№ 440
гр. Пазарджик, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220104529 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт С.П., с адрес гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” №37, против „Сдружение с нестопанска цел тенис клуб-Пазарджик", ЕИК
*********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Л. Боянов“, тенис компл. „П.“.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 18.11.2021 г. ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК пред Районен съд Пазарджик за вземанията си към ответното дружество, в
размер на 133,38 лева. По входираните документи било образувано ч. гр. д. № 3994/21 г. по
описа на РС Пазарджик, по което дело била издадена заповед за изпълнение. PC Пазарджик
е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането, тъй като било постъпило
възражение от длъжника, поради което дружество ищец е подало искова молба в срока по
чл. 415 от ГПК.
Твърди се, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на търговец
на електрическа енергия, съгласно разпоредбата на чл.100 от Закона за енергетиката,
продавал електрическа енергия на клиентите си по свободно договорени цени. Същият
притежавал лицензия по чл.39, ал.1, т.5 от Закона за енергетиката № Л-476-15 от 18.08 2016
г.. Снабдяването с ел. енергия на ответното дружество се извършвало на основание и при
условията на § 15, ал. 2 и ал. 3, предложение второ /без сключен типов договор за покупко-
продажба на електроенергия/ от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ, бл. 57, от 2020
г. в сила от 26.06.2020 г./. Към настоящия момент ответникът не бил сключил договор с
търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, поради което негов снабдител се
1
явявал „ЕВН България електроснабдяване ЕАД“ при горепосочените условия.
Твърди, че обектът на ответника е присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, на чиято лицензионна територия се намирал. И
съгласно чл. 28, ал 2 и чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/
„Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни
общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28, ал 2 и чл. 29, ал. 3 от
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Сочи, че в този смисъл бил и чл.31,
ал.1 от ОУ на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД (със сегашно наименование
„Електроразпределение Юг" ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ- 1/19.03.2021 г.,
които обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане - чл.
104а, ал. 4 от Закона за енергетиката. Посочва, че ответникът има качеството на небитов
клиент, съгласно §1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй
като ползвана от него ел. енергия е за небитови нужди е оглед вида на клиента /търговско
дружество/ и вида на обекта на потребление. Същият бил присъединен на ниво ниско
напрежение.
Сочи, че цените за доставена ел. енергия и мрежови услуги се определят и заплащат
на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл.21, ал.1, т.8 и чл.30, ал.1, т.13
от Закона за енергетиката, като същите не подлежа на договорна свобода.
В този смисъл посочва, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия и по силата на
чл.11, т.1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа, двете дружества са
се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обект с
ИТН 3079812, гр. Пазарджик, тенис кортове. Твърди, че на 08.05.18 г. представител на
ответника е подал заявление за услуга- смяна на клиент за обект на регулирания пазар,
ведно с декларация за започване продажба на ел. енергия и декларация за достъп до
мрежата, но и до настоящия момент нямало подадени искане за избор на доставчик на
свободен пазар.
Посочва, че на ответника е открит клиентски номер **********, както и че в
изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл.94а, ал.1 от Закона за
енергетиката за периода 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. ищецът е доставил до обекта на
ответника ел. енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа е предоставил
мрежови услуги на обща стойност 127,93 лева, които до този момент не са заплатени. Сочи,
че поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва
в общ размер от 5,45 лева за периода 18.05.2021 г. - 17 11.2021 г., като същата се дължи по
всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа до датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД
към ответника, както следва: сума в размер на 127,93 лева, представляваща стойността на
2
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 01.04.2022 г. до
30.06.2021 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва
за периода от 18.05.2021 г. до 17.11.2021 г. в размер на 5,45 лева,в едно със законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда - 18.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноски.
В проведеното съдебно заседание за ищецът, чрез процесуалният си представител
юрисконсулт Сулева-Черняева, моли съда да уважи исковата претенция само в частта за
обезщетението за забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна депозира отговор на исковата
молба, чрез пълномощник – адвокат З. от АК Пазарджик, в който изразява становище по
допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Твърди, че няма задължение към ищеца, произтичащо от неплатена електрическа
енергия за исковия период, тъй като не е собственик, не е ползвател и не стопанисва обект
Комплекс П., тенис кортове, ИТН 3079812, гр. Пазарджик, клиентски номер **********,
считано от 09.04.2021 г., когато в изпълнение на Заповед № 644/09.04.2021 г., на кмет на
общ. Пазарджик, комисия от общински служители с приемо-предавателен протокол от
същата дата е извършил действия по приемането на ПИ публична общинска собственост с
идентификатор 55155.28.9 и ПИ публична собственост с идентификатор 55155.505.985,
спортни съоражения, спортно оборудване и сградите със спомагателни функции, изградени
върху тях, които в своята съвкупност представляват спортния комплекс, от страна на
тогавашния ползвател, а именно ответника.
Ответникът твърди, че веднага след като е бил отстранен като ползвател на имота, е
посетил офиса на ищеца в гр. Пазарджик с искане да бъде прекратена продажбата на ел.
енергия за имота, възможност предвидена в ОУ на договора или да се смени партидата на
електромера, като той се отпишел от името на ответника и се прехвърли на общ. Пазарджик.
Сочи, че получил отказ от ищеца, тъй като това трябвало да се направи от собственика на
обекта. Във връзка с последното счита, че още тогава е станало известно на ищеца, че
ответникът вече не е ползвател на обекта.
Излага твърдения, че през процесния период е загубил качеството си на потребител
на електроенергия и не следва да дължи претендираните суми. Посочва, че липсвало
доказателства, от които да се установи размерът на потребената ел. енергия.
Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание за ответникът се явява законен предстсвител –
Силвия Ботушароваа – председател и адвокат З.. Молят съда да отхвърли исковата
претенция. Претендират разноски.
С определение № 489 от 04.03.2022 г., съдът е конституирал общ. Пазарджик, с адрес:
гр. Пазарджик бул. „България“ № 97, представляваща от кмет Тодор Попов като трето лице
помагач по делото.
3
Третото лице помагач депозира становище, чрез пълномощника си юрисконсулт
Пламенка Вичева, в което твърди, че със Заповед № 644/07.04.2021 г. на Кмета на Община
Пазарджик е назначена комисия, която да извърши действия по приемане на поземлен имот
- публична общинска собственост с идентификатор 55155.28.9, спортните съоръжения,
спортното оборудване и сградите със спомагателни функции, изградени върху тях, които в
своята съвкупност представляват спортен комплекс за тенис на корт „П.”.
Приемането е извършено на 09.04.2021 г., подписан от всички присъстващи лица без
изключение и без възражения, който се намира в кориците на делото. Твърди, че е заплатил
сумата в размер на 133,38 лева по сметка на ищеца на 23.03.2022 г. Не претендира разноски.
Представя доказателства.
В проводеното съдебното заседание за третото лице помагач не се явява законен или
процесуален представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложените по делото искане за смяна на доставчик на електрическа енергия
и/или координатор на балансираща група от 03.05.2018 г., ведно с приложение № 2 към него,
заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия от 03.05.2018 г.,
договор за достъпи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
при общи условия от 24.04.2017 г. общи условия /приложени към ч.гр.д. № 3994/2021 г./,
списък за средствата за търговско измерване на електрическа енергия на обектите на
търговски участник – ответника се установява, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е доставяло
електрическа енергия до процесния обект. Последното не се оспорва и от ответника.
Безспорно от приложените и неоспорени от ответника фактури №
**********/30.04.2021 г., с отчетен период 01.04.2021 г. – 30.04.2021 г., №
**********/31.05.2021 г., с отчетен период 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г. и №
**********/30.06.2021 г., с отчетен период 01.06.2021 г. – 30.06.2021 г. се установява, че за
процесния период потребената електроенергия от обект с ИТН 3079812 и клиентски №
**********, - Комплекс П., гр. Пазарджик е в общ размер на 127,93 лева, или по всяка една
от фактурите, както следва: 43,30 лева, 35,74 лева и 48,89 лева.
Не е спорно между страните, че от 09.04.2021 г. ответникът не стопанисва процесния
обект. Последното се установява и от приложения по делото приемо-предавателен протокол
от същата дата, от който се установява, че спортен комплекс „П.” е публична общинска
собственост и досегашните позлватели – ответното дружество предава имотите,
съоръженията и сградите на собственика им – общ Пазарджик, чрез БМ “СПЖФНСИ”.
По делото е представено платежно нареждане от 23.03.2022 г., от което с установява,
че третото лице-помагач е превело по сметка на ищцовото дружество сумата в размер на
133,38 лева. Като основание е посочено „неплатени задължения ИТН 3079812 за периода от
4
01.04.2021 г. до 30.06.2021 г.. Последното не се оспорва и от ищцовото дружество.
Не е спорно, че на 18.11.2021 г., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 3994/2021 г. по описа на РС Пазарджик. Същото
е било уважено и съдът е издал Заповед № 2162/22.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на
ищеца-заявител и кредитор следните суми: 127,93 лева глвница, ведно със законната лихва
от 18.11.2021 г. до изплащането на вземането; обезщетение за забавено на главницата, в
размер на законната лихва за периода от 18.05.2021 г. до 17.11.2021 г., в размер на 5,45 лева,
както и разноски по делото, включващи 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед по чл.410 ГПК е връчена на ответника, който е депозирал
възражение по чл.414 ГПК, в което възразява, че дължи сумите. Поради което в указания от
съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите писмени доказателства приложени
по делото, тъй като същите са неотносими към предмета на делото.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с установителни искове с правно основание чл.422
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от
воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от
наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед
и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е
установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото
основание.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита следното:
Електрическата енергия, чието заплащане се претендира, се твърди да е доставена в
периода 01.04.2021 г. – 30.06.2021 г. като снабдяването с ел. енергия на ответното дружество
се извършвало на основание и при условията на § 15, ал. 2 и ал. 3, предложение второ /без
сключен типов договор за покупко-продажба на електроенергия/ от ПЗР на ЗИД на Закона за
енергетиката /ДВ, бл. 57, от 2020 г. в сила от 26.06.2020 г./. Съгласно § 15, ал.2 от Закон за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 57 от 2020 г. в сила от
26.06.2020 г./ е предвидено, че „в случай че до 30 септември 2020 г. включително клиент по
ал.1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени,
5
доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството
му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5“, а съгласно ал.3 „доставчикът по ал. 2 сключва
типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили
договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври
2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2
осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно
заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните не е бил
сключен договор за доставяне на електрическа енергия по свободно договорени цени, т.е.
според съда отношенията между страните следва да се уредят по силата на действието на
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от крайния снабдител
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на
ДКЕВР /действащи към момента на избор на нов доставчик на ел. енергия /03.05.2018 г./. В
рамките на това правоотношение крайният снабдител продава електрическата енергия при
публично известни общи условия – чл.98а, ал.1 ЗЕ, по цена, която е определена от КЕВР,
както и в съответствие с правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) – чл.98в ЗЕ.
Във връзка с изложеното и наличието на правоотношение между страните, следва да
се даде отговор на въпроса дали ответникът дължи заплащането на процесната сума.
Отговорът на този въпрос зависи от това дали същият има качеството на клиент на крайния
снабдител, тъй като съгласно чл.11, т.1 от ОУ, именно клиентите са посочени като лицата,
задължени да заплащат стойността на използваната в обекта електрическа енергия.
Страна (купувач) по договора за продажба на електрическа енергия са крайните
клиенти по смисъла на §1, т.27г ДР на ЗЕ. Те от своя страна биват два вида. Първите са
„битови клиенти“ по §1, т.2а ДР на ЗЕ, които купуват енергията за собствени битови нужди.
Съгласно чл.1, т.4 от ОУ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическото лице, собственик или ползвател на присъединен имот към
електроразпределителната мрежа на снабдителя, който ползва електрическа енергия за
домакинството си. Вторият вид крайни клиенти са "небитови клиенти" по §1, т.33а от ДР на
ЗЕ, които купуват енергията за небитови нужди. Съгласно чл.1, т.4 от ОУ, потребител на
електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице
на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за
стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната
мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото
законодателство.
От тази дефиниция е видно, че за разлика от потребителите на енергия за битови
нужди, при небитовите клиенти е без значение дали купувачът на електрическата енергия е
собственик или притежател на ограничено вещно право на ползване върху присъединения
обект към мрежата на доставчика. Следователно притежаването на вещни права не е
елемент от правопораждащия фактически състав на договорното правоотношение по
продажбата на електроенергия и то възниква едва при сключването на договора. По силата
6
на договорното правоотношение именно купувачът по договора, а не
собственикът/ползвателят на имота дължи заплащането на цената на електроенергията.
По своята същност договорът за доставка и продажба на ел. енергия при Общи
условия се явява такъв за търговска продажба. Като договор търговската продажба е
двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от
закона случаи/. По силата на същия възникват права и задължения за всяка от страните.
Затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от
изпълнение задължението на другата страна. Задължение на продавача е да достави
ел.енергия до имота ползван от ответника, а задължението на последния е да заплати
стойността на потребеното количество ел.енергия.
Част от задължителните елементи от съдържанието на договора за доставка и
продажба на ел. енергия са правата и задълженията на двете страни, които подробно са
разписани в ОУ. Една от тях е клаузата на чл.11, т.3 от ОУ. Съгласно същата потребителят
има задължението да уведоми писмено ЕВН ЕС в 30 (тридесет) дневен срок за всяка
промяна, свързана с подадените от него: лични данни, адресната регистрация, данни на
фирмата, промени в собствеността, промени по начина на ползване на обекта, наложени
временни ограничения върху ползването на обекта
Тази уговорка не противоречи на императивна разпоредба на ЗЕ и е в рамките
договорната свобода, установена с нормата на чл.9 ЗЗД.
На следващо място, последица от неизпълнението на това задължение е, че
задължението за заплащане на консумираната ел.енергия остава да тежи върху бившия
ползвател. Действително, така би могло да се стигне до погасяване на чуждо парично
задължение, което да бъде основание за претендиране на обезщетение за неоснователно
обогатяване между бившия и новия ползвател или собственик на имота. Това, обаче, стои
извън предмета на договорната отговорност по настоящия спор. Ето защо, тази последица се
явява и санкцията за неизпълнение на поетото от страна на потребителя задължение. Това
обуславя и интереса на бившия ползвател – ответника, своевременно да уведоми доставчика
на енергийна услуга.
Всичко изложено по-горе, отнесено към процесния случай налага извода, че в тежест
на ответника е било да установи както настъпилата промяна в ползването върху обекта, така
и факта на своевременно уведомяване на ищеца. Да, безспорно ползването върху обекта от
страна на ответника е преустановено с предаването на собственика общ. Пазарджик на
09.04.2021 г. и следователно, от този момент за ответника е възникнало задължението да
уведоми доставчика писмено в 30-дневен срок, т.е. до 09.05.2021 г.. В проведеното съдебно
заседание Силвия Ботушанова – председател на „Сдружение с нестопанска цел тенис клуб-
Пазарджик" заяви, че на 10.04.2021 г., т.е. един ден след предаването на имотите, е посетила
офис на ищцовото дружество и е разговаряла с негов служител, като е заявила, че вече не ги
ползват, но от последното може да се направи извод, че ответникът не е депозирал писмено
заявление, което да бъде входирано при ищеца, с което да е направил волеизявление за
прекратяване на облигационната връзка между двете дружества. По този начин съдът счита,
7
че не са изпълнени изискванията на чл.11, т.3 от ОУ и между страните е продължило да
действа облигационната обвързаност по продажбата и доставка на ел. енергия.
Във връзка с всичко изложено съдът намира за неоснователно и възражението на
ищеца, че през процесния период ответникът е загубил качеството си потребител/клиент по
сключения между страните договор.
Ето защо предявеният положителен установителен иск е доказан по основание и по
размер.
По изложените съображения предявеният установителен иск за дължимост на
главницата се явява основателен. Като законова последица следва да се уважи и претенцията
за заплащане на законна лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, т.е. до 23.03.2022 г., когато е заплатено
задължението за главница.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка
фактура с начална датата – денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата
18.05.2021 г. до 17.11.2021 г., в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за
забавено заплащане на главното задължение в размер на сумата от 5,45 лева.
Предвид признанието на процесуалния представител на ищеца, че по негова сметка е
постъпила сумата в размер на 133,38 лева /последното се установява и от неоспореното
платежно нареждане приложено по делото от 23.03.2022 г./, вземания по издадената заповед
за изпълнение за главница в размер на 127,93 лева и обезщетение за забава в размер на 5,45
лева са изплатени /независимо, че плащането е направено от третото лице-помагач общ.
Пазарджик/, то на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази този
правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете и към датата на устните
състезания по делото, който е от значение за спорното право. Предявените установителни
искове не са оттеглени от ищеца, поради което същите следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса и единствено да бъде уважена претенцията за
заплащане на законна лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до 23.03.2022 г.,
когато е заплатено задължението за главница.
При настоящата хипотеза сумата, предмет на исковете за главница и обезщетение за
забава, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е
дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този
смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не
са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след
получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от
задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят
разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр.
8
д. № 1960/2016 г. на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. №
2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV
г. о. на ВКС/.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски. В производството последният е доказал извършването на разноски за
държавна такса от 75 лева. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото определи на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение
100 лева. Следователно и в полза на ищеца на основание чл.78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 175 лева. Тъй като
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК е част от заповедното производство – по
установяване съществуването на удостовереното в издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по
производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на
заповед за изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в полза на ищеца следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство в размер от общо 75 лева, от които 25 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на
„Сдружение с нестопанска цел тенис клуб-Пазарджик", ЕИК *********, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Л. Боянов“, тенис компл. „П.“, че съществува вземане на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт С.П., с адрес гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” №37, за законна лихва върху главница в размер на 127,93 лева, дължима от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 18.11.2021 г. до
23.03.2022 г., когато е заплатено задължението за главница, за която законна лихва е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2162/2021 г. по описа на РС
Пазарджик.
ОТХВЪЛРЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37,
чрез юрисконсулт С.П., с адрес гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, против „Сдружение
с нестопанска цел тенис клуб-Пазарджик", ЕИК *********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Л.
Боянов“, тенис компл. „П.“, искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено, че съществуват
вземания на ищеца към ответното дружество, както следва: сума в размер на 127,93 лева,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
9
енергия за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2021 г. и обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 18.05.2021 г. до 17.11.2021 г. в размер
на 5,45 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2162/2021 г. по описа на РС Пазарджик, поради плащането им в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Сдружение с нестопанска цел тенис клуб-Пазарджик", ЕИК *********, с
адрес: гр. Пазарджик, ул. „Л. Боянов“, тенис компл. „П.“, ДА ЗАПЛАТИ на ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” №37, разноски в общ размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лица-помагачи общ.
Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик бул. „България“ № 97, представляваща от кмет Тодор
Попов.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10