МОТИВИ
към присъда по н.о.х.д. № 289 от описа
на ОРС за 2013 г.,
изготвени
на 21.10.2013 г.
Обвиняемия В.И.П. е предаден на
съд с обвинителен акт на прокурор Гергана Кюркчийска – административен
ръководител на Районна прокуратура-Оряхово, по досъдебно производство № 90/2013
г., по описа на ОРП, ДП № 27/2013 г. от описа на РУП-Оряхово, с който спрямо
него е повдигнато обвинение за това, че за
времето от неустановена дата през м. декември на 2012 г. до 23.01.2013 г., при
условията на продължавано престъпление е присвоил вещи на обща стойност 640.00
лева, собственост на А.О.Й.,***, като:
1. На
неустановена дата, през м. декември 2012 година в гр. Оряхово, обл. Враца, от
частен дом, находящ се на ул. „Никола Йонков Вапцаров“ № 11, противозаконно е
присвоил чужда движима вещ – 1 бр. банциг, на стойност 480.00 лева, собственост
на А.О.Й.,***, която е владял по силата на сключен устен договор за послужване
по чл. 243 - чл. 249 от Закона за задълженията и договорите;
2. На
неустановена дата, в периода от началото на месец януари 2013 година до
23.01.2013 година, в гр. Оряхово, обл. Враца, от частен дом, находящ се на ул.
„Никола Йонков Вапцаров“ № 11, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1
бр. отоплителна камина на стойност 160.00 лева, собственост на А.О.Й.,***,
която е владял по силата на сключен устен договор за послужване по чл. 243 -
чл. 249 от Закона за задълженията и договорите - престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК
С разпореждане на съда от закрито съдебно
заседание, проведено на 23.07.2013 г. делото е насрочено за разглеждане в
съдебно заседание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и
сл. НПК.
В хода на производството подсъдимия бе
представляван от служебен защитник – адв. Д.А., назначена в хода на съдебното
производство, чиято защита той прие безусловно, доколкото участието на защитник
съдът намери за необходимо и задължително, по арг. от разпоредбата на чл. 372,
ал. 2 НПК, а П. декларира, че няма средства да организира сам защитата си.
В съдебно заседание подсъдимия П. категорично
призна вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти,
както и да се ползва самопризнанието му при постановяване на присъдата.
Защитника на подсъдимия – адв. А., също не оспори
фактическите обстоятелства по обвинителния акт и правната квалификация. Изрази
съгласие делото да се гледа по реда на глава XXVII-ма от НПК, в хипотезата на чл. 371,
т. 2 от НПК.
С
определение на съда и с оглед искането на подсъдимия, поддържано и от защитата
бе одобрено съгласието му за предварително изслушване, по реда на глава XXVII-ма от НПК.
С оглед горното съдът с отделни определения, както
следва : на основание чл. 370, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НПК даде ход на
съдебното следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - “Съкратено съдебно
следствие в производството пред първа инстанция”; и на основание чл. 372, ал.
4, вр. чл. 371, ал. 2 от НПК прие и
обяви, че направените в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнания на
подсъдимия се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от всички останали
доказателства по делото, поради което обяви, че ще ползва същите при
постановяване на присъдата, без да бъдат събирани доказателства, относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебното производство не бяха конституирани
нови страни и не бяха предявени за разглеждане граждански искове от пострадалите лица.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира
подсъдимият П. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание 2 г.
лишаване от свобода, което след редукцията по чл. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 58а от НК, да бъде намалено с една трета и така реално да изтърпи наказание 1 г. и 4 м.
„Лишаване от свобода“. С оглед съдебното минало на подсъдимия и целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, представителят на държавното обвинение предоставя
на съда преценката за евентуално приложение на чл. 66 от НК.
Подсъдимия и неговия защитник не оспорват повдигнато
обвинение. Защитата пледира за налагане на наказание „Лишаване
от свобода“ в минималния размер от 1 г., което да бъде намалено с една трета,
при което реално да търпи 8 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено при
условията на чл. 66 НК.
В последната си дума П. изразява съжаление за
извършеното.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК прие за
установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият В.И.П. е
роден на *** ***, с постоянен адрес гр. Оряхово, обл. Враца, ул. „Баба Тонка“ № 11, българин, с българско
гражданство, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Нямал
жилище и кой да се грижи за него, поради което на неустановена дата през м.
октомври 2012 г. пострадалият А.О.Й., го съжалил и му предоставил за ползване
свой наследствен недвижим имот, находящ се в гр. Оряхово, на ул. „Никола
Вапцаров“ № 11, безвъзмездно. Св. Й. и подсъдимия се договорили, че движимите
вещи, намиращи се в имота, вкл. банциг и камина, ще останат за служене и
ползване от последния, като договорът не бил изготвен в писмена форма. По
силата на така сключения неформален договор подсъдимия П. приел и се задължил
да ползва движимите вещи, собственост на Й., съгласно тяхното предназначение, с
грижата на добър стопанин. До съгласие да предостави собствените си вещи на
дееца пострадалия стигнал, след като подсъдимия П. положил грижи по
възстановяването на покрива на къщата и по поддържането на имота. След това
както недвижимия имот, така и движимите вещи – вкл. инкриминираните 1 бр.
банциг и 1 бр. отоплителна камина, намиращи се в него, останали във владението
на подсъдимия П..
На
неустановена дата, през м. декември 2012 г. подсъдимия натрошил част от банцига
– металния плот и двете задвижващи колела, без да вземе съгласието на
собственика му, с цел да предаде частите от вещта като отпадък, респ. да получи
пари за тях, след което ги поставил в чували. Така банцига станал изцяло
непригоден за употреба по предназначение.
В близост до
представения на П. за ползване имот живеел св. С.И.Б.. Той притежавал кон и
конска каруца, поради което подсъдимия П. го помолил да изнесат от дома на Й.
чувалите с метални отпадъци, след което
да ги закарат до пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали,
находящ се в гр. Оряхово, собственост на „Косаня“ ООД, със седалище гр.
Мизия. Свидетелят Б. се съгласил и на
25 декември 2012 г. натоварили двата чувала и ги транспортирали до пункта за
изкупуване на метални отпадъци, чиито отговорник към този момент бил св. О.М.. Подсъдимия
П. и св. Б. изсипали чувалите в района на пункта, при което Б. видял, че сред
отпадъците има части и детайли, наподобяващи на части от банциг. При
предаването на инкриминираните вещи било необходимо да се изготви договор за
покупко-продажба на метални отпадъци, в който следвало да се посочат лични
данни на приносителя им. Тогава подсъдимия П. заявил, че няма лична карта и
помолил св. Б. да му предостави своята. Той се съгласил, а сделката се оформила
от негово име, в качеството му на продавач. Така в регистъра на фирмата купувач
били вписани името и данните на св. Б.. В декларацията за произход на вещите
същия записал, че металните отпадъци представляват части от банциг, тъй като такава
информация получил от П., а и ги видял лично. За така продадените метални
отпадъци св. Б. получил сумата от 42.12 лв., която предал на подсъдимия П.,
който пък от своя страна му платил сумата от 10,00 лв., като възнаграждение за
извършената услуга по транспортиране на отпадъците и тяхното предаване.
На
неустановена дата, в периода от началото на м. януари 2013 година до 23.01.2013
г. подсъдимия П. демонтирал отоплителната камина, намираща се в предоставеното
му за ползване жилище и предложил на своята съседка – на св. З.А.С., която
съжителствала на семейни начала със св. Б., да я закупи за сумата от 20,00 лв.
Цената била приемлива за нея, поради което се съгласила да закупи вещта, още
повече, че подсъдимия П. заявил, че вещта е негова собственост. Поради това, на
неустановената дата, в периода от началото на м. януари до 23.01.2013 г., П.
помолил своя приятел – св. Д.Ц., по прякор „Дудко“, да му помогне да пренесат
камината до дома на св. С.. Свидетелят се съгласил и двамата заедно пренесли камината
в дома на св. С., която я монтирала в дома си и я използвала по
предназначението й.
На 23.01.2013
г., пострадалия А.Й. посетил наследствения си имот, който бил предоставил на
подсъдимия, но установил, че липсват отоплителната камина, както и че банцига е
натрошен и липсват части от него. Свидетелят се опитал да намери подсъдимия П.,
за да разбере къде са вещите му, но т.к. не успял да го намери депозирал жалба
до органите на реда.
Във връзка с
депозираната жалба била образувана и водена предварителна проверка от органите
на МВР, в хода на която били проведени съответните оперативно-издирвателни
мероприятия и било установено, че камината, предмет на присвояване, се намира
във владението на св. З.А., която тя предала на 21.02.2013 г. доброволно на
органите на реда. На следващия ден вещта била върната на собственика й. Въз
основа на тези данни в хода на извършената предварителна проверка било
образувано досъдебното производство.
В
хода на производството е изготвената съдебно-оценителна експертиза, приета в
хода на съдебното следствие по реда на НПК, от заключението на която е видно,
че стойността на инкриминираните вещи възлиза на сумата от 640.00 лв., от която
камината, която възлиза на сумата от 160.00 лв. и банцига, който възлиза на
сумата от 480.00 лева. Към датата на деянието МРЗ е била в размер 290.00 лева.
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, съдържащи
се в показанията на пострадалото лице А.Й., на
свидетелите З. С., Д. Ц., О.М., Сл. Б., по приобщените по реда на НПК протокол
за доброволно предаване /лист 12/, разписка /лист 14/, справка за съдимост
/лист 18-20; лист 46 - 48/, протоколи за разпит /лист 23-30/,
съдебно-оценителна експертиза /лист 32/, писмо-отговор от „Косаня“ ООД, гр.
Мизия, ведно с копие на покупко-изплащателни сметки и декларации /лист 35 –
37/, Удостоверение за идентичност на лице с различни имената /лист 43/,
характеристична справка /лист 45/, протокол за разпит на обвиняемия П. /лист
51/, както и от направените самопризнания от П., които изцяло кореспондират със
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При така установените по делото факти, в хода
на съдебно следствие в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за
безспорно установено, че подс. подсъдимия П. за
времето от неустановена дата през м. декември на 2012 година до 23.01.2013
година, при условията на продължавано престъпление е присвоил вещи на обща
стойност 640.00 лева, собственост на А.О.Й.,***, както следва:
1. На
неустановена дата, през м. декември 2012 година в гр. Оряхово, обл. Враца, от
частен дом, находящ се на ул. „Никола Йонков Вапцаров“ № 11, противозаконно е
присвоил чужда движима вещ – 1 бр. банциг, на стойност 480.00 лева, собственост
на А.О.Й.,***, която е владял по силата на сключен устен договор за послужване
по чл. 243 - чл. 249 от Закона за задълженията и договорите;
2. На
неустановена дата, в периода от началото на месец януари 2013 година до
23.01.2013 година, в гр. Оряхово, обл. Враца, от частен дом, находящ се на ул.
„Никола Йонков Вапцаров“ № 11, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1
бр. отоплителна камина на стойност 160.00 лева, собственост на А.О.Й.,***,
която е владял по силата на сключен устен договор за послужване по чл. 243 -
чл. 249 от Закона за задълженията и договорите - престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК.
Всички доказателства и доказателствени
средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото
и начина на извършване на престъплението, владението върху вещите и тяхната
стойност, както и авторството. Показанията на всички свидетели са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, а поради това, че съдът ги намира за незаинтересовани
и непредубедени, показанията им кредитира изцяло. Същите кореспондират с
признанията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и в съдебно заседание. Всички
факти и обстоятелства по делото, навеждат на несъмнен извод, че автор на
инкриминираното деяния е подсъдимия.
Съдът кредитира заключението на СИЕ, което
счита за пълно, ясно и обосновано и отговарящо на поставената задача.
Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
Повдигнатото обвинение, за което е внесен
обвинителния акт, поддържано от представителя на ОРП в съдебно заседание е с
правна квалификация чл. 206,
ал. 1 от НК.
Защитата в лицето на служебния защитник адв. Д. А. от
ВАК не спори по правната квалификация, поддържана от държавното обвинение.
Подсъдимия също не оспорва правната квалификация на
деянието, посочена в обвинителния акт.
От обективна страна съдът прие, че подсъдимият
П. за времето от неустановена дата през
м. декември на 2012 г. до 23.01.2013 г., при условията на продължавано
престъпление е присвоил вещи на обща стойност 640.00 лева, собственост на А.О.Й.,
които е владял на правно основание, като се е разпоредил с тях без съгласието
на собственика им, с което е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 вр чл. 26 от НК.
Установи се, че вещите — банциг и
камина, са собствени на пострадалото лице, което пък по силата на устна
договорка ги е предоставило за ползване на подсъдимия П. за лични цели.
Противно на постигнатата договореност подсъдимия П. се е разпоредил с тях, с
което изпълнителното деяние е било довършено. Налице е и интелектуалния момент
на умисъл за обсебване, тъй като деецът е съзнавал, че владее вещта на правно
основание, по с конкретна цел – за ползване, но въпреки това се е разпоредил с
нея. Несъмнено след тези действия на подсъдимия, собственикът им не би могъл да
упражнява правото си на собственост в гарантирания от закона обем. Следователно
налице е престъпния състав на чл. 206, ал. 1 от НК.
В нормата на чл. 206, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил, че следва да носи наказателна отговорност всеки, който противозаконно
присвои чужда движима вещ, която владее или пази, а наказанието за обсебване е „Лишаване
от свобода“ от една до шест години.
Субект на престъплението е всяко
наказателноотговорно лице, а доколкото авторството на деянието остана безспорно
и подсъдимия е пълнолетно и вменяемо лице, то е годен субект на състава по чл.
206, ал. 1 от НК.
Обект на посегателства по посочения състав са
обществените отношения, свързани с надлежното упражняване правото на
собственост.
Предмет на посегателство е чужда движима вещ,
която обаче се намира у дееца на годно правно основание – договор, по силата на който подсъдимия П. приел и се задължил да ползва
движими вещи, собственост на Й., съгласно тяхното предназначение, с грижата на
добър стопанин.
Изпълнителното деяние се изразява в
присвояване, което от своя страна е противоправно.
Престъплението е резултатно и се изразява не
само в безвъзмездното лишаване на собственика от собствената му вещ, но и в
облагодетелстване с тях от дееца или трето лице, в чиято полза той се е
разпоредил. В случая това се установява и от приобщените към делото
покупко-изплащателни сметки, декларации, протокол за доброволно предаване и
разписка.
От субективна страна е действал умишлено –
при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е противоправния характер на деянието
си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, но воден от желанието си
да се облагодетелства по неправомерен начин, искал настъпването им и
осъществяването им била негова цел. Това се доказва и от признанията му в хода
на с.з. и тези, направени в хода на ДП.
Деянието е извършено при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК,
тъй като отделните
изпълнителни деяния са осъществени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което
всяко следващо се явява от обективна и от субективна страна продължение на
предходното такова и осъществяват един и същ състав на престъпление.
По изложените до тук съображения, съдът призна подс. П.
за виновен в извършването на престъпленията по чл. 206, ал. 1 от НК.
