Р Е Ш
Е Н И Е № 260103
Град Несебър, 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 471 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Н.Г. с ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 19-0304-003361 / 10.01.2020г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 300 лева и “Лишаване от право да управляна МПС” за срок от 8 (осем) месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно, като издадено при нарушение на процесуалните правила, неправилно и необосновано. Намира за необходимо да посочи, че когато е бил спрян за проверка, управляваният от него лек автомобил е бил с поставени на съответните места два броя табели с регистрационни номера, но при проверката в автоматизираната система на МВР проверяващите установили, че МПС е със служебно прекратена регистрация от 19.05.2019г. и не е регистрирано по надлежния ред. Това обстоятелство не му е било известно, тъй като той не е собственик на автомобила и не е бил уведомен от последния, напротив, управлявал е автомобила с ясното съзнание, че автомобилът е надлежно регистриран предвид намиращия се у него регистрационен талон и с поставените на него регистрационни табели. След като на жалбподателя е бил съставен и връчен акта за установяване на административно нарушение (АУАН), е била сезирана и РП-Несебър предвид данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НПК. С постановление от 20.12.2019г. обаче прокурорът е отказал да образува наказателно производство срещу Г.Н.Г. с мотива, че деянието не съставлява престъпление по посочената разпоредба, именно защото е управлявал чуждо МПС, на което е предоставен регистрационен талон, и не е знаел, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация. Жалбоподателят отрича да е извършил виновно и нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а е бил убеден, че управлява МПС, което е регистрирано. Липсата на умисъл означава, че той не е съзнавал обществено опасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на последиците. Именно липсата на субективния елемент прави деянието несъставомерно по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а когато е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, е нарушен материалния закон. Моли наказателното производство да бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От страна на ОДМВР-Бургас, чрез процесуален представител, е постъпило становище, в което се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като нарушението е доказано, както и нарушителя, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира юристконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 19.11.2018г. Щ.С.С.е закупил лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ****, цвят – тъмно зелен металик, а на 17.12.2018г. му е било издадено Свидетелство за регистрация на МПС част І, в който той е вписан като собственик, а лекият автомобил е посочен с регистрационен № ****.
На 18.03.2019г. е сключен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписа, по силата на който Щ.С.С.е продал автомобила на Ф.Г.Г.. След сключване на договора автомобилът е останал във владение на Щилиян Стефанов Станчев, а купувачът по този договор Ф.Г., не е регистрирал превозното средство в двумесечен срок от придобиването му, в резултат на което той не се е снабдил със Свидетелство за регистрация на МПС, в който да бъде вписан като новия собственик.
След като не е изпълнил това свое задължение, регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 19.05.2019г., което обстоятелство е било отбелязано в автоматизираната информационна система, и за което не са уведомени нито досегашния собственик Щилиян Станчев, нито закупилия автомобила Ф.Г..
Щилиян Стефанов Станчев, в чието владение е продължил да бъде автомобила не само след сключване на договора за покупко-продажба, но и след служебно прекратената му регистрация, е упълномощил на 05.07.2019г. Г.Н.Г., като с пълномощното му е предоставил право да управлява автомобила, да го продава и да представлява упълномощителя пред органите на КАТ, пред застрахователи, да подписва, подава и получава всички документи, свързани с автомобила.
За времето от 07:30 часа до 19:30 часа на 04.12.2019г. свидетелят М.В.М. – младши автоконтрольор при РУ-Несебър и полицейският служител Станислав Ганчев Белчинов, са изпълнявали служебните си задължения по автопатрул по КАТ. Докато са били позиционирани пред вила „Валенсия“ в квартал Камелия в к.к. Слънчев бряг, на отбивката за магазин „Младост“, около 08:10 часа са спрели за проверка лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СН 4956 АТ, при която установили, че същият се управлява от жалбоподателя – Г.Н.Г.. След проверка на документите на автомобила и на водача, контролните органи извършили проверка в информационната система, при която установили, че регистрацията на автомобила е автоматично и служебно прекратена, основанието за това е чл.143, ал.15 от ЗДвП, а причината за прекратяването на регистрацията е, че е сключен договор за покупко-продажба на автомобила, но купувачът по договора не е изпълнил задължението си в законоустановения срок от придобиването да регистрира автомобила.
В съставения от свид. М.В.М. АУАН серия АА, бл. № 387160 от 04.12.2019г. е посочено, че на същата дата около 08:10 часа в град Несебър, квартал Камелия, пред Вила „Валенсия“, посока магазин „Магнит“ – магазин „Младост“, правоспособният водач Г.Н.Г. управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СН 4956 АТ, собственост на Щ.С.С.с ЕГН ********** ***, като МПС не е регистрирано по надлежния ред и е със служебно прекратена рагистрация от 19.05.2019г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от нарушителя Г.Г., на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации.
Било е образувана преписка вх.№ 4310/2019г. по описа на РП-Несебър, като с постановление на прокурора е отказано да бъде образувано досъдебно наказателно производство и е прекратил преписката. В мотивите на постановлението на прокурора е прието е, че Г.Н.Г. в случая формално е осъществил състава на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, но обществената опасност на деянието е явно незначителна. Той е управлявал чуждо МПС, на което му е предоставен регистрационен талон, т.е. гражданин, който не е знаел, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация, неговото съзнание е, че е регистрирано сочи рег.№ СН 4956 АТ, и в случая е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК – деянието е малозначително и с ниска степен на обществена опасност.
След постановения отказ на
Районна прокуратура – Несебър, на 10.01.2020г. наказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление, с което е приел, че Г.Н.Г. е извършил
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ГПК и е наложил санкциите.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът в настоящия си състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес да атакува наказателното постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 04.06.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 11.06.2020г.
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна само на това основание. В хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Въз основа на безспорно
установената фактическа обстановка, в случая са налице всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. При преценка
на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и
разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия
на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението
е за последния. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма
задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата
сочат, че към момента на проверката Г.Н.Г. не е бил собственик на управлявания
от него автомобил, тъй като не е имал сключен писмен договор с нотариална
заверка на подписите по чл.144, ал.2 от ЗДвП. Управляваният от него автомобил
въпреки служебно прекратената регистрация е бил с регистрационни номера и
притежавал съответните документи, като СУМПС, застраховка, автомобилът е бил с
поставени на местата регистрационни табели, което означава, че преди да
предприеме управлението му е направил всичко нужно за да се убеди, че може да
се движи с него по пътищата, отворени за обществено ползване. Към момента на
твърдяното нарушение – 04.12.2019г., Г. не е бил юридически собственик
(предишен или настоящ) на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради
което по силата на чл.145, ал.2 от ЗДвП няма задължение в едномесечен срок от
придобиването да регистрира на свое име закупен от него автомобил. Липсват
доказателства както упълномощителят му Щилиян Стефанов Станчев, така и
приобретателят по договора от 18.03.2019г. Ф.Г.Г. да са уведомили ползвателя Г.Н.Г.,
че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство в едномесечния срок по чл.145, ал.2 от ЗДвП. Очевидно
собственикът Ф.Г. не е изпълнил това задължение, поради което е последвало
служебно прекратяване на регистрацията от 19.05.2019г., без това обстоятелство
да е известно на ползващия автомобила на 04.12.2019г. жалбоподател. Няма представени доказателства Г.Н.Г.
да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази прекратена регистрация. Към момента на проверката – 04.12.2019г., автомобилът е бил
с поставени регистрационни номера, като ползвателят Г.Н.Г. е разполагал с
всички необходими документи за него и не е уведомяван от собственика на автомобила
за служебно прекратяване на регистрацията, тъй като в информационните масиви на
КАТ той не се е водил като собственик. Това обстоятелство
изключва субективния елемент на възведеното
нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на
автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са
регистрирани. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено
нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него
виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение
на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от 14
ал.1 НК, вр. чл.11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността. Подобна теза прокурора е
застъпил и в постановлението за прекратяване на преписката
от 20.12.2019г.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0304-003361 / 10.01.2020г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на Г.Н.Г. с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 300 лв. (триста лева) и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 (осем) месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКАОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Г. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: