Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 2660/2018г.
по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по жалба на „Сен Гобен
Констракшън Продъктс България“ ЕООД гр.Костинброд, чрез адв.Н.С. против
предписания № 1 и № 2 от Протокол № ПР1819273/05.07.2018г. Жалбоподателят
счита обжалваните предписания за неправилни и
незаконосъобразни, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че по
време на проверката са представени всички вътрешнофирмени документи, които
установяват, че в дружеството се спазват стриктно разпоредбите на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд; всички машини, съоръжения и
технологични линии в предприятието са обезопасени в съответствие с действащото
българско и европейско законодателство; счита, че не е налице нарушение на
нормата на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ, както и на чл.165 ал.3 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване; счита, че в случая не се касае
за трудова злополука по смисъла на КТ. Поради изложените
съображения моли да бъдат отменени обжалваните предписания. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира
присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази доводите
и възраженията на страните, както и приложимата нормативна уредба, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1, във вр. с ал. 3 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.Разгледана по същество съдът
намира жалбата за неоснователна, поради следното:
В предписанието по т.1 е визирана нормата на чл. 16, ал.
1, т. 6 от ЗЗБУТ, съгласно която "при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен
да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и
по безопасен начин". Задължението на работодателя е императивно
установено, като същото следва да бъде изпълнено единствено при ефективно
съблюдаване правилата за безопасност при полагане на труд. Изводът е мотивиран
въз основа на осъществилата се фактическа обстановка, а именно – трудовата
злополука от 04.06.2018г. Фактът, че е станал инцидент с работник е
предпоставка да се търси отговорност от дружеството работодател. В този смисъл,
дори и да се приеме от компетентните органи по разследване на трудови злополуки
съгласно Кодекса за социално осигуряване, а именно представители на Национален
осигурителен институт, че не е налице трудова злополука или че същата е
причинена поради виновното поведение на пострадалото лице, то по смисъла на
чл.404, ал. 1, т. 1 и чл. 405 от КТ следва да се ангажира отговорността на „Сен Гобен Констракшън Продъктс България“ ЕООД във
връзка с контрола без риск за здравето на останалите работници при изпълнение
на техните трудови задължения. Вярно е, че цитираната разпоредба е изведена
като общо правило, но същата се основава на нормите, съдържащи се в
нормативните актове, които регламентират изискванията както към работодателите,
така и към работниците, при полагането на труд. ЗЗБУТ препраща към
подзаконовата нормативна уредба, която урежда подробно задълженията на работодателите
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, каквито са и
Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Наредба
№ РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните
изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа и Наредба № РД-07-2/2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Предвид установения правен принцип, че незнанието на закона
не оневинява незнаещия го, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
следва да се посочат ясно какви точно действия/бездействия трябва да се
предприемат от работодателя, когато такива вече са изложени обстоятелствено от
законодателя.
От друга страна, в чл. 6, т. 2, б. "б" и
"и" от Директива 89/391/ЕИО от 1989г. е изрично предвидено, че
"в рамките на своите отговорности работодателят предприема необходимите
мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците, включително
предотвратяването на професионалните рискове, предоставянето на информация и
обучение, както и осигуряването на необходимата организация и средства на
основата на следните общи принципи на превенция, от които и оценка на
рисковете, които не могат да бъдат избегнати, както и даване на съответни
инструкции на работниците. Не следва да се приеме, че дружеството е изпълнило
посоченото задължение, доколкото нормата е регламентирана общо, като е
предоставено правото на националния законодател да обезпечи ефективното й
прилагане със законова и подзаконова нормативна уредба. Тълкуването на чл. 6,
т. 2, б. "б" и "и" от Директива 89/391/ЕИО от 1989г. не се
различава от разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, поради което не може
да се приеме, че предписанията са общи, неконкретизирани и в този смисъл
неизпълними. Доколкото директивите са част от европейското законодателство,
което има предимство пред нормите на вътрешното право то изводите на
контролните органи в т.1 от протокола са правилни и законосъобразни.
Осъществяването на ефективен контрол от работодателя представлява всички мерки
в тяхната съвкупност, необходими за опазване на безопасността и здравето на
работниците, които като превенция включват и оценка на рисковете, които не
могат да бъда избегнати, както и даване на съответни инструкции на работниците.
В предписанието по т.2 е визирана нормата чл.165 ал.3,
вр. с чл.186 ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. Посочено е, че рdботодателят
следва при работа с обезпращшителна инсталация „Доналдсън“ да осигури предпазно
устройство за ограждане на движещите части, недопускащо възможността от достъп
по движещите се части на роторния клапан. От заключението на вещото лице по
допуснатата съдеблно техническа експертиза, която съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено се установява, че при огледа на машината е
установен предпазител препятстващ попадането на крайник на работник в опасната
зона на роторния клапан, който обаче е бил монтиран след злополуката. Това се
потвърждава и от показанията на разпитания като свидетел И. В. Х.– пострадалия,
който заяви в съдебно заседание, че е мислел че има решетка на аспирацията, но
се оказало че няма, а такава е била поставена в последствие.
Като извърши преценка на оспорения акт, съдът намира, че
същият е съответен на целта на закона. Доколкото се установи по-горе, че
предписанията са издадени в съответствие с материалноправните разпоредби, с цел
да се осигури полагането на труд без риск за здравето на работниците и при
безопасност на труд, то следва да се приеме, че е спазена целта на закона
съгласно чл. 1 и следващите от ЗЗБУТ. Правилното протичане на трудовата дейност
е обезпечено с общи принципи за превенция и мерки за стимулиране подобренията
на безопасността и здравето на работещите, които всеки работодател с оглед
естеството на работа е длъжен да конкретизира, да посочи формите на действие
и/или бездействие, които ще подпомогнат работещите да полагат труд при
безопасни условия и при липсата на риск за здравето им – както лично, така и на
колектива.
Съдът намира, че в случая не са налице основания за
прилагане на разпоредбите по чл. 33 и чл. 34 от ЗЗБУТ, тъй като същите
регламентират задълженията на работещите да се грижат за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко
засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции. Действително трудовото правоотношение е двустранно,
регламентира правата и задълженията на работниците и служителите при полагане
на труд, и в частност при осигуряване на неговата безопасност. Този въпрос не
се изследва по административен ред, доколкото при неизпълнение на тези задължения
от работниците се прилагат разпоредбите на чл. 186 и следващите от КТ, като при
неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда се счита,
че е осъществен съставът на дисциплинарно нарушение, и за същото следва да бъде
наложено дисциплинарно наказание по реда на глава Девета "Трудова
дисциплина", раздел ІІІ "Дисциплинарна отговорност" от КТ.
Предвид
гореизложено съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва
да бъде отхвърлена.
Въпреки изхода на
спора ответната страна не е направила искане за ю.к. възнаграждение, поради което
такова не следва да й се присъжда.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сен Гобен Констракшън Продъктс България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Костинброд, чрез адв.Н.С. против предписания № 1 и № 2
от Протокол № ПР1819273/05.07.2018г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: