№ 87
гр. Нова Загора , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на пети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20202220100714 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба депозирана от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със
седалище в град София и адрес на управление: район„Илинден“, ул.„Кукуш“ № 1, с ЕИК №
*********, чрез адв.А.П., преупълномощена от Адвокатско Дружество „П.А. и
партньори“, регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски
градски съд, с БУЛСТАТ № *********, срещу П. М. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр.Нова
Загора, обл.Сливен, ул.„Хан Крум“ № 84 с цена на иска 1273.72 лв., от които: 588.22 лв. -
главница; 513.66 лв. – неустойка; 171.84 лв. - законна лихва за забава, изчислена върху
сумата на главницата за периода от 10.02.2017 г. до 08.04.2020 г.; законна лихва за забава
върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
10.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
С исковата молба се иска съдът да установи съществуването на претендираното от ищеца
вземане, претендират се и разноски.
Твърди се, че ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно търговско наименование
„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД (наричано по-долу за краткост А1 България), със седалище в град
София и адрес на управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, с ЕИК № *********, е
упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд
издаване на заповед за изпълнение, като на 10.04.2020 г. бил депозирал заявление по чл.410
от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 250/2020 г. Районен съд - Нова Загора издал заповед
за изпълнение, като осъдил П. М. Ж., с ЕГН **********, да заплати на А1 България
1
горепосочените суми, както и 386.57 лв. - съдебни разноски, изразяващи се в заплатена
държавна такса – 26.57 лв.(с вкл. банкова комисионна за превод) и адвокатско
възнаграждение - 360.00 лв.
От получено съобщение по ч.гр.д. 250/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, за
което ищецът бил надлежно уведомен на 18.08.2020 г., било видно че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
ищецът, в качеството си на заявител, разполагал с правен интерес и основание да предяви
иск за установяване съществуването на вземането си.
В исковата молба се твърди че искът се основава на следните обстоятелства:
1. На 15.01.2016 г. между „А1 България“ ЕАД и П. М. Ж. бил сключен Договор №
********* за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, който
договор бил с рамков характер. Различните продукти и услуги били предоставяни от
оператора на абоната, чрез подписването на допълнителни индивидуални договори
и/или приложения към рамковия договор. Във връзка с изложеното:
1.1 С Приложение № 1 от 15.01.2016 г. А1 България предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта 8935901187004303412 с телефонен номер **********.
Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер
на 30.00 лв. с ДДС (25.00 лв. без ДДС), съгласно чл.3 от Приложение № 1. Срокът за
ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл.5.2.1 от приложението, и изтичал на
15.01.2018 г.
2.
2. С Приложение № 1 от 31.10.2016 г. А1 България предоставил на ответника
мобилна абонаментна услуга за SIM карта 8935901187067165724 с телефонен
номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с
месечна абонаментна такса в размер на 33.99 лв. с ДДС (28.32 лв. без ДДС),
съгласно чл.3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24
месеца, видно от чл.6.2.1 от приложението, и изтичал на 31.10.2018 г.
1.3 С Допълнение към Приложение № 1 от 31.10.2016 г. А1 България предоставил на
ответника допълнителен пакет за Мобилен интернет (екстра) към услугата с телефонен
номер **********. Избраната от абоната екстра била с месечна абонаментна такса в размер
на 4.00 лв. с ДДС (3.33 лв. без ДДС), съгласно чл.3 от Допълнение към Приложение № 1.
Срокът за ползване по абонамента бил уреден в чл.5.1.1 от допълнението, и изтичал на
31.10.2018 г.
1.4 С Договор за продажба на изплащане от 31.10.2016 г. А1 България продал на ответника
продукт - Апарат Sony Xperia М4 Aqua Black MAT 35 23м със сериен номер
356579075738925. Устройството било предоставено в пакет с горепосочената мобилна
2
услуга за SIM карта 8935901187067165724 с телефонен номер ********** по Приложение №
1 от 31.10.2016 г. За това обстоятелство свидетелствал чл.3 от договора за продажба на
изплащане. Същият бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени една
първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 10.50 лв., видно от чл.4 във връзка с
чл.11 от договора. Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверявало с
приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение към договора.
1.5 С Приложение № 1 от 24.11.2016 г. А1 България предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта 8935901187024084729 с телефонен номер **********.
Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер
на 9.90 лв. с ДДС (8.25 лв. без ДДС), съгласно чл.3 от Приложение № 1. Срокът за ползване
по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението и изтичал на 01.12.2016 г.
2. Освен това всички останали услуги, използвани от абоната, извън избраните тарифни
планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни
данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксували
съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или
достъпен на интернет адреса на А1 България.
3. За неуредените в идивидуалните договори въпроси следвало да се прилагат Общите
условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE (наричани накратко „общите условия“). Те имали задължителна сила за абонатите. Това
се удостоверявало чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл.6 от общите
условия.
4. На основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на
изплащане А1 България издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл.26.4 от общите условия
заплащането на услугите и продуктите се извършвало въз основа на месечна фактура, която
се издавала на името на абоната. Във фактурите били отразени таксите за ползваните от
потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените
му продукти на изплащане. Във всяка една фактура било отразено подробно потреблението
на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени
разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни
данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр.
Визира се чл.26.5 от общите условия, съгласно който мобилният оператор предоставял на
абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в
нея сума, през който период от време вземането било ликвидно, а след изтичането му
ставало изискуемо.
В настоящия случай от страна на ответника П. М. Ж. били налице изискуеми незаплатени
задължения по горепосочените договори в общ размер на 588.22 лв., представляваща
3
главница, разпределена както следва:
4.1 Незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които били издадени
фактури за периода от 25.01.2017 г. до 23.06.2017 г., в общ размер на 367.22 лв., съответно:
Таблица 1
Фактура №: Дата на издаване: Падеж: Стойност: Законна лихва:
********* 25.01.2017 09.02.2017 66.80 лв. 21.41 лв.
********* 24.02.2017 16.03.2017 70.57 лв. 21.94 лв.
********* 24.03.2017 13.04.2017 66.88 лв. 20.27 лв.
********* 25.04.2017 15.05.2017 65.39 лв. 19.24 лв.
********* 25.05.2017 14.06.2017 65.39 лв. 18.69 лв.
********* 23.06.2017 13.07.2017 32.69 лв. 9.08 лв.
ОБЩО: 367.72 лв. 110.63 лв.
4.2 Незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които
били издадени фактури за периода от 25.01.2017 г. до 24.07.2017 г., в общ размер на 220.50
лв., съответно:
Таблица 2
Фактура №: Дата на издаване: Падеж: Стойност: Законна лихва:
********* 25.01.2017 09.02.2017 10.50 лв. 3.37 лв.
********* 24.02.2017 16.03.2017 10.50 лв. 3.26 лв.
********* 24.03.2017 13.04.2017 10.50 лв. 3.18 лв.
********* 25.04.2017 15.05.2017 10.50 лв. 3.09 лв.
********* 25.05.2017 14.06.2017 10.50 лв. 3.00 лв.
********* 23.06.2017 13.07.2017 10.50 лв. 2.92 лв.
********* 24.07.2017 13.08.2017 157.50 лв. 42.39 лв.
ОБЩО: 220.50 лв. 61.21 лв.
По отношение на договорите за продажба на изплащане следвало да се има предвид, че
4
същите се прекратявали при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни
вноски от страна на купувача - чл.12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички
останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, ставали
предсрочно изискуеми. Договорът се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата
за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде
заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не
засягало задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които бил получил. В
настоящия случай, това била фактура *********/24.07.2017 г., с която бил прекратен
договор за продажба на изплащане 31.10.2016 г., като същата включвала оставащите 15
месечни вноски по 10.50 лв.
5. Поради неизпълнение на задълженията си в срок, П. М. Ж. дължала на А1 България и
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите. Това давало право на ищеца да иска обезщетение под формата на законна лихва
за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от
фактурите (описани по-горе в текста на молбата) до датата на предявяване на настоящата
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.04.2020 г.).
Лихвата за този период възлизала в общ размер на 171.84 лв.
6. Нещо повече, издадените от ищеца гореописани фактури, относно задълженията на
ответника за процесния период, не са били оспорени в дадения срок, съгласно чл.26.6 от
общите условия. Според него месечните сметки на потребителя можели да бъдат оспорени
пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата за тях.
Гореизложеното по презумпция води до извода, че мобилният оператор бил изпълнил
задълженията си, произтичащи от сключените между страните договори, поради което
възниквало и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане.
7. При неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане,
договорът се считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по
отношение на услугата, за която било забавено плащането. Съгласно чл.54.12 от общите
условия, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се считал за
едностранно прекратен от страна на А1 България, в случай че забавата за ллащането на
дължимите за нея суми била продължила повече от 124 дена.
На основание чл.92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради
виновното неизпълнение от страна на ответника, била начислена неустойка в общ размер на
513.68 лв.
7.1.1 Видно от договорените между страните условия за описаните по-горе електронни
съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъдел прекратен по инициатива
или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент,
абонатът дължал на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
5
дължими за абонамента, за който договорът се прекратявал, по техния стандартен размер,
без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок
за ползване. Когато абонатът бил физическо лице, както в настоящия случай, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване не можел да бъде по-голям от сбора на
три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка и без ДДС. Тази
клауза била въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба, подписана
между Комисията за защита на потребителите и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по
описа на Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г. В т.1 от същата
се посочвали правилата за изчисляване на неустойката, като било уговорено в т.2 тези
правила да се въведат в договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги от
01.07.2016 г. По отношение на договорите преди тази дата ограничението за максималния
размер на неустойката не важело.
При прекратяването на договор по отношение на конкретна услуга А1 България счетоводно
завеждало сметка за неустойка, ако такава следвало да се дължи, с оглед условията в
индивидуалния договор. Сумата по съответната сметка представлявала размера на
начислената неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката кореспондирала с датата
на прекратяване на договора по отношение на услугата.
7.1.2 Освен това при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни
услуги по вина на абоната, се дължало и възстановяване на стойността на отстъпката от
пазарната цена на крайното устройство (закупено изцяло или предоставено на изплащане),
предоставено в пакет с прекратения договор.
7.2.1 С оглед изложеното, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе
договори за електронни съобщителни услуги, ищецът претендирал неустойка за предсрочно
прекратяване, която възлизала в размер на 309.66 лв., разпределена както следва:
1. 150.00 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна
услуга за SIM карта 8935901187004303412 с телефонен номер **********, съгласно чл.5.3.1
от Приложение № 1 от 15.01.2016 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 6
месечни такси от по 25.00 лв. За неустойката била издадена сметка № ********* от
06.07.2017 г.;
2. 84.96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна
услуга за SIM карта 8935901187067165724 с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1
от Приложение № 1 от 31.10.2016 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 3
месечни такси от по 28.32 лв. За неустойката била издадена сметка № ********* от
06.07.2017 г.;
3. 49.95 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на екстрата
„допълнителен пакет за Мобилен интернет” към SIM карта 8935901187067165724 с
телефонен номер **********. Съгласно чл.5.2.1 от Допълнение към Приложение № 1 от
6
31.10.2016 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 15 месечни такси от по 3.33
лв. За неустойката била издадена сметка № ********* от 06.07.2017 г.;
4. 24.75 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна
услуга за SIM карта 8935901187024084729 с телефонен номер **********, съгласно чл.5.3.1
от Приложение № 1 от 24.11.2016 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 3
месечни такси от по 8.25 лв. За неустойката била издадена сметка № ********* от
06.07.2017 г.;
Следвало да се има предвид, че А1 България не претендира намален до три такси размер на
неустойката за договорите след 01.07.2016 г. само заради споменатата съдебна спогодба
между него и КЗП, а защото такава клауза реално била уговорена между страните, видно от
цитираните разпоредби от приложенията.
