Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 08.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Каварненски районен съд, в публично заседание на осемнадесети
юни, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
УЗУНОВА
При участието на секретаря ****, като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. № 489 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба с вх.№3073/28.08.2019г., подадена от П.С.П. с ЕГН **********,***,
срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.
„Мария Луиза“ № 46, с която е предявен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, за заплащане на сумата 1566 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 219 часа за периода от 28.08.2016г.
до 28.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 28.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и
съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба са изложени
твърдения, че за периода от 28.08.2016г. до 28.08.2019г. ищецът е полагал труд
на длъжност „***“ в ГПУ-гр. Каварна към Регионална дирекция „Гранична полиция“ Бургас, която е на структурно подчинение към Главна
Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, поради което е бил със статут на държавен
служител. Твърди, че за процесния период е положил общо 1822 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2083 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 261 часа, който твърди, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1
566,00 лева.
В с.з., проведено на
18.06.2020г., ищецът, чрез процесуалния представител е направил изменение на
иска на основание чл.214, ал.1 от ГПК, като е поискал неговото увеличение от 1566,00
лева на 1808,11 лева.
В законоустановения
едномесечен срок от получаването на исковата молба ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на сочената от
ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени
от ищеца часове извънреден труд. Счита, че не могат да се прилагат общите норми на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) при положение, че
има действащи специални норми. Счита, че
нощният труд не е извънреден такъв, а превръщането в дневен е само с цел
увеличено заплащане на нощния труд.
В съдебно заседание,
ответникът не се представлява.
Каварненският районен съд
след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно между страните по
делото е обстоятелството, че през исковия период от 28.08.2016г. до 28.08.2019г.
ищецът е полагал труд на длъжност „***“ в ГПУ Каварна към Регионална
дирекция“Гранична полиция“ Бургас при Главна Дирекция „Гранична полиция“ при
МВР, поради което е бил със статут на държавен служител. Не се спори още, че
ищецът за процесния период е работил при сумирано изчисляване на работното
време.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните се установява, че за периода от 28.08.2016г. до 28.08.2019г. ищецът е
отработил извънреден нощен труд в размер на 1808 часа общо, въз основа на извършените
изследвания, анализи и констатации на вещото лице. Установява се още, че тези
часове не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния
труд в извънреден с преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до
2067 часа, с разлика от общо 259 часа, останали неплатени, като стойност в
размер на 1808,11 лева.
При така установените
фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже служебно
правоотношение между него и ответника, полагане на извънреден труд в сочените
времеви и стойностни параметри, както и размера на претенцията си. В тежест на
ответника е да докаже плащане на дължимите
възнаграждения.
Безспорно между страните е
наличието на служебно правоотношение и полагането на твърдените от ищеца часове
труд.
В настоящия случай спорът
между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото служебно
правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР,
регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство
предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го
с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за
тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното
време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се
изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал.
3 от ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. В този смисъл за
исковия период от 28.08.2016г. до 14.10.2016г. отчитането се извършва помесечно
/чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от
14.10.2016г. до 28.08.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 от ЗМВР и сред
тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 от ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението, с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер - с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че
на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от
28.08.2016г. до 28.08.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 407
от 11.08.2014г. отменена с §4 от ДР на Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в сила 02.08.2016г. издадени от Министъра на
вътрешните работи.
В Наредба № 8121з-779 /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в
чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на
часовете положен нощен труд.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че размерът на дължимото възнаграждение
след преизчислението с коефициент 1.143 е 1808,11 лева.
Предвид изложеното, претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, след направеното
изменение на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 28.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, като предвид
основателността на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Каварненски районен съд, разноски за
държавна такса от 72,32 лева и 168,00 лева депозит за вещо лице, или общо
разноски в размер от 240,32 лева.
С оглед изхода на спора,
отправеното искане, представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 340,00 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Каварненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати на П.С.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1 808,11 (хиляда осемстотин и осем
лева и единадесет стотинки) лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 259 часа за периода от 28.08.2016г. до 28.08.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2
от ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да
заплати на П.С.П. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 340,00 (триста и четиридесет)
лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, да заплати по сметка на Каварненски районен
съд, следните суми: държавна такса в
размер на 72,32 (седемдесет и два лева и тридесет и две стотинки) лева и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 168,00 (сто шестдесет и
осем) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.