Р Е Ш Е Н И Е № 19/1.2.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети административен състав, в публично
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
при Секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от
Съдия Ваня Бянова-Нейкова адм.
д. № 329 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 145 и следващите от АПК
по жалба на „ЕФЕС 1“ ЕООД, гр. *, ЕИК *********, представлявано от управителя Ю.А.М.,
чрез адвокат С.И. ***, против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-412-0051262 от 07.12.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване
на търговски обект“ – Бръснаро-фризьорски услуги, находящ се в гр. ****, стопанисван от „ЕФЕС 1“ ЕООД, гр. *,
ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок то 14 дни.
С доводи
за незаконосъобразност се претендира отмяната на оспорената заповед, като се
твърди, че мярката е прекомерна. Според изложеното в жалбата, случаят касае
неиздаден фискален бон за услуга на стойност 2 лева, като от посоченото в
заповедта жалбоподателят разбира, че е нанесъл вреда на фиска в размер на 0,40
лева и в тази връзка се сочи, че определеният срок на ПАМ е необоснован, като
за същия в заповедта липсват и конкретни мотиви. Излагат се и обстоятелства за
това, че клиентът в обекта е поискал извършване на услуга „обиране на врат“,
каквато не се предлага, тъй като е част от подстрижката
и не е обявявана в ценоразписа на услугите в обекта, поради което я няма
въведена във фискалния апарат. Предложено било на клиента да се извърши
безплатно, но той настоял да плати два лева, платил с банкнота от 20 лева,
получил ресто, след което обяснил, че поради неиздаването на касов бон за
услугата търговецът ще бъде санкциониран, независимо от обясненията му защо
това не е сторено. В допълнение на изложеното в жалбата досежно нарушението на
материалния закон при произнасянето на процесната заповед се сочи липсата на
издадено наказателно постановление за извършеното нарушение в хода на
производството, с което се прегражда възможността за ползване на привилегията
на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС при заплащане на наложената имуществена санкция.
В съдебно
заседание жалбоподателят „ЕФЕС 1“ ЕООД, гр. *, редовно призован, се
представлява от управителя Ю.А.М. и адвокат С.И. ***, редовно упълномощен. Предвид
подробно изложените в жалбата съображения, както и приетите по делото
доказателства, отправят искане съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваната заповед за налагане на ПАМ и да присъди в полза на оспорващия направените
по делото разноски съобразно представения списък.
Ответната
страна - Началник отдел „Оперативни дейности–Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, редовно призована, по делото се представлява от старши
юрисконсулт Е.Е., редовно
упълномощен. Моли съдът да приеме жалбата за неоснователна и недоказана, като счита
за безспорно, че в хода на направената от органите по приходите контролна
покупка на фризьорска услуга на стойност 2 лева не е издаден фискален касов бон
или бележка от кочан към момента на извършване на плащането в брой; посочва, че
при този начин на работа в конкретния обект за фризьорски услуги не могат да
бъдат отчетени дневните обороти, съответно - не могат да бъдат определени
публичните задължения, като последното води до ощетяване на фиска; твърди, че в
случая органът е отчел факта, че обектът не е голям, поради което срокът не е
определен в предвидения в закона максимум от 30 дни, а приел, че с налагането
на ПАМ за срок от 14 дни ще бъде постигнато въздействие върху нарушителя, с
което той да бъде принуден да спазва определения в ЗДДС и в Наредба № Н-18/2006
за работата с касовите апарати ред за отчитане на продажбите. По изложените
съображения се иска съдът да отхвърли жалбата с присъждане на сторените в
производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира следното:
Предмет на
осъществявания съдебен контрол за законосъобразност е Заповед за налагане на
ПАМ № ФК-412-0051262/07.12.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ град
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – Бръснаро-фризьорски
услуги, находящ се в гр. ****, стопанисван от „ЕФЕС
1“ ЕООД, гр. *, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок то 14 дни.
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че на
02.12.2020 г. в 12:14 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла
на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - Бръснаро-фризьорски
услуги, находящ се в гр. ****, стопанисван от „ЕФЕС
1“ ЕООД, ЕИК *********, за което е съставен Протокол сер. АА № 0051262 от
02.12.2020 г. – л. 23, гръб-л. 24). При проверката е констатирано, че
търговецът, в качеството си на лице по чл. З от Наредба № Н-13/2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите в същата наредба. Фактът на неиздаване на фискална
касова бележка от работещото в обекта фискално устройство според отразеното в
съставения протокол е установен след извършване на контролна покупка на
фризьорска услуга на стойност 2 лева, заплатени в брой от проверяващия екип
преди легитимацията, като плащането е прието от Ю.А.М. – управител на
дружеството. След легитимация на органите по приходите от фискалното устройство
е отпечатан дневен финансов отчет с 0000130/02.12.2020 г., от който се
установило, че продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на
фискален бон. На 05.12.2020 г. за извършеното нарушение е съставен АУАН №
F581895 (л. 29, гръб), като липсват данни въз основа на него да е издадено
наказателно постановление. С оглед на тези констатации издателят на процесния
акт - Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, приел в оспорената
заповед, че търговецът не е спазил реда и начина за издаване на съответен
документ при продажба, което е нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС и е основание за налагане на принудителна административна мярка
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. При тези съображения органът издал
оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-412-0051262 от 07.12.2020 г., с която, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗДДС, вр. ал. 3 и чл. 187, ал. 1 от с.з.
