№ 7827
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110133738 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „фирма” ЕАД срещу “фирма” ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: /населено място/ представлявано от
управителя В. А. В., с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №69471/2022г.
на СРС, 140 състав, както следва: 67,19 лева – главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м.11.2020г. за топлоснабден имот - магазинно
помещение, намиращо се в /населено място/ ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 21.12.2022г. до окончателното плащане, 14,86 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до 13.12.2022г., 24
лева – такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2020г.
до м.10.2020г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2022г. до
окончателното плащане, 5,30 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2020г. до 13.12.2022г. Претендират се и направените
по делото разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на
чл.131, ал.1 от ГПК, чрез адв. Ж., като ответникът твърди, че е погасил вземанията,
като счита, че не дължи същите. Поддържа, че не дължи и заплащане на разноски по
производството, тъй като не е станал причина за образуването му. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „фирма“ ООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
1
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №69471/2022г. на СРС, 140
състав.
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е обявено обстоятелството, че в процесния топлоснабден имот, през
процесния период е доставена топлинна енергия на стойност, посочена в исковата
молба.
С оглед представените от ответника доказателства за плащане на претендираните
от ищеца вземания, както и като съобрази обстоятелството, че последният потвърждава
погасяването чрез плащане на сумите, предмет на настоящото производство,
настоящият съдебен състав намира, че следва да отхвърли като неоснователни
предявените искови претенции.
По разноските.
Съдът, като съобрази обстоятелството, че плащането на сумите по исковите
претенции е осъществено след подаване на исковата молба /в срока за отговор на
същата/ и след образуване на настоящото производство, намира че с поведението си
ответниците са дали повод за образуване на производството, поради което следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 150 лв., представляваща
разноски по исковото и по заповедното производство /юрисконсултско
възнаграждение/. Неоснователни са съображенията на ответната страна, че същият не е
станал причина за образуване на настоящото производство. От представените и приети
по делото, писмени доказателства, е видно, че ищецът е отправил два пъти покана за
доброволно изпълнение, изпратени до ответника с лицензиран пощенски оператор на
адреса му, посочен в търговския регистър, като до образуване на настоящото
производство, ответникът е бездействал и не е предприел никакви действия за
доброволно уреждане на облигационните отношения с ищеца.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление /населено място/ срещу “фирма” ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: /населено място/ представлявано от управителя В. А.
В., при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №69471/2022г. на СРС, 140 състав, както следва: 67,19
лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.11.2020г. за топлоснабден имот - магазинно помещение, намиращо се в /населено
място/ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2022г. до
окончателното плащане, 14,86 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 01.07.2020г. до 13.12.2022г., 24 лева – такса за предоставена
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2020г. до м.10.2020г. , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2022г. до окончателното плащане,
2
5,30 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
31.07.2020г. до 13.12.2022г.
ОСЪЖДА “фирма” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/ представлявано от управителя В. А. В., да заплати на „фирма” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено място/ сумата в размер на 150
лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното производство
/юрискосултско възнаграждение/.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №69471/2022г. на СРС, 140 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „фирма“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3