№ 19287
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110106856 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
С разпореждане 26067/11.02.2025 г. съдът е констатирал нередовности
на исковата молба. Липсва на приложение по чл.128, т.1 ГПК.
Указанията са връчени на 19.02.2025 г., поради което срокът изтича на
26.02.2025 г.
С молба с вх. № 68700.26.05.2025 г. ищецът представя преписи от ИМ и
приложенията към нея; представя документ по чл.128, т.2 ГПК.
Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който
ищецът упълномощава адвокатско дружество да го представлява по делото.
След служебна справка в регистъра към ВАдвС се установи, че дружеството
не е еднолично, за да се приложи чл. 71 ЗА.
Адвокатското дружество не е еднолично, поради което същото като
юридическо лице не може да представлява по пълномощие ищеца, на
основание чл.32 ГПК. Следва да е налице пълномощно за адвоката, който
подава исковата молба. Такова пълномощно липса. Представителя на
адвокатското дружество не е пълномощник по смисъла на чл.32 ГПК. Съдът
приема, че ищецът не е отстранил в срок нередовности на ИМ – не е
представил пълномощно за адв. В. към датата на подаване на ИМ или не е
потвърдил нейните действия, на основание чл.42 ЗЗД.
На следващо място едва с обжалване на акта по чл.129, ал.3 ГПК
ищецът представя пълномощно, което е антидатирано. Същото е такова,
защото липсва дата, от която да се установи, че същото е съставен преди
подаване на ИМ, т.е. да е валидно към датата на подаване на ИМ. Липсата на
дата на пълномощно го прави невалидно, поради форма, тъй като липсва
съществен реквизит.
1
На следващо място съдът следва да се произнесе на
процесуалноправният въпрос дали срокът по чл.129, ал.2 ГПК е преклузивен и
дали е допустимо в срока на обжалване да се представят доказателства, които
е следвало да се представят в срока по чл.129, ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че срокът по чл.129, ал.2 ГПК е
преклузивен, поради което с изтичането му се погасяват права. Недопустимо е
да се представят доказателства след определения от съда срок. Първо, защото
това е преклузивен срок. Второ, нарушава се принципът по чл.6 ЕКПЧ и чл.13
ГПК за разумно разглеждане на делата в срок. По вина на ищецът делото не се
разглежда в разумен срок, тъй като самият ищецът подава нередовни молби,
чиито указания за отстраняване на нередовности не отстранява. Противното
би означало винаги да се предоставя възможност на ищеца да отстранява
нередовности извън указания от съда срок по чл.129, ал.2 ГПК и да черпи
права от собственото си противоправно поведение – процесуално опущение.
По този начин ищецът ще заобиколи нормата на чл.63 ГПК за продължаване
на срока и ще черпи права от това да представя доказателства за това в срока
по чл.275 ГПК. Това е заобикаляне на срока по смисъла на чл.3 ГПК като
ищецът злоупотребява с права. Трето, представянето на доказателства извън
дадения от съда срок по чл.129, ал.2 ГПК противоречи на закона, а именно, че
чл.129, ал.2 ГПК е императивна правна норма и ищецът следва да представи
доказателства за тяхното отстраняване в указания срок, а не в чл.275 ГПК.
Противното означава да се приеме нарушение на процесуалните правила на
ГПК. Същото означава, че срокът по чл.129, ал.2 ГПК от преклузивен да се
превърне в инструктивен. Четвърто, приемането на тезата, че в срока за
въззивно обжалване могат да се представят доказателства, извън срока по
чл.129, ал.2 ГПК, т.е. в срока на обжалване по чл.129, ал.3 ГПК, означава да се
наруши принципът за предвидимост, равнопоставеност, които са в основаната
на независим и обективен съд. По този начин съдът мълчаливо толерира една
от страните, което е предпоставка за основание, доколкото вече съдът не
безпристрастен и обективен по смисъла на чл.19 ДЕС, което е нарушение на
ПЕС. По този начин съдът изначало ще има предразсъдъци, които ще създадат
съмнения, че делото не се гледа от независим и безпристрастен съд, тъй като
са толерира процесуално опущение на страна, която не изпълнява указанията
на съда. Нарушава се принципът за предвидимост, тъй като такова поведение
не се толерира спрямо други страни и участници по други дела от съда в други
производства. Така се създава усещане и съдебна практика, че по конкретното
дело съдът има пристрастие към една от страните, тъй като приема за валидно
извършени действия такива, извършени извън срока по чл.129, ал.2 ГПК.
Все още по материалите по настоящото дело, т.е. между кориците на гр.
д. № 6856/2025 г. по описа на СРС липсва доказателство за представителна
власт на адв. М. В. към датата на подаване на ИМ.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 39614/05.02.2025 г., поради
неотстраняване в срок на нередовности, на основание чл.129, ал.3 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6856/2025 г. по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца на седалището от
изготвената справка, както и на адреса, посочен в ИМ: гр. София, бул. „Н*.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3