№ 3083
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100502145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на К. Х. Р. срещу решение № 23432/27.12.2024
г. по гр.д. № 50121/2024 г. по описа на СРС, 160 състав, в частта, с която е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумите, както следва: 4017,03 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., доставена в
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *********, аб. № *********, ведно със законната
лихва от 13.10.2023 г. до погасяването; 673,56 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г. върху главницата за топлинна енергия; 47,54
лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до
м.04.2022 г.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че в процесния
период не е бил потребител на топлинни услуги в имота, предмет на делото. Оспорва
обстоятелството, че ищецът е предоставил топлинни услуги с цена в размер на
присъдената сума, както и че е изпаднал в забава, поради което счита, че не дължи
1
нито главница, нито мораторна лихва. Ето защо, моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Третото лице помагач – „Далсия“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът К. Х. Р. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
4111,70 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *********, аб. №
*********, ведно със законната лихва от 13.10.2023 г. до погасяването; сумата в
размер на 673,56 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от
15.09.2021 г. до 04.10.2023 г.; сумата в размер на 47,54 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
13.10.2023 г. до погасяването; сумата в размер на 10,85 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 04.10.2023 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 4017,03 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., доставена в
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *********, аб. № *********, ведно със законната
лихва от 13.10.2023 г. до погасяването; 673,56 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г. върху главницата за топлинна енергия; 47,54
лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до
м.04.2022 г.
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него
искове са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа
подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважената от
районния съд размер, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
2
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Видно от протокол от 13.06.1988 г. по дело № 1387/1988 г. по описа на
Софийски районен съд, процесният имот е възложен в дял на Х.Н. Р.. Последният е
починал на 06.04.2015 г., като е наследен от ответника К. Х. Р.. Ответникът е
декларирал собствеността по отношение на имота, видно от приложената декларация
по чл. 14 ЗМДТ, като е удостоверил в същата, че е придобил имота във основа на
наследствено правоприемство от Х.Н. Р., който от своя страна е станал изключителен
собственик на имота въз основа на посочения по-горе протокол.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба
на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното,
съдът приема, че в периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в
имота, а ответникът – да заплаща цената .
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
3
процесния период възлиза на 4226,79 лв. (прогнозно начислена сума в размер на
3339,55 лв. и сума за доплащане в размер н 887,24 лв., формирана след издаване на
изравнителни сметки на базата на извършеното дялово разпределение), като
незаплатената част от същата е в размер на 4182,21 лв. В заключението е посочено и
какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти.
Начислените суми са съгласно действащата през исковия период нормативна уредба в
областта на енергетиката, като същото е извършено на база прогнозна стойност,
коригирана след извършен отчет от дружеството, извършващо дялово разпределение,
за което са представени и приети в първоинстанционното производство писмени
доказателства.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за
предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както
беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат
в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на
потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).
Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който
потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на
сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите
са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общите фактури.
Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по
отношение заплащане на задължението за потребена топлинна енергия, като
дължимата лихва за забава е в размер на 673,56 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
04.10.2023 г.
Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период
общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика
както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на
услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя
на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение,
извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис,
определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
4
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето
основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от
м.09.2020 г. до м.04.2022 г. е 47,54 лв., до която сума искът се явява основателен.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23432/27.12.2024 г. по гр.д. № 50121/2024 г. по
описа на СРС, 160 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД, че ответникът К. Х. Р. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите,
както следва: 4017,03 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., доставена в имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. *********, аб. № *********, ведно със законната лихва от 13.10.2023 г. до
погасяването; 673,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г.
до 04.10.2023 г. върху главницата за топлинна енергия; 47,54 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г.
ОСЪЖДА К. Х. Р., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Далсия“ ООД,
на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6