Р Е Ш Е Н И
Е
№ 16.11.2020 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 08.09.2020 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
МАРТИНА КИРОВА
секретар:
П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 323/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от адв.Г.Д. *** - особен представител на И.А.Г., се обжалва решение № 92 от 12.02.2020г., по гр.д. № 2978/2019г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЯРС е уважил предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК като са присъдени в полза на ищеца разноските в заповедното и исковото производство. Решението се обжалва като необосновано и незаконосъобразно и се излагат подробни съображения. Възразява, че са необосновани и направени в противоречие със закона изводите на ЯРС, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение. Смята, че неправилно първоинстанционният съд е преценил, че договорът за стоков кредит е действителен, както и че ищецът е носител на правата по него въз основа на договора за прехвърляне на вземания. Възразява, че в случая няма валидно сключен договор за стоков кредит, вземането по който би могло да се цедира на дружеството-ищец като излага съображения, че липсват доказателства, установяващи представителната власт както на "Контраст 94"ЕООД по отношение на банката, така също и на лицето М. И. по отношение на дружеството-търговец. Възразява, че цесията, с която "Банка ДСК"ЕАД му е цедирала вземанията си по договор за стоков кредит №306399 от 21.11.2017г. е нищожна, поради неизпълнение разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК, тъй като в представения договор за стоков кредит страните не са постигнали взаимно съгласие, даващо права на кредитора да прехвърли вземането си към кредитополучателя на трето лице. Смята за нищожна клаузата по т. 16 от Общите условия, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, защото е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП и излага, че клаузата в ОУ, даваща възможност на "Банка ДСК" ЕАД да цедира на дружеството-ищец, без съгласието на ответника за това, вземанията си по договора за стоков кредит, не е била уговорена индивидуално (чл. 146, ал. 2 и 4 ЗЗП). Смята, че "Банка ДСК" ЕАД не е имала законовата възможност да прехвърли на ищеца вземането си към ответника (чл. 26, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД), поради което Рамковият договор за покупко-продажба на вземания от 11.04.2018 г., в частта му с която "Банка ДСК" ЕАД е цедирала на ищеца "Агенция за събиране на вземания"ЕАД процесните вземания е нищожен по силата на чл.26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД - защото противоречи в тази си част на забраната на чл. 26, ал. 1 ЗПК, която не допуска цедирането им по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Възразява, че договорът за цесия в частта му, с която тези вземания са цедирани на ищеца, е нищожен, не е произвел въобще присъщите му правни последици и поради това ищецът не е титуляр на вземането и кредитор по отношение на ответника, както и не е активно материално - правно легитимиран да иска плащането им от ответника. По изложените в жалбата съображения моли ЯОС да отмени обжалваното решение на ЯРС и да отхвърли иска.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца-въззиваем "Агенция за събиране на вземания"ЕАД, представлявано от изп. директор Д.Б., чрез юриск.И.Н., в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.
С исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против И.А.Г. *** се претендира да бъде прието за установено, че ответникът като кредитополучател по договор за стоков кредит № 306399/21.11.2017 г. дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2333/2019 г. по описа на ЯPC, а именно: 1219,00 лв. - неизплатената главница от непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2017 г. до 20.11.2019 г., по отношение на които на основание т.12.1 от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 09.05.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 289,48 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2017 г. до 11.07.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 116,84 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.12.2017 г. /денят следващ датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга, както и присъждане на направените разноски. Същите претенции са предявени евентуално като осъдителни.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от искане за стоков кредит № 306399, направено на 21.11.2017 г. от И.А.Г. до търговец/обект на Търговеца: „Контраст 94“ ЕООД/“Техника.БГ“, Г. е поискал да получи стоков кредит за финансиране придобиване на стоки/ползване на услуги в размер на 1219 лв. със срок на издължаване 24 месеца. На същата дата Г. е подписал декларация, че му е предоставена преддоговорна информация по чл.5 ал.2 от ЗПК, както и Общите условия, прилагани по договори за стоков кредит, за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за стоков кредит.
