РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Смолян, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 2022*44010037* по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „* против А. К. Т., в която се
твърди от ищеца, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а
от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ****, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ- 013/10.0*,2008г. и влезли в сила на 27.0б.2008г. Съгласно чл. 3*, ал. 1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.bg/bq/qesetze/aab.asp. Ответникът
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и ищцовото
дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на
ответника, находящ се в ГР.Смолян, ул.* № *, бл. *, *, индивидуализиращ се ИТН: *. За А.
К. Т. е открит клиентски номер * в качеството й на собственик на обекта, съгласно справка
от Служба по вписванията - Смолян.
В изпълнение на задълженията си по общите условия * е доставило на обекта на А.
К. Т. за периода от 02.03.2021 г. до 01.06.2021 г. електроенергия на обща стойност 200.74 лв.
Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в
общ размер от лв. за периода от 21.04.2021 г. до 20.01.2022 г. Законна лихва за забава се
дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на
1
настоящото производство.
На 21.01.2022г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК пред Районен съд - Смолян за вземанията си към ответника , по което е
образувано ЧГД № */2018г. и е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.* ГПК, поради което и подава настоящата искова
молба в срока по чл. 41*, ал. 2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 200,74 лв., представляващи стойността
на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 02.03.2021г. -
01.06.2021г., сумата от * лв., представляващи законната лихва за забава за периода
11.04.2019г- 10.12.2020г.,ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.01.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.№37*/2022г. на СмРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира и за
разноските в заповедното и в настоящото производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата чрез особения
представител адв.Д.*, с който признава за основателен искът за сумата 200,74лв.,
представляваща стойността на консумирана от обекта на ответника електроенергия за
периода 02.03.2021г. до 01.06.2021г. Оспорва иска за претендираната законна лихва в размер
на *лв. за периода 21.04.2021г. до 20.01.2022г. Сочи,че ответницата е собственик на
жилище- апартамент на адрес гр.Смолян, ул.“*“ №*, бл.* * , ап.*, ИТН *. Счита, че с
поведението си не е дала повод за завеждане на делото, тъй като ищецът не е изпълнил
задължението си да я информира за дължимите за плащане суми, съгласно чл.18 ал.4 и ал.*
от Общите условия и обективно не е имала възможност да изпълни задължението си за
плащане на консумираната ел.енергия. Съгласно посочените разпоредба от ОУ, дължимите
от потребителя суми се съобщават на продавача ежемесечно чрез съобщение, изпращано до
потребителя на адреса на обекта. В случая фактурите за дължимите суми за ел. енергия не са
стигали до нея, тъй като не са изпращани на нейния адрес. В приложените по делото
фактури са посочени три различни адреса- получател на доставката А. К. Т. -гр.*, ул.* *,
адрес за кореспонденция ул.* * и място на потребление-ул.* , бл.* *, *, . Счита, че поради
неизпълнение на задълженията на продавача за изпращане на съобщението за дължимите
суми до потребителя на адреса на обекта не се дължат претендираните лихви за забава.Моли
разноските по делото да се възложат на ищеца поради това,че с поведението си не е дала
повод за завеждане на делото и признава иска.
В съдебно заседание ищецът „*“ * гр.* не изпраща представител. Поддиржа иска с
писмена молба подадена чрез пълномощника му юриск.*. Прави искане за постановяване на
решение, с оглед направеното от ответника признание на иска.
Ответницата А. Т. не се явява и не изпраща представител.Назначеният й особен
представител адв.Д.* с писмена молба поддържа становището си в отговора на исковата
2
молба, че искът за дължимост на главницата е основателен, а тнози за дължимост на лихвите
за забава е неоснователен поради ненадлежното съобщаване на задълженията на адреса на
обекта, съгласно ОУ.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства,
направи следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.41*, ал.1
от ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е основателен и доказан.
Предвид признанието на предявеният иск от ответника, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.237, ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска
относно претенцията за сумата от 200,74лв., представляващи стойността на консумираната
ел.енергия за обект на потребление ИТН * с адрес гр.*, ул.“*“ №*, бл.* *, *, * за периода
02.03.2021г.-01.06.2021г. На първо място, ответникът признава иска за дължимост на
главницата в отговора на исковата молба и има искане от страна на ищеца за постановяване
на решение при признание на иска. На следващо място, не са налице и отрицателните
предпоставки, а именно признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави,
или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение при
признание на иска, като искът с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД
за дължимост на сумата от 200,74лв. представляващи стойността на консумираната
ел.енергия за обект на потребление ИТН * с адрес гр.Смолян, ул.“*“ №*, бл.* *, *, * за
периода 02.03.2021г.-01.06.2021г. следва да бъде уважен, съобразно признанието на иска от
ответника. Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не излага
мотиви относно посоченото вземане, като на основание чл.236, ал.2 от ГПК указва, че
решението се основава на признанието на иска от ответника.
По отношение на иска за дължимост на сумата от *лв.-обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 11.04.2019г. до 10.12.2020г. съдът счита,че и този иск е
основателен. Действително, съгласно чл.18 ал.4 от ОУ, дължимите от потребителя суми се
съобщават от продавача ежемесечно чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса
на обекта, с изключение когато периода на отчитане на електрическата енергия е по- дълъг
от един месец. В настоящия случай ,видно от представените по делото фактури същите са
изпращани на адреса на потребителя, като адресът, при изписването му във фактурите /
като адрес на доставка, на кореспонденция и на потребление/ е изписван по различен начин
/ непълен като адрес на доставка и на кореспонденция/, но безспорно е ,че се касае до един и
същи адрес. Не се твърди и не се установява ответницата да има и друг обект на
потребление в гр.*, на ул.“*“. Поради посоченото фактурите са надлежно съобщени на
3
потребителя – ответницата и същата е следвало да изпълни задължението си за плащане в
срока по чл.18 ал.2 от ОУ- 10 дни от издаване на фактурата. Като не е сторила това
ответницата е изпаднала в забава и дължи на ищеца лихва за забава върху главницата за
периода 11.04.2019г.-10.12.2020г. в претендирания размер от *., както и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението -21.01.2022г. до окончателното й
изплащане.
Ще следва с оглед изхода на делото разноските да се възложат на ответницата. Не е
налице изключението по чл.78 ал.2 от ГПК , тъй като ищцата признава само иска в частта му
за главницата, като оспорва иска в частта му за лихвата за забава, освен това е станала повод
за завеждане на делото. Така, ще следва на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и в исковото
производство, както следва: разноски в заповедното производство в размер на 7*,00лв., от
които 2*,00лв. за ДТ и *0,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като и разноски в
исковото производство в размер на *2*,00 лв., от които 7*,00 лв. за ДТ, 1*0,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 300,00лв. разноски за особен представител на
ответницата.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. К. Т., ЕГН ********** с адрес *, че
същата дължи на „ *“ *, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.*, ул.“* сума в
размер на 200,74 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя ИТН * с адрес гр.Смолян, ул.“*“ №*, бл.* *, *, * електрическа енергия за
периода 02.03.2021г. - 01.06.2021г., сумата от * лв., представляващи законната лихва за
забава за периода 11.04.2019г- 10.12.2020г.,ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
21.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.
№37*/2022г. на СмРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
ОСЪЖДА А. К. Т., ЕГН ********** с адрес *да заплати на „ *“ *, ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.*, * разноски в заповедното производство в размер на
7*,00лв., като и разноски в исковото производство в размер на *2*,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в 2 седмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4