „Нелбо“ ЕАД, а после настъпилата
промяна в правноорганизационната форма на „Нелбо“ АД. Представен по делото е също
договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР. Съгласно постановките на ТР №
2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се
съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.
От представените от третото лице – помагач на страната на ответника – ФДР „Нелбо“
АД, документи се извежда, че има извършван отчет на уредите на 22.05.2021г. и на
01.05.2022г., който отчет носи подпис на потребител. Представен е също списък на
живущите л. 154, според който в топлоснабдения имот – апартамент № 149, живеят 5 броя
ползватели на топла вода.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Нелбо“ АД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Топлинната енергия за отопление е разпределена за 3 броя отоплителни тела – радиатори без
разпределители на мощност със следните характеристики 1460 W и коефициент 0.73, 1719
W и коефициент 0.75 и 1719 W и коефициент 0.75, като ТЕ за периода 10.2020г.-04.2021г.,
отдадена от тези отоплителни тела при МСРС 0.843 дел./Вт по действащата методика от
Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.5 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния
период без водомер е на база по 140 литра дневно за 5 броя ползватели за 2021г., за 2022г. е
извършен отчет на 1 брой водомер, като количествата ТЕ за БГВ са изчислени по т. 5.2. от
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Разпределянето на топлинната енергия за сградна инсталация е извършено съгласно
зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на посочената Наредба в
зависимост от пълния отопляем обем – 142 къб.м. и този на ЕС – 7860 куб.м. Отговорено е,
3
че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 6071.33 лева,
от които 2120.16 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 3951.17 лева за
битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните
сметки възлиза на 6171.29 лева – главница топлинна енергия, който размер е по-голям от
търсения.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Установява се от представения договор за продажба на държавен имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 05.03.1996г., че правото на собственост върху апартамент
№ ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. Е, ет.... е придобито от С. З. В. и Я. Р. В..
Извежда се, че от ответника Я. Р. В. е подадена молба-декларация с искане да бъде
открита на нейно име партида при ищеца за посочения по-горе имот.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
4
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Приложените доказателства дават основание да се заключи за целите на процеса, че
ответника Я. Р. В. в рамките на процесния период е собственик на ½ ид.ч. от апартамент №
..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок .., вх. Е, ет..., и като такъв се явява страна по
облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника и се извежда от
представените доказателства, тъй като с посочения по-горе договор имотът е придобит от
5
нея и от трето за спора лице при равни квоти съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Доказва се по делото от приетото заключение и страните не спорят, че процесният
апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства /решение
на ОС на ЕС/.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
6
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Нелбо“
АД.
Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е осъществявана
съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията
на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява
недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното
по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на
облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание. Релевираното възражение, че няма облигационна обвързаност
между ФДР и ответника не се споделят, защото е налице решение на ОС на ЕС, което
обвързва индивидуалния потребител щом няма отказ от услугата, какъвто не се твърди и
няма доказателства да е направен. Освен това, стойността се дължи щом услугата е
извършена и възлиза в размер на 12.66 лева главница.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
7
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението
дава основание да се приеме също, че имотът е топлоснабден, което страните не оспорват.
Заключението на съдебно-техническата позволява да се заключи, че начисляването на
топлинна енергия е по мощност и при липса на уред за разпределяне. Топлинната енергия за
БГВ е на база 5 броя потребители, което съответства на представените от ТЛП документи, а
за 2022г. – е по реален отчет, каквито са и приложени от ФДР. По изложените мотиви
съдебният състав приема, че начисленията са извършени правилно чрез приложение на
съответния ред по Наредбата за топлоснабдяването. Следва да се отбележи, че отмяната на
част или цялата методика не обуславя недължимост на вземането, тъй като решението, с
което това е сторено, има действие занапред, ерго към момента на изчисляване на
дължимите суми методиката е приложима.
Съобразявайки заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и при
спазване на диспозитивното начало съдът приема претенцията за доказана по основание и
размера на сумата за главница за топлинна енергия от 6002.40 лева за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..,
вх. Е, ет..., за периода 01.05.2020г.– 30.04.2022г. Основателен и доказан се явява обусловения
от главния иск – иск по чл. 86 за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия,
както и за главницата за дялово разпределение, доколкото същото е извършено съобразно
нормативните изисквания, вземането е изискуемо и ответникът е изпаднал в забава по
отношение плащането на главния дълг с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
При съобразяване, че се претендира ½ част от дължимата сума за целия топлоснабден
имот и период с оглед качеството на ответника на потребител, редом с трето за спора лице,
съдът приема, че дължими се явяват следните вземания, съответни на притежаваната част, а
именно:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата от 3001.20
лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот–
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок .., вх. Е, ет. .., за периода
01.05.2020г.– 30.04.2022г., както и за сумата от 12.66 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2020г.-30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2024г., до
окончателното плащане;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане за
сумата от 562.09 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.08.2021г.– 02.10.2023г.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Както се посочи, приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
8
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата
на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане
на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. Моментът на издаване на
обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество
да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура за
вземания, които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци
през целия отоплителен сезон, без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци,
не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се
допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент
на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната
давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на забава в плащането не се
споделя като възможно.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна не е навела своевременно
такова възражение, поради което и съдът не дължи произнасяне по него.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 и чл. 22 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До
приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно
заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е
9
изпаднал в забава и не дължи на „Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1
ЗЗД или сумата от общо 2.80 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.11.2020г.-02.10.2023г.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1098.14 лева, от които 96.57 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 58576/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 1001.57 лева – разноски в настоящото производство, включващи
71.57 лева държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице, 400.00 лева депозит за особен
представител, 30.00 лева такса за обявление в ДВ и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника Я. Р. В.
съобразно уважената част от иска /3575.95 лева/ и при материален интерес /3578.75 лева/ са
разноски в общ размер на 1097.27 лева, от които 96.49 лева по ч.гр.д. № 58576/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 1000.78 лева – разноски в настоящото производство. Останалите
направени от ищеца разноски, следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на иска за лихва върху главницата за дялово разпределение право на
разноски има ответника Я. Р. В.. Разноски обаче не следва да се присъждат, тъй като няма
доказателства да са направени, защото ответникът е бил представляван от особен
представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх.
Е, ет. .., ап. ..., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
58576/2023г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата от 3001.20 лева – незаплатена
главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот – апартамент № ...,
находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. Е, ет...., за периода 01.05.2020г.–
30.04.2022г., както и за сумата от 12.66 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.09.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 11.04.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата от
562.09 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
10
15.08.2021г.– 02.10.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията за сумата от 2.80 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.11.2020г.-02.10.2023г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Я. Р. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1097.27 лева - разноски съобразно
размера на уважената част от иска, от които 96.49 лева по ч.гр.д. № 58576/2023г. по описа на
СРС, 55 състав, и 1000.78 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо“ АД, ЕИК ..., като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11