Решение по дело №398/2008 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 109
Дата: 13 май 2009 г. (в сила от 29 юни 2010 г.)
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20085500900398
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 септември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

        /         13 май   Година 2009                          гр. Стара Загора

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

         

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На     13 април                                                                          2009 година                                                

В открито  заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Х.

 

СЕКРЕТАР:   Х.З.

като разгледа докладваното от съдията Х.

ТЪРГОВСКО ДЕЛО №    398  по описа за 2008  година,

за да се произнесе, съобрази:

 

           Предявен е иск за сумата 37 610, 50 лв. с правно основание чл. 327 от ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД.

          Ищецът  СД “А=-С. и с.” - гр. С.З. твърди в исковата молба, че   на 29.12.2003 г. ответникът Т.С.С. издал в полза на ишцовото дружество запис на заповед с падеж 01.08.2004 г. за сумата от 37 610. 50 лв., като на същата дата  в гр. Ст.Загора   подписали договор за доставка на амониева селитра на разсрочено плащане. Съгласно договора ищецът доставил на  ответника 106 тона амониева селитра, като ответникът се задължил да заплати дължимата сума в размер на 37 610. 50 лв., считано от 01.08.2004 г., като записът на заповед бил издаден като обезпечение на този договор. Ищецът твърди, че въпреки многократните покани и проведени разговори ответникът не е изплатил  исковата сума. Твърди, че  в началото на  юни 2008 г. въз основа на записа на заповед на осн. чл.417 ГПК бил издадена заповед за изпълнение по ч.г.д.№ 1312/2008 г. по описа на СтРС и че на 05.06.2008 г. по това дело постъпило възражение от  ответника за недължимост на сумата по записа на заповед и че не е подписвал процесната запис на заповед.

          Моли съда  да осъди ответника да заплати исковите суми, ведно с

разноски по делото.

Ответникът  Т.С. ***.Загора, в писмен отговор не оспорва обстоятелството, че  стоката е доставена  на товарна гара, но твърди, че не я е получил и моли да се отхвърли предявения иск.  

 

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,   заключението на назначената съдебно-графологична експертиза и становището на страните, намира за установено следното:

          По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за доставка на амониева  селитра за разсрочено плащане на 29.12.03 г. Количеството, което следва да достави продавача е в размер на 106 тона на цена 295, 68 лв. на тон без ДДС,  а стойността на цялото количество амониева селитра е в размер на 37 610, 50 лв. с включен ДДС. За обезпечаване на изпълнението по сключения договор  ответникът  е подписал в полза на ищеца запис на заповед на същата дата на сключване на  договора – 29.12.03 г. за сумата 27  610, 50 лв., каквато е стойността на количеството амониева селитра, което трябва да бъде доставено. За доставеното количество от 106 тона амониева  селитра между страните е подписаната стокова разписка от 27.12.03 г.  с № 004472. Видно от тази стокова разписка ищецът е доставил на ответника  уговореното количество с два вагона  по 53 тона с  №№ 18116079 и 18121939.

          Ответникът в отговора  си твърди, че не е получавал стоката. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника изразява становище, че не оспорва предявения иск и поиска производството по делото да бъде спряно  за постигане на спогодба.  Изразява се също така  становище, че доставената стока била влажна и негодна  за употреба по предназначението.  Тези твърдения на ответника  не бяха доказани в производството, а напротив  от представените писмени доказателства – декларация за съответствие на  стабилизирана амониева селитра  САС-АП”, спесификация  АП-ТС-***/******** г.,  издадена от производителя  “А. Б.” ЕООД – Д. и типов протокол на Централна изпитвателна лаборатория се установява, че  амониевата селитра доставена от ищеца до гара С. З. е отговаряла на изискванията по БДС.  Това обстоятелство се установява и от приетите  като доказателство по делото 2 броя товарителници,  в които е отразено, че  към всяка от тях е приложена  декларация за съответствие на стоката.

          Ответникът при приемане на стоката със стоковата разписка № 4472 от 27.12.03 г.,  не е  възразил за качеството на стоката и не е направил рекламация. Направеното възражение от страна на ответника за  неистинност на подписа от записа на заповед също не се доказа, тъй като от заключението на назначената графолична експертиза се установява, че подписът, положен за издател  на запис на заповед е изпълнен от ответника.

          От посочените по-горе доказателства се установява, че   между страните е сключен договор за търговска продажба, като по силата на този договор ищецът  е доставил на ответника 106 тона амониева селитра за  сумата 37 610, 50 лв. с ДДС. Стоката е получена от ответника без да са направени рекламации във връзка с нейното качество, като купувачът не е заплатил  цената на получената стока. Съгласно чл.327 ал.1 ТЗ  купувачът е длъжен да  плати цената  при предаване на стоката или на документите, които му дават право  да я получи, освен ако не е уговорено друго. В т. 3 от сключения между страните  договор е уговорено,  че дължимата сума може да бъде изплатена и със селскостопанска продукция произведена от купувача, по  пазарни цени към датата на падежа, но ответникът не доказа да е извършил плащане и по този  уговорен в договора начин.

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 18.07.08 г.  , както и да заплати на ищеца направените от него разноски по делото съгласно представения списък на разноските в размер на 3 248, 42 лв. 

          Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И : 

 

          ОСЪЖДА  Т.С. ***,  с ЕГН ********** да заплати на “СД “А.-С. и с” - гр. С.З.., ул. “О. П.” № **, вх.*, ап. **, ЕИК ************ сумата 37 610,50  /тридесет и седем хиляди  шестстотин и десет лева и 50 ст./, представляваща незаплатена  цена на  106 тона амониева селитра по договор от 29.12.2003 г. и стокова разписка № 4472 от 27.12.03 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  18.07.2008 г.  до окончателното изплащане,  както и сумата  3 248, 42 лв. /три хиляда двеста четиридесет и осем лева и 42 ст./ - разноски по делото.

 

          РЕШЕНИЕТО  може да  се обжалва в  двуседмичен срок от връчването му на страните пред АС – Пловдив.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: