№ 119516
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110127355 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжницата М. М. И. за следните суми: 739,05 лева – главница, ведно със
законната лихва от 08.05.2024 г. до изплащане на вземането; 181,50 лева –
възнаградителна договорна лихва за периода от 19.05.2013 г. до 13.04.2024 г. –
задължения по Договор за предоставяне на кредит № 434011/19.04.2023 г.,
сключен между страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите
по договора за кредит. Така в представения по делото договор за кредит в чл.
3, ал. 2 (на лист 10 от делото) е посочено, че в 5-дневен срок от сключване на
договора следва предостави на заемодателя обезпечение чрез поръчителство
чрез банкова гаранция; две физически лица, които: представят служебна
бележка от работодателя си за нетен размер на осигурителния доход над 1 000
лева; работят по безсрочен трудов договор; не са заематели или поръчители по
друг договор, сключен с „Изи Асет мениджмънт“ АД; нямат неплатени
осигуровки за последните две години; нямат задължения към други
финансови институции, или имат такива, но имат статус не по-лош от 401
„Редовен“ в Централния кредитен регистър, като ако не го направи, следва да
плати на кредитора неустойка в размер на 315,90 лева.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата, с в ущърб на
потребителя се възлагат тежести в противоречие с принципите за
1
добросъвестност и справедливост. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.
Уговореното по посочения по-горе начин възнаграждение за
осигуряване на поръчителство на свързано с първоначалния кредитор е в
размер на около 40 % от този на размера на задълженията за главница по
договора за заем (800 лева).
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на обстоятелствата около
двата договора – за кредит и осигуряване на поръчителство – сключването им
на една и съща дата; сключването на втория договор с лице, което е свързано с
главния кредитор; избора на последния на свързаното му лице, което да
осигури поръчителство, а и на обстоятелството, че предоставянето на
обезпечение чрез поръчител е едно от условията да се отпусне кредита при
посочените параметри, като тази вноска дори е включена в погасителния план
(на лист 10 от делото), това означава, че таксата за поръчителство е следвало
да се включи в общите разходи по кредита съгласно
§ 1, т. 1 ЗПКр. Оттук и тази сума следва да се посочи в годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПКр във връзка с приложението към
същия. Възнаграждението не е включено в този процент, тъй като не се
съдържа в основния договор за кредит и не е описано там. В случая
годишният процент на разходите, записан в договора за кредит, е 49,14 %, като
в него се включва само възнаградителната лихва, която е 224,40 лева, т.е.
разходите по кредита са представени като 224,40 лева. При това положение
добавянето на още 315,90 лева „възнаграждение“ би променило годишния
процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи
кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, т.е.
прилагат се последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр във връзка с чл. 22 ЗПКр и
целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата
по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Поради това всички претенцията за възнаградителна лихва следва да се
отхвърли изцяло.
С молба от 04.07.2024 г. (на лист 43 от делото) заявителят е признал, че
длъжницата е изплатила по договора за кредит 140 лева.
С платената според признанието на заявителя сума следва да се извърши
приспадане (прихващане на изпълнението) по реда на чл. 76 ЗЗД само с
действително дължимите се разходи по кредита – същото вече е практика на
ВКС съгласно мотивите на Решение № 50086/21.12.2023 г. по търг. дело №
1027/2022 г., I ТО, докладчик Т. К. (последните абзаци), поради което на
основание указанията, дадени в т. 47 от мотивите на Решение на Съда на
Европейския съюз от 30 юни 2022 г. по дело C-170/23 Профи кредит
2
България, следва да се разбират, че щом съдилищата (вкл. касационната
инстанция) прихващат служебно надвнесеното по кредита, тази преценка
трябва да се прави и от заповедния съд. Следователно от получената от
длъжницата главница от 800 лева, следва да се извадят платените 140 лева, и
тя да плати само остатъка в размер на 660 лева, като всички останали
претенции освен тази за главница 660 лева следва да се отхвърлят.
Разноските се намаляват също пропорционално на уважената претенция
от 660 лева спрямо общ размер от 920,55 лева, или 71,70 % от вземането, като
се дължат само държавна такса в размер на 17,93 лева и разноски за
юрисконсулт в размер на 35,83 лева (от 50 лева определени от съда).
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение с вх. №
154783/13.05.2024 г. В ЧАСТТА, с която „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: София, ул. „Балша“ № 17, партер, иска
осъждане на М. М. И., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: С., ж.к. „С. г.“, бл.
**, ет. *, ап.***, да плати на заявителя сумите в размер на разликата над 660
лева (шестстотин и шестедесет лева) и пълния претендиран размер от
739,05 лева (седемстотин тридесет и девет лева и 5 стотинки) – главница, и
181,50 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 19.05.2013 г. до
13.04.2024 г. – задължения по Договор за предоставяне на кредит №
434011/19.04.2023 г.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя „Изи
финанс“ ЕООД, че може да предяви претенция за посочените по-горе
вземания с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок от
влизане на настоящото разпореждане в сила може да приспадне заплатената за
вземанията по-горе държавна такса от 5,21 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис
да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3