Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
10.05.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
14.04.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
24 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във
вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна
жалба от Л.Н.М. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.М.Ч. от АК-***,
със съдебен адрес ***, против Решение №260000
от 04.01.2021 год., постановено по АНД №1193/2020 год. по
описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №20-1300-001122
от 08.07.2020 год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали в РУ –
Кърджали към ОДМВР - Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че не е доволен от така
постановеното решение, като счита същото за неправилно и постановено в
противоречие със събраните доказателства по делото. Излага съображенията за
това, като твърди, че неправилно съдът е приел, че в случая административнонаказателната
му отговорност е ангажирана правилно, както и неправилно приел, че НП не страда
от пороци в съдържанието си, водещи до отмяна.
Твърди, че НП е неправилно и че това е така, тъй
като административнонаказващият орган следвало в
изпълнение на изискванията си по закон, подробно и в детайли да обсъди
законовите предпоставки, а именно - извършено ли е нарушение и виновността на
отговорното лице. Счита, че НП не съдържа факти относно правните основания за
издаването му, като сочи, че в наказателното постановление е посочен само
законовия текст, но не и фактическото основание. Твърди, че от съдържанието на
НП не се установявало, какво точно е извършил касаторът
и че административнонаказващият орган не е посочил в
съдържанието на НП, кое фактическо деяние е осъществено от жалбоподателя, в
резултат на което е допуснал съществени нарушения на административно-производствените
правила. Касаторът счита, че това е основание водещо
до отмяна, тъй като в случая са нарушени правата на жалбоподателя, а именно - да
узнае по кой точно текст е наложено наказанието и за какво фактическо действие.
Твърди също, че неправилно и в нарушение на закона е и наложеното му наказание
и че това е така, тъй като административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността и е стигнал до извода за извършено нарушение
само и единствено въз основа на заснемащо устройство, без приложена писмена
справка от информационния масив на МВР, от съдържанието на която евентуално да
е видно, на какво основание е възникнал факта на нерегистрирането, така както е
посочено в НП и кога е станало това. Твърди, че по делото липсвали данни, а и администратовнонаказващият орган преди издаване на НП не е
изследвал въпроса, кога е придобито МПС-то и дали действието е изтекъл срокът
по чл.143, ал.15 от ЗДВП, в резултат на което е допуснал съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, ако
извършеното нарушение е в тази насока. Сочи, че изпълнителното деяние по
чл.140, ал.1 от ЗДВП, за което е ангажирана отговорността му, се изразява в
условието МПС-то да е с поставени табели на определеното за това место и да са
заплатени съответните пътни такси, като сочи, че видно от показанията на
разпитаните свидетели в съдебно заседание, касаторът е
управлявал МПС с поставени на определеното място регистрационни табели,
автомобилът е бил с валидно сключена застраховка ГО и преминат технически
преглед, а освен това, водачът е бил правоспособно лице и не бил лишаван от
право да управлява МПС. Касаторът сочи, че била ангажирана
отговорността му по чл.140, ал.1 от ЗДВП, но бил наказан по чл.175, ал.3 от
ЗДВП, който текст регламентира, че отговорност се носи за водач, които
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. че изобщо не е
регистрирано. Твърди, че по делото нямало данни водачът да е бил уведомяван за
прекратената регистрация на МПС, което било задължително условие, поради което
и на това основание липсвало виновно поведение от негова страна. На следващо
място, в жалбата се твърди, че НП е и незаконосъобразно/макар че след като се твърди, че НП е неправилно, то няма как да е
законосъобразно/ и че това е така, тъй като същото страдало от пороци в
съдържанието си. Сочи се, че задължение на АНО било, да посочи в съдържанието
на НП фактическото и правното основание за издаването му, респ. в какво се
изразява фактическото деяние, относимия законов тест
и доказателствата, които ги подкрепят, като се твърди, че в НП липсвало
правилно определено фактическо основание и била ангажирана отговорността по неотносим текст на закона. Твърди се също, че доказателства,
подкрепящи тезата по обективираното в НП, липсвали. Касаторът счита, че на тези основания, неправилно първоинстанционният съд постановил решение, с което, макар
и да е изменил НП към минималния размер на предвидените наказания, следвало да
го отмени изцяло. На основание изложеното касаторът моли
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното
решение, постановено по АНД №1193/2020 год. по описа на Pайонен
съд - Кърджали, с което е изменено НП №20-1300-001122/08.07.2020 год. на началник
група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали, вместо което да бъде постановено друго, с което НП да
бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, както и моли да му бъдат
присъдени и направените разноски във всички съдебни инстанции.
Касаторът - Л.Н.М. от ***, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява
се от редовно
упълномощен процесуален представител - адв.М.Ч. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционния
съдебен акт, като сочи, че подробни съображения
относно правилността и законосъобразността на обжалваното решение са изложени в касационната
жалба. В допълнение сочи и моли да бъде взето предвид
от съда, че при хипотезата
на прекратена регистрация, касационният жалбоподател е следвало да бъде уведомен
за възникналото обстоятелство, което не било сторено от административния
орган. Счита, че и на това основание не може да
възникне и съответно да бъде ангажирана
отговорността, поради липса на вина
във всичките й форми. Моли за решение в този
смисъл.
Ответникът по
касация – началник група в сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно
призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява
и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали предлага настоящата съдебна
инстанция да остави в сила обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд
е описал с подробни мотиви,
защо е налице извършено нарушение от касатора, като
то е правилно квалифицирано като нарушение и като санкционна норма.
Сочи също, че в мотивите на решението са изложени
съображения, въз основа на които
съдът е преценил, че наложените наказания
са завишени, като в този смисъл
е намалил същото в законово определения минимум на санкционната
норма. Предвид това предвата
да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно
и законосъобразно.
Кърджалийският административен съд,
в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно и като такава е процесуално
допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №260000 от 04.01.2021 год., постановено по
АНД №1193/2020 год., Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №20-1300-001122
от 08.07.2020 год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” - Кърджали към
ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175,
ал.3, предл.І/първо/ от Закона за движение по
пътищата, на Л.Н.М. от ***, с ЕГН **********, са наложени административни
наказания „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС”, за срок от 8/осем/ месеца и на основание Наредба №Із-2539 на
МВР, са му отнети и 10/десет/ контролни точки, за извършено виновно нарушение
на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, като е намалил размера
на наложеното наказание „глоба”, от 300/триста/ лева, на 200/двеста/ лева, а на
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС”, от 8/осем/ месеца,
на 6/шест/ месеца. Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Л.Н.М. от
***, с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР - Кърджали, сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 20.03.2020 год., на касатора в настоящото производство – Л.Н.М. бил съставен
АУАН №***, за това, че на 04.02.2020 год., в *** часа, в ***, на ул.„***”, до ***,
управлявал лек автомобил „Рено Канго”, с рег.№***,
който не бил регистриран по надлежния ред. Нарушението било заснето техническо
средство АRH САМ s1 и след направена справка било установено, че същото
управляваното от касатора МПС е дерегистрирано
– със служебно прекратена регистрация, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По
този повод, на Л.М. бил съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без
възражение. Въз основа на този АУАН, на 08.07.2020 год. наказващият орган издал
атакуваното постановление, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административни
наказания „глоба”, в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС”,
за срок от 8 месеца, за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. Съдът е
посочил, че от приетата по делото справка по история за ПС, марка „Рено Канго”, с рег.№***, се установява, че на 02.09.2019 год. е
регистриран договор за покупко-продажба на описания автомобил, а на 03.11.2019
год. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда
на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС и че регистрацията е била
възстановена след установяване на нарушението – на 22.04.2020 год., когато е
променен собственика и са върнати регистрационните табели.
Тази
фактическа обстановка районният съд е приел за установена след анализ на
показанията на свидетелите А. А. и Р. П., които е кредитирал изцяло, като
достоверни и от писмените доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение от 20.03.2020 год., за който е посочил, че като
редовно съставен се ползва с доказателствена сила,
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя;
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 год. на МВР; Справка за собственост на МПС,
марка „Рено Канго”, с рег.№***; Преглед на запис с
нарушение; Докладна записка; Обяснение от Л.М.; Постановление за прекратяване
на наказателното производство на РП - Кърджали. Съдът е посочил, че при оценка
на гласните доказателства, кредитира изцяло показанията на свидетеля А. А./св.Р.
П. е свидетел само при съставяне на акта/, като логични, последователни,
взаимно допълващи се с писмените доказателства, и които установяват по
безспорен начин релевантните по делото факти. Съдът е отбелязъл,
че актосъставителят А. сочи, че при преглед на
снимките от АТС и след извършена служебна справка констатирал, че това МПС било
със служебно прекратена регистрация и че причината за това била, че след
придобиване на автомобила от жалбоподателя, той не го бил регистрирал в срок,
като прекратяването на регистрацията се правело от системата автоматично. В
същите показания свидетелят посочил, че за това нарушение бил съставен акт
срещу водача М., като собственик на автомобила по договора за покупко-продажба,
като същият подписал акта без възражение, като обяснил, че имал много работа и
не му останало време да регистрира автомобила. Съдът е отбелязъл
също така, че жалбоподателят М., в писмените си обяснения от 20.03.2020 год. е
обяснил, че е забравил да регистрира закупения автомобил и че на 04.02.2020
год. е извършил нарушение, за което е съгласен да заплати глобата, която ще му
бъде наложена.
Въз основа на така приетата за установена фактическа
обстановка, от правна страна районният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е
посочил, че на
жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП и че тази разпоредба предвижда,
че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места, както и
че за нарушение на този
текст, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание
чл.175, ал.3, предл.1
от ЗДвП, която гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съдът е
приел за безспорно установено по делото, че
на 04.02.2020 год., в
*** часа, в ***, на ул.„***”, жалбоподателят
е управлявал лек автомобил, марка „Рено
Канго”, с рег.
№***, след като
регистрацията на това МПС била прекратена
по служебен път и че това означава, че
към момента на управлението превозното средство не е
било регистрирано по съответния ред. Съдът е посочил, че регистрацията на
автомобила е била прекратена по реда
на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство и че процедурата по
прекратяване на регистрация на МПС е предвидена в чл.18б, ал.1, т.10 от
Наредба №I-45 от 24.03.2000 год.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни/обн., ДВ, бр.31/14.04.2000 год., изм. и доп./, издадена по
делегация, съгласно чл.140, ал.2 от ЗДвП, както и че не се
предвижда уведомяване на собственика за това обстоятелство
и той не може да се
позовава на незнанието си за
неговото настъпване.
Според
районния съд, изложеното сочи,
че в случая са налице елементите
от обективната страна на нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е
посочил, че за да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние
- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно
управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо
с административно наказание,
налагано по административен ред и че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Съдът е посочил също, че макар доказателствата да сочат, че деянието
не е умишлено, то същото се
явява осъществено при форма на
вина непредпазливост, проявена като небрежност
- деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, като правоспособен водач и собственик на моторното превозно
средство и че съгласно чл.7,
ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния
не се наказват
само в изрично предвидените случаи, а такова изключение не е предвидено за нарушението
по чл.140 от ЗДвП, за разлика
от противоположния подход за санкция
по НК. Така
съдът е извел извод, че правилно е реализирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение и с оглед на изложеното, е приел, че обжалваното наказателно
постановление е правилно, законосъобразно, но че наложените наказания са завишени
по размер. Съдът е посочил, че съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН, при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя и че действително, за последното по делото
няма данни, но че и другите критерии, посочени в цитирания текст на закона не
са били съобразени от административнонаказващият
орган, тъй като не са изложени мотиви, предвид на което съдът и счел, че при
определяне на административното наказание наказващият орган не е отчел всички относими по делото обстоятелства, а именно: че нарушението
е извършено за първи път, нарушителят не оспорва факта на нарушението, като в писмените си обяснения признава
нарушението и изразява съгласие да бъде санкциониран и те дават основание да се
измени обжалваното наказателно постановление, досежно
размера на наложените наказания, в предвидените в текста на закона минимални
размери.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал твърдените от
страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон, които да са допуснати в хода на административно наказателното
производство, като е посочил, че актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити,
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото
и обстоятелствата, при които е било извършено и че от изложеното в акта и
наказателното постановление става ясно, какво деяние е осъществено от
жалбоподателя и не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което
да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания
акт до степен, налагаща отмяната му. Съдът е приел, че е правилна и дадената
правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава, както и че не са
допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура
относно връчването на акта и наказателното постановление. Съдът е извел извод,
че нарушението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, за
което са изложени съображения, като е посочил, че като собственик на моторното
превозно средство, именно жалбоподателят е имал задължението да го регистрира в
двумесечен срок от
придобиването, което той не е сторил и затова,
според първоинстанционния съд, той е бил напълно
наясно със статута на собствения си автомобил, вкл. и това, че не го е
регистрирал в срок.
При този изход на
делото и предвид направената претенция за
разноски, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, съдът е
приел, че следва на административнонаказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен
в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а по силата на
чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Съдът е отбелязъл,
че в случая, по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита,
поради което следва да се присъди възнаграждение
в минималния размер от 80 лева, както и е посочил, че доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно в
полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва да
бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата
от въззивния съд фактическа обстановка, като в пълна
степен споделя и направените въз основа на нея правни изводи. Кърджалийският административен
съд намира, че районният съд е приложил
правилно материалния закон и не е налице което и да е касационно основание
за отмяна на неговото решение, като в
тази връзка се явяват неоснователни твърденията
и оплакванията на касатора, инвокирани в касационната жалба. При проведеното
административнонаказателно производство
по отношение на касатора Л.Н.М. не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до отмяна на процесното наказателно
постановление.
Правилно, с оглед установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е осъществило
състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна
страна.
С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП,
в относимата редакция(Изм., ДВ, бр.105 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства
и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с
Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. на МВР, като задължението за деклариране на
настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата
на чл.15, ал.1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП пък е предвидена
възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер
от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12
месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.І/първо/
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „водач” е лице, което управлява
пътно превозно средство.
По делото
е безспорно установено, че касаторът
Л.Н.М., на посочената дата, в посоченото време и на посоченото място, е
управлявал посоченото МПС – лек автомобил, марка „Рено Канго”,
с рег.№***, поради което е имал качеството „водач” на МПС, а освен това,
посоченото МПС е било негова собственост, съгласно договор за покупко-продажба
от 02.09.2019 год., с рег.№*** на
нотариус с Рег.№*** – факт, който не
се оспорва, т.е. касаторът М. същевременно е
имал и качеството „собственик” на управляваното от него МПС. Лекият автомобил
безспорно е бил управляван от него по път, отворен за обществено ползване – на ул.„***” в ***, до ***, като това МПС, към датата 04.02.2020 год. е било със
служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на посочения лек
автомобил е било извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
като съгласно същата, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство. В настоящия случай, регистрацията на този
лек автомобил „Рено Канго” е била служебно прекратена
още на датата 03.11.2019 год., т.е. три месеца преди датата на извършване на
деянието, който факт също не се оспорва. Така, след като на датата 04.02.2020
год. Л.М. е управлявал това МПС по път, отворен за обществено ползване, т.е.
освен качеството „собственик” на това МПС – лек автомобил, той, както бе
отбелязано и по-горе, е имал и качеството на „водач” на същия автомобил и с
това си изпълнително деяние е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
поради което правилно е бил санкциониран на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, както правилно е приел
и районният съд.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на касатора,
изложени в жалбата, в насока, че в процесното НП не
било посочено фактическото основание за
издаването му и че от съдържанието на НП не се установявало, какво точно е
извършил касаторът, както и че административнонаказващият
орган не е посочил в съдържанието на НП, кое фактическо деяние е осъществено от
жалбоподателя, в резултат на което е допуснал съществени нарушения на
административно-производствените правила. В съставения АУАН №1122 от 20.03.2020
год. и в издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление, ясно и недвусмислено е описано, че на посочената
дата, в посоченото време и на посоченото
място, касаторът „е управлявал описаното МПС – лек автомобил,
марка „Рено Канго”, с рег.№***, което не е регистрирано по надлежния ред.”, т.е. и
фактическото основание, и изпълнителното деяние, са ясни или иначе казано - ясно е и какво точно е извършил касаторът М. В тази връзка следва да се посочи, че правилно
районният съд е отбелязъл в мотивите към обжалваното
решение, че след като регистрацията на това МПС била прекратена
по служебен път, то това означава,
че към момента
на управлението, т.е. към
датата 04.02.2020 год., превозното
средство не е било регистрирано по съответния ред.
При това положение е без значение обстоятелството, че на управляваното от касатора МПС е имало поставени регистрационни табели на
определените за това места, тъй като е пределно ясно, че тези регистрационни табели
са били невалидни.
Несъстоятелен, на следващо място, е и доводът в
касационната жалба, че административнонаказателната
отговорност на касатора била ангажирана по неотносим текст на закона. Отговорността на касатора М. е ангажирана на основание разпоредбата на
чл.175, ал.3, предл.1/първо/ от ЗДвП, която
норма, както бе посочено и по-горе, предвижда, че се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, като при
така описаното деяние в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление е повече от ясно, че именно това е относимата санкционна норма и съвсем правилно
административните наказания са наложени на касатора
на основание на тази норма от ЗДвП и в предвидените в същата предели на тези
наказания.
Неоснователен,
най-сетне, е и доводът, че в хипотезата на
прекратена регистрация, касационният жалбоподател следвало да бъде
уведомен за възникналото обстоятелство, което не било сторено
от административния орган. С този довод явно цели да се докаже, че в
случая липсва вина у касатора досежно
извършеното деяние, поради незнанието от негова страна на факта за служебно
прекратената регистрация на собственото му и управлявано от самия него МПС. Относно този довод настоящата инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд, като с оглед дадената правна
уредба в Наредба №I-45 от
24.03.2000 год. на
МВР е ясно, че прекратяването на регистрацията
настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган. Поради това
и не е било необходимо контролните органи да информират касатора
за прекратяването на регистрацията и такова изискване няма в цитираната наредба,
а още повече, че в случая, касаторът Л.М. е
собственик на описаното МПС и е бил пределно наясно, че не е изпълнил задължението
си да го пререгистрира в законоустановения двумесечен
срок, която е видно и от дадените от самия него на 20.03.2020 год. писмени
обяснения/на л.7 от АНД №1193/2020г./. Всеки гражданин е
длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципа „Ignorantia iuris neminem excusat” („Незнанието на
закона не оправдава никого”). Непререгистрирането в законоустановения
срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на
разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, за служебно прекратяване на
регистрацията му. След като е имал най-напред качеството на собственик на
описаното МПС, придобито чрез правна сделка, касаторът
М. е бил напълно наясно с факта, т.е. напълно е съзнавал, че не е
пререгистрирал придобития от него на 02.09.2019 год. лек автомобил в срок до 02.11.2019
год. и съответно е бил длъжен да се осведоми, дали този лек автомобил има
действаща регистрация/пререгистрация, а като не го е сторил, е проявил
небрежност, а това обосновава и вината му.
Във връзка
с горното следва да се посочи, че съгласно правната
теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта
също има две форми – небрежност и самонадеяност, като небрежността се нарича
още „несъзнавана непредпазливост”. При нея деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат,
но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като в конкретния случай, касаторът Л.М. е управлявал собствения си лек автомобил,
който не е пререгистрирал в законоустановения
двумесечен срок. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение
не е предвидено в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, респ., за да се приеме, че
водачът е осъществил от субективна страна нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, не е необходимо същият да е действал умишлено, тъй като тази норма не
изисква конкретна форма на вината, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при
умисъл, така и при непредпазливост. Поради изложеното,
правилно както АНО, така и решаващият състав на районния съд, са приели
наличието на вина при извършване на нарушението от страна на касатора Л.Н.М., при форма на тази вина – непредпазливост, проявена като небрежност.
По изложените
съображения, Кърджалийският
административен съд намира, че при безспорност на установената фактическа
обстановка по делото, решаващият състав на районния съд е направил
законосъобразни и обосновани правни изводи относно съставомерността
на описаното деяние от обективна и субективна страна, които изводи следва да
бъдат споделени, а изложените в тази насока доводи в касационната жалба намира за
неоснователни.
С оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция
намира жалбата на Л.Н.М. от ***, подадена
чрез пълномощник – адв.М.Ч. от АК-***, с наведените в
нея оплаквания и доводи, за неоснователна и недоказана, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство
решение на Кърджалийския районен съд е правилно и законосъобразно – постановено
при правилно приложение на материалния закон, при вярна преценка на приобщените
по делото писмени и гласни доказателства и обосновани правни изводи и без
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Предвид това, като такова, обжалваното решение следва с решението по
настоящото дело, да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/,
предл.І/първо/, във вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260000 от 04.01.2021 год., постановено по АНД №1193/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.