Определение по дело №449/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 709
Дата: 26 август 2019 г.
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20193200500449
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№709

 

26.08.2019 г., град Добрич

 

Окръжен съд - Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 449 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

При извършената проверка по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд намира за допустима жалба с вх. № 1180/20.05.2019 г. от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т., представлявано от Д.Й., подадена чрез процесуалния представител адвокат Е.Т. с адрес ***, офис 3.

От пощенското клеймо е видно, че жалбата е депозирана в съда на 17.05.2019 г. в законоустановения двуседмичен срок, който за жалбоподателя е започнал да тече на 07.05.2019 г., на която дата е получен препис от съдебния акт.

Обжалва се Решение № 49 от 23.04.2019 г. на Районен съд – Тервел по гр.д. № 552/2018 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск от „***“ ООД, срещу ЗК ***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано заедно от двама от изпълнителните директори М.С., П.Д.и Г.Г., с  правно основание чл. 432 във вр. с чл. 477 и чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца в качеството му на увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, сумата от 13 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 26.09.2016г. застрахователно събитиепътно транспортно произшествие, причинено от застрахованото лице по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен по застрахователна полица № BG/22/116000182744, издадена от ЗК„***“ АД,   със срок на действие от 04.01.2016г. до 03.01.2017г.

 Отхвърлил е и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 13 000 лева, считано от 17.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба (02.04.2018 г.) в размер на 1034, 84 лева.

 Първоинстанционният съд се е произнесъл по два обективно съединени иска. По иск за обезщетение на имуществени вреди в размер от 13 000 лева и по иск за обезщетение за забава в размер 1034, 80 лева. С въззивната жалба е инициирана частична проверка на произнасянето на районния съд по първия иск за сумата от 7228, 49 лева. Произнасянето по втория иск е обжалвано в цялост. 

Наличието на правен интерес от обжалване на постановеното решение за въззивника се извлича от отхвърлителния  диспозитив.

Иницииралият въззивната проверка документ е подаден от надлежен пълномощник, разполагащ с представителна власт (пълномощно на л. 7 от делото на Районен съд - Варна ).       

Към жалбата са приложени документи за платена държавна такса в размер общо на 169, 57 лева.

Препис от жалбата е изпратен и на въззиваемата страна ЗК „***“ АД, която не е подал отговор.

В жалбата е релевирано обосновано възражение за допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд, касаещо размера на имуществените вреди, причинени с процесното деяние. Изтъква се, че в приетата от районния съд автотехническа и оценъчна експертиза, не е даден отговор на поставените въпроси – Какъв е размерът на щетите, нанесени на автобус „*** към датата на застрахователното събитие и Каква сума е необходима за възстановяването му. Първостепенния съд не се е съобразил с искането на ищеца за възлагане на допълнителна експертиза, която да отговори на посочените въпроси.

Доказателственото искане е относно факти, които са от значение за делото. Настоящият състав счита, че възражението на въззивника за допуснато процесуално нарушение от районния съд е основателно. Приетата от първостепенния съд експертиза не е пълна, тъй като в действителност не е даден отговор на горепосочените въпроси, поради което на основание чл. 268, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 201 от ГПК, следва да бъде изготвена допълнителна експертиза.

             При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че въззивната жалба е подадена в законния срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение.

Ето защо, налице са предпоставките, визирани в чл. 262, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК за внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание пред въззивния съд.

 

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА делото за 08.10.2019 г. от 10, 30 часа, за която дата и час, да се изпратят съобщения до страните (чрез пълномощниците им) с препис от определението и да се уведоми вещото лице.

ВЪЗЛАГА на вещото лице П.С., след внасяне на депозит от 300 лв. от въззивника, в тридневен срок от съобщението, по сметката на Окръжен съд – Добрич, да изготви допълнително заключение, което да представи най-малко седмица преди датата на съдебното заседание и да отговори на следните въпроси:

1.     Какви щети са причинени на автобус „***, вследствие на настъпилото ПТП на дата 26.09.2016 г.?

 

2.     Какъв е размерът на разходите (резервни части, материали и труд), необходими за ремонт и възстановяване на автобус „***, изчислени по пазарни цени към момента на изготвяне на експертизата?

 

3.     Каква е била пазарната стойност на процесния автобус към дата 26.09.2016 г., като се съобразят неговата марка, модел, година на производство, пробег и технически характеристики?

 

Заключението да бъде изготвено след запознаване с материалите по делото и извършване на оглед на процесното МПС.

                 Председател:                                              Членове: 1.

                                                                                                                     

             

                                                                                                    2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.