Решение по дело №1645/2020 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2008

 

гр. Пловдив, 09 ноември 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1645 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

М.М.А., ЕГН **********,***, представляван от адвокат И.Р.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №20-1030-001074 от 09.05.2020г, издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски, за което по делото е приет списък с разноски (лист 55). На 22.10.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№16973 (листи 59-63) от адвокат Р., в която се излагат съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът- М.В.М.- началник на група в С”ПП” при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

На 06.07.2020г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№10186 (лист 2) от началника на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата; изрично се възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповеди, с които се прилага ПАМ от вида на оспорената в настоящето производство (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 10) е връчена “лично” на жалбоподателя А. на 11.06.2020г., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 10а). От своя страна, жалбата (листи 3-6) е подадена чрез ответника на 24.06.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства и обясненията на изслушаните като свидетели по делото- Й.Й. Г., К.Г.Ф., Г.В.М., В.Г.А., И. С.Й. и М.И.С., настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2020г., около 22:00ч. е извършена проверка от служители в С”ПП” при ОД на МВР- Пловдив, в гр. Раковски, на бул. “Г. Раковски“ до №175. В рамките на проверката е установено, че жалбоподателят А. управлява личното си моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил, марка “Мерцедес“, с рег.№***. А. е поканен да му бъде извършена проверка за евентуална употреба на алкохол с техническо средство, представляващо “Алкотест Дрегер 7410+“, с фабричен №ARSM-0024, на която покана А. отказва категорично. Г.В.М.- младши автоконтрольор в С”ПП” при ОД на МВР- Пловдив издава на жалбоподателя Талон за изследване с №0062103 (лист 12), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (понастоящем Приложение №1 към чл.3, ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1).

Според съдържанието на посочения талон за изследване, А. отразява в същия “НЕ НЕ ПРИЕМАМ” показанията на техническото средство/теста и избира да бъде изследван за употреба на алкохол чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Според отразеното в талона за изследване, А. е уведомен, че в срок до 40 мин. от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване във ФСМП (филиал за спешна медицинска помощ), гр. Раковски. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на А. на 09.05.2020г. в 22:25ч. и е подписан от жалбоподателя.

Според обясненията на Й.Г. (медицинска сестра във ФСМП- Раковски), жалбоподателят А., заедно със съпругата си В.А. и още едно лице (И. Й.) пристигат във ФСМП- Раковски на 09.05.2020г. в 22:55ч., което обстоятелство е отразено и в нарочна карта №158/26334 (лист 41). Проба не е взета в рамките на определения в процесния талон за изследване период от време (до 23:05ч. на 09.05.2020г.), тъй като дежурната лекарка (д-р К.Ф.) с шофьора е на посещение на друг случай извън медицинския център. Г. се обажда по телефона в координационния център на ЦСМП (център за спешна медицинска помощ)- Пловдив, чийто филиал е ФСМП- Раковски, откъдето получава отговор, че първо трябва да се прибере лекарският екип и тогава да се пристъпи към вземане на проба. Около 00:00ч. на 10.05.2020г. д-р К.Ф. се връща в центъра за спешна медицинска помощ, като заявява, че за вземането на кръвна проба следва да присъства полицай. Сестра Г. се обажда в Районно управление (РУ), гр. Раковски при ОД на МВР- Пловдив да изпратят полицай, който да присъства на вземането на пробата. От РУ- Раковски се получава отговор, че в момента няма полицай (на разположение) и трябва да изчакат. Приблизително около 00:30ч. на 10.05.2020г. в центъра за спешна медицинска помощ пристига М.С. ***). В стая на спешния медицински център (кабинет), в която присъстват поне жалбоподателят А., съпругата му В.А., Й.Г., К.Ф. и М.С. (а вероятно и И. Й.), жалбоподателят А. заявява, че няма да даде кръв. От страна на К.Ф., в присъствието на Й.Г., е попълнена посочената по-горе нарочна карта №158/26334, в която Ф. саморъчно вписва Забележка: “Пациентът е дошъл в ФСМП в 22,55 h. за даване на кръв за пр. за алкохол, но екипът по това време е в с. Чалъкови с мисия №26326. Пациентът изчаква идването на екипа. При пристигането ни пациентът заявява, че ще даде кръв пред свидетел полицай. При пристигане на полицаи от РПУ Р-ски пациентът се отказва от правото си да даде алк. проба“. Според обясненията на Ф., този документ е съставен в часа, който е посочен в документа (00:34ч.), и след като А. напуска кабинета на центъра за спешна медицинска помощ. От своя страна, Й.Г. отразява в журнала (лист 38) регистрацията относно отказа на А. да даде кръв за алкохолна проба и времето, в което това е станало (00:34ч.).

Независимо от посочено до тук, Г.В.М. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, Бл.№540236 от 09.05.2020г. (лист 11), с който деянието на А., изразяващо се в отказ да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, представляващо “Алкотест Дрегер 7410+“, с фабричен №ARSM-0024, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя А. са иззети: СУМПС №*********; контролен талон (КТ) с бл.№4791173; свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №*********, както и два броя регистрационни табели.

Видно от съдържанието на посочения АУАН, А. отказва да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел И. П.Р., ЕГН **********. А. подписва разписка, обективирана в процесния АУАН, че е получил препис от акта.

Също така, в съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на А. е издаден Талон за медицинско изследване с №0062103.

Според жалбоподателя А., отказът му да бъде проверен за евентуална употреба на алкохол от негова страна с техническо средство, представляващо “Алкотест Дрегер 7410+“, с фабричен №ARSM-0024, е продиктуван от обстоятелството, че нито един от двамата, проверяващи го служители на ОД на МВР- Пловдив, не е бил с предпазна маска и с ръкавици.

Според разпоредбите на чл.2 от Наредба №1, (1) При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве; (2) Неизпълнението на задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

            С Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. за обявяване на извънредно положение е обявено такова върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г., а с Решение на Народното събрание от 03.04.2020г. срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13.05.2020г.

            В тази връзка, със Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020г.[1] на министъра на здравеопазването се въвеждат противоепидемични мерки, изчерпателно изброени в 8 точки. А със Заповед №РД-01-247 от 01.05.2020г.[2] на министъра на здравеопазването се създава точка 9а. в Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020г. със следното съдържание: “Всички лица, които се намират на открити обществени места (в т.ч. паркове, улици, автобусни спирки) са длъжни да спазват изискването за социална дистанция и всички противоепидемични мерки, като при необходимост от контакт с други лица да носят предпазни маска или друго средства, покриващо носа и устата.

            Според обясненията на актосъставителя М., “в момента на спирането, когато имахме визуален контакт (с А.), аз бях с маска, не си спомням моят колега дали имаше маска“.

            Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че отказът на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за евентуална употреба на алкохол от негова страна е направен при липсата на нормативно основание по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредба №1, тъй като проверяващият го полицай Г.М. е бил с маска (съгласно изискването на Заповед №РД-01-247 от 01.05.2020г. на министъра на здравеопазването) и действията на М., извършени в рамките на проверката на място, не са застрашаващи живота или здравето на жалбоподателя, нито пък същите налагат извършването на очевидно за него престъпление или друго нарушение на нормативен акт.

            На следващо място, според разпоредбите на чл.14 от Наредба №1, (1) При медицинското изследване медицинският специалист по чл.12, ал.1 (извършващият медицинското изследване, вземащият кръвната проба в случая) описва състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива (2) Резултатът от изследването, събраните анамнестични данни за налични заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение №4. Протоколът се подписва от медицинския специалист по чл.12, ал.1, извършил изследването.

А според разпоредбите на чл.15 от Наредба №1, (7) Отказът на лицето да бъде изследвано се отразява от медицинския специалист по чл.12, ал.1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл.14, ал.2, като се удостоверява с подписа на изследваното лице; (8) Отказът на изследваното лице да подпише изготвения протокол за медицинско изследване се удостоверява с подписа на един свидетел.

В случая, по делото не са ангажирани доказателства да е съставен протокол по чл.14, ал.2 от Наредба №1, респективно по Приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №1, от страна на д-р К.Ф., но пък д-р Ф. все пак попълва посочената вече нарочна карта №158/26334, в която е отразен отказът на А. да се подложи на медицинско изследване, без обаче картата да е подписана от свидетел за целта.

Съответно, процедурата по провеждане на медицинското изследване на жалбоподателя относно установяване на употреба на алкохол от негова страна е проведена при допуснати нарушения, поради което следва да се приеме за установено, че неизпълнението на даденото му предписание за медицинско изследване не е по вина на жалбоподателя.

Съгласно посочената като основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Съответно, за наличието на фактическо основание за прилагане на ПАМ от вида на оспорената по делото е достатъчно установяването на дори само една от алтернативно изброените хипотези в посочената норма на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а както се написа по-горе, обстоятелството, че А. отказва да бъде проверен с техническо средство (“Алкотест Дрегер 7410+“, с фабричен №ARSM-0024) се явява установено по делото, като липсват нормативно предвидените предпоставки, позволяващи формирането но извод, че отказът на А. е правомерен.

При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед се явява издадена при наличието на фактическо основание за целта, респективно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, противно на направеното от страна на жалбоподателя възражение в тази насока.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 18) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 17) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-5154 от 02.06.2017г. (лист 20) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността “началник на Група “Административно-наказателна дейност и отчет на водачите” (Г”АНДОВ”) в С”ПП” към Отдел “Охранителна полиция” (О”ОП”) при ОД на МВР- Пловдив“. Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6152 от 07.05.2020г. (лист 19) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М. е преназначен на длъжността “началник на Група “Административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на пътно-транспортните произшествия и водачите“ (Г”АНДИАДОПТПВ”) в С”ПП” към О”ОП” при ОД на МВР- Пловдив

Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

Също така, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Противно на направеното от жалбоподателя възражение, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното оспорване.

Вярно е, че оспорената заповед е издадена на 09.05.2020г., като в същата има текст “…И НЕ ИЗПЪЛНИ ПРЕДПИС.ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ С ДОКАЗ. АНАЛИЗАТОР И ЗА МЕД. ИЗСЛЕДВАНЕ И ВЗЕМАНЕ НА БИОЛОГ. ПРОБИ ЗА ХИМ. ЛАБ. ИЗСЛУДВАНЕ ЗА УСТАНОВЯВ. НА КОНЦ.НА АЛК.В КРЪВТА МУ…“, докато доказателствата по делото сочат, че неизпълнението на даденото на А. предписание да се яви на медицинско изследване е установимо едва на 10.05.2020г., около 00:34ч., в който час е съставена процесната карта №958/26334.

Посоченото обаче, макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59 от АПК, не е съществено такова, тъй като не препятства правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък се препятства съдебния контрол. 

Процесната ПАМ е приложена за законоустановения срок, а именно- до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но не повече от 18 месеца.

От една страна, в самата жалба се твърди, че по отношение на жалбоподателя А. е издадено наказателно постановление (НП) с №20-1030-004364 от 01.06.2020г., с което му е наложена глоба в размер от 2 000,00 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, заради извършено нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

От друга страна, видно от приетата по делото нарочна справка за нарушител/водач (листи 15-16) спрямо жалбоподателя е издадено НП №20-1030-004364 от 01.06.2020г., като поделото е прието и заверено копие на жалба (листи 13-14) на М.А., адресирана до Районен съд- Пловдив, против НП с №20-1030-004364 от 01.06.2020г. Съответно, доказателствата по делото позволяват формирането на извод, че е налице образувано административнонаказателно производство за ангажиране (реализиране) на отговорността на жалбоподателя.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената ПАМ за приложена в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач, управлявал МПС, който отказва да бъде проверен с техническо средство.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.  

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.А., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №20-1030-001074 от 09.05.2020г, издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/