От договор за стоков кредит № 306399/21.11.2017 г. е видно, че „Банка ДСК“ ЕАД, представлявана от „Контраст 94“ ЕООД чрез М. И. И. като кредитор, е предоставила на И.А.Г. като кредитополучател стоков кредит в размер 1219 лв. за закупуване на стоки, продавани от „Контраст 94“ ЕООД: хладилник/фризер „GORENJE F6151 AW“ с цена 570 лв. и пералня „GORENJE W8544 N/I“ на цена 649 лв. Срокът на издължаване на кредита е уговорен на 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване; посочено е, че сумата по кредита се усвоява еднократно по сметка на търговеца, като кредитът се погасява чрез посочена сметка на месечни вноски съгласно приложен погасителен план. Падежната дата на месечните вноски е 20-то число, като кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 37,17 % годишно или 0,1032 % на ден, а годишният процент на разходите е 44,27 %. В чл. 9 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит /каквато декларация е подписал/. Към договора е представен и погасителният план и ГПР, съгласно които усвоената сума от 1219 лв. е с общо лихви 524,18 лв. или общо месечните вноски са в размер 1743,18 лв. и са посочени 23 равни месечни вноски от 72,74 лв. с последна изравнителна в размер 70,16 лв. При формирането на месечните вноски са включени лихвения процент, остатъка от главницата и дължимата лихва, отразен и ГПР 44,27 %.
Видно от Общите условия по конкретния договор за стоков кредит в чл.12 е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Съгласно чл.2.1 при допуснатата забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Последиците на предсрочната изискуемост настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл.16 от ОУ, кредиторът има право да прехвърля правата си по договора на трето лице. Общите условия са подписани от страните.
Във връзка с обстоятелството, че е изправна страна по договора за кредит, ищецът е представил фактура № **********/21.11.2017 г. за закупените от ответника Г. пералня и фризер от търговеца, както и операционна бележка, по която на 23.11.2017 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е заплатил на „Контраст 94“ ЕООД сумата 1219 лв. по кредит № 306399. Не се оспорва доставянето на стоката.
Видно от рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, сключен на 11.04.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца-въззиваем „АСВ“ ЕАД, с него са прехвърлени вземания на банката съгласно допълнително споразумение от 11.07.2018 г., за което цесионерът е уведомил цедента с писмо приложено към договора. Към този договор е приложен също приемо - предавателен протокол със заличени данните, от който се установява, че сред прехвърлените вземания е и това на И.А.Г. по стоков кредит № 306399 за закупуване на стока от „Контраст 94“ ЕООД като вземането е в общ размер 1516,25 лв. Към договора за цесия е представено пълномощно, с което „Банка ДСК“ ЕАД гр. София е упълномощила „АСВ“ ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала със споразумението от 11.07.2018 г. До длъжника Г. са изпратени два пъти уведомление за извършено прехвърляне на вземания с уведомление за настъпила предсрочна изискуемост: на 26.07.2018 г., което не е връчено и на 23.04.2019 г., върху което е отразено лично получаване от И.Г. на 9.05.2019 г.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че на 23.11.2017г., видно от операционна бележка е наредено плащане
от „Банка ДСК" ЕАД в размер на 1 219,00лв. в полза на търговеца
„КОНТРАСТ-94" ЕООД, предоставил стоката на ответника. Не са налице каквито
и да е разчетно-платежни документи, доказващи извършени плащания от страна на
кредитополучателя И.А.Г.. На база извършените проверки и справки, вещото лице
заявява, че не са внасяни суми като непогасената главница е в размер на
1219лв., представляваща сумата на стоката получена от ответника на основание
сключен договор за стоков кредит № 306399/21.11.2017 г., а непогасената
договорна лихва е в размер на 254,99 лв. Лихвата за забава е в размер на 189,28
лв., представляваща законна лихва върху дължимата и неизплатена главница 1 219
лв. за периода от 20.12.2017г. до 01.07.2019г. - датата на входиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Лихвата за забава е в размер на
208,24 лв., представляваща законна лихва върху дължимата и неизплатена главница
1 219 лв. за периода от 20.12.2017г. до 26.08.2019г. - датата на подаване на
исковата молба в съда.
Ч.гр.д.№ 2333/2019 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 1.07.2019 г. от “АСВ“ ЕАД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът И.А.Г. *** да му заплати сумите 1 219,00 лв. - неизплатената главница от непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2017 г. до 20.11.2019 г., по отношение на които на основание т.12.1 от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 09.05.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 289,48 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2017 г. до 11.07.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 116,84 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.12.2017 г. /денят следващ датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в районен съд и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № 1374/02.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за стоков кредит № 306399/21.11.2017 г. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и заповедният съд е предоставил на заявителя предвидената в чл.415, ал.1, т.2 от ГПК възможност да предяви иск против длъжника за установяване на вземането си. В дадения едномесечен срок заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК против длъжника за установяване дължимостта на сумите, за които е била издадена заповедта.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.
Предявеният иск е по чл.422 от ГПК вр. чл.27 от ЗПК, чл.99 от ЗЗД.
По делото е
доказано, че Г. е сключил договор за стоков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор,
съгласно който банката му е предоставила стоков кредит в размер 1219 лв. за
закупуване на стоки, продавани от „Контраст 94“ ЕООД: хладилник/фризер „GORENJE
F6151 AW“ с цена 570 лв. и пералня „GORENJE W8544 N/I“ на цена 649 лв..
По възраженията на въззивника относно представителната власт на "Контраст 94"ЕООД по отношение на банката, и на лицето М.И. по отношение на дружеството, ЯОС намира следното: за правилни изводите на първоинстанционния съд следното: по делото няма няма доказателства "Контраст 94"ЕООД да е упълномощено от банката да сключва от нейно име стокови кредити, но банката не се е противопоставила по някакъв начин на това, а напротив - превела е кредитната сума на търговеца с посочване на основание за това – стоковия кредит. М. И. е записана като служител на търговското дружество, което също не се е противопоставил на действията ú, а е продало стоките на Г. и е получило тяхната цена от банката-кредитор. Съгласно чл.301 от ТЗ, когато едно лице, действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Следователно, договорът за стоков кредит е сключен между страните. От заключението на в.л. се установява, че кредитополучателят не е заплатил нито една от вноските по кредита.
С рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен на 11.04.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца-въззиваем „АСВ“ ЕАД са прехвърлени вземания на банката, сред които съгласно допълнително споразумение е и вземането от ответника. Банката е упълномощила „АСВ“ ЕАД да уведоми длъжника за цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД. С уведомително писмо, лично получено от И.Г. на 09.05.2019 г., длъжникът е уведомен за цесията.
ЯОС намира за неоснователно възражението, че Рамковият договор за покупко-продажба на вземания от 11.04.2018 г., в частта му с която "Банка ДСК" ЕАД е цедирала на ищеца "Агенция за събиране на вземания"ЕАД процесните вземания е нищожен по силата на чл.26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД - защото противоречи в тази си част на забраната на чл. 26, ал. 1 ЗПК. Действително в договора за стоков кредит липсва уговорка, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, но в подписаните от въззивника-кредитополучател Общи условия, представляващи неразделна част от договора за стоков кредит, е уговорено в чл.16, че кредиторът има право да прехвърля на трето лице правата си по договора. Съдът намира, че не е налице нарушение на забраната на чл.26, ал.1 от ЗПК. Не се възприема като неравноправна клаузата в чл.16 от ОУ, тъй като в случая не се намаляват гаранциите на потребителя. Потребителят не е заплатил нито една от вноските по кредита и вземането на банката е прехвърлено като предсрочно изискуемо със следващите от това лихви. Предсрочната изискуемост и цесията са съобщени по надлежния ред на ответника на 09.05.2019г. - преди завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК, а цесионерът претендира вземането в размера, дължим на банката, т.е. не са нарушени гаранциите на потребителя.
ЯОС намира, че по делото е доказано, че въззивникът дължи на ищеца-въззиваем сумите: 1219,00 лв. - неизплатената главница от непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2017 г. до 20.11.2019 г., по отношение на които на основание т.12.1 от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 09.05.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 254,99 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2017 г. до 11.07.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 116,84 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.12.2017 г. /денят следващ датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в районен съд и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 1374/02.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ 2333/2019 г. по описа на ЯРС.
Поради изложеното първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноските, направени пред тази инстанция в размер на 337лв. (100лв. за юрисконсултско възнаграждение и 237лв. разноски за особения представител).
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 92 от 12.02.2020г., по гр.д. № 2978/2019г. по описа на ЯРС в обжалваната част.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда въззивника И.А.Г. *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените във въззивното производство разноски в размер 337 лв.
Осъжда И.А.Г. *** да заплати по сметка на ЯОС държавна такса от 31.82лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.