За вида и размера на наказанието
При индивидуализацията на наказанието по
реда на чл. 54 от НК съдът определи същото в рамките, предвидени от закона за
конкретното престъпление, а именно от една до десет години, съобразявайки
разпоредбите на общата част на НК, като взе предвид степента на обществена
опасност на дееца и деянието, подбудите за извършване на престъплението, както
и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. При това се взе
предвид младата възраст на лицето, съдействието на органите на разследването във
всички фази на процеса /т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г. на ВКС – ОСНК/,
изразеното съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи и частично
възстановената щета определят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
пред отегчаващите такива, свързани с предходните му осъждания, макар и ценени
като негативни характеристични данни, а и лошата му характеристика, говорещи за
утвърдени престъпни
навици на подсъдимия. В същото време съдът съобрази и, че обществената опасност
на деянието е висока, то е извършено виновно при условията на пряк умисъл и
застрашава правото на собственост, което е гарантирано от Конституцията и
законите на страната. Не се възприе за смекчаващо вината обстоятелство
изразеното признание на фактите, доколкото това процесуално поведение
законодателят е предвидил като последица от провеждането на съкратено съдебно
следствие – арг. от чл. 373 ал. 2, вр. чл.372 ал. 4 от НПК, с оглед на
което е предвидил и редуциране на наложеното наказание с 1/3. От друга страна
се взе предвид, че деянието е извършено при условията на продължаваното престъпление, което като
усложнена престъпна дейност е с по-висока степен на обществена опасност, в
сравнение с еднократното разделно извършено престъпление и осъждане и обуславя
по-тежкото наказание в сравнение с разделното осъждане. По тези съображения съдът намери, че не са налице предпоставките на чл.
55 от НК, доколкото не се установиха многобройни или изключителни, смекчаващи вината
обстоятелства. Така при условията на чл. 54 от НК определи наказание в размер
на 18 месеца „Лишаване от свобода“, което макар и ориентирано към минимума, ще
подейства възпитателно и възпиращо, в какъвто смисъл са изискванията на чл. 36
от НК. Предложението на ОРП за налагане на наказание в размер на 2 г. се намери
от настоящия състав за необосновано, с оглед младата възраст на дееца,
изразеното съжаление, оказаното съдействие в хода на разследването, а и в хода
на съдебното следствие, както и вида и стойността на отнети вещи.
Съдът като намери, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца, взе
предвид проведеното съкратено съдебно следствие и на основание чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 373 ал. 2, вр. чл.372 ал. 4 от НПК намали същото с
една трета и постанови
подсъдимия реално да изтърпи наказание в размер на 1 /една/ година „Лишаване от
свобода“.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
за поправянето на подсъдимия не е наложително наказанието
да се изтърпи ефективно. Освен това се взе предвид,
че са налице положителните материални предпоставки за приложение на чл. 66 от НК, доколкото по отношение на предходните му осъждания е настъпила
реабилитация, респ. П. не следва да се счита осъждан. По тази причина и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на същото за
минимално предвиденият от закона срок в размер на три години. Същото бе намерено за справедливо,
макар и да бе съобразен вида и характера на престъплението и стойността на
отнетото.
Съдът намери, че така определеното наказание, чието
изтърпяване бе отложено по реда на чл. 66 от НК, съответства както на тежестта
и моралната укоримост на извършеното престъпление, така и на личността на
дееца, събраните по делото доказателства, и поведението на последния, след
респектирането му от надлежните органи, изразеното съжаление, обещанието да се
въздържа в бъдеще от подобни прояви, съдействието му за разкриване на
обективната истина в хода на ДП и в хода на съдебното следствие, стриктното му
процесуално поведение. Така определено наказанието ще въздейства
предупредително и възпиращо, и върху другите членове на обществото.
За разноските по делото и веществените доказателства:
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК, предвид признаването на подсъдимия за виновен върху него
бяха възложени и разноските по делото в
размер на 40,00 лв., както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Към обвинителния акт няма приложена справка за
веществени материали /съгл. чл. 246 ал.4 НПК/ и такива не са налице, поради което съдът не се
произнесе за тяхното разпореждане.
В този смисъл и при
посочените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: