№ 114
гр. Оряхово, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Л.К.
при участието на секретаря А.А.Б.
като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100256
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски
„ №22 чрез процесуалния й представител адв.М. В. М. от АК – Пловдив
против „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“ Балша „ №17, партер, представлявано от Борислав
Николчев - управител, е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
за признаване за установено спрямо ответника, че С. В. С. не дължи на „ Изи
Финанс „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София сума в размер на 262.02 лева / двеста шестдесет и два лева и две
стотинки /, представляваща неустойка по договор за кредит №353893, тъй
като на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗПК клаузата
предвиждаща заплащането на горепосочената неустойка, е нищожна.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит
№353893, сключен между нея и ответното дружество.
Сочи се, че съгласно договора за кредит ищцата е следвало да върне сума в
общ размер на 1233.44 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при лихва от
171.42 лева и неустойка в размер на 262.02 лева.
Сочи се още, че сключването на договора е било извършено въз основа на
подробна информация, описана в ОУ към договора, а именно след
регистрация на клиента в сайта на ответното дружество и попълване на
въпросник, както и маркиране на полето „ съгласен съм с общите условия „, с
което кандидатът безусловно приема същите.Посочено е, че след това
кандидатът получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна
информация за условията на договора.Ако кандидатът бъдел одобрен, същият
получавал на личния си имейл договор и ОУ за писмено
1
потвърждаване.Последното ставало като клиентът получавал съобщение по
телефона на предоставен от него телефонен номер, 4 цифрен код.След това
той получавал втори имейл, в който се съдържал специален линк, като след
отварянето му следвало да въведе получения от него код.След това получавал
обаждане или имейл за потвърждение, че кредита е одобрен.
Твърди се, че ищцата се е регистрирала в сайта на дружеството – ответник,
получила е имейл за потвърждение, получила е сумата от 800.00 лева под
формата на кредит, предоставен и е подробен погасителен план по договор за
кредит №353893, но договор за кредит не й бил предоставен.Счита се, че
непредставянето на договора за кредит е грубо нарушаване на всякакви
законови и морални норми от по – силната икономическа страна спрямо
икономически по – слабата страна единствено и само с цел последната да
бъде държана в неведение.
Счита се, че ищцата не дължи сумата от 262.02 лева, представляваща
неустойка по договора за кредит, тъй като същата е нищожна на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП по следните
съображения:
- в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.З-то от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби.Сочи се, че в този смисъл има практика на ВКС -
Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.
№5093/2007г., определение №877 по т.д.№662/2012г. и др..Отразено е, че
такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата.Тъй като ставало дума за търговска сделка,
нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но
общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД.Сочи се, че според задължителната практика на ВКС, преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда
във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали
уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26 ал.1 ,пр.З от ЗЗД.Също така поради накърняването на принципа на ,
добри нрави " по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до
значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
В допълнение се сочи, че в случая клаузата за неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19
от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 262.02
лева, е в размер на 1/3 от сумата на отпуснатия кредит.Счита се, че по този
2
начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост
- принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата, а в настоящия случай, със заплащането на
сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципа на
добросъвестност и справедливост;
- предвидената клауза била неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от
ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е
необосновано висока.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв.В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити.Счита се, че разгледана в този
аспект, неустойката в размер на 262.02 лева при неосигуряване на
обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива.Подобни уговорки прехвърляли риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и водили до допълнително увеличаване на размера на
задълженията.Счита се също, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции
и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от
Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по ТД №1/2009г., ОСТК,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.Посочено е, че по посочения начин се заобикалял чл.33, ал.1 от ЗПК;
- с процесната неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.В
този смисъл била и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП
от 05.11.2015г..Сочи се, че неустойката по съществото си представлявала
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на
договора, както и, че основната цел на така уговорените клаузи е да доведът
до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница.Отразено е, че в същия
смисъл били Решение №511 от 17.04.2018г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№324/2018г..Последователна била и практиката, че неустойка която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции , е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - Решение №107
от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.№818/2009г, II т.о.; Решение №511 от
17.04.2018г. на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№324/2018г.;
3
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:стандартен европейски формуляр; ОУ; имейл кореспонденция;
извънредно предложение по пощата и платежно нареждане от „ Изи Финанс „
ЕООД.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
такъв.На първо място се счита, че исковата молба е недопустима.В тази
връзка се сочи, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.
№1083/27.04.2022г. ответното дружество е образувало дело срещу
ищцата.Сочи се, че предмет на делото са били вземания по повод процесния
договор за кредит от дата 13.09.2021г..В тази връзка се счита, че при
наличието на две висящи дела с един и същи предмет, следвало да се
прекрати по – късно заведеното, а видно от входящия номер на исковата
молба, повод за образуване на делото, същата е била заведена на 09.05.2022г.,
докато заявлението е било заведено на 27.04.2022г..Сочи се, че следователно
настоящето дело е по – късно заведено и съгласно чл.126 от ГПК подлежи на
прекратяване.
Счита се още, че липсвал правен интерес от завеждането на настоящия
иск, поради което исковата молба също се явявала недопустима.В тази връзка
се сочи, че щом като е било налице висящо дело между страните, ищцата е
трябвало да подаде възражение и да си защити правата в последващо дело по
чл.415 от ГПК.Сочи се, че съгласно ТР №1/2020г. по ТД №1/2020г. на ОСГТК
на ВКС е посочено, че съдът следи служебно за недействителността на
процесния договор, поради което съдът , който е разгледал делото по повод
иска по чл.415 от ГПК е трябвало да извърши преценка на действителността
на договора.
Ответното дружество счита, че исковата молба е основателна, като на
основание чл.237 от ГПК признават изложеното в нея.Сочи се, че именно
поради недействителността на клаузата, дължимата по нея сума не е била
претендирана със заявлението, с което са били претендирани останалите
вземания по договора и поради това обстоятелство се сочи, че клаузата се
третира като несъществуваща.
Счита се, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото,
тъй като от предприетите спрямо ищцата действия било видно, че липсва
позоваване на оспорената клауза, поради което се прави искане на основание
чл.78, ал.2 от ГПК разноските по делото да останат в тежест на ищеца.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК се прави искане за присъждане на
направените по делото разноски, в т.ч. и 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В подкрепа на отговора са представени заверени копия от следните
писмени доказателства – заявление за издаване на заповед за изпълнение вх.
№1083 от 27.04.2022г..
С Определение от дата 22.07.2022г. съдът е насрочил делото в открито
съдебно заседание.
По делото от ответното дружество е постъпило становище вх.
4
№2343/31.08.2022г., с което се поддържа отговора на исковата молба.Прави
се искане съдът да се произнесе като допълни доклада с искането по чл.126 от
ГПК.
Към становището е приложен препис от договор за предоставяне на кредит
№353893 от дата 13.09.2021г., сключен между страните.
Писмено становище вх.№2649 от дата 05.10.2022г. е постъпило и от
процесуалния представител на ищцата.Със същото се поддържа изцяло
депозираната искова молба, като в нейна подкрепа отново се излагат
подробни доводи и се оспорва предоставения отговор.Посочва се още, че
становището на ответната страна, че не са дали повод за завеждане на делото
е неправилно, тъй като от сключения договор било видно, че е уговорена и
изискуема неустойка, която е дължима от момента на сключването на
договора и се претендирала и към настоящия момент.Сочи се, че ищцата е
била добросъвестна и е изплащала вноските, както и неустойката,
претендирана от ответното дружество.Именно поради това единствената
възможност, която имала за да не дължи тази неустойка е чрез
предприемането на съдебни действия по обявяване на нейната
нищожност.Счита се, че за тези действия е дало повод ответното дружество
чрез уговарянето й в договора и последващото й претендиране с всяка една
погасителна вноска.Счита се още, че твърдението на ответната страна, че не е
дала повод за завеждане на делото е продиктувано от липсата на друг
защитен ход, доколкото на ответната страна било ясно, че така уговорената
неустойка е нищожна и с цел да избегне заплащането на допълнителни
разноски поддържа тезата, че не е дала повод за завеждане на иска.Посочва
се, че от представените по делото имейли било видно, че ответното
дружество неколкократно е претендирало задължението по договора за
кредит, включително включена вноска неустойка, което също било повод за
завеждане на иска.
С оглед горното се счита, че предявеният иск е допустим и следва да бъде
разгледан, а обстоятелството, че в заповедното производство не е предявена
претенцията за неустойка, то във всеки един момент ответното дружество
може да предяви отново заповед за изпълнение на парично задължение, с
основание процесната неустойка.Именно поради това процесният иск бил
предявен – за да не се позволи това да се случи и да се стигне до осъждане на
ищцата.
Отделно от това се сочи, че изцяло недобросъвестно и единствено само с
цел ищцата да бъде държана в пълно неведение, не й е бил предоставен
договор за кредит, а единствено и само погасителен план към него, за да знае
кога, какво да плаща.Това било пример за грубо нарушаване на всякакви
законови и морални норми на една икономически по – силна страна, спрямо
една икономически по – слаба страна.
Сочи се, че в настоящия случай е налице валидно сключен договор, в който
е уговорена клауза за неустойка и веднъж уговорена няма как ответната
страна да не е дала повод за завеждане на иска, доколкото ако същият не бъде
5
заведен, неустойката би била дължима, като това бил единствения законов
начин за обявяване на нейната нищожност и недължимост.
Към становището е приложена имейл кореспонденция.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.За ответното
дружество също не се явява представител.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 13.09.2021г., ищцата С. С. в качеството си на кредитополучател сключила
с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за
предоставяне на кредит №353893 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от
ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на
кредитополучателя кредит в размер на 800.00 лева, а кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и
при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- сума на кредита – 800.00 лева;
- срок на кредита – 360 дни;
- фиксиран годишен лихвен процент – 40.15%;
- лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11%;
- обща дължима сума – 971.42 лева;
- обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3 /1/ -
1233.44 лева;
- ГПР – 48.44%;
В чл.3, ал.1 от договора било предвидено, че заемателят се задължава в
срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави
на кредитора едно от следните обезпечение на задълженията му по договора,
а именно – две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
определени изисквания, като поръчителите следвало да подпишат договор за
поръчителство или банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл.2,
ал.1, т.4, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора.
В чл.3, ал.2 било предвидено, че евентуалното неизпълнение на
задължението по чл.3, ал.1 ще причини на кредитора вреди, за които се дължи
неустойка като обезпечение, както и, че размерът на същата е договорен в
индивидуални преговори между страните, така, че да не е прекомерен, като
при възникването на основанието за плащането й, нейният размер е определен
на 262.02 лева.Предвидено било, че същата ще се начисли в деня, следващ
неизпълнението по чл.3, ал.1 от договора, като определената обща сума ще се
заплаща на определен с погасителния план брой вноски.
В договора е инкорпориран погасителен план разделен на две части –
единият за дължимите месечни вноски за главница и лихва с посочена дата на
падеж, в случай, че кредитополучателят представи обезпечението,
предвидено в чл.3/1/ от договора, а другият – за дължимите месечни вноски за
6
главница, лихва и неустойка, в случай, че кредитополучателят не представи
обезпечението по чл.3/1/ от договора.Видно от вторият погасителен план е, че
за първите шест вноски с падежни дати както следва – 13.10.2021г.;
12.11.2021г.; 12.12.2021г.; 11.01.2022г.; 10.02.2022г. и 12.03.2022г.,
длъжникът дължи неустойка в размер на по 43.67 лева всеки месец.
До ищцата от ответното дружество на дата 13.09.2021г. е изпратен
имейл, в който се сочат дължимите от нея сума, включително и тази за
неустойка, като е посочено, че общата сума за връщане при непредставяне на
обезпечение е в размер на 1233.44 лева.От изпратения имейл от дата
11.10.2021г. и дата 10.11.2021г. се установява, че ищцата е следвало на
13.10.2021г. и на 12.11.2021г. да внесе съответно сумите от 136.74 лева и
134.53 лева, в които суми видно от погасителния план е включена и
дължимата сума за неустойка.
На 26.04.2022г. / видно от пощенското клеймо / ищцовото дружество
депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника.В РС – Оряхово по така депозираното
заявление било образувано ЧГД №229/2022г..
По същото на дата 29.04.2022г. била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено ответника
да заплати на дружеството заявител както следва – 583.84 лева / петстотин
осемдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки / - главница по договор
за предоставяне на кредит от разстояние №353893 от 13.09.2021г., сключен
между „ Изи Финанс “ ЕООД и длъжника, договорна лихва за периода от
11.01.2022г. до 11.04.2022г. в размер на 65.91 лева / шестдесет и пет лева и
деветдесет и една стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.04.2022г. / видно от
пощенското клеймо / до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева / петдесет лева и
нула стотинки /.
Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства:неизпълнено задължение по договор за предоставяне на кредит
от разстояние №353893 от 13.09.2021г., сключен между „ Изи Финанс “
ЕООД и длъжника.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за предоставяне на кредит №353893 от
дата 13.09.2021г., установява възникналото заемно правоотношение по
смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й
на кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на
кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.
7
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1,
т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК
е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143-148 от ЗЗП.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да
предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на
кредитоспособността на потребителя.Неустойката съставлява установена
отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си.Една от
нейните цели съгласно чл.92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на
задължението, като с оглед уговорения размер, неустойката мотивира
длъжника да изпълни точно и качествено.Също така неустойката обуславя и
заплащане на обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него.
В случая страните са уговорили неустойка за предоставяне на
поръчителство или банкова гаранция от длъжника в 3 - дневен срок от
подписване на договора за заем.Така уговорена тази неустойка не е
обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
8
връщане на дълга от размера на насрещната престация, от която кредитора би
бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
кредит задължение на длъжника, като заплащането й не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение от поръчителство, банкова гаранция
или запис на заповед.
В тази връзка съдът намира, че претендираната неустойка по чл.3, ал.1
от договора, произтича от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП,
поради което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от
сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка,
във фиксиран размер от 262.02 лева.Уговорената неустойка в случая е във
вреда на потребителя, същата не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитодателя и потребителя, тъй като кредиторът е прехвърлил
отговорността си за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на
потребителя.От своя страна потребителя е задължен в необосновано кратък
срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия,
изпълнението на които от своя страна изискват време и съдействие от частни
лица и държавни органи, което прави обективно невъзможно спазването на
този срок.Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение.Съдът намира, че задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
Също така, макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е включена в
погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита.Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора.Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.В този
смисъл е и константната съдебна практика.
С оглед гореизложеното, уговорена по този начин, неустойката излиза
извън присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, и цели само неоснователно обгатяване.Именно поради това
9
клаузата по чл.3 от договора, с която същата е уговорена е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД.Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава
е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
С оглед гореизложеното съдът намира, че начислената по договора
неустойка в размер на 262.02 лева не се дължи поради нищожността на
клаузата, която я урежда.Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже,
че то се основава на признанието на иска.В настоящия случай ищецът не
прави искане за прекратяване на съдебното дирене и за постановяване на
неприсъствено решение, поради което не са налице предпоставките за това.
По отношение на направеното искане от страна на ответното дружество
делото да бъде прекратено на основание чл.126 от ГПК поради наличие на
друго висящо дело между страните със същия предмет, съдът намира същото
за неоснователно.Това е така, тъй като видно от приложените по заповедното
производство материали, процесната неустойка не е била предмет на
делото.Тук съдът изцяло възприема изложената от ищцовата страна теза, че
макар претенцията за неустойка да не е била предявена в заповедното
производство, това не означава, че във всеки един момент ответната страна не
би предявила отново заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по отношение на нея.Също така видно и от самото
заявление, депозирано от ответното дружество, по процесния договор за
кредит е имало доброволни плащания от страна на ищцата, от което възниква
съмнението, че същата с тези си плащания е погасила шестте вноски дължими
за периода от 13.10.2021г. до 12.03.2022г. като неустойка по договора, като
именно поради това същата не е била предмет на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение.Това съмнение се засилва и от
обстоятелството, че заявлението е било подадено на 26.04.2022г., т.е. повече
от месец след последната падежна дата по погасителния план, на която се е
дължала вноска за процесната неустойка.Предявяването на настоящата искова
претенция от една страна би защитило ищцата от последваща претенция на
ответното дружество за уговорената неустойка, а от друга, ако същата е била
изплатена преди образуването на заповедното производство, би дало
възможност на ищцата да иска нейното връщане.Също така от представената
и неоспорена от ответника кореспонденция между страните се установява, че
ответното дружество е претендирало заплащането на предвидените вноски за
неустойка.
От гореизложеното следва, че е неоснователно и искането на ответното
дружество за прекратяване на делото поради обстоятелството, че исковата
молба е недопустима, тъй като ищцата е следвало да защити правата си в хода
10
на заповедното производство.
Също така с оглед на гореизложеното неоснователно се явява и
възражението на ответното дружество, че не са станали причина за
предявяване на иска.В тази връзка освен горепосоченото, съдът споделя и
изложеното от процесуалния представител на ищеца, а именно, че от
сключения договор било видно, че е уговорена и изискуема неустойка, която
е била дължима от момента на сключването на договора и се претендирала от
ответника, че единствената възможност, която имала ищцата за да не дължи
тази неустойка е чрез предприемането на съдебни действия по обявяване на
нейната нищожност, че за тези действия е дало повод ответното дружество
чрез уговарянето й в договора и последващото й претендиране с всяка една
погасителна вноска.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца – а именно 50.00 лева - държавна такса.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. М. – процесуален представител на ищеца, адвокатското
възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38, ал.1 от ЗА.Видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е било
уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение съобразно изхода на делото в размер на 300.00 лева / триста
лева и нула стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ Изи Финанс „
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Балша „ №17, партер, представлявано от Борислав Николчев – управител, че
С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22
не дължи на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София сума в размер на 262.02 лева / двеста шестдесет и два
лева и две стотинки /, представляваща неустойка по чл.3 от договор за кредит
№353893, тъй като клаузата по чл.3 от договора предвиждаща заплащането на
горепосочената неустойка, е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
заобикаляне на закона, както и поради факта, че се явява неравноправна
клауза.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ Изи Финанс „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Балша „
№17, партер, представлявано от Борислав Николчев – управител ДА
ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил
11
Левски „ №22, направените деловодни разноски в размер на 50.00 лева /
петдесет лева и нула стотинки / - за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Изи Финанс „
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Балша „ №17, партер, представлявано от Борислав Николчев – управител ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК – Пловдив, сума в размер на 300.00 лева /
триста лева и нула стотинки /, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
12