№ 362 / 11.9.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.Монтана, 11.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди И. деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И.. МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова И. с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1033 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 И. сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от В.И.. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx срещу Наказателно Постановление № 19 - 0996 – 001271 издадено на 08.05.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което му е наложено наказание глоба в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
В жалбата си санкционираното лице оспорва вмененото му административно нарушение. Твърди, че към момента на извършване на деянието същият не е бил собственик на управлявания автомобил, а същият е бил на баща му, който не е съзнавал, че сключената му задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”, е била изтекла. В заключение иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят В.И.., редовно призован, се явява лично. Пред съда поддържа жалбата И. моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява И. не се представлява.
При извършената служебна проверка се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок И. от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима И. следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни И. писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 26.03.2019г., около 09:28ч. в гр.Монтана, по бул.,,Трети март” , жалбоподателят В.И.. управлявал лек автомобил МИЦУБИШИ КОЛТ с рег.№ XXXX , собственост на неговия баща И..И... МПС – то било закупено от около приблизително една година И. бащата на водача бил сключил задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”, считано от 10.05.2018г. до 10.05.2019г. Автомобилът бил застрахован с чуждестранни регистрационни номера И. е подлежало на последващо регистрация И. респективно застраховане. Собственикът на автомобила е следвало да сключи допълнителен анекс към договора, което обаче не сторил, тъй като очаквал от застрахователното дружество да го извести за това обстоятелство, каквото, по негови твърдения, досега винаги е правило. Тъй като бил И. със здравословни проблеми, свидетелят И.. не обърнал внимание, че липсва такъв анекс И. договора е бил прекратен на 10.06.2018г., поради което И. предоставил автомобила на неговия син. На процесната дата, водачът на автомобила бил спрян от служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана – младши автоконтрольор К.Д. И. А.Д.. Двамата констатирали, че жалбоподателят няма сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите” И. му съставили АУАН по чл.638, ал.3 от КЗ. Въз основа на издадения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена И. подкрепяща се от гласните И. писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така И. с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на санкциониращия акт съдът констатира, че същият е незаконосъобразен, тъй като не се доказа наличие на виновно поведение от страна на дееца.
Видно от събраните в хода на съдебното производство показания на свидетелите А.Д. И. И..И.. е, че към момента на извършване на деянието, жалбоподателят действително не е бил собственик на управлявания от него лек автомобил.
Същевременно свидетелят И.. признава, че от застрахователното дружество, с което е бил сключил първоначалната застраховка, е имало практика да бъде известяван чрез смс когато застраховката му е изтичала, но в конкретния случай това не било сторено. Без да обърне внимание на това обстоятелство, той предоставил автомобила на своя син. Съдът кредитира показанията И. на двамата свидетели като еднопосочни, логични И. непротиворечиви. Същите потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част както на АУАН, така И. в обжалваното НП, че жалбоподателят действително не е бил собственик на автомобила И. към момента на деянието същият не е бил със сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. Същевременно обаче свидетелят И.., поради небрежното си поведение като дългогодишен водач на МПС, не е обърнал внимание на обстоятелството, че по силата на чл.489, ал.5 от КЗ, е следвало да извърши последваща застраховка на автомобила И. го предоставил на сина си.
Горните обстоятелства се потвърждават И. от отговора на застрахователното дружество ,,Д. Б. Ж. И. З.”, което спестява обстоятелството, че е следвало да уведоми собственика на автомобила, че полицата му е била прекратена. Дали поради недобросъвестното поведение на свидетеля И.. или поради такова от страна на застрахователното дружество като краен резултат е налице липса на сключена задължителната застраховка, което е довело до санкционирането на водача на автомобила.
Предвид изложените фактически констатации И. при съвкупния анализ на събраните доказателства съдът намира, че в случая не е доказано виновно поведение от страна на жалбоподателя. Действително към момента на деянието същият не е бил собственик на управляваното от него МПС, което му е било предоставено за ползване от неговия баща. Поведението на последния, свързано със застраховането на автомобила, не би могло да рефлектира върху съзнанието на неговия син, че управлява автомобил, без застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. Приемайки, че е налице необоримата презумпция, че незнанието на правото никого не извинява, резултатът от извършеното нарушение се дължи изцяло на свидетелят И.., който не е проявил необходима грижа, свързана със застраховането на автомобила. Друг би бил въпроса, ако водача на същия беше негов собственик. Тъй като това не е налице, в случая се касае за възникнало неразбирателство между две страни по застрахователно правоотношение, което на свой ред не може да рефлектира върху трето лице. В случая не може да бъде направен еднозначен извод, че водачът на автомобила е съзнавал, че същият е без сключена застраховка, каквото твърдение се излага И. в самата жалба.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което И. същото следва да бъде отменено.
Воден от горното И. на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И.:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 – 0996 – 001271 от 08.05.2019г., издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на В.И.. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 (четиристотин) лева за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: