Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260368
гр. Пловдив, 14.09.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и седми август през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 18329 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД от Постъпила е искова молба от „БМГ 2007“ ЕООД против А.И.П. за признаване за
установено, че същата дължи на „БМГ 2007“ ЕООД сумата от 25,65 лв. (двадесет и
пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща платени от дружеството
разходи за транспорт на поръчана, от нейна страна, но непотърсена стока - ..................,
цена 120 лв., ведно с лихвата от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до изплащане на вземането. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца продава онлайн стоки. На 11.07.2019 г.
ответницата направила онлайн поръчка на предлагана стока- ..................,
цена 120 лв. На следващия ден - 12.07.2019 г. е изплатена по куриер ..................
и на същата е съобщено кога ще и бъде доставена. След пристигане на пратката в
посоченото в поръчката населено място - гр. ......, област...... - служител на .....
е потърсил клиента, за да я предаде, но П. не е осигурявала възможност стоката
да й бъде доставена, въпреки няколко разговора с нея. Тя не е отказвала
получаване или несъответствие, но не е осигурила предаването. От куриера е
заявено, че пратката ще се върне, както и, че има и други такива случаи.
Въпреки проведен разговор с клиента и съгласие за получаване на стоката,
последния не се отзовал в офис на ...... в гр. ..........., повече от половин
месец. На 01.08.2019 г. същата е върната. Претърпени са имуществени вреди,
изразяващи се в размера на разходите за транспорт на поръчаната стока 25,65
лв., от които 19,43 лв. платени на 12.07.2019 г и 6,22 лв.-на 01.08.2019 г.
Вземането е притендирано по чл. 410 от ГПК- ч.гр.д. №
13671/2019 г. по описа на PC – Пловдив. Срещу заповедта е депозирано възражение по реда на чл.41 ГПК.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава извършването
на поръчката, но твърди, че не е запозната с ОУ и не е обвързана от тях. При
проведените разговори е заявила, че се отказва от поръчката. Доставката е
безплатна и не се дължат разходите при отказ от нея.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-фискални касови бонове№
78189/12.07.2019 г. ; 78190/12.07.2019 г. ; 78191/12.07.2019 г.;
83914/01.08.2019 г.; 83915/01.08.2019 г. (лист 6-7 от делото) е видно, че на
12.07.2019 г. и 01.08.2019 г. от .............. са начислени на ищеца суми в
размер съответно 19.43 лв. за осъществена куриерска услуга по товарителница ............../12.07.2019
г. и 6,22 лв. и за осъществена куриерска услуга по товарителница ............../29.07.2019
г.
От приложеното ч. г. д. 13671/2019 г. е видно, че за притендираното
вземане ищеца се е снабдил с заповед за изпълнение против ответницата срещу,
която в срок е постъпило възражение от нея.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради постъпилото възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение е
налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя
–ищец „БМГ 2007“ ЕООД.
Тъй като предмет на притенцията са суми за
платени от ищеца разходи на трето лице по повод доставка на стока по сключен
между страните договор за продажба от разстояние и при липса на спор относно
факта на извършената поръчка на стоката, опит за нейната доставка, както и връщането
и на продавача, съдът намира, че за уважаването на иска е необходимо да се
установи наличие на виновно противоправно поведение
на ответницата, което да се намира в причинно следствена със заплащането на притендираните суми.
Съобразно законовата регламентация на договора за продажба от
разстояние-ЗЗП-чл. 52, ал. 1 доставчикът е длъжен преди сключването на договора
да предостави своевременно на потребителя информация относно стойността на
пощенските или транспортните разходи, невключени в цената на стоките или
услугите, свързани с тяхната доставка; правото на потребителя да се откаже от
договора и условията при които стоката може да бъде върната или услугата да
бъде отказана, която да бъде предоставена по ясен и разбираем начин в
зависимост от вида на използваното средство за комуникация, и потвърдена в
писмена форма не по-късно от доставянето на стоката. При изпълнение на тези
условия по аргумент на чл. 55, ал. 1 от ЗЗП потребителят има право, без да
дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от
сключения договор от разстояние в срок от 7 работни дни, считано от получаване
на стоката от потребителя. Когато доставчикът не е изпълнил задължението си за
предоставяне на посочената информация потребителят има право да се откаже от
сключения договор в срок три месеца, считано от датата на получаване на стоката.
В настоящия случай не се установява доставчика да е уведомил потребителя,
за възможностите за отказ от договора, както и за евентуалните разходи, които
той следва да понесе по повод на това или за определен срок, в който следва да
получи стоката. Предвид това съдът намира, че не е налице поведение у
ответницата станало причина за начисляване на разходи по доставката, тъй като
от една страна не е налице забава на същата за получаване, а от друга
неявяването и за получаване на пратката, въпреки уведомяването и следва да се
приеме като отказ от договора.
По изложените съображения съдът намира, че иска е недоказан е като такъв
следва де се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят притендираните такива в размер
от 300 лв. за настоящето производство и 300 лв. за заповедното производство по
ч. г. д. 13671/2019 г. на ПРС, определени по чл. 38 от ЗА, съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БМГ 2007“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. бул.
"Евлоги и Христо Георгиеви" № 149, представлявано
от Ю.Л. против А.И.П. с
ЕГН ********** с адрес *** иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 25,65
лв. (двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща платени от
дружеството разходи за транспорт на поръчана, от нейна страна, но непотърсена
стока - .................., цена 120 лв., ведно с лихвата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. г. 13671/2019 г. на ПРС
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „БМГ 2007“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" № 149, представлявано от Ю.Л. да заплати на
адвокат Г.Р.К. с личен № **********, с адрес *** сумата от 300
лв.(триста) за адвокатско възнаграждение по настоящето производство и сумата от
300(триста) лева за адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч. г. 13671/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване
на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