РЕШЕНИЕ № 189
гр.Бургас, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
при секретаря Лена Димитрова и в присъствието
на прокурора Величка Костова, като разгледа докладваното от съдията – докладчик
Ангел Гагашев ВНОХД № 823 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С
присъда № 29 от 13.08.2018
г., постановена по НОХД № 886/2018 г. по описа на
Районен съд – Несебър, подсъдимият П.Г. *** с ЕГН ********** бил признат за
виновен в това, че на 22.07.2018 г. около 20:50 часа в град Несебър, община
Несебър, област Бургас, на територията на бунгала, находящи се пред хотел
„Елизабет Д“, без надлежно разрешително съгласно чл. 30 и чл. 73 ал.1 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗНВП) и чл. 1 и сл. от
Наредбата за условията и ред за разрешаване на дейностите по чл. 30 от ЗКНВП,
вр. чл. 73 ал.1 от ЗКНВП, държал в преден десен джоб на суитчъра си
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3 ал.1, т.1 и ал. 2, вр.
Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, а именно коноп (канабис, марихуана), със съдържание на
основното наркотично вещество тетрахидроканабинол 4.20% и с нетно тегло 11.603
гр., установено с физико-химическа експертиза № 592 от 24.07.2018 г., на
стойност 69.62 лева (шестдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), поради
което и на основание чл. 354а ал.3,
предложение 2, т.1, предложение 1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, бил осъден на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца, чието изпълнение, на
основание чл. 66 ал. 1 от НК, било
отложено за изпитателен срок от три години. С атакуваната присъда, на основание
чл. 55 ал.3 от НК първостепенният съд не наложил на подсъдимия Г. кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
С обжалваната
присъда, на основание чл. 354А ал. 6 от НК, първостепенният съд отнел в полза
на държавата останалата, неизразходвана част от наркотичното вещество, както и
опаковките в които същото се е съдържало, и се разпоредил, тези веществени
доказателства по делото да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.
Първостепенният съд
осъдил подсъдимия, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Бургас сумата от
66.65 лева (шестдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), за направените
по делото разноски.
Срещу постановената
присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия П.Г., чрез неговия упълномощен
защитник адв. адв. Петя Чернаева от АК – Бургас,с която се изразява несъгласие
с възприетата от първоинстанционният съд правна квалификация на престъплението,
извършено от подсъдимия. Възразява се, че съдът не е взел предвид наличието на
многобройни обстоятелства, позволяващи деянието на подсъдимия да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 354А ал. 5 от НК,
включително и поради малкото количество и ниската стойност на наркотикът,
открит в Г.. От въззивния съд се иска да възприеме посочената от жалбоподателя
правна квалификация на деянието му и в съответствие с това, да го освободи от
наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК, и да го оправдае по
първоначално повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият
Г., редовно призован, се явява и поддържа въззивната си жалба. Изразява
съжаление за стореното, твърди, че е преустановил употребата на марихуана и
декларира желание да започне работа на постоянен трудов договор. Моли за
административно наказание „глоба“. Упълномощеният защитник на подсъдимия Г.
моли въззивния съд да уважи жалбата на основанията, посочени в нея. Изразява
становище, че степента на обществена опасност на извършеното деяние и на дееца е
ниска, поради което моли въззивния съд да преквалифицира деянието на Г. и да го
освободи от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК.
В
съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява
становище за основателност на въззивната жалба, предвид вида и установеното
количество наркотично вещество, както и предвид данните за личността на
подсъдимия.
Бургаският
окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебното заседание страни,
като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като анализира наличния по
делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт с оглед разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба срещу
постановената присъда е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по
чл. 319 ал.1 от НПК от подсъдимия по делото и с нея се иска проверка на не
влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен инстанционен контрол по смисъла
на чл. 313 от НПК.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е основателна.
Обвинителният акт
против подсъдимия П.Г. е бил внесен в Районен съд – Несебър по реда на чл. 357
ал.1 т.3 от НПК. С разпореждането си по чл. 358 ал.1 т.4 от НПК,
съдията-докладчик е разпоредил провеждането на предварително изслушване на
страните по реда на чл. 370 ал.4 от НПК.
Съдебното
производство против подсъдимия Г. е протекло и е приключило по реда на глава
XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като съставът на Районен
съд – Несебър, разглеждащ делото, е съблюдавал точно правилата на процесуалния
закон. В съответствие с изискванията на чл. 372 ал. 1 от НПК, съдът изрично е
разяснил на подсъдимия правата му и го е уведомил, че доказателствата, събрани
на досъдебното производство, както и направеното от него самопризнание по чл.
371 т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. Пред съда,
подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. След това изявление, съдът се е произнесъл с определение, съгласно изискванията
на чл. 372 ал.4 от НПК.
В съответствие с разпоредбата
на чл. 372 ал. 4 НПК, в мотивите към присъдата си съдът е изложил обстоятелствата,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приемайки ги за
безспорно установени, като в тази връзка, изрично се е позовал на направеното
от подсъдимия признания на тези факти, както и на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, подкрепящи това признание.
От приобщените по
делото доказателства, се установява от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Г. е
роден на *** ***, живее в същият град, ****
гражданин е, има завършено *** образование, ***,
*** (л. 9 от ДП). Работи сезонно като *****
в гр. Несебър (л. л. 22 – 24 от НОХД № 886/2018 г.)
Свидетелите Г. и Б. са
полицейски служители и били на работа като автопатрул към РУ- Несебър, за
времето от 19:30 ч. на 22.07.2018 г. до 07:30 ч. на 23.07.2018 г. Около 20:50
часа на 22.07.2018 г. двамата посетили бунгала, находящи се в гр. Несебър, пред
хотел „Елизабет Д”, където извършили проверка на лице със съмнително поведение.
От личната карта на лицето, свидетелите Г. и Б. установили, че това е
подсъдимия П.Г.. В преден десен джоб на суитшърт, собственост на подсъдимия, същият
държал полиетиленово пликче, съдържащо суха растителна маса с мирис и вид на
марихуана. Г. заявил, че марихуаната е негова, предназначена е за лична
употреба и я предал доброволно на полицейските служители, като за целта бил
съставен протокол за доброволно предаване на 1 брой полиетиленов плик, съдържащ
суха, зелена, тревиста маса, с общо тегло около 10 грама.
Видно от писменото
заключение по назначената в досъдебното производство химическа експертиза,
общото нетно тегло на растителната маса възлиза на 11.603 грама, като същата се
определя като канабис/ коноп и има съдържание на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 4,20 %.
Съгласно Приложение №
2 към член единствен на Постановление № 23 от 29.01.1998 г. на МС за определяне
на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността
на намереното наркотично вещество възлиза общо на сумата от 69.62 лв.
Тези фактически
положения, приети за установени от районния съд, не се оспорват от страните по
делото и намират своята несъмнена подкрепа в събрания доказателствен материал.
Първостепенният съд е
извел законосъобразен извод, че самопризнанието, направено от подсъдимия по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, обхваща всички обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и които се включват в предмета на
настоящото наказателно дело. От друга страна, самопризнанията на Г. не са
единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанията са
направени доброволно в съдебното заседание пред районния съд, в присъствието на
упълномощения защитник на подсъдимия и кореспондират с показанията на разпитаните
в досъдебното производство свидетели В. Г. и С. Б., Те са установили
самоличността на подсъдимия и лично са възприели факта, че пликчето с
марихуаната се е намирала в джоба на суитшърта, собственост на Г., поради което
показанията им са относими към предмета на делото. Свидетелите са
незаинтересовани от изхода на делото, доколкото не познават подсъдимия и нямат
предхождащи инцидента взаимоотношения с него, а показанията им се потвърждават
от останалите писмени доказателства и доказателствени средства, следователно те
могат да бъдат кредитирани като достоверни.
Обстоятелствата, съдържащи
се в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия Г. в
процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК, се установяват и от приложените по
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал на основание
чл. 283 НПК писмени доказателства: протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум (л. л. 12-15 от ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 21 от ДП); справка за съдимост (л. 9 от ДП); писмено заключение
по назначена химическа експертиза (л. 17 от ДП); копие от трудов договор и
характеристика от работодател (л. л. 22-24 от НОХД № 886/2018 г.).
Законосъобразен и
правилен е изводът на районния съд, че самопризнанието на подсъдимия Г. и останалите
доказателствени материали, събрани по делото, кореспондират помежду си и
съвпадат в основните факти, подлежащи на доказване в развилото се пред него
съдебно производство. Установеното съвпадение се отнася до механизма на
извършване на престъплението, както и до всички останали обстоятелства,
свързани с обстановката, времето и мястото на извършването на престъплението.