7.2.2 В допълнение, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори
за електронни съобщителни услуги, ищецът претендирал и неустойка за възстановяване на
част от стойността на отстъпките от пазарната цена на крайното устройство (предоставено
на изплащане), която неустойка възлизала в размер на 204.00 лв., както следва:
1. 204.00 лв. - неустойка за възстановяване на част от отстъпката от пазарната цена на
крайно устройство Апарат Sony Xperia М4 Aqua Black MAT 35 23м със сериен номер
356579075738925, предоставено с Договор за продажба на изплащане от 31.10.2016 г. в
пакет с мобилна услуга за SIM карта 8935901187067165724 с телефонен номер **********,
съгласно 6.3.2 от Приложение № 1 от 31.10.2016 г., във връзка с чл.3 от договора за
продажба на изплащане. За неустойката била издадена сметка № ********* от от 06.07.2017
г.;
8. Предвид изложеното към датата на депозиране на настоящата искова молба А1
България имало изискуемо и непогасено вземане към ответника П. М. Ж. по гореописаните
фактури и сметки за неустойки. Претендираната с настоящата искова молба, както и с
депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение от 10.04.2020 г., главница в
размер на 588.22 лв., се формирала като сбор от посочените по-горе суми по фактурите в
двете таблици, съответно 367.72 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги и
220.50 лв. за предоставени продукти на изплащане. Претендираната неустойка в размер на
513.66 лв. се формирала като сбор от посочените по-горе суми по съответните сметки,
съответно 309.66 лв. за неустойката по т.7.2.1 от настоящата искова молба и 204.00 лв. за
неустойката по т.7.2.2.
9. Настоящата искова молба се подавала във връзка с подадено заявление по реда на
чл.410 и следващите от ГПК и във връзка с чл.47, ал.5 от ГПК и следвало да се има предвид,
че сама по себе си представлявала доказателство за предявен иск, относно вземането по
смисъла на чл.415, ал.1 от ГПК, от което следвало, че за ищеца било налице задължение
само да довнесе дължимата държавна такса. Във връзка с горното и съгласно чл.422, ал.1 от
7
ГПК, за начален момент на предявяване на настоящата следвало да бъде приета датата на
подаване на заявлението с произтичащите от това законови последици.
C оглед гореизложените обстоятелства, моли съдът да признае за установено, че ответницата
П. М. Ж., с ЕГН **********, дължи на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК № *********
присъдените му със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: 588.22 лв. -
главница; 171.84 лв.; Законна лихва за забава, изчислена върху главницата от 588.22 лв. за
периода от 10.02.2017 г. до 08.04.2020 г.; 513.66 лв. - неустойка; Законна лихва от дата на
подаване на Заявление по чл.410 от ГПК - 10.04.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът е претендирал разноските по настоящото и заповедното производства.
Представя доказателства по опис и моли съдът да изиска и приложи към настоящото
производство развилото се ч.гр.д. 250/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител
на ответницата адв.П. Д. Д. от АК - Сливен, с който същият е посочил, че счита иска за
допустим, но неоснователен, поради което го оспорва и е изложил съображенията си:
Оспорва предоставянето и ползването на услугите, посочени в договорите за мобилни
услуги, както и данните в представените с исковата молба фактури. Оспорва представения
договор за продажба на изплащане, който бил с липсващи реквизити - не били определени
дати на месечните вноски, а също така не били предствени доказателства, ответницата да е
ползвала посоченото мобилно устройство. Не били представени и доказателства, на
ответницата да са предоставяни и посочените в исковата молба телефонни номера
**********, номер ********** и номер **********
По отношение на сумите за ползваните услуги, ищецът се позовавал на чл.26 от Общите
условия, каквито били представени с исковата молба, но нямало данни да са доведени до
знанието на абоната - ответницата. В тази връзка следвало да се отбележи, че съгласно
чл.147а от Закона за защита на потребителите, при сключване на договор при общи условия
с потребител, общите условия обвързвали потребителя само ако са му били предоставени и
той се е съгласил с тях.
Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверявало с неговия подпис, като в
настоящия случай такива доказателства не били представени. Цитираната императивна
норма от закона била в сила от 25.07.2014 г.
В случая ищцовото дружество не доказвало горепосочените изисквания на закона, при което
ищцовата претенция се явявала неоснователна.
Съгласно чл.54 от приложения по делото екземпляр от Общите условия по договора за
мобилни услуги, при неплащане на дължими суми след изтичане срока на плащане,
8
Мобилтел имал право едностранно да прекрати Договора за услуги, или временно да спре
достъпа до абоната.
Посочените т.54.1 до т.54.12, от Общите условия предвиждали множество хипотези, при
настъпването на които, операторът имал право да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя. При всички случаи обаче, за да се счита, че операторът/ищец/ се е
възползвал от правото си едностранно да прекрати договора, това следвало да е сторено от
него при спазване общата разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, вкл. изр. последно - т.е. да е
налице писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на който договорът
щял да се счита развален, а в случая такова писмено предупреждение липсвало.
Не било ясно и какъв е размерът на месечния абонамент, който бил база за формиране
размера на неустойката, предвид обстоятелството, че фактурите не били подписани от
ответницата, поради което същите сами по себе си, без да били подкрепени с други
доказателства, не били достатъчни да установят по един несъмнен и категоричен начин, че
визираното в тях задължение съществува, нито в какъв вид, количество и стойност били
предоставените далекосъобщителни услуги, при което следвало да се приеме, че
претенцията за главница, се явявала неоснователна.
Освен това в представените фактури част от сумите били посочени като разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги и месечни еднократни такси, а друга била абсолютно
неясна и неконкретизирана като „задължения за предишни периоди” и при това положение
не се установявало, че претендираната от ищеца сума, произхождала от неплатена
далекосъобщителна услуга.
Искът за неустойка бил изцяло неоснователен.
В случая процесната неустоечна клауза противоречала на добрите нрави и накърнявала
изискването за добросъвестност в гражданските правоотношения, тъй като водело до
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който щял получи по прекратения
договор имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не бил прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по него.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излизала
извън характерните функции на неустойката, създавало условия за неоснователно
обогатяване и нарушавало принципа за справедливост, поради което се явявала нищожна
като противоречаща на добрите нрави /аргумент от чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД/. В този смисъл
са Решение № 110/21.07.2016 г. по т.д. № 1226/2015 г. на ВКС, I ТО, и Решение №
219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I ТО.
Поради горното моли съдът изцяло да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В молба с вх. № 1532/26.04.2021 г., адв.П., процесуален представител на ищеца заявява, че
поради служебна ангажираност е възпрепятствана да се яви в последното по делото съдебно
9
заседание и не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие.
В молбата е заявено, че се поддържа предявения иск и се моли съдът в проектодоклада си да
измени и да допусне поправка, като срокът съгласно чл.26, ал.5 от Общите условия, не е 5
дневен, а 15 дневен за издаването на всяка фактура.
На последното по делото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
представител.
За ответника, редовно призован, явява се особен представител, адв.П.Д. от АК - Сливен.
Последният счита, че по делото не било доказано предоставяне на услугите, посочени в
договора. Останало недоказано също, договора за общите условия за мобилни услуги да е
станал достояние на ответницата, тъй като липсвал неин подпис, както и ищеца оператор да
е изпълнил разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, т.е. да е налице писмено предупреждение с
посочен в него срок, след изтичането на който договора ще се счита за развален. В случая
такова писмено предупреждение липсвало. На следващо място, по делото били приложени
фактури, които обаче, не били подписани от ответницата и същите сами по себе си, не били
достатъчно доказателство за установяване на задълженията визирани в тях. Искът за
неустойка бил изцяло неоснователен. Моли съдът да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
За установяване на вземанията си ищцовото дружество е представило следните писмени
доказателства: Общи условия на „А1 България“ ЕАД (Мобилтел) за взаимоотношенията
между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE за процесния период; Договор
№ ********* от 15.01.2016 г.; Приложение № 1 към Договор № ********* от 15.01.2016 г.;
Приложение № 1 от 31.10.2016 г.; Договор за продажба на изплащане № ********* от
31.10.2016 г., както и приложенията към него; Гаранционна карта № *********; Приемо-
предавателен протокол закупено крайно устройство; Допълнение към Приложение № 1 от
31.10.2016 г.; Приложение № 1 към Договор № ********* от 24.11.2016 г.; Фактури за
претендираните суми, описани в таблиците в исковата молба; Сметки за претендираните
неустойки; Протокол от 21.04.2016 г. по гр.д. 12268/2014 г. по описа на Софийски градски
съд, в който е обективирана съдебната спогодба, подписана между КЗП и Мобилтел ЕАД;
Документ за платена държавна такса - заверено копие; Извлечение от Търговския регистър
към Агенция по вписванията за актуално състояние на „А1 България“ ЕАД; Пълномощно от
„А1 България“ ЕАД за упълномощаване на Адвокатско дружество „П.А. и партньори“ -
10
заверено копие; Удостоверение за актуално състояние на Адвокатско дружество „П.А. и
партньори“ - заверено копие; Договор за правна защита и съдействие между Адвокатско
дружество „П.А. и парньори“ и Адвокатско дружество „Х. и П.“ - оригинал; Пълномощно от
Адвокатско дружество „П.А. и партньори“ за преупълномощаване на адвокат - оригинал;
Удостоверение за актуално състояние на Адвокатско дружество „Х. и П.“ - заверено копие;
Фактура и документ за платено адвокатско възнаграждение - заверени копия; Списък на
разноските по чл.80 от ГПК; Решение № 25 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 692/2019 г. на ОС –
Враца; Ч.гр.д. № 250/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 91 от 14.04.2020 г.
по ч.гр.д. № 250/2020 г. на Районен съд – Нова Загора било разпоредено ответника да
заплати на ищеца сумите: 588.22 лв. - главница; 171.84 лв. - законна лихва за забава,
изчислена върху главницата от 588.22 лв. за периода от 10.02.2017 г. до 08.04.2020 г.; 513.66
лв. - неустойка; Законна лихва от дата на подаване на Заявление по чл.410 от ГПК -
10.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските в
заповедното производство – 386.57 лв., от който 26.57 лв. – държавна такса и 360.00 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, съдът дал указания
на заявителя да предяви искове за вземанията си.
Видно от представения по делото Договор № ********* от 15.01.2016 г. се установява, че
страните са сключили същия в магазин на ищеца в гр.Сливен за мобилен номер **********
с абонаментен план „М Тел Безкрай 30 2г Основен СИМ Лято 2015“ с месечен абонамент от
30.00 лв. за срок от 24 месеца до 15.01.2018 г.
На 31.10.2016 г. в магазин на ищеца в гр.Нова Загора с Договор за продажба на изплащане
№ ********* за мобилен номер ********** с абонаментен план „М Тел Безкрай 2XL 2016
Август -25% 2г“ с месечен абонамент от 33.99 лв. за срок от 24 месеца до 31.10.2018 г.,
както и приложенията към него - Гаранционна карта № *********, Приемо-предавателен
протокол закупено крайно устройство и Допълнение към Приложение № 1 от 31.10.2016 г.
ответницата е закупила на изплащане апарат Sony Xperia М4 Aqua Black MAT 35 с IMEI
356579075738925 към мобилен номер **********, с първоначална вноска от 10.50 лв. и 23
броя месечни вноски по 10.50 лв. При сключването на договора на абоната бил предоставен
и допълнителен пакет (екстра) с 3000 МВ мобилен интернет с месечен абонамент 4.00 лв.
На 24.11.2016 г. в магазин на ищеца в гр.София е сключен Договор № ********* за мобилен
номер ********** с абонаментен план „Мтел моб. Интернет Сърф С 4G 2г. Май 2016“ с
месечен абонамент от 9.90 лв. за срок от 24 месеца от 01.12.2016 г. до 01.12.2018 г.
За доставяните мобилни услуги и продукти мобилния оператор е издавал ежемесечно
фактури и е начислил сметки, видно от представените доказателства.
11
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими, предвид
връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и даване на указания на заявителя да
предяви вземанията си.
По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във
връзка с чл.79 от ЗЗД:
В тежест на ищеца бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му,
наличието на договорни отношения между страните и размера на дължимите суми.
Съответно в тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си
изцяло или частично за посочените периоди.
Предвид представените и приети по делото писмени доказателства съдът намира за
неоснователни наведените твърдения на особения представител, че не било доказано
предоставяне на услугите, посочени в договора, тъй като общите условия за мобилни услуги
не било доказано да са станали достояние на ответницата, тъй като видно от сключените
договори, подписани от нея, е отпечатано с удебелен шрифт точно до мястото за полагане на
подписа „Преди да положите Вашия подпис, моля да прочетете внимателно настоящия
догоовор, както и приложимите общи условия на предприятието.“. С полагането на подписа
си абоната-ответницата в настоящото производство е заявила че се е запознала със същите
тези приложими общи условия. Клаузите касаещи настоящия казус са упоменати надлежно
и в самите договори, освен в Общите условия, в т.ч. относно неустойки, счързани с
неспазване на договореното, срокове за заплащане, отговорности и пр.
С последните абонатът е бил запознат в детайли и със спазването на сроковете за заплащане
на ежемесечните фактури, а видно от приложените доказателства ответницата е заплащала в
уговорените срокове дължимите сметки допреди 25.01.2017 г. Видно от приетите
доказателства - по Договор № *********, сключен на 15.01.2016 г. е следвало да бъдат
заплащани в 15 дневен срок ежемесечните фактури, издавани на 25-то число на месеца за
период от 21-о число на предходния месец до 20-о число на месеца, в който е издадена
фактурата, за липсата на каквито ищцовото дружество не претендира, от което следва, че са
били заплащани от ответницата и последната е била запозната с това си задължение,
противно на наведеното от адв.Д., че П. М. Ж. не била писмено предупредена срок, след
изтичането на който договора щял да се счита за развален.
Още с подписване на всеки от договорите ицщовото дружество е запознало ответницата със
12
срока на всеки от тях, срока за заплащане, както и условията и неустойките, дължими при
неизпълнение от нейна страна, за което тя собственоръчно е положила подписа си, което не
бе оспорено по делото. Следователно и искът за неустойка се явява изцяло основателен, тъй
като са налице обстоятелствата, договорени между страните относно такава.
Относно предоставения на изплащане мобилен апарат апарат Sony Xperia М4 Aqua Black
MAT 35 с IMEI 356579075738925 към мобилен номер **********, с първоначална вноска от
10.50 лв. и 23 броя месечни вноски по 10.50 лв., доколкото се установява с подписания
Приемо-предавателен протокол закупено крайно устройство от 31.10.2016 г. на л.42 по
делото, че ищецът е предоставил собствеността върху вещта, съдът намира, че са налице
обстоятелства при които по вина на абоната, поради неплащане в срок устройството да бъде
заплатено в пълният му размер – на непромоционална цена, без приложимата при спаване
на договореностите отстъпка в размер на 308.96 лв.
Съответните неустойки са обективирани по пера в сметките, издадени от ищеца на л.61 до
л.65 по делото и съдът ги намира за основателни и доказани, в съответствие със съдебната
спогодба, подписана между КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на
Софийски градски съд.
Твърдяното в отговора на особения представител, че липсват документи и че са налице
условията на чл.87, ал.1 от Общите условия, съдът намира за неоснователно, тъй като по
делото са представени необходимите доказателства, водещи до обоснован извод за
основателност и доказаност на исковата претенция, а относно сочената разпоредба на чл.87,
ал.1, съдът намира, че при процесното вземане се касае за нарушаване от страна на Клиента
на условията на Договора и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в общ размер 745.29 лв., от
които 75.63 лв. държавна такса, 301.10 лв. възнаграждение за особен представител и
адвокатско възнаграждение - 368.56 лв.
13
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.д. №
250/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, разноски в размер на 386.57 лв. общо, от
които 26.57 лв. държавна такса и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че П. М. Ж., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.„Хан Крум“ № 84, ДЪЛЖИ на
„А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район„Илинден“, ул.„Кукуш“ № 1, СУМАТА от 588.22 лв. /петстотин осемдесет и осем
лева и двадесет и две стотинки/ - главница; 171.84 лв. /сто седемдесет и един лева и
осемдесет и четири стотинки/ - законна лихва за забава, изчислена върху главницата за
периода от 10.02.2017 г. до 08.04.2020 г.; 513.66 лв. /петстотин и тринадесет лева и
шестдесет и шест стотинки/ - неустойка във връзка със сключени между страните договори
за предоставяне на елекронни съобщителни услуги № *********/15.01.2016 г. и №
*********/24.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
Заявлението по чл.410 от ГПК - 10.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 91/14.04.2020 г.
по ч.гр.д. № 250/2020 г. на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. М. Ж., с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „А 1 България“ ЕАД с ЕИК ********* разноски в заповедното производство
в размер на 386.57 лв. /триста осемдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, както и
направени в исковото производство в размер на 745.29 /седемстотин четиридесет и пет лева
и двадесет и девет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
14