№ 22
гр. Пловдив , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Л. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000272 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение № 260034 от 29.10.2020 г., постановено от
Хасковския окръжен съд по т. д. № 35/2019 г., с което съдът е решил
следното:
„Отхвърля предявения от „В...-К.“ ЕООД против О.Х. иск за
присъждане на сума общо в размер на 88 048,45 лв., произходяща от
договор № .../2015 г. от 08.09.2015 г. за възлагане на обществена поръчка
за услуга извършване на обследвания за установяване на техническите
характеристики, свързани с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 105 и ал. 2
ЗУТ, изготвяне на технически паспорт, както и извършване на обследване
за енергийна ефективност и предписване на необходимите ЕСМ в
съответствие с нормативните и минимални изисквания за енергийна
ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ във връзка с изпълнение на
1
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни
жилищни сгради в одобрените многофамилни жилищни сгради на
територията на О.Х..
Осъжда „В...-К.“ ЕООД, да заплати на О.Х. разноски по делото в размер
на 650 лв.“.
Съдът е отбелязал, че решението е постановено „при участието на М.Ф.
и М.р.р.б..“.
Това решение се обжалва от ищеца „В...-К.“ ЕООД, с подробни
съображения за неговата неправилност.
Ответникът О.Х. е на мнение, че въззивната жалба е неоснователна.
Същото становище поддържа и М.р.р.б..
М.Ф. е без становище.
Апелативният съд прецени данните по делото и прие:
Искът е по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, претенцията на
ищеца „В...-К.“ ЕООД към ответника О.Х. е за плащане на възнаграждение за
изпълнена работа по сключения между тях Договор № .../08.09.2015 г. „за
възлагане на обществена поръчка за услуга с предмет: избор на изпълнители
за извършване на обследвания във връзка с изпълнение на Националната
програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на
територията на О.Х. по обособени позиции“ (л. 11 и сл.), с подробно описан в
чл. 1-ви конкретен предмет на обследването.
Става въпрос за договор по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Постановление № 18 на
М.с. от 02.02.2015 г. за приемане на Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за
определяне на органите, отговорни за реализацията й (обн., ДВ, бр. 10 от
6.02.2015 г., попр., бр. 18 от 10.03.2015 г., изм., бр. 35 от 15.05.2015 г., в сила
от 15.05.2015 г., изм. и доп., бр. 82 от 23.10.2015 г., в сила от 23.10.2015 г., бр.
11 от 9.02.2016 г., в сила от 9.02.2016 г., бр. 12 от 3.02.2017 г., в сила от
2
3.02.2017 г.).
Според това Постановление на М.с., Д. предоставя безвъзмездна финансова
помощ на регистрирани С.с. на многофамилни жилищни сгради, като, при
спазване на определени в методиките към този нормативен акт указания, Д.
финансира извършването на съответните строително монтажни работи,
необходими за осигуряване на енергийната ефективност на сградите.
Нормативно определените в този процес участници са:
- М.Ф., което отговаря за методическо ръководство по отношение
на бюджетните и отчетните аспекти на схемата;
- М.р.р.б.-то, което координира програмата, като издава
необходимите методически указания;
- Б.б.р., която участва в договарянето на споразуменията за
предоставяне на финансовия ресурс за изпълнение, като сключва конкретни
тристранни договори за целево финансиране – с кмета на съответната община
и О.у..
- О.у., който, като представител на Д., подписва посочения по-горе
конкретен договор за целево финансиране – с кмета на О. и Б.б.р. и
наблюдава процеса по обновяването на жилищните сгради на своята
територия, в изпълнение на този договор за целево финансиране;
- С.с., създадени по реда на чл. 25, ал. 1 ЗУЕС, които подават
заявления за интерес и финансова помощ в О., осъществяват контрол върху
изпълнението на обновяването за енергийна ефективност в съответната
жилищна сграда чрез упълномощено техническо лице и сключват договор с
кмета на О..
- О., на чиято територия са сградите. О. приема заявления от С.с.,
води публичен регистър на С.с., издава разрешения за строеж, упражнява
инвеститорски контрол, а Кметът, от името на О.:
а) сключва договор със съответните сдружения по предоставяне на
финансирането и помощта;
3
б) сключва договорите за целево финансиране с ББР и О.у., както и
в) сключва договорите и разплаща всички дейности с външните
изпълнители по обновяването;
- Външни изпълнители, които се избират от общините по реда и
условията на открита процедура по ЗОП.
В приетата от М.с. Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради (Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от
Постановление на МС № 18/02.02.2015 г.) е предвидено, че: одобрените
сгради ще получат до 100 % безвъзмездна финансова помощ (т. 6); С.с.те,
чието заявление е било одобрено, ще бъде поканено от О. да сключи договор
по образец (Приложение № 10); след сключване на договора между О. и
С.с.те, О., от името на това сдружение, трябва да сключи договор за целево
финансиране с ББР и с О.у. по задължителен образец (Приложение № 11).
В Раздел ІІ, т. 4 от Програмата изрично и пределно ясно е посочено, че
с договора по Приложение № 10 С.с.те:
„дава мандат на О. в лицето на кмета да извърши от негово име
действия по осигуряването на необходимия ресурс за обновяване на сградата
и организиране на всички дейности по обновяването. С договора –
продължава Програмата – се цели правно да се ангажира С.с.те (СС) предвид
разходването на публичен ресурс в полза на СС, от една страна, а от друга –
да се урегулират отношенията. Договорът съдържа условията за предоставяне
на финансова помощ и определя права и задължения на страните. След
сключване на договора между О. и СС О., от името на СС, сключва
задължителен договор за целево финансиране с ББР и с О.у., също по
задължителен за страните образец (Приложение № 11).
И отново изрично, за да не остане каквото и да било съмнение, в
приетата с Постановление на М.с. № 18/02.02.2015 г. Национална програма за
енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е посочено
дословно следното:
„Предвид начина на финансиране и предоставяне на безвъзмездната
финансова помощ по Програмата и поради това, че договарянето,
4
разплащането и финансирането се извършва чрез кмета на О. от името и за
сметка на С.с.те, тези дейности и свързаното с тях финансиране и разплащане
не се отразяват по бюджетите на общините. Всички операции по програмата,
с изключение на разходите на О. по администриране на процеса, не засягат
бюджета на О., включително и по отношение на показателите за поети
ангажименти и нови задължения за разходи (Раздел ІІ, т. 4, абз. 6-ти).
Следователно, пределно ясно е, че:
първо, разрешеното с този нормативен акт финансиране на
предвидените в него дейности се извършва изрично и само от Д. – чрез Б.б.р.;
второ, безвъзмездната финансова помощ за С.с. е поета само и
единствено от Д. и подлежи на отпускане след приключване на обновяването
на сградите и
трето, тази помощ се предоставя чрез директно погасяване от
държавния бюджет (чрез бюджета на М.р.р.б.) на задълженията на С.с. – за
плащане на съответното възнаграждение, дължимо по договорите за
изработка, които Кметът на О., като представител на С.с., е сключил със
съответните външни изпълнители.
Изводът дотук е, че в нормативно определения процес по изпълнение на
Националната програма за енергийна ефективност по ПМС № 18 от
02.02.2015 г. О.Х. е участвала:
а) като представител на С.с., които са ползватели – както на
финансирането, така и на предмета на строително монтажните работи,
свързани с обновяването, включително обследването на сградите;
б) като възложител на работите, които външните изпълнители трябва
да извършат по обследването и обновяването на сградите и
в) като непряк представител на Д., която е осигурила „до 100%“ от
финансирането (плащането) на извършеното обследване и на завършените
СМР по обновяването на сградите – по конкретния начин, разписан в
Програмата.
5
Ето защо, като се има предвид, че процесният Договор № ... от
08.09.2015 г. изобщо не е самостоятелен, а първо, е изрично сключен в
изпълнение на нормативен акт – Националната програма за енергийна
ефективност, приета с ПМС № 18 от 02.02.2015 г. и второ, че – като
постановена с нормативен акт правна и фактическа обвързаност – този
договор е пряко обусловен от последващото сключване и фактическото
изпълнение на обуславящите го (и нормативно задължителни според
Приложение № 11 от Програмата) Договори за целево финансиране, които в
конкретния случай са:
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../19.05.2016 г. (л. 132 и сл.);
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../19.05.2016 г. (л. 142 и сл.);
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г. (л. 152 и сл.);
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г. (л. 162 и сл.);
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г. (л. 171 и сл.);
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г. (л. 182 и сл.);
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г. (л. 189 и сл.);
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г. (л. 199 и сл.);
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г. (л. 209 и сл.);
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г. (л. 219 и сл.);
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г. (л. 229 и сл.);
Договор № ЕЕ .../27.01.2016 г. (л. 95 и сл.);
Договор № ЕЕ .../27.01.2016 г. (л. 108 и сл.) и
Договор № ЕЕ .../27.01.2016 г. (л. 121 и сл.)
и които са били сключени между:
- „Б.б.р.“ АД, от една страна,
6
- М.с.Р.Б., чрез О.у. на Област Х. от друга страна и
- Кмета на О.Х., в качеството му на довереник на С.с. „Гр. Х. общ.
Х.“ ж. к. О. бл. ..., с БУЛСАТ ...,
заключението на Апелативният съд е, че процесният Договор за
изработка № ... от 08.09.2015 г. е договор по чл. 22, ал. 1 ЗЗД, в полза на трето
лице (С.с.те, представлявано от О.Х.) и че този договор е бил сключен от
О.Х., като комисионер на уговарящия (Д., представлявана от О.у.), с
обещателя „В...-К.“ ЕООД.
Изводът е, че търсеното пряко изпълнение на възложителя О.Х. по
сключения с изпълнителя „В...-К.“ ЕООД Договор № ... от 08.09.2015 г. е не
само нормативно отречено, но и правно невъзможно, без предхождащо или
поне едновременно изпълнение на третото, но неучастващо в процеса лице
„Б.б.р.“ АД, конкретно по посочените по-горе общо 14 бр. Договори за целево
финансиране.
Защото – според нормативния акт ПМС № 18 от 02.02.2015 г. – само
„Б.б.р.“ АД, е лицето, което може, от името на Д., да предостави на О.Х. (като
представител на Д.) осигурените от Д. собствени нейни средства за „целево
финансиране“, с които да бъде платено на изпълнителя по предходно
сключения процесен Договор № .../08.09.2015 г. Същите юридически факти,
които са материални предпоставки за извършване на плащането от О.Х. към
„В...-К.“ ЕООД по Договор № .../08.09.2015 г. едновременно – но като вече
настъпили юридически факти – са предвидените в нормативния акт
материални предпоставки за плащането от „Б.б.р.“ АД към О.Х. по
обуславящите Договори за целево финансиране.
В този смисъл и двете обусловени едно от друго плащания:
а) от „Б.б.р.“ АД към О.Х. и
б) от О.Х. към „В...-К.“ ЕООД
са особен пример за определена чрез нормативен акт индивидуална по
своето съдържание престация, която е била дължима по процесния договор №
7
.../08.09.2015 г. от непрекия представител на Д. О.Х. на изпълнителя „В...-К.“
ЕООД и която категорично е необхваната от общото правило по чл. 81, ал. 2
ЗЗД.
Вярно е, че „дори предвиденият директен превод от „ББР“ АД към
изпълнителя не изключва отговорността на О. като възложител“ и още, че
„уговореното заплащане на възнаграждението на изпълнителя, по договора за
възлагане на изпълнение на дейностите, не легитимира друго лице, извън
кмета на О. като възложител по договора за изпълнение на дейностите, да
извърши изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение“ – вж.
Решение № 3 от 24.03.2021 г. по т. д. № 2808/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. Но това
не означава, че – според нормативно определената цел на Националната
програма за енергийна ефективност, приета с ПМС № 18 от 02.02.2015 г. –
отговорността за плащане на дължимите на Външните изпълнители
възнаграждения е само на О.. Защото евентуалното осъдително решение по
иск, предявен на основанието по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, от Изпълнителя срещу О.:
- първо, не обвързва „Б.б.р.“ АД за изпълнение на собствените и
задължения към О. – по сключения между тях и М.с. на Р.Б., чрез О.у.,
Договор за целево финансиране по Приложение № 11 от Програмата (чл. 298,
ал. 1 ГПК) и
- второ, юридически е недопустимо, нормативно създадените
отношения между субектите по Националната програма за енергийна
ефективност, приета с ПМС № 18 от 02.02.2015 г., да зависят от знанието или
незнанието (както в случая) на един от тях, дали да използва (и как точно)
процесуалната възможност по чл. 219, ал. 1 ГПК, за да обвърже останалите
задължени субекти по Програмата с материалните последици по чл. 223, ал. 2
ГПК.
Изводът е, че щом ответникът О.Х., като длъжник на ищеца по
първия по време (обусловения) договор № ... от 08.09.2015 г., при същите
материални условия – чрез „Б.б.р.“ АД – е едновременно и кредитор на Д.,
представлявана от О.у., по последващите по време (обуславящите) договори
за целево финансиране, налице е както нормативно правна, така и фактическа
обвързаност (общност) между правата на изпълнителя „В...-К.“ ЕООД спрямо
8
О.Х. и правата на О.Х. спрямо „Б.б.р.“ АД, съответно Д., представлявана от
О.у..
Затова, с оглед естеството на спорното правоотношение, решението на съда
трябва да бъде еднакво както за отношенията между изпълнителя „В...-К.“
ЕООД и О.Х. по процесния договор № ... от 08.09.2015 г., така и за
тъждествените с тях отношения между О.Х. от една страна и „Б.б.р.“ АД и Д.,
представлявана от О.у., от друга страна.
Налице са били условията по чл. 216, ал. 2 ЗЗД и съответните искове –
при условията на задължително необходимо другарство – е следвало да бъде
предявен както срещу О.Х., така и срещу „Б.б.р.“ АД и Д., която в конкретния
случай, съобразно изключението, предвидено в общото правило по чл. 31, ал.
1 ГПК, трябва да се представлява от О.у..
Необходима е и самостоятелно извършена от първоинстанционния съд
преценка, дали, при наличие на искане, което е основано на процесния
договор по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ПМС № 18 от 02.02.2015 г., твърдението за
бездействие на ответника О.Х. и фактите, изложени от ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба, едновременно не съставляват
предявяване и на косвения иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД: за да бъде спазена не
само фактическата, но и задължителната нормативна обвързаност на правата
и задълженията на страните по Националната програма за енергийна
ефективност, приета с ПМС № 18 от 02.02.2015 г., би трябвало:
ищецът „В...-К.“ ЕООД, като неудовлетворен кредитор на прекия си
длъжник О.Х., едновременно да е предявил два обективно съединени иска:
а) произтичащия от процесния договор № ... от 08.09. 2015 г. пряк
осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, против О.Х., но освен него и
б) косвения иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, който „В...-К.“ ЕООД – би
трябвало – от свое име, като процесуален субституент на своя длъжник О.Х.,
да е предявил против „Б.б.р.“ АД и Д., в случая представлявана от О.у., който
иск е основан на посочените по-горе и нормативно задължителни за
плащането по първия иск: Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../19.05.2016 г.,
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../19.05.2016 г., Анекс № 1 към Договор № ЕЕ
9
.../23.12.2015 г., Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г., Анекс № 1 към
Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г., Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г.,
Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г., Анекс № 1 към Договор № ЕЕ
.../23.12.2015 г., Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г., Анекс № 1 към
Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г., Анекс № 1 към Договор № ЕЕ .../23.12.2015 г.,
Договор № ЕЕ .../27.01.2016 г., Договор № ЕЕ .../27.01.2016 г. и Договор №
ЕЕ .../27.01.2016 г., отново при законосъобразното (чл. 134, ал. 2 ЗЗД)
конституиране на страните по делото.
Заключението е, че при установеното неправилно конституиране на
страните с исковата молба, обжалваният съдебен акт е недопустим отговор на
поставения по делото спор и на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК ще следва да
се обезсили, а делото – да се върне на Хасковския окръжен съд за изпълнение
на процедурата по чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК и
последващо разглеждане на делото, но при съобразено със закона уточняване
на искането и съответно конституиране на страните.
Според резултата от разглеждане на делото, окръжният съд следва да се
произнесе и по исканията на страните за присъждане на разноски,
включително и направените пред настоящата инстанция.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260034 от 29.10.2020 г., постановено от
Хасковския окръжен съд по т. д. № 35/2019 г. и ВРЪЩА делото на този съд,
за съответно произнасяне по предявения иск, съобразно по-горе написаното.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11