Определение по дело №102/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер ………………           Година  2019                        Град Варна

 

Варненският окръжен съд                            Наказателно отделение

 

На петнадесети февруари                  Година две хиляди и деветнадесета

 

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мая Нанкинска

                     ЧЛЕНОВЕ :  Трайчо А.

Красимир Гайдаров

 

като разгледа докладваното от съдия   А.

ВЧНД №  102 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

 

Предмет на проверката е определение на Районен съд Варна, трети   състав, постановено на  04.01.2019г. по ЧНД № 5/19 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор при ВРП от 13.12.2018г. за   прекратяване на наказателното производство по д.п. № 421/15г. по описа на сектор “ПП” при ОД на МВР  – Варна.

Срещу цитираното определение е постъпила жалба от адв. Сашо Гатев от АК – гр.Велико Търново в качеството му на повереник на пострадалия П.Г.П.. Счита се, че постановеното определение от ВРС е неправилно и необосновано. Моли се за отмяна на съдебния акт.

За да се произнесе съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция прецени следното :

Досъдебно производство № № 421/15г. по описа на сектор “ПП” при ОД на МВР  – Варна. е започнало  на  18.07.2015г. и водено срещу Виновното лице  за престъпление по чл. 343 ал.1 б.”Б” от НК.

В хода на разследването в качеството на обвиняем е бил привлечен Г.А.Х..

С постановление на прокурор при ВРП от 13.12.2018г. воденото наказателно производство е било   прекратено, като е счетено, че обвинението не е доказано.

С определение № 13/ 04.01.2019г. по ЧНД № 5/2019г. състав на ВРС е потвърдил прокурорския акт.

Жалбата до въззивния съд е подаден от активно процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество  е неоснователна.

От фактическа страна по делото   ВОС намира  за установени следните факти:

На 18.07.2015 г. около 15,30 ч. обв.Х. управлявал МПС л.а."*****" с per. №*****, по лявата лента на Аспарухов мост в гр.Варна в посока центъра на града. Движел се със скорост около 91 км/ч. Времето било ясно, с добра видимост, пътят бил асфалтов, сух, без дупки и неравности. По същото време зад управлявания от обвиняемия автомобил, в същата посока, но в дясната лента пострадалият П.П. управлявал мотоциклет с per. №*****със скорост около 111 км/час. Първоначално П. се движел в дясната лента, след това се престроил в лявата, после пак се престроил в дясната. Към този момент обвиняемият решил да се престрои в дясната лента и предприел маневра по навлизане в нея с посочената скорост от около 91 км/ч. При осъществяване на тази маневра, преди завършването й, когато управляваният от обвиняемия автомобил заел частично дясната пътна лента с десните си колела, настъпил удар между това МПС и застигащия го в този момент мотоциклет, управляван от пострадалия. По време на удара настъпило съприкосновение между лявото коляно на пострадалия в детайл /неустановен/ на управлявания от обвиняемия автомобил, разположени по страничната дясна повърхност­ на последния, на ниво по-ниско от страничното дясно огледало.

При това именно съприкосновение свидетелят П. получил счупване в областта на горната трета на големия пищял на лявата подбедрица, разкъсване на задна кръстна връзка в горна трета, обуславяща трайно затруднение на движението на долен ляв крайник. Падането на мотоциклета предизвикало издиране на настилката с дължина около 84 м., успоредно на мантинелата /фиксирана в огледния протокол/. Управляваният от обвиняемия автомобил предприел служебно спиране и преустановил движението си на около 10 м. напред пред падналия моторист. Произшествието не било запазено. Неустановени граждани преместили мотоциклета, изправили го и подпрели към дясната мантинела, и сигнализирали полицията. След това, по реда на НПК бил извършен оглед на местопроизшествието, при който не се констатирали спирачни следи преди точката на започващо издиране на асфалтовото покритие, описано по-горе. При огледа не били открити следи, от които да се съди за позицията на мотоциклета и автомобила в момента на удара.

 

 

По възраженията на жалбоподателя :

Основно възражение в жалбата на повереника на пострадалия П. е необсъждане от страна на решаващите органи на извършено от обвиняемия Х. нарушение на чл.25 ал.1 от ЗдвП и неговата връзка с настъпилия противоправен резултат. Оспорва се и заключението на назначената КАТМЕ относно механизма на произшествието и определената скорост на движение на двете МПС.

            Основателно е възражението за липса на анализ дали е нарушена правна норма от ЗДвП и има ли връзка между нарушението е настъпилото ПТП. Въпреки подробното изложение в постановлението на ВРП на този основен за изхода на наказателното производство въпрос не е отговорено. В материалите по делото и заключението на комплексната експертиза са налични данни даващи отговор на този въпрос.

            Най – напред съдът счита за необходимо да обърне внимание на възражението за неправилно определяне на скоростта изловено в жалбата. Подобно становище не се споделя от ВОС доколкото скоростта с която са се движили двете МПС е установена на базата на обективни находки – следи по двете МПС и наличната следа от суркане на мотоциклета с дължина 84 метра. Затова и заключението им че лекия автомобил се е движил със скорост от 91 км./ч , а мотоциклета със 111 км/ч. се възприема от съда като обективно и компетентно дадено. Тук следва да се отбележи, че единият водач на ППС е нарушил максимално допустимата скорост за движение в населено място с 41 км/ч, а пострадалият със 61 км/ч. , т.е. налично е безотговорно отношение към безопасността на движението в частност към разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП и от страна на обвиняемия и от страна на пострадалия.

            В заключението на назначената комплексна експертиза, залегнало и в постановлението на прокурора е посочено, че вещите лица не могат да отговорят на въпроса какво е било разстоянието между двете МПС към момента на предприемане на маневра от страна на лекия автомобил за престрояване от лява в дясна пътна  лента. Тази невъзможност води и до липса на изходни данни за преценка на правомерността на извършената маневра, а именно дали в началото на навлизането си в дясна пътна лента водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме движещия се в дясна пътна лента мотоциклетист. В контекста на установената скорост за движение на мотоциклета – 111 км/ч вероятността мотоциклетиста да се е намирал в лентата за движение на по-бавно движещи се МПС е изключително малка. Доколкото няма достатъчно изходни данни да се прецени, а показанията на появилия се значително след инцидента свидетел са ненадежден източник на факти за станалото липсата на достатъчно изходни данни в резултат на незапазнване на местопроизшествието и неприцизна работа на разследващите органи по огледа на местопроизшествието и в частност на двете МПС, както и неустановяване на свидетели - очевидци води до недоказаност на обвинението, а от там и до основанието по чл.243 ал.1 т.2 от НПК.

 

Определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а  жалбата оставена без уважение.

 

 

По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция

 

   

        

 

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1816/04.06.2015г. на Районен съд Варна,  тридесет и шести  състав, постановено по реда на чл.243, ал.5 от НПК по ЧНД № 2381 по описа за 2015 г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на последващ контрол.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ :