Р Е Ш Е Н И Е №
279
гр.Видин, 16.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия 3- ти състав в публичното
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година ,
в състав:
Председател: Милена
Стоянова
при секретаря Милена Евтимова, като
разгледа докладваното от съдията
Стоянова гр.дело № 112 по описа за 2021 год., и за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „МОРАНД“ЕООД – София, чрез адв. А.Г. против Й.А.П. ***, с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 108 от ЗС.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество
е собственик на недвижим имот: поземлен имот – нива с площ от 4.151 дка, пета
категория, находяща се в местността „ Белата земя“, съставляваща имот № 038010
в землището на с. Генерал Мариново, обл. Видин чрез покупко-продажба, извършена
през 2005г. Имотът е с идентификатор
14698.38.10 по КККР.
Посочва се, че през 2020г. продавачът Станка Миткова Пешева е дарила на дъщеря си –
ответницата по делото същия недвижим имот.
Поддържа се, че тази сделка не е породила правни последици, тъй като към
момента на сключването й Станка Пешева вече не е собственик на имота.
Иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че ищцовото дружество е собственик на процесния имот, както и да
бъде осъдена да предаде владението върху
имота на ищеца.
Ответницата Й.А.П.
в срока за отговор чрез упълномощен процесуален представител е заявила,
че признава иска по основание. Посочила е, че майка й с оглед напредналата
възраст е решила да й прехвърли ниви и гори, след направена справка за притежаваните
такива. При справката процесната нива излязла на името на майка й и поради това
е била предмет на дарение. Ответницата нямала представа, че тази нива вече е
била продадена.
По делото са събрани писмени доказателства,
приложен е препис на нотариално дело по нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 8, том III, н.д. № 210 от 2020г. на нотариус № 162 – Таня
Атанасова с район на действие РС – Видин.
Видинският
районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните, в
т.ч. направеното признание на иска от ответницата, и съобразявайки събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт № 082, т. IV, н.д. № 682/2005г. на нотариус при № 025 с район на действие
РС - Видин, ищцовото дружество е
придобило собствеността върху поземлен имот – нива с площ от 4.151 дка, пета
категория, находяща се в местността „ Белата земя“, съставляваща имот № 038010
в землището на с. Генерал Мариново, обл. Видин по силата на договор за
покупко-продажба от 25.11.2005г. с продавач Станка Миткова Пешева, която е
действала и като пълномощник на Мария Тодорова Димитрова. От направеното
отбелязване върху нотариалния акт, се установява, че сделката е вписана в
Служба по вписванията на 25.11.2005г.
С нотариален акт № 8, т. ІІІ, н.д. № 210/2020г. на
нотариус № 162, с район на действие РС – Видин, на 04.06.2020г. същият имот
вече с идентификатор № 14698.38.10., е
станал обект на разпоредителна сделка – дарение, като ответницата е надарена от
своята майка Станка Миткова Пешева– дарител. Тази сделка е вписана в Служба по
вписванията на 05.06.2020г., видно от направеното отбелязване върху нотариалния
акт.
Ответницата е признала иска.Признаването на иска представлява
заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца отговаря на
действителното правно положение. Чрез това изявление ответникът сочи, че няма
да се брани срещу иска, защото искът е основателен. Наличието на две съвпадащи
по съдържанието си правни твърдения на страните обаче не десезира съда от
разглеждането на спора, нито прави разглеждането му безпредметно, защото целта
на съдебния процес е чрез средствата на съдебната защита правният спор между
страните да се разреши, като се издири действителното правно положение между
тях. Признанието на иска се приема за процесуално действие, което не обвързва
съда и не е достатъчно само по себе си, за да се установи основателността на
претенцията. Съдът има възможност да преценява
признанието на иска с оглед на всички данни по делото, като за съда признанието
на иска, подобно на признанието на факти, е доказателствено средство, което
съдът възприема по свое убеждение във връзка с останалите доказателства по
спора. - Решение № 469 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 328/2009 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева. Именно поради това, независимо, че ответницата
е извършила признание на твърденията на ищеца, настоящият съдебен състав
намира, че ще следва да обсъди събраните по делото доказателства, тъй като се
касае за иск за собственост - Решение
№20/07.04.2014 по дело №5289/2013 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията
Маргарита Соколова.
За да бъде уважен
предявения иск за ревандикация , следва да се докаже, че ищецът е
собственик на имота, че имотът се владее от ответника и че владението е без
правно основание.
В случая безспорно се установи, че ищецът е станал
собственик на процесния имот на 25.11.2005г. по силата на договор за покупко –
продажба, материализиран в нотариален акт № 082, т. IV,
н.д. № 682/2005г. на нотариус при № 025 с район на действие
РС – Видин. Сделката е вписана в Служба по вписванията.
На 04.06.2020г. продавачът по първата сделка –
Станка Миткова Пешева е извършила втора сделка- дарила е същият имот на дъщеря
си. Тази сделка не може да породи правни последици, въпреки че формално
отговаря на изискванията на закона, а именно – извършена е в нотариална форма
и е вписана в Служба по вписванията.
Това е така, защото към момента на дарението, дарителят вече не е собственик на
имота, не може да се разпорежда с права, които не притежава и поради това,
извършеното дарение няма вещно транслативен ефект и не може да се
противопостави на собственика по първата сделка – ищцовото дружество.
С оглед на това и на извършеното признание на
основанието на иска от ответницата, съдът намира, че предявеният
ревандикационен иск следва да бъде уважен, като се признае за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесния имот, както и ответницата
бъде осъдена да преде владението върху
имота на ищеца.
По разноските.
Ищецът претендира заплащане на разноски като е
представил списък на разноските.
Ответницата е направила искане да не се присъждат
разноски на ищеца поради това, че е признала иска и че не е станала повод за
завеждане на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако
ответникът не е дал повод за завеждане на иска и ако признае иска, разноските
се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, ответницата е признала иска.
Спорно е дали е налице другата предпоставка, а именно дали е станала повод за
завеждане на иска. От приложената преписка от нотариус Таня Атанасова по нотариален акт за дарение на недвижим имот №
8, том III, н.д. № 210 от 2020г., се установява че процесният
имот в издадената скица от 28.05.2020г. от СГКК – Видин е записан на
име, различно от ищцовото дружество, същото се отнася и за издаденото
удостоверение за данъчна оценка от 02.06.2020г. от Община Видин. Впрочем, в
нито един от документите по представената преписка не се съдържат данни
ищцовото дружество да е записано като собственик на имота. Поради това, съдът
намира ,че ответницата при изповядване на сделката за дарение е била добросъвестна
доколкото не са ангажирани доказателства същата да е знаела, че ищцовото
дружество е действителния собственик на процесния имот. Липсват данни
ответницата да е направила справка за вещни тежести в Служба по вписванията,
откъдето щеше да установи, че дарителят не е собственик на имота. Тази справка
не е елемент от изискването за изповядване на сделката и липсата на такава е на
риска на надареното лице, тъй като в случая дарението е извършено от дарител,
който не е собственик на имота и поради това дарението не е породило
вещнотранслативен ефект. От друга страна, липсата на данни за действителния
собственик в Община Видин и СГКК – Видин по партида на процесния имот сочи на
бездействие от страна на ищцовото дружество да декларира имота на свое име. Поради
това, настоящият съдебен състав приема, че ответницата не е станала повод за
завеждане на делото. Повод за завеждане на делото е станал дарителя Станка
Миткова Пешева, която обаче не е страна по настоящото производство. С оглед на
изложеното, върху ответницата не следва да бъдат възлагани разноските по
делото.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108
от ЗС по отношение на Й.А. П. с ЕГН **********
*** А. II №
94, вх. Г, ет. 4, ап. 13, че „МОРАНД“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Овча купел, ж.к. Овча купел бл. 503, вх. В, ап.
2, представлявано от Гюро Тодоров Гюров, е собственик на недвижим имот: поземлен имот – нива с площ от
4.151 дка, пета категория, находяща се в местността „ Белата земя“,
съставляваща имот № 038010 с идентификатор 14698.38.10 по КККР в землището на
с. Генерал Мариново, обл. Видин на основание договор за покупко-продажба от
25.11.2005г., материализиран в
нотариален акт № 082, т. IV, н.д. № 682/2005г. на нотариус при № 025 с район на действие РС - Видин.
ОСЪЖДА Й.А. П. с
ЕГН ********** *** А. II №
94, вх. Г, ет. 4, ап. 13 да предаде на „МОРАНД“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Овча купел, ж.к. Овча купел
бл. 503, вх. В, ап. 2, представлявано от Гюро Тодоров Гюров владението върху посочения по-горе недвижим
имот.
Решението подлежи на обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: