ПРОТОКОЛ
№ 130
гр. Пловдив, 14.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Иван Хр. Перпелов
Сложи за разглеждане докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно
гражданско дело № 20235000500248 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят "О." ЕООД - гр.Б. редовно призован, не изпраща
представител.
Жалбоподателят Окръжен съд Х. редовно призован, се представлява от
съдебен помощник А.П., редовно упълномощен.
Въззиваемата страна Н.с.Р.Б. редовно призована, се представлява от
юрк. С. и юрк. Г., с пълномощно по делото.
За П.Р.Б. се явява прокурор И. П. от Апелативна прокуратура Пловдив.
Съд. помощ. П.: Да се даде ход на делото.
Юрк. С.: Да се даде ход на делото.
Юрк. Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съд.помощ. П.: Поддържам изцяло подадената от нас въззивна жалба.
Юрк. С.:Оспорвам въззивните жалби, подадени от Окръжен съд Х. и
ищеца "О." ЕООД. Поддържам подадените отговори.
1
На основание чл. 268, ал. 1 от ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.
С решение № 31/13.03.2023 г. по гр.д. № 177/2022 г. по описа на
Окръжен съд К., Х. окръжен съд е осъден да заплати на „О." ЕООД на
основание чл. 2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ вр. чл. 4 пар. 3 от Договора за ЕС сумата от
77 900 лв., ведно със законната лихва от 10.07.2019 г., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС,
изразяващи в прилагане на разпоредбата на чл. 242, ал. 8 НК по НОХД №
441/2017 г. на Окръжен съд Х.. С решението е отхвърлен предявеният против
Н.Р.Б.к по чл. 2в, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 4, пар.3 от Договора за ЕС за
посочената сума. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът
„О." ЕООД в частта, с която предявеният иск е отхвърлен по отношение на
Н.Р.Б., като излага доводи за неговата основателност и иска да се отмени
решението, вместо което се постанови ново, с което да се уважи предявеният
иск по отношение на Н.с.
По отношение на въззивната жалба е постъпил отговор от Н.с.Р.Б., с
който оспорват въззивната жалба.
Недоволен от постановеното решение е останал и Окръжен съд Х.,
който го обжалва с оплакване на незаконосъобразност, като поддържа, че не
са налице предпоставките на закона за неговото уважаване. Излага
съображения, че искът следва да се уважи по отношение на Н.с. като излага
съображения и по отношение на редовността на исковата молба. Предвид
изложеното иска да се отмени решението, вместо което се постанови ново, с
което се отхвърли предявеният иск и при условията на евентуалност да се
отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане на
първоинстанционния съд или да се уважи предявеният иск по отношение на
Н.с.
Против постъпилата жалба е постъпил отговор от Н.с.Р.Б., с който се
излагат доводи за неоснователност на същата, както и от ищецът „О." ЕООД,
с който също се оспорва въззивната жалба на Окръжен съд Х..
Съд. помощ. П.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната
жалба. Нямам доказателствени искания.
Юрк. С.: Нямаме възражения по доклада. Да бъде обявен за
окончателен. Нямаме доказателствени искания. Представям списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада. Нямам
доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък на разноски по чл. 80 ГПК.
2
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Съд. помощ. П.: Уважаеми апелативни съдии, основните възражения са
изложени във въззивната жалба. Накратко ще си позволя да маркирам някои
от тях. Още с отговора на исковата молба, Окръжен съд Х. е взел отношение,
като подробно е изложил становището си по наведените от ищеца доводи и
аргументи. Въпреки това смятам, че във въззивното решение, което е доста
обемно, до възраженията на Окръжен съд Х., които е изложил в отговора на
исковата молба не са били коментирани особено в частта си за наличието на
елементите на фактическия състав, които да ангажират отговорността на
Окръжен съд Х. и на Н.с.Р.Б. в качеството им на ответници и смятам, че
първоинстанционният съд бланкетно е преповторил само това, което е
изложил в отговора, без да бъде проведен анализ и без да бъде направена
съпоставка с приложението на материалния закон.
Отделно от това смятам, че в решението на ЕС С- 393/2019 г., което
послужи и като основа за завеждане на исковата претенция и нейното
уважаване, са маркирани няколко момента, в които първоинстанционният съд
не е коментирал подробно. Най-вече ние сме изложили в своята въззивна
жалба, че в нашия процесуален закон, регламентиращ наказателно
производство, е предвиден процесуален ред по чл.111 от НПК, по който да
бъдат защитени правата на ищеца като търговско дружество, собственик на
отнетото превозно средство.
Ще си позволя в частта за солидарността да маркирам накратко – от
цитираните в обжалваното решение съдебни актове, които са на окръжна или
апелативна инстанция, но не са допускани до касационен контрол и
обжалване, е коментиран въпросът и съставът на първоинстанционния съд се
е позовал на тези съдебни решения, но в същото време, както е посочено и от
страна на ищеца, а така е и формулирано в исковата претенция, има
произнасяне на ВКС, в което Н.с.Р.Б. по други казуси, е ангажирана
отговорността му. Смятам в тази насока, че държавните органи, включително
на законодателната и на изпълнителната власт, те не съществуват отделно
или самостоятелно от държавата, те нямат някакво имагинерно съществуване.
На практика действията на всеки един орган, било то законодателен или
съдебен, се явяват всъщност действия, извършени от името на самата
държава. Понеже исковата претенция е заведена по начин, че са претърпени
вреди от неправилното приложение на чл. 242, ал. 8 от НК.
В момента в залата се явява адв. И. И., пълномощник на
жалбоподателя „О.“ ЕООД.
Съд.помощ. П.: В този смисъл, извършвайки тези действия и доколкото
това е заявено така и от страна на самия ищец смятам, че всъщност към
момента на постановяване на съдебния акт, Окръжен съд Х. е приложил
нормата на ал. 8 на чл. 242 НК, която е императивна по своя характер.
3
Решението на Съда на ЕС разглежда наистина коя националната уредба
съответства на европейското право, но за мен остава отворен и открит
въпроса когато е налице императивно-правна норма в рамките на
наказателното съдопроизводство, съдът до каква степен е обвързан от
нейното прилагане и в каква степен не следва да прилага норма, позовавайки
се на източник на европейското право. Самата норма е част от закона, който е
приет от законодателния орган и в този смисъл смятам, че участието на Н.с.в
осъществяването на фактическия състав на отговорността, ако приемете, че е
налице, следва да бъде признато за установено и в този смисъл да бъде
постановено солидарно осъждане.
Адв. И.: Поддържаме въззивната жалба. Оспорваме жалбата на ХОС.
Нямам искания за доказателства.
По същество, уважаеми апелативни съдии, подробно няма да се спирам.
Накратко ще взема отношение. Представям писмени бележки. Искам да
маркирам някои неща.
Смятам, че по отношение на отговорността на правоприлагащия орган,
в случая Окръжен съд Х., не може да има спор. Това е и константната съдебна
практика - при всички положения съдът отговаря. Между другото, в отговора
на въззивната жалба съм изложил аргументи, които поддържам и няма какво
да добавя повече към това.
По отношение на отговорността на Н.с. считам, че Н.с.следва да бъде
солидарен съдлъжник и на общо основание да носи отговорност наред с
правоприлагащия орган, макар той да е законодателен орган и да има други
функции, но както е отбелязано и в цитираните от мен и в исковата молба и в
отговора на въззивната им жалба, решение на ВКС, причинно-следствената
връзка, която е довела до вредоносния резултат е неделима в своята същност,
като започва от приемането и поддържането, в случая на поддържането, в
законодателството на норма, която противоречи на правото на ЕС и без
прекъсване продължава до нейното прилагане и до настъпване на
вредоносните последици. Така че тук не може да се твърди, че няма или по-
точно не следва Н.Р.Б. да носи отговорност, тъй като въпреки че в нарушение
на правото на ЕС, той не е променил норма, която му противоречи, то нямало
пряка причинна връзка между неговото бездействие и настъпването на
вредоносните последици, в резултат на прилагането от съда тази
противоречаща на Европейското право норма. Според мен главната
отговорност да се стигне въобще до вредни последици е тази на Н.с.
Обърнах внимание на отговора на Н.с. към въззивната ни жалба, където
са цитирани решение на ВКС и едно на СЕС. Само накратко: по отношение на
цитираното в отговора им решение № 14/15.02.2021 г. на ВКС, IV г.о. по дело
№ 5165/2016 г. видях това решение и там пише, че Н.с.Р.Б. отговаря и носи
отговорност. Същото това решение съм го цитирал и аз, но считам, че
цитатът, който аз съм употребил в решението, е релевантния в случая. В
писмените бележки съм посочил защо това решение не оневинява или по-
4
точно не прави Н.с.неотговорно. Същото е и в унисон с другото цитирано пак
от мен решение на ВКС на IV г.о., като искам да обърна внимание на
посоченото от ответника Н.с. определение на ВКС № 50698/29.09.2022 г. по
гр.д. № 2215/2022 г. Ползван е един цитат от това решение, но всъщност на
ВКС, това не са негови мотиви и мисли по отношение на неотговорността на
Н.с. а той възпроизвежда мотивите на Апелативен съд С. за отмяната му на
решението на СГС, с което Н.с.е било осъдено. И това са негови мотиви, за да
отмени решението. Това не са мотиви на самия ВКС, а ВКС няма как да
изложи свои мотиви по отношение на това, тъй като той не е бил сезиран от
заинтересованата страна, а в случая ищецът, спрямо когото е било отменено
решението против Н.с.и е било потвърдено решението против Софийски
окръжен съд. Така че той няма касационна жалба от самия него с инициали
Р.А. или Р. А., а единствено от Софийски окръжен съд. При това положение
няма как ВКС да се произнася дали Н.с.отговаря, след като не е повдигнат
пред него този въпрос от правоимащата страна, а единствено от Окръжен съд
С., който е поискал отмяна на решението спрямо него и уважаване на иска на
Р. спрямо Н.с.– нещо, което не е в неговото право да иска, да упражнява
чужди права. С оглед на това считам, че това решение е неотносимо.
Цитираното от мен решение на Конституционния съд, макар че се
отнася за друга хипотеза, но считам, че има значение това, че
Конституционният съд се е произнесъл, че законодателят също носи
отговорност. Така също в допълнителните съображения към въззивната жалба
съм цитирал излязло след подаване на жалбата ТР на ОСГТК по отношение на
отговорността от неконституционно съобразен закон, каква е отговорността и
кой как отговаря. И въпреки че касае законодателната дейност на Н.с.във
връзка с приемането на противоречащи на Конституцията закони, на още по-
голямо основание това решение следва да се отнася и за приемане или
поддържане правния мир на закони, които противоречат на правото на ЕС,
тъй като правото на Европейския съюз е примат дори пред Конституцията на
Република България и на държавите - членки.
По отношение на цитираното в отговора на Н.Р.Б. решение на Съда на
ЕС, това касае съвсем друга хипотеза. То е неотносимо към настоящия спор.
Мисля, че съм отбелязал защо в писмените бележки, които представям.
С оглед на това моля да уважите въззивната жалба, като отмените
решението на Окръжен съд К., в частта, с която е отхвърлен искът против
Н.Р.Б., уважите иска против Н.с.в размера, който е установен от Окръжен съд
К., ведно с лихвите и разноските, като осъдите този ответник да плати това
обезщетение солидарно с Окръжен съд Х.. Съответно, моля да не уважавате
жалбата на ответника Окръжен съд Х..
Съд.помощ. П.: Моля да ми дадете възможност за писмени бележки в
кратък срок.
Юрк. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите решението
на първоинстанционния съд. Считам, че същото е правилно и обосновано.
5
Подробни съображения сме изложили в отговора на исковата молба,
писмените бележки и отговори към въззивните жалби.
Предвид изложените в днешното съдебно заседание съображения на
двамата жалбоподатели, моля да ни дадете възможност да изложим подробни
съображения в писмени бележки. Молим да получим препис от протокола.
Претендираме разноски.
Юрк. Г.: Присъединявам се към становището на колегата. Нямам какво
да добавя.
Адв. И.: Моля за препис от протокола и на моя и-мейл.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, представям становище,
което моля да приемете като писмени бележки.
Считам, че следва да бъде отменено решението на съда. В тази връзка се
солидализирам с жалбата на Окръжен съд Х., която подробно, детайлно и в
пълнота е констатирала всички нарушения. Освен това, затова изготвих тези
писмени бележки, следва да се обърне внимание на няколко основни пункта
относно становището, че е нарушено правото на ЕС. В тази връзка моля да
имате предвид, че съобразно чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС и
чл. 307 Договора за Европейската общност задължения, които възникват за
държавите-членки и са били налице преди включване на РБ от 2007 г., се
запазват. В тази връзка считам, че следва да се съобрази съотношението на
приложимите норми на ЕС и другите международни актове. В случая считам,
че следва да бъдат съобразени конвенциите на Обединените нации срещу
транснационалната организирана престъпност, която е в сила за Република
България от 29.09.2003 г. Налице са три конвенции, които съм посочил.
Идеята е тази, че разпоредбата на чл. 242, ал. 8 НК е в пряко изпълнение на
задълженията на Република България преди влизане й в ЕС. Подробно съм
посочил практика на ЕС, включително на голям състав, относно приложимото
право на ЕС спрямо другите международни актове, в случая конвенции.
На следващо място, моля да имате предвид, че сходна хипотеза на чл.
242, ал. 8 НК е налице сходна хипотеза - на чл. 232 ал. 8 от Закона за
митниците и в тази връзка, тъй като е налице подробна практика на съда,
включително е налице актуална такава, Решение на съда, 8 състав, от
09.03.2023 г. по дело С–752/21 г. относно приложение на Рамково решение
2005 от 2012 г. Случаят е абсолютно идентичен с настоящия. И там също има
трето лице. Това решение фактически определя по категоричен начин, че
решението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Освен че това решение
дава нова светлина на коментираното, по което са се позовали страните
относно решението 319 от 2020 г.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
6
Дава възможност на страните да представят писмени бележки в 10-
дневен срок.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 14.07.2023 г.
Препис от протокола да се изпрати на електронната поща на
жалбоподателя, на адв. И. и на Н.с.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7