Настоящият въззивен
състав намира, че при така установената фактическа обстановка, намерила своята
доказателствена обезпеченост в материалите по делото, правилно районният съд е
приел за безспорно доказано, че подсъдимият П.Г. е осъществил изпълнителното
деяние „държане“ на наркотични вещества, по смисъла на чл. 354А ал.3 от НК.
Заключението по назначената съдебна експертиза категорично установява, че
веществото предадено от подсъдимия по досъдебното производство, представлява марихуана
с нетно тегло 11.603 грама и съдържа 4,20 % от активния наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол. Растението коноп, известно още като канабис или марихуана
се намира в Списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във връзка с чл. 3 ал.2 от ЗКНВП, следователно
представлява наркотично вещество по смисъла на чл. 354А, ал.3 от НК.
Подсъдимият П.Г. е
предал доброволно наркотичното вещество, като го е извадил от предният десен
джоб на собствения си суитшърт, който държал, следователно, налице е и
осъществено изпълнително деяние „държане“ на наркотично вещество по смисъла на
чл. 354А ал.3 от НК. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, възражението
на защитника на подсъдимия, че подсъдимият не е бил облечен с дрехата, не може
да бъде прието за основателно, защото факта, дали дрехата е била облечена на Г.
или не, е правно ирелевантен и не влияе на правната квалификация на деянието,
щом безспорно е установено, че подсъдимият е държал в ръцете си дрехата, в
чийто джоб се намирал наркотикът и тази дреха е негова собственост.
Престъплението е
извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл. Г. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици. От признанията на подсъдимия, а и от
неговите действия може да се направи извода, че същият е съзнавал, че държи в джоба
на дрехата си наркотично вещество, което е и високорисково, знаел е, че няма
съответно разрешение за държане, а без него няма право да притежава и държи
това вещество, и въпреки че е разбирал, че с действията си извършва
противоправно деяние, го е осъществил.
Посочените правни
изводи на първостепенният съд, аргументирани с конкретни доказателства, събрани
в хода на проведеното съдебно следствие, не се оспорват от подсъдимия и неговия
защитник. Спорът е относно квалификацията на деянието на подсъдимия Г. като
маловажен случай по смисъла на чл. 354А ал.5 от НК, каквото възражение е било
направено от защитника на подсъдимия още пред първата инстанция. Районният съд
е изложил в мотивите на атакувания съдебен акт, защо приема, че в конкретния
случай е неприложим привилегирования състав на чл. 354А от НК, но настоящият
въззивен състав не споделя неговите доводи. Съдебната практика е константна в
разбирането, че приложението на чл. 93 т.9 от НК изисква задълбочена съдебна
преценка за степента на обществена опасност на деянието, която трябва да
съответства на фактическите данни по делото, отнасящи се до характера на
обществените отношения, които са застрашени, тяхната значимост, начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение
за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.
Преценката за маловажност на деянието не трябва да бъде формална, не трябва да
се обуславя от някакво количествени или абсолютизирани критерии, а да бъде
реална и съответстваща на характерните особености на всеки конкретен случай.
Престъплението,
извършено от подсъдимия Г. е формално, на простото извършване т.е. за
довършването му не е необходимо настъпването на вредни последици, а и такива в
конкретния случай не са настъпили. Намереното у подсъдимия количество
наркотично вещество свидетелства, че то действително е било предназначено само
за лична употреба, а стойността му е значително под размера на минималната
работна заплата в страната. Тези обстоятелства сами по себе си значително
намаляват степента на обществена опасност на престъплението. От друга страна, и
това е било констатирано от районният съд, обществената опасност на подсъдимия
е по-ниска от обичайната за този вид престъпления. Г. е в млада възраст, не е
осъждан, липсват данни срещу него да се водят други наказателни производства,
има добри характеристични данни и изградени трудови навици. Посочените
обстоятелства аргументират изводи от една страна, че подсъдимият не е с
утвърдени престъпни навици, а от друга, че принципно желае да води
законосъобразен начин на живот. Ето защо, правилно е да се приеме, че подбудите
и мотивите за извършване на престъплението, предмет на настоящото наказателно
производство, по-скоро се коренят в ниската правна култура на подсъдимия и
недостатъчният му житейски и социален опит. Този извод се потвърждава и от
поведението на подсъдимия Г. в рамките на протеклото наказателно производство.
Подсъдимият през цялото време демонстрира искрено разкаяние и съжаление за
стореното, и чрез действията си съдейства за изясняване на обективната истина.
Ето защо, въз основа
на посочените до тук обстоятелства, може се направи категоричен извод, че
извършеното от подсъдимия Г. престъпление е с по-ниска степен на обществена
опасност и морална укоримост от обикновените случаи на престъпления от този
вид, поради което са налице условията за квалифициране на деянието му като
маловажен случай по смисъла на чл. 354А ал.5 вр. ал.3 предложение 2, т.1,
предложение 1 от НК.
Предвид извода на
въззивният съд относно правилната правна квалификация на престъпното деяние,
извършено от подсъдимия Г., следва да бъде преразгледан въпросът и относно вида
и размера на наказанието, което трябва да му бъде определено. Настоящият
въззивен състав намира, че по отношение на подсъдимия е приложима разпоредбата
на чл. 78А от НК – Г. е неосъждан и е бил неосъждан към момента на извършване
на престъплението, не се е ползвал дотогава, а и въобще от привилегията на чл. 78А
от НК, от престъплението му не са настъпили имуществени вреди, а за извършеното
престъпление законодателят е предвидил в Особената част на НК наказание глоба в
размер до 1000 (хиляда лева). Ето защо, въззивният съд прие, че следва да
освободи подсъдимия Г. от наказателна отговорност като му наложи
административно наказание глоба в размер на хиляда лева. Размерът на
административното наказание бе определен съобразно разпоредбата на чл. 78А ал.5
от НК, съгласно която, в случаите когато предвиденото в Особената част на НК
наказание за извършеното престъпление е само глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не трябва да надвишава размера на тази
глоба. Както бе посочено по-горе, максималния размер на наказанието глоба,
посочено в чл. 354А ал.5 от НК е хиляда лева. От друга страна, съдът не може да
наложи административно наказание глоба в размер по-малък от максималния,
посочен в Особената част на НК, доколкото предвиденият в чл.78А ал.1 от НК
минимален размер на административното наказание е хиляда лева.
В съответствие с
правния извод, че подсъдимият Г. е извършил престъпление с предмет наркотични
вещества, правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл. 53
ал.2 б.А от НК и чл. 354а ал.6 от НК. Веществените доказателства по делото следва
да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата като вещи без стойност, а
предмета на престъплението, изпратен в ЦМУ – София, а именно коноп с нетно
тегло 11.603 грама и със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
4.20% (с изключение на количеството, използвано за анализ за изготвяне на
съдебната химическа експертиза), следва да се отнеме в полза на държавата и
унищожи.
В съответствие с
правния извод относно вината и наказуемостта на извършеното от подсъдимия
престъпно деяние, правилен се явява извода на първостепенния съд, че Г. следва
да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените по досъдебното
производство разноски за химическа експертиза. Този извод на съда е в
съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК.
По реда на служебната
проверка и с оглед на правомощията си, настоящият въззивен състав извърши
проверка и относно процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт.
Не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на
процесуалните права на страните в производството въобще. В тази връзка, следва
да се посочи, че настоящият въззивен състав установи разминаване в изписването
на процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент в обстоятелствената
част на обвинителния акт и в неговия диспозитив – в обстоятелствената част
процентното съдържание е посочено като 4.20%, а в диспозитива – като 2.40%.
Това несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт
е било констатирано и от първоинстанционния съд, който в мотивите към присъдата
си е посочил, че не е налице съществено процесуално нарушение, а се касае за
допусната при изписването на обвинителния акт техническа грешка. Настоящият
въззивен състав споделя напълно аргументите, изложени от районния съд. Очевидно е, че е налице техническа грешка,
предвид използваните едни и същи цифри, но в разменен порядък. От друга страна,
правото на защита на подсъдимия не е нарушено и същият не е бил лишен от
възможността да се защити адекватно, доколкото в обстоятелствената част на
обвинителния акт, на няколко места, е посочено правилното съдържание на
активния наркотично действащ компонент – 4.20 %, а то съответства на резултата
от химическото изследване по назначената съдебна експертиза.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 334 т.3, чл. 337 ал.1 т. т. 2 и 4 и чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 29
от 13.08.2018 г., постановена по НОХД № 886/2018 г. по описа на Районен съд – Несебър,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, извършено от подсъдимият П.Г.Г. с ЕГН **********
от престъпление по чл. 354А ал. 3 предложение второ, т. 1 предл. първо от НК в
престъпление по чл. 354А ал.5 вр. ал. 3 предложение второ, т.1 предложение
първо от НК и на основание чл.78А от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност като му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
(хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.