РЕШЕНИЕ
№215
Стара
Загора, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора МИНЧО НИКОЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело
№ 182 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Началник РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, подадена чрез
пълномощник – главен юрисконсулт Р.М., против решение № 33 от 23.06.2023 г.,
постановено по АНД № 20235520200042/2023 г. по описа на Районен съд Раднево, с
което е отменено наказателно постановление (НП) № 22-0327-000469 от 01.09.2022 г., издадено
от Началник РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, като ОД на МВР Стара Загора
е осъдена да заплати на Д.В.В. сумата от 400 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Твърди се, че изводът на съда, обусловил отмяната на НП – връчване на нечетлив
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), приравнено на невръчването му, противоречи
на трайната съдебна практика в тази насока. Направено е искане за отмяна на обжалваното
съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответника на
пълномощника му.
Ответникът Д.В.В., представляван
по пълномощно от адв. Т. Д, оспорва касационната жалба като неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за направените в
настоящото производство разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора в съдебно предлага обжалваното съдебно решение да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда,
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от касатора касационни
основания, доводите и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК
извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е основателна.
Производството пред Радневския
районен съд се е развило по жалба на Д.В.В. против НП № 22-0327-000469 от 01.09.2022 г., издадено от Началник РУ Раднево при ОД
на МВР Стара Загора въз основа на съставен АУАН № 22-469 (серия АД, бл. № 048117) от 10.08.2022 г., с което на основание чл.
175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Д.В.В. са наложени административни
наказания – „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, изразяващо се
в това, че на 10.08.2022 г. около 12:20 часа в гр. Раднево на ул. „Митьо Станев“
– вход на кв. „Кантона“, при управление в посока север-юг на лек автомобил
„Алфа Ромео 156“ с рег. № ***, движейки се напред и боравейки с уредите за
управление на автомобила, умишлено нарушил устойчивостта на МПС на пътя, като го
насочил първоначално наляво, след което надясно на пътното платно, изменяйки
посоката му на движение, с което се завъртял около оста си на 90 градуса и
застанал перпендикулярно на пътното платно в същата лента, в която се
движел.
Въззивният съд е приел за
установена фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, възпроизвеждайки я в
мотивите си – абзац 1 и 2, стр. 2 от обжалваното решение: „След преценка на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна
следното: […]“, но въпреки това е отменил НП, като е приел от една страна, че е нарушено
изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на нарушителя на екземпляр от
АУАН, тъй като връченият такъв на Д.В.В. бил нечетлив и с това било нарушено
правото му на защита, а от друга страна – че установените факти не се
субсумират в хипотезите на приложената санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1
от ЗДвП, тъй като:
при разпита на св. Великов
категорично се установило, че автомобилът се е движил със скорост в рамките на
разрешената;
извършеното деяние изключва
хипотезата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП за участие в нерегламентирано състезание
на пътя, а втората хипотеза на цитираната разпоредба се осъществявала в
състояние на въртене на гуми и то в смисъл на т. нар. „дрифт“, който се
осъществявал по-продължително във времето чрез множество действия, като
например многократно форсиране на двигателя, многократно поднасяне и дори
завъртане на автомобила на платното за движение;
в конкретния случай Д.В.В.
„насочил първо автомобила на ляво, след което на дясно, като по този начин
автомобила се завъртял около оста си на 90 градуса и застанал перпендикулярно
на пътното платно в същата посока, както това действие не може да се
квалифицира като нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като нарушението,
което е извършил жалбоподателя е станало по обяд, на оживена улица в
централната част на града и не е имало друг автомобил, с който да се състезава,
а и обстоятелство, че неправилното движение на автомобила е станало на 10-15 м.
от полицейските служители води до извода, че жалбоподателя не извършва
нарушението по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП“.
Решението на Районен съд
Раднево е неправилно.
На първо място – обжалваното
решение е постановено при неправилно приложение на закона. Действително
разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че при подписване на АУАН на
нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а връченият на Д.В.В. АУАН,
приложен към дело, е нечетлив, което съставлява нарушение на процесуалното
правило, визирано в цитираната разпоредба. В случая обаче това нарушение не е
довело до нарушаване на правото на защита и съответно не може да се приеме за
съществено, тъй като, видно от представения с преписката четлив екземпляр от
АУАН, актът не само е бил подписан от Д.В.В., но и той, след запознаване със
съдържанието му, собственоръчно е направил възражения по него, което означава,
че е не бил лишен от възможността да разбере в какво се изразява вмененото му
нарушение, а напротив – имал е пълна представа за предявеното му
административнонаказателно обвинение, поради което е могъл да организира
адекватно защитата си, включително като подаде допълнителни възражения по АУАН
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо, като е приел противното – че
връчването на нечетлив препис от АУАН съставлява съществено процесуално
нарушение, без да изследва конкретиката на случая, въззивният съд е приложил
неправилно закона и в резултат на това е формирал извод за наличието на
процесуално основание за отмяна на НП, каквото в действителност не е
налице.
Решението на Районен съд Раднево е неправилно.
На второ място – обжалваното
решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по следните съображения:
Описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка е приета за установена от съда „след преценка на събрания
по делото доказателствен материал“, без такава да е била извършена – да е
намерила обективен израз в мотивите на решението (липсва дори формално посочване на събраните доказателства), а и без да е било възможно нейното извършване, тъй като доказателства за
деянието, чрез което е било осъществено процесното нарушение, не са били
събрани по надлежния ред. В случая, доколкото АУАН не се ползва с обвързваща
доказателствена сила за отразените в него констатации, данни в тази насока се съдържат единствено
в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Последните обаче не биха
могли да бъдат ползвани като доказателства, тъй като актосъставителят и
свидетелят по акта са били разпитани в съдебно заседание на 28.03.2023 г., за
което не е бил призован и съответно не е взел участие административнонаказващият
орган – Началник РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, а в съдебното
заседание, за което същият е бил призован – 29.05.2023 г., ако и да не се е
явил и да не е изпратил представител, и в което делото е било обявено за
решаване, актосъставителят и свидетелят по акта не са били разпитани като
свидетели – били са заличени като такива в списъка на лицата за призоваване.
Вярно е, че това е станало по искане на пълномощника на Д.В.В., който е заявил,
че не оспорват фактическите обстоятелства, но де факто с наведените в жалбата
против НП доводи се оспорва механизма на извършване на деянието, квалифицирано
като административно нарушение. В резултат делото е останало неизяснено от
фактическа страна, поради което всички фактически и изведени въз основа на тях
правни изводи на въззивния съд по съществото на спора не могат да бъдат
проверени от касационната инстанция, нито пък тя би могла да формира свои
такива, тъй като липсват събрани по надлежния ред доказателства, които да ги
обосноват. По този причина обсъждането на правилността на мотивите в
обжалваното решение по съществото на спора се явява безпредметно, тъй като с
оглед на изложеното допуснатото нарушение на процесуалните правила за събиране
и преценка на доказателствата и постановяване на съдебното решение по вътрешно
убеждение, но въз основа на събраните доказателства, е толкова съществено, че
изложените от районния съд съображения
по съществото на спора не отговарят на изискването за мотивиране на
постановения съдебен акт и се приравняват на липса на мотиви в тази насока,
т.е. налице е хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 1, предложение първо от НПК,
обуславяща наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК
за отмяна на обжалваното решение.
По тези съображения съдът
намира, че обжалваното решение на Районен съд Раднево, като постановено при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2 във връзка с ал. 2 от НПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК.
При прилагането на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН по направените до момента разноски, включително за воденето на
делото пред касационната инстанция, следва се произнесе въззивният съд при
новото разглеждане на делото в зависимост от неговия изход.
Водим от горните мотиви,
Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение второ и чл. 222, ал. 2, т.
1 от АПК
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 33 от 23.06.2023 г., постановено по АНД № 20235520200042/2023
г. по описа на Районен съд Раднево.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.