№ 118
гр. К. , 26.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА.И, I. СЪС.АВ в закрито заседание на двадесет
и шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:Мария К. Дановска
Кирил М. Димов
Йорданка Г. Янкова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500112 по описа за 2021 година
Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.
С Констативен протокол изх. № 29620/05.05.2021 г. по изп. д. №
22/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С., рег. № *, с район на действие Окръжен съд -
К. е оставена без уважение молба с вх. № 8667/01.03.2021 г., подадена от
длъжника М. А.. А.. за прекратяване на производството по изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство е подадена жалба от М. А.. А.., чрез представител по
пълномощие. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон, както и необоснованост в издадения констативен
протокол, поради което се моли да бъде отменен и делото да бъде върнато на
съдебния изпълнител за прилагането на закона. Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски. Сочи се, че изпълнителното производство
се е прекратило по право още преди взискателят да подаде молба за
образуване на изпълнителното дело при ЧСИ Р.С., тъй като такова е било
образувано под № 31/2017 г. по описа на ДСИ при Районен съд - К.. В тази
връзка се твърди, че от образуването на посоченото изпълнително
производство до настоящия момент не са извършвани никакви реални и
активни изпълнителни действия по отношение на длъжника, а по делото са
извършвани само справки и действия с обезпечителен характер, като няма
данни по делото, взискателят да е поискал извършването на изпълнителни
1
действия за събиране на вземанията си, поради което предвид пасивното му
поведение следвал извода, че същият се е дезинтересирал от хода на
изпълнителното производство, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона. От
този момент отпаднали и наложените възбрани и описи и се прекратявало
действието им, независимо от обстоятелството дали те са вдигнати. С оглед
изложеното жалбодателят моли окръжния съд да постанови съдебен акт, с
който да отмени атакуваното уведомление с изх. № 29622/05.05.2021г.,
постановено по изп. дело № 22/2020 г., като постановено при неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон, както и като
необосновано, и да върне производството по делото на ЧСИ peг. № * Р.С. със
задължителни указания за прилагането на закона; претендират се направените
по делото разноски.
От взискателя И.. С.. С.. от гр. К. са подадени писмени възражения по
чл. 436, ал. 3 ГПК, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Отрича се
твърдението, че от образуване на делото при ДСИ през 2017 г. до
образуването му при ЧСИ Р. С., с peг. № *, с район на действие КОС,
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Сочи се, че
по делото не са извършвани реални изпълнителни действия не защото такива
не са поискани, а защото през цялото време длъжниците се криели и не било
възможно да им се връчат ПДИ и съпътстващите я документи. Сочи се, че
законът забранява извършването на каквито и да било реални изпълнителни
действия, докато длъжника не бъде уведомен за образуваното изпълнително
дело, и за него не изтече срока за доброволно изпълнение. На длъжниците не
била връчена ПДИ и нямало как съдебният изпълнител да извърши каквито и
да е изпълнителни действия. Счита искането за неоснователно.
От ЧСИ Р.С., рег. № *, с район на действие Окръжен съд - К. са
представени мотиви по обжалваното действие по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Сочи се, че изпълнителното дело е образувано на основание чл.426 ГПК по
молба на адв. Д.Д., АК-К., като пълномощник на взискателя И.. С.. С.. и въз
основа на изпълнителен лист от 27.01.2017г., издаден от К. районен съд на
основание чл. 404 до 408 от ГПК, Определение от 19.01.2016 по НЧХД
№970/2015г. на PC-К. против ЕМ. А.. А.. от с.Г., ул. „П.М.” № *, с ЕГН
********** и М. А.. А.. от с. Г., ул. „П.М.” № *, с ЕГН **********.
2
Изпълнителното дело е образувано под №31/2017 по описа на СИС при PC-К.,
което е прехвърлено, за продължаване на изпълнителното дело при ЧСИ Р.С.
и образувано под № 22/2020г.
По молба на взискателя, за събиране на вземането му, са направени
справки за имущественото състояние на длъжниците, в следствие на което са
наложени обезпечителни мерки.
За образуваното дело на 01.02.2017г. са изготвени Покани За
Доброволно Изпълнение, които не са връчени на длъжниците.
На 26.06.2017г. с Констативен протокол с Изх. № 6114, ДСИ при PC -К.
е приел, че е налице редовно връчена ПДИ с Изх. № 1115/01.02.2017г.
На 26.06.2017г. с Констативен протокол с Изх. № 6115, ДСИ при PC -
К. е приел, че е налице редовно връчена ПДИ с Изх. №
1117/01.02.2017г.
На 05.11.2018г. е постъпила молба за назначаване на особен
представител, с цел продължаване на изпълнителните действия.
За 29.01.2019г. е насрочен опис на движими вещи на длъжниците, който
не е извършен поради нередовно призоваване на длъжниците.
На 11.02.2019г. с разпореждане е присъединена държавата като
взискател по отношение на ЕМ. А.. А...
На 13.03.2019г. взискателят е подал молба за прехвърляне на
изпълнителното дело при ЧСИ Г.Б.. Посочени са и изпълнителни способи за
удовлетворяване на вземането му.
На 14.03.2019г. е присъединена държавата като взискател по отношение
на М. А.. А...
На 08.01.2020г. взискателят е подал молба за прехвърляне на
изпълнителното дело при ЧСИ Р.С.. Посочени са и изпълнителни способи за
удовлетворяване на вземането му.
На 10.01.2020г. изпълнителното дело е получено от ЧСИ Р.С. и
заведено под № 22/2020г., като са изпратени ПДИ до длъжниците/отново
3
неполучени по поща/ и са извършени справки за имущественото им
състояние.
На 25.03.2020г. с протокол с Изх. № 19219 е присъединена държавата
като взискател по отношение и на двамата длъжника.
На 06.01.2021г. е постъпила молба от адв. Д.Д., с която се иска
извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжниците, като описа е насрочен за 18.02.2021г., но не е извършен, поради
нередовно призоваване.
На 01.03.2021г. е постъпила молба с Вх. № 8667 от длъжника М. А.. А..,
чрез адв. И.Б., с която се иска прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 29.04.2021г. е постъпило Становище с Вх. № 18528 от адв. Д.Д., като
пълномощник на взискателя И.. С.. С.., в което се твърди, че молбата на
длъжника е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С Констативен протокол Молба с Вх. № 29620/05.05.2021г. е оставена
без уважение.
На 21.06.2021г. е постъпила молба/жалба/ с Вх. № 26099 от длъжника
М. А.. А.., в която се твърди, че отказът на ЧСИ Р.С. да прекрати
изпълнителното дело е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
Като съобрази данните по делото, съдът намира жалбата на длъжника за
неоснователна по следните съображения:
Жалбата е подадена в срок от длъжник по изпълнителното дело против
обжалваемо от това лице действие по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК - отказ на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в
констативен протокол изх. № 29620/05.05.2021 г. по изп.д. № 22/2020 г. по
описа на ЧСИ Р.С., рег. № *, с район на действие Окръжен съд - К., поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното
4
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка, като самото прекратяване настъпва по силата на закона и
какъвто не е настоящият случай. За да е налице тази хипотеза на прекратяване
на изпълнителното производство, следва взискателят трайно да се е
дезинтересирал от процеса, като в продължение на две години да не е
направил искания за извършване на действия по изпълнението.
В казуса, от данните по делото се установява, че не е налице такова
бездействие на взискателя, респ. дезинтересиране от процеса. Това е така, тъй
като при образувано на 01.02.2017 г. изп. д. № 31/2017 г. на СИС при РС-К., и
преди изтичане на срок от две години по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с подадена на
01.02.2017г. молба от взискателя, е поискано насрочване на опис на движими
вещи в дома на длъжниците; на 05.11.2018г. е поискано на длъжниците да
бъдат назначени особени представители; а с молба вх. № 311 от 13.03.2019г. е
поискано прехвърляне на делото при ЧСИ Г.Б.; с молба вх. № 32 от
08.01.2020г. е поискано прехвърляне на делото при ЧСИ Р.С., при който изп.
дело е получено на 10.01.2020 г. и е образувано под № 22/2020 г.
В периода след това по делото са извършени действия по връчване на
покани за доброволно изпълнение на длъжниците, каквито, видно от
материалите по делото не са връчени, тъй като длъжниците не са намерени на
адресите, на които са били търсени.
На 06.01.2021г. е подадена молба от адв. Д.Д., с която се иска
извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжниците, като описът е насрочен за 18.02.2021г., но не е извършен, поради
нередовното им призоваване.
Така, двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно,
напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на
всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят
отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. (Решение № 37
от 24.02.2021 г. по гр.д. № 17* по описа за 2020 година, ВКС, IV ГО).
5
От описаното по-горе движение по изпълнителното дело се установява,
че на длъжниците не са били връчени поканите за доброволно изпълнение
въпреки положените в тази насока процесуални усилия от държавния съдебен
изпълнител първоначално и от частния съдебен изпълнител впоследствие,
поради което не се е пристъпило към изпълнение на поисканите от взискателя
изпълнителни действия - опис, оценка и публична продан на движими вещи
на длъжниците, а последно насрочените такива не са били успешно
извършени поради нередовното призоваване на длъжниците. Посоченото не
се дължи на бездействие от страна на взискателя или по причина, за която той
отговаря, поради което и не може да се направи извод за изтекъл двугодишен
срок за перемпция. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
При този изход на делото в полза на И.. С.. С.. от гр. К. се следват
направените в настоящото производство разноски в размер на 240 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна
защита и съдействие от 24.06.2021 г.
Водим от изложеното, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОС.АВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М. А.. А.., ЕГН
**********, от с. Г., общ. К., ул. „П.М.“ № *, подадена чрез представител по
пълномощие, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство, обективиран в Констативен протокол изх. №
29620/05.05.2021 г. по изп.д. № 22/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С., рег. № *, с
район на действие Окръжен съд - К., с който е оставена без уважение молба с
вх. № 8667/01.03.2021 г., подадена от длъжника М. А.. А.. за прекратяване на
производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА М. А.. А.., ЕГН **********, от с. Г., общ. К., ул. „П.М.“ № *,
да заплати на И.. С.. С.., ЕГН **********, от гр. К., жк В. *, вх. В, ЕТ.* ап. *,
направените в настоящото производство разноски в размер на 240 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна
защита и съдействие от 24.06.2021 г.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
7