наложил на дружеството-жалбоподател ПАМ „запечатване на търговски обект“ - Бръснаро-фризьорски услуги, и е забранил достъпа до него за
срок от 14 дни.
Заповедта
е връчена срещу разписка на 09.12.2020 г. на представляващия дружеството – управителя
Ю.А.М., а жалба против нея е депозирана директно в съда на 11.12.2020 г., като
въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
При тази
фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима
за разглеждане, тъй като е подадена от надлежна страна, неблагоприятно
засегната от издадения административен акт, в рамките на установения от закона 14-дневен
срок за оспорване пред съда против акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като основателна по следните съображения:
Обжалваният
акт, предвид
представените по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и Заповед №
2106/30.03.2018 г. (л. 30-31), е издаден
от компетентен орган и в законоустановената писмена форма с излагане на мотиви
от фактическа и правна страна. Актът е постановен и на валидни правни основания
– за констатирано нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, при упражнено правомощие по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС (за
запечатване на обекта), в която връзка е и разпоредената
на основание чл. 187, ал. 1 от с.з. забрана за достъп до обекта. Определеният
срок за прилагане на ПАМ – 14 дни, е в рамките на законоустановения с
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС срок до 30 дни.
По същество
съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства се установява
извършването на административното нарушение – неиздаване на фискална касова
бележка или бележка от кочан. Съобразно разписаното в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ; лицата, извършващи продажбата
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. Видно и от съдържанието на жалбата, жалбоподателят
не оспорва факта, че не е издал фискален бон за извършената покупка в общ
размер на 2 лева, т. е. че е извършил вмененото му нарушение. При това
положение следва да се приеме, че действително е налице хипотезата на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., която обосновава запечатване на
търговския обект и забрана на достъпа до него.
Спорът в
случая се свежда до това дали оспорената заповед досежно
продължителността на наложената ПАМ е мотивирана и дали след като няма
образувано административно наказателно производство органът по приходите е
следвало да издаде заповед като процесната.
Според константната съдебна
практика, при издаване на акт от категорията на оспорената заповед органът
действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение,
както е в случая, той е длъжен да наложи ПАМ. Същевременно обаче разполага с
оперативна самостоятелност по отношение на решението относно продължителността
на срока на принудителната административна мярка.
С
процесната заповед се постановява запечатване на търговския обект и забрана за
достъп до същия за срок от 14 дни при максимално предвиден в закона срок до 30
дни. В заповедта има изложени съображения за продължителността на срока, като е
посочено, че при определянето му са взети предвид тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност,
стойността на продажбата, за която не е издадена фискална касова бележка, а
именно - 2 лева. Прието е, че по този начин в обекта е създадена организация на
работа в разрез с изискванията на нормативната уредба, позволяваща част от оборота
да не се отчита през фискалното устройство, което възпрепятства възможността за
проследяване на реализираните обороти; тези обстоятелства според
административния орган обосновават необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Посочено е също, че неспазването на конкретното задължение от страна
на лицата да издават фискални касови бележки при всяка продажба винаги води до
отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват
обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и
до отклонение от данъчно облагане; вредата от нарушения по чл. 118 от ЗДДС и
чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на касова
бележка за документиране на продажба, съобразно отразеното в акта, е в размера
на дължимия ДДС, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите, без
да е посочен какъв е той за разглеждания случай. При съобразяване характера на
административната принуда и засягането на обществените отношения по
отчетността, административният орган счел, че е налице висока степен на
обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на
установеното нарушение във времето. Направен е извод, че срокът е съразмерен на
извършеното и че е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в
защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект,
както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното
противоправно поведение в трайна практика.
Съдът
приема, че така изложените в процесния акт мотиви относно срока на мярката са
общи и относими към всички случаи на установени нарушения на фискалната
дисциплина, а не конкретни такива, относими към процесния случай. Безспорно,
преследваната цел с наложената ПАМ оправдава засилена законодателна защита, но
индивидуалната мярка следва да е съобразена с характеристиките на конкретния
случай. Такива конкретни мотиви обаче в оспорената заповед липсват. Оспореният
акт, въпреки обема си, съдържа общи изрази като: „продължителността на мярката
е съобразена с вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност“, „срокът
е съразмерен на извършеното“, без да се сочат конкретни факти в тази връзка. Проверката
е извършена формално и се е ограничила до удостоверяване на нарушението по
неиздаване на фискален касов бон, като не са събрани никакви данни за извършени
други нарушения, което обстоятелство е релевантно при определяне на срока на
мярката, тъй като е индиция за това да се установи
какво е константното поведение на търговеца - извършени ли са в онзи момент и
извършвани ли са досега други нарушения. Административният орган не е събрал други
доказателства в тази насока, с оглед на което съдът приема, че това е първо нарушение
на фискалната дисциплина от страна на санкционираното дружество, инцидентно
извършено, а не системно, което не кореспондира с мотивите на оспорената
заповед за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Именно при упражняване на
оперативната самостоятелност на органа относно срока на наложената ПАМ следва
да се съобрази цялостното поведение на конкретния търговски субект - както
установените при конкретната проверка обстоятелства, така и неговата коректност
към бюджета чрез наличие на други нарушения на фискалната дисциплина или
непогасени публични задължения. Вярно е, че стойността на контролната покупка е
без значение като основание за налагане на мярката, но съдът приема, че може да
бъде съобразена при определяне на нейния срок. В процесния случай стойността на
покупката, за която не е издаден фискален бон, възлиза на 2 лева, а нанесената
на фиска вреда е едва в размер на 0,40 стотинки, което
не може да обоснове по никакъв начин накърняване на важен държавен интерес,
какъвто е един от мотивите на административния орган. При липса на данни за
цялостното поведение на търговеца - други нарушения или непогасени публични задължения,
съдът намира, че съвкупната преценка на констатираните при проверката на
02.12.2020 г. факти и обстоятелства не навежда на извод за налагане на утежняващата
мярка за срок от 14 дни - запечатването на търговския обект за срок от 14 дни
се явява несъразмерно на поведението на търговеца и на констатираните нарушения
както по време на проверката, станала повод за налагане на ПАМ, така и при
съобразяване на липсата на доказателства за други нарушения.
Действително,
посочените от органа цели за налагане на ПАМ - да се утвърди данъчна
дисциплина, да се осигури възможност за контрол върху ФУ, а оттам и върху
реализираните приходи, да се спазва редът за регистрация и отчитане на
продажбите, представляват легитимни цели. В конкретния случай, обаче, за
постигането им е използвана несъразмерна мярка и не е направена балансирана
преценка на конкретните факти по случая, указание за което е и непълнотата на
изложените в заповедта мотиви относно продължителността на срока, относими към
конкретната проверка и конкретния търговец. В подкрепа на изложеното до тук е и
разписаното в последните указания на НАП от 04.06.2020 г., на които се позовава
и жалбоподателят, за да обоснове несъразмерност на срока на конкретно
наложената ПАМ. Указанията са оповестени и публично достъпни на сайта на НАП на
интернет-адрес
https://nap.bg/news?id=4271
file:///C:/Users/user/Documents/2018/2019/Решения/Oбщо_становище_ПАМ_2020_01.06.2020.pdf. С тях се внася конкретика досежно
критериите за определяне срока на ПАМ, като е посочено, че при определяне
продължителността на срока на принудителната административна мярка следва да се
съблюдават критериите: тежест на извършеното нарушение; повторност;
цялостно поведение на търговеца (наличие на предходни нарушения и наказания,
установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски с влязъл в
сила ревизионен акт, наличие на задължения в голям размер, системно
неизпълнение на задължения за период 12 месеца преди текущия, установена
значителна разлика в касовата наличност). В случая нито е налице повторност, нито поведение на търговеца от вида на
изброеното по-горе, при което срок от 14 дни на продължителност на мярката
съдът счита за несъразмерен.
Изложеното
до тук налага извод, че наложената ПАМ не е съответна на преследваната с нея
цел и е издадена в нарушение на чл. 6, ал. 2, вр. чл. 146, т. 4 от АПК. Спазването
на принципите по чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК е изискване за
материална законосъобразност на оспорения акт и когато административният орган
е излязъл извън тези рамки в нарушение на тези принципи, постановеният акт
следва да бъде отменен като постановен в разрез с материалноправните
разпоредби.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсата на издадено
наказателно постановление за извършеното нарушение в хода на производството
прегражда възможността за ползване на привилегията по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС и
също съставлява нарушение на закона. В нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
изрично се сочи, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции. От анализа на цитираната разпоредба се налага извод, че ирелевантно за издаване на заповед като процесната
е образуваното във връзка с извършеното нарушение административнонаказателно
производство и приключването му с издаване на наказателно постановление - касае
се за две различни производства, които се развиват независимо едно от друго и
които се провеждат по различен процесуален ред, а именно по АПК и по ЗАНН.
Независимо от последното,
изложеното по-горе обосновава извод
за незаконосъобразност на произнесената заповед, което налага нейната отмяна.
При този
изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар в размер на 650 лева и за
заплатена държавна такса в размер на 50 лева, възлизащи общо на сумата от 700
лева.
Водим от
горното и на основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ № ФК-412-0051262/07.12.2020 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - ЦУ, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52,
да заплати на „ЕФЕС 1“ ЕООД, гр. *, ЕИК *********, представлявано от управителя
Ю.А.М., с посочен съдебен адрес:***, кантора № 305, адвокат С.И. ***, направените
по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 650 (шестстотин и
петдесет) лева и за заплатена държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева,
общо на стойност 700 (седемстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/ не се чете