Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 09.01.2017г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на девети
декември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2116/2016г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която са изложени твърдения, че ищецът се намира в
договорни отношения с ответника относно предоставяне на достъп до електроразпределителната
му мрежа и ползването на услуги за пренос на количества електроенергия,
доставяни за обект намиращ се в *. Изтъква се, че във връзка с ползваната
електрическа енергия за периода от 15.12.2011г. до 21.03.2012г. ответникът е
издал фактури с *, в които е начислил цена на услуги за пренос средно
напрежение в размер на 9389,75 лв. и за достъп средно/ниско напрежение в размер
на 7657,35 лв. Ищецът твърди, че е
заплатил горепосочените суми на ответника както и че същите се явяват недължими
тъй като електроенергията след границата на собственост на електросъоръженията,
преминава през кабелен електропровод 20 кV * до трафопост *, които са негова собственост
и служат единствено на него за захранване с електроенергия. Навеждат се доводи,
че поради това ответникът реално не предоставя на ищеца услуги за пренос средно
напрежение и за достъп средно/ниско напрежение. Ищецът твърди, че не дължи
горепосочените суми и тъй като извършеното от ответника измерване на
потребените количества електроенергия е неправомерно, въпреки определената
граница на собственост на електросъоръженията му на проходната плоча на извод
електропровод * в *. Изтъква се, че
средството за търговско измерване на ответника неправилно е монтирано в
трафопост *, където се трансформира електроенергията от средно в ниско
напрежение вместо в *, където се трансформира електроенергията от високо в
средно напрежение. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за
постановяване на решение, с което да осъди ответника да възстанови на ищеца
сумата от 17047,10 лв., която неоснователно е заплатил за услуги за пренос
средно напрежение и за достъп средно/ниско напрежение по процесните фактури,
както и да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на
предявения иск. Признава, че се намира в облигационни отношения с ищеца относно
заплащането на цената на услугите за пренос и достъп на количества
електроенергия от електроразпределителната мрежа на * за процесния имот, във връзка с които са
издадени процесните фактури като оспорва твърденията за правото на собственост
на далекопровода и трафопоста. Изтъква се, че в качеството си на потребител
ищецът е ползвал електроенергия с ниско напрежение, поради което дължи
заплащане на реално предоставените услуги свързани с преноса й по
електроразпределителната мрежа на *, които следва да покрият загубите от транспортирането и преобразуването й
преди точката на мерене. Заема становище, че мястото на измерване на
електрическата енергия в трафопост * е определено съгласно нормативните
изисквания както и че обектът на ищеца освен от електропровод * се захранва с
електрическа енергия и от електроразпределителната мрежа на ответника. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което
искът да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между
страните не се оспорва, че за процесния период ищецът се е намирал в договорни отношения с * относно предоставяне на достъп до
електроразпределителната мрежа и ползването на услуги за пренос на количества
електроенергия, доставяни по партида с клиентски * за
собствения му производствен обект, намиращ се в *, цената
на които е следвало да заплаща на ответника с предходно наименование *. На 05.01.2001г. е съставен протокол за собственост на
електросъоръженията във връзка със сключения договор
за продажба на електроенергия между ищеца и *, чиито активи впоследствие
са станали собственост на * с ново
наименование *. Съгласно протокола за граници на собственост на
електросъоръженията на ищеца с електроенергийната система на доставчика са определени
проходната плоча на извода на електропровод *
/ЕП */ в * и кабелните накрайници на кабел 20 kV от краен ЖР стълб на електропровод * /ЕП */ -
отклонение за трафопост * /ТП */. В протокола са описани притежаваните от ищеца
електросъоръжения, сред които ЕП * до *, ТП * и ТП *. На 11.02.2015г.
ищецът уведомил ответника, че поради преминаване на доставяната електрическа
енергия до обекта * през собствени електрически съоръжения липсва основание за
начисляване на цени за достъп и за пренос средно напрежение. На 19.03.2015г. е
изпратен отговор от *, в
който дружеството изразило становище, че съгласно нормативните изисквания потребителят
дължи заплащане на цени за достъп и пренос. По делото не се оспорва, че
ответникът е издал дебитни известия към фактури с *
за ползваната от ищеца електрическа енергия за
периода от 15.12.2011г. до 21.03.2012г., в която е начислил цена на услуги за
пренос средно напрежение в размер на 9389,75 лв. и за достъп средно/ниско напрежение в размер на 7657,35 лв., както и че сумите са заплатени от потребителя. От заключенията на допуснатите
съдебно-технически експертизи се
установява, че захранването с електроенергия за имота на ищеца през
процесния период се е осъществявало посредством изграден в него ТП *, който от една страна е свързан чрез ЕП * с *, а от друга - чрез подземна електрическа
връзка с ТП *, който от своя страна се
захранва от ЕП *, собственост на *. Електроенергията
по основната схема на свързване на имота на ищеца се транспортира от ниво
средно напрежение от извод * на подстанцията
чрез ЕП * до ТП *,
където се трансформира до ниво ниско напрежение. По аварийната схема на
свързване на обекта, електроенергията се транспортира от ниво средно напрежение
от подстанцията чрез ЕП * до ЕП *, където отново се трансформира до ниво ниско
напрежение. Установено е, че проектът
за изграждане на ТП *, който е следвало да
служи за захранване на * е съставен през 1967г.
както и че измерването на електроенергията се извършва на ниво средно
напрежение 20 кV по индиректен начин
посредством токови и напреженови трансформатори като средството за търговско
измерване е монтирано в горепосочения трафопост. Вещото лице е изяснило, че ЕП *
не се използва за разпределяне на електроенергия към други потребители както и
че изградената подземна електрическа връзка между ТП *
и ТП * на ниво средно напрежение с оглед
параметрите си може да се използва само за кратковременно аварийно захранване
на обекта на ищеца чрез задействане от втория трафопост.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За
процесния период между страните са съществували облигационни
отношения, по силата на които ищецът е имал задължение да заплаща
на ответника цената
на предоставените му услуги по договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на *. Цените за
достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, включваща разходите свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както
и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде
съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
обстоятелството, че тези цени представляват компоненти от цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване се явява от решаващо значение за тяхната дължимост. В същия смисъл е
и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №227 от 11.02.2013г. по т. д. №1054/2011г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че
поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по
договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с
техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни
актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната
парична престация на купувача за заплащане на цена за достъп до и за пренос по
електроразпределителната мрежа. От събраните доказателства се установява, че
ищецът е присъединен към електропреносната мрежа още при действието на Закона
за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ като правото му на собственост
спрямо ЕП * и ТП *
изрично е признато при определяне границата на собственост на
електросъоръженията съгласно глава четвърта от Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители /обн. ДВ, бр. 40/2000г./, при изготвяне на протокола от
05.01.2001г. Горепосочените съоръжения са изградени още при действието на
Закона за електростопанството от 1948г., когато правната уредба е допускала те
да бъдат само в режим на държавна собственост, какъвто е бил
и режимът на собственост по отношение на производствените предприятия. Предвид
съвпадението на титуляра на това право върху посочените обекти, съгласно
чл. 3, ал. 1 от Закона за електростопанството /1948г./, съвсем логично
държавата е можела да преотстъпва на предприятията само стоежа и
експлоатацията на енергийни обекти за собствени нужди. ЕП * и ТП * са
изградени за обезпечаване само на енергийните нужди на * и след приватизацията
заедно с всички останали негови активи са станали собственост на ищеца. При
това положение се установява, че мястото на присъединяване на ищеца към
електропроводните линии на ответника по основаната схема на свързване е
проходната плоча на извода на ЕП * в *, а по
аварийната схема на свързване са кабелните накрайници на кабел 20 kV
от краен ЖР стълб на ЕП * - отклонение за ТП *. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от Закона
за енергетиката, електрическата енергия, използвана от потребителите, се
измерва със средства за търговско измерване – собственост на преносното или на
съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на
имота на потребителя. В чл. 27 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежи, е посочено че границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. След като захранването на обекта на
ищеца по основната му схема на свързване се осъществява чрез собствен
електропорвод, границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29,
ал. 4, вр. ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба №6 в мястото на присъединяване на
кабелните накрайници към уредбата. С оглед начина на
присъединяване на електропровода на ищеца към електрическата уредба на * с предходно наименование * и
на основание чл. 29. ал. 4 от Наредба №6,
средството за търговско измерване на електрическата енергия е следвало да бъде
монтирано в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не в електрическата уредба на потребителя, до или на границата
на имота му. В
разглеждания случай средството за търговско измерване е разположено на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на ищеца, което води до извода,
че същото не е монтирано съгласно изискванията на Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове, а оттам и за недължимост на
начислената от ответника цена за достъп до и за пренос по
електроразпределителната мрежа по процесните дебитни известия към
фактури. В
допълнение на изложението следва да бъде посочено, че съгласно действащата за
процесния период разпоредба на чл. 26 от Правилата за
търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, приети от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 64 от 17.08.2010г., мрежовите
услуги /включително за достъп до електропреносната мрежа и за пренос по
електропреносната мрежа/ се заплащат от потребителите върху
използваната електрическа
енергия съгласно показанията на средствата за търговско
измерване в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и договорите по чл. 11,
т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
ПИКЕЕ определя, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
или елетроразпределителната мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на
клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Последната
разпоредба, обаче не следва да намери приложение в разглеждания случай след
като средството за търговско
измерване е поставено в нарушение на чл. 29, ал. 4 от Наредба №6 от
09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителната мрежи.
От
гореизложеното се достига до извода, че е налице имуществено разместване между
страните с оглед извършеното плащане от ищеца на цена
на услуги за пренос средно напрежение от 9389,75
лв. и за достъп средно/ниско напрежение в размер на 7657,35 лв. за
периода от 15.12.2011г. до 21.03.2012г. съгласно дебитни известия с * Плащането е
направено без основание тъй като както бе посочено по-горе количеството
консумирана електрическа енергия е измерено в място, различно от
нормативно определеното. Недължимо платеното в полза на ответника възлиза общо
на
17047,10 лв., с която сума ищецът безспорно е намалил
актива на имуществото си. С оглед на това, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, заплатената от последния сума подлежи на връщане от ответника, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, като предявеният в тази насока осъдителен иск се явява доказан
по основание и размер, и следва да бъде уважен.
При този
изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той
следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2632,01 лв.,
представляващи направените по делото разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, * *, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да
заплати на * *, сумата от 17047,10 лв. /седемнадесет хиляди четиридесет и седем лева и
десет стотинки/ - главница, представляваща извършено без основание плащане на цена на услуги за пренос средно напрежение и за достъп
средно/ниско напрежение за периода от 15.12.2011г. до 21.03.2012г. съгласно дебитни
известия с * по партида с клиентски * за обект
намиращ се в *, ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.08.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 2632,01 лв. /две
хиляди шестстотин тридесет и два лева и една стотинка/, представляващи
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: