РЕШЕНИЕ
№ 3484
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110208620 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
010517/27.05.2021 г. издадено от началник на група АНД в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, както и „глоба" в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца по чл. 175,
ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
съответно чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на наложените с НП
административни наказания. Излагат се доводи, че вероятната причина за настъпване на
ПТП е липсата на контрол върху управляваното превозно средство вследствие на внезапно
появило се препятствие на пътя. Сочи се и че не са нарушени нормативните изисквания,
предвидени в ЗДвП. Излагат се обстоятелства, свързани с неправилна правна квалификация
на административното нарушение, подведено под хипотезата на нормата на чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „а“ от ЗДвП, доколкото при реализиране на произшествието няма пострадали лица.
В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган – отдел „Пътна полиция”, СДВР /доколкото
съдебното следствие по делото е приключило преди влизане в сила на изм. в ЗАНН, обн. с
ДВ бр. 109/2020 г./, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.05.2021 г. около 12:00 часа в гр. ... жалбоподателят С. Д. К. управлявал лек
автомобил, марка „Хонда“ модел „Сивик“, с рег. № ......... собственост на В. К, по бул. ....с
посока на движение от улица .......... към ........... В превозното средство заедно с него пътувал
Б............ На кръстовището с ул. ......... завивайки надясно към бул............. жалбоподателят не
1
съобразил скоростта си на движение с пътните условия и предприетата маневра. Поради
движението си с несъобразена скорост /конкретно неустановена по делото/ жалбоподателят
не успял да реагира своевременно при извършване на маневра завиване надясно и излязъл
извън пътното платно, като автомобилът се блъснал в предпазните ограждения, отскочил и
се ударил във вратата и витрината на търговски обект (павилион).
В следствие на удара на автомобила били причинени щети в предната част – на
предната броня, десен калник, гума и джанта, а на павилиона – по алуминиева врата,
стъклопакет и ламаринена стена. Щети били нанесени и на предпазните платна, и на
колчета от оградата. При пътното произшествие нямало пострадали хора. Водачът на
автомобила установил причинените щети и че автомобилът не може да потегли отново, но
не подал сигнал за реализираното ПТП и напуснал мястото, като оставил автомобила си там.
След подаден сигнал от В. П., очевидец на ПТП, на място около 14:30 часа
пристигнали полицейските служители –......... младши автоконтрольор при ОПП СДВР и св.
О. В. от ОПП СДВР. По номера на автомобила бил установен неговият собственик, а чрез
него – и водача на автомобила. След като бил поканен от полицейските служители, на
местопроизшествието отишъл и жалбоподателят. Извършен бил оглед на щетите и св. В.
изготвил скица и протокол за установеното, снел обяснения от жалбоподателя, от
малолетния му спътник ..............и от очевидеца П.. Жалбоподателят К. попълнил
декларация, в която посочил, че той е управлявал автомобила на процесната дата и признал,
че се е блъснал в сграда, тъй като загубил контрол над превозното средство. Записал също и
че не е уведомил органите на МВР и не е потърсил помощ, защото било почивен ден. А в
сведението от П. било посочено, че той лично е видял как поради висока скорост на
движение, автомобилът е загубил контрол, ударил е огражденията, а след това и павилиона,
като от него са излезли мъж и момче и са си тръгнали.
При така установените факти, въз основа на изготвените протокол и скица за ПТП,
установеното лично от ............. и св. В., сведението от П. и .......... и декларацията от
жалбоподателя К., на 02.05.2021 г. бил съставен АУАН от .............. за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, съответно чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и един свидетел на установяване на нарушението /св. О. В./,
видно от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта,
като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така издадения АУАН и при почти пълна идентичност на описанието и
дадената на нарушенията правна квалификация, на 27.05.2021 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление от началник на група АНД в отдел „Пътна полиция” при СДВР.
В НП второто нарушение било квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т.2, б. „а“ ЗДвП и било
описано по следния начин „участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР“, а
при описанието на нарушението от фактическа страна било посочено „не изпълнява
задължението си да уведоми компетентната служба на МВР“ и „не изпълнил задължението
си да остане на място до пристигане на компетентните органи на МВР". В НП водачът е
санкциониран за едно нарушение по чл. 123 НК, въпреки че в АУАН са посочени две
отделни такива.
Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му
31.05.2021 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на следващия ден, 01.06.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
В., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. От съставените скица и протокол за ПТП, декларация от жалбоподателя и
сведение от П. и Николов, се установяват времето и мястото на ПТП и щетите по
автомобила и павилиона, както и механизма на деянието.
2
В тази връзка съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. В., който е
присъствал при установяване на нарушението и изготвяне на АУАН. Той разказва, че е
възприел факта, че шофьорът бил напуснал местопроизшествието без да подаде сигнал за
настъпилото ПТП. Заявява как е установена самоличността на водача, механизма на
осъществяване на нарушението, конкретното местоположение на лекия автомобил и
причинените щети от ПТП. Като според настоящия състав е категорично доказано, че
именно автомобилът на жалбоподателя е участвал в ПТП, като в тази връзка съдът отчете и
отразеното в декларацията от жалбоподателя. Показанията на св. В. се потвърждават и от
сведенията на П. и .................. От сведенията и показанията на свидетеля се установява също
и причината за ПТП, а именно несъобразената скорост при маневрата по завой надясно,
което конкретно е описано и в сведението на П.. Но от същите материали се установява и че
при ПТП няма пострадали лица.
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че водачът на
автомобила е реализирал ПТП, установил е, че при него са причинени материални щети, но
въпреки това е напуснал местопроизшествието, без за уведоми органите на МВР за него.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила и материалния закон за първото нарушение, но при нарушение на
закона и неправилно квалифициране на второто нарушение.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН, а съгласно т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за
него административно наказание.
Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП :
Съдът намира, че нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е достатъчно ясно и точно
описано, като е конкретизирано по отношение на време, място и самоличност на наказаното
лице, както и относно начина на извършване на нарушението и причини за реализиране на
ПТП, поради което съдът намира за неоснователни изложените в жалбата твърдения на
жалбоподателя, че се е движил със съобразена скорост. Още повече, че същият не се е
възползвал от правото си да се яви в съдебното заседание и да даде обяснения, в които да
посочи твърдяната от него причина за загубата на контрол върху МПС и ПТП.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да избере
скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
3
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, законът предвижда специална
санкционна разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от закона – „Който поради движение с
несъобразена скорост, …. причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“
От текста на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е видно, че пътните условия,
описани в разпоредбата като „състояние на пътя“ са сред факторите, които следва да бъдат
отчетени от водачите на МПС при избор на скоростта им на движение и тя следва да бъде
такава, която да им позволи, при възникване на някаква опасност, те да спрат и да
предотвратят ПТП. Очевидно, при извършване на маневра завиване надясно,
жалбоподателят К. е следвало да се движи с по-ниска скорост от избраната от него и да
следи внимателно пътната обстановка, за да реагира веднага на възникнала опасност. В
случая той е следвало да намали скоростта при приближаването си към кръстовището, преди
да завие на дясно по ул. .............. за да има възможност да реализира маневрата, а в случай
на необходимост и да спре. Но жалбоподателят е приближил опасността на пътя
/кръстовище/ с по-висока скорост, като последващият удар първо в предпазните ограждения,
а след това и в павилион, е предизвикан от неправилно избраната скорост на движение на
жалбоподателя, която не е съобразена с пътните условия. Високата скорост на
жалбоподателя при извършване на маневрата се потвърждава и от механизма на ПТП,
отскачането на автомобила след удара в предпазните колчета и последващия удар в
павилиона. За такава висока скорост се твърди и в сведението на П..
Следователно, с действията си жалбоподателят К. е извършил нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП, което е извършено при непредпазливост. Съдът намира, че жалбоподателят пряко е
целял да се движи с избраната от него скорост, като не е взел предвид пътните условия и
маневрата, която ще извършва, не се е интересувал от възможните негативни последици от
това, включително и предизвикването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
при избора на скорост на движение, доколкото е бил правоспособен водач и е осъзнавал, че
трябва да намали скоростта си на движение при завиване.
За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, законът предвижда специална санкционна
разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от закона, която в актуалната си редакция към датата на
деянието предвижда – „Който поради движение с несъобразена скорост, …. причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.“. Доколкото в случая липсват данни за извършено престъпление, а
съществува несъмнена причинно-следствена връзка между несъобразената скорост на
жалбоподателя и реализираното от него ПТП, съдът намира, че правилно наказващият орган
е квалифицирал нарушението по посочения текст с оглед дефиницията по §6, т.30 от ДР на
ЗДвП за пътнотранспортно произшествие, като в случая се касае за причинена имуществена
щета на МПС на жалбоподателя, както и на пътни съображения и постройка - павилион.
Съдът намира за правилно индивидуализирано и наложеното на К. наказание в
абсолютно определения размер от 200.00 лева.
Следва да бъде посочено, че не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като с поведението си жалбоподателят не само е застрашил обществените
отношения, а и е предизвикал ПТП с материални щети на лек автомобил, пътна
инфраструктура и павилион, което сочи на повишената му обществена опасност. Освен това
съдът отчете, че К. е санкциониран неколкократно за нарушения на ЗДвП.
В контекста на изложеното, съдът прие, че следва да бъде потвърдено НП по
отношение на първото нарушение.
Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП :
4
От друга страна, настоящият състав намира, че е допуснато нарушение на материалния
и процесуалния закон по отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. В §6, т.30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за
пътнотранспортно произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. Законът не изисква
вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила, като в случая се
касае за причинена имуществена щета на МПС, на пътна инфраструктура и на павилион.
Но при описанието на това нарушение в АУАН и НП („водачът не изпълнил
задължението си да уведоми компетентната служба на МВР“ и „да остане на място до
пристигане на компетентните органи“) е допуснато процесуално нарушение – неправилно
приложение на материалния закон при подвеждане на обстоятелствата на
административните нарушения под хипотезата на правната норма, което процесуално
нарушение ограничава правото на защита на санкционираното лице. Съгласно посочената в
НП като нарушена разпоредба на чл. 123, ал.1, т. 2, б. а от ЗДвП, когато при ПТП са
пострадали хора, на водача на ППС, участвал в произшествието, е вменено задължението да
уведоми компетентната служба на МВР, а в б. б на цитираната разпоредба се предвижда
задължението на този водач да не напуска мястото на произшествието, а да изчака
пристигането на полицейските служители. Следва да се заключи, че за да бъде търсена
отговорност на водача, участвал в ПТП, за неизпълнение на горепосочените му задължения,
от обективна страна, като съставомерен признак на нарушението, се поставя изискването да
има пострадали физически лица. В случая обаче от събраните по делото доказателствени
средства, както гласни, така и писмени, се установява, че от сблъсъка на автомобила на К. в
предпазните огради, вратата и витрината на магазина са причинени единствено материални
щети. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с присъствието на един свидетел, при установяване на
нарушението и съставянето на акта. Законът не поставя изискването АУАН да бъде
съставен в присъствието на двама свидетели по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като изключение от
това правило е хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
В допълнение следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че нито актосъставителя,
нито административнонаказващия орган в описателните части на АУАН и НП са приели, че
при реализираното произшествие, в което е участвал жалбоподателят, е имало пострадали. В
този смисъл нарушението му е следвало да се квалифицира по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. а от
ЗДвП, като нарушението по т.3 предпоставя водачът да е установил какви щети са
реализирани от ПТП. В контекста на изложеното се налага извода, че актосъставителят и
наказващият орган не са оценили правилно събраните доказателства и са дали неправилна
правна квалификация на извършеното от жалбоподателя нарушение. По този начин са
нарушени чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН.
Допуснатото нарушение е съществено, защото накърнява правата на жалбоподателя,
тъй като същият се защитава както по фактите, така и по правната им квалификация, а в
случая той е лишен от възможността да разбере от НП какво именно нарушение му се
вменява, а от там и как да се защити. По този начин пряко се засяга възможността му да
организира защитата си в пълен обем, и това е така, защото описаната обстановка в НП
внася неяснота относно правнорелевантните факти и състава на извършено
административно нарушение, чиито елементи подлежат на доказване в
административнонаказателния процес. Допуснатото нарушение представлява самостоятелно
основание за отмяна на НП в тази му част.
5
Воден от изложеното, съдът намира, че жалбата е частично основателна и НП следва да
бъде потвърдено по отношение на първото нарушение и отменено поради допуснати
процесуални нарушения по отношение на второто. Доколкото не се претендират разноски от
страните в производството, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-010517/27.05.2021 г.
издадено от началник на група АНД в отдел „Пътна полиция” при СДВР, в частта, с която
на жалбоподателя С. Д. К. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание - "глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-010517/27.05.2021 г. издадено от
началник на група АНД в отдел „Пътна полиция” при СДВР, в частта, с която на
жалбоподателя С. Д. К. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
3 месеца по чл. 175, ал.1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6