Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 43 24.01.2023 г.
град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, дванадесети състав, в публично
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател:
Диана Ганева
при
секретаря Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно
дело № 2572 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на К. С.Л. от гр.Бургас, с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ
„Кордин-К. Л.“, против Заповед № 3144/20.11.2020г. на заместник кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на
основание чл.225а, ал.1, вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е разпоредено
премахване на строеж: „Преустройство на офис №3 – самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 07079.607.134.1.30 по КК на гр.Бургас, чрез завземането на общи
части на сграда с идентификатор 07079.607.134.1 по КК на гр.Бургас“, находящ се
в сграда с идентификатор 07079.607.135 по КК на гр.Бургас, УПИ VI-105, кв.6
по плана на к-с Лазур, гр.Бургас.
С
жалбата са изложени съображения, че оспорената заповед е издадена в нарушение
на процесуалния и материалния закон. Иска се от съда да я отмени.
С
протоколна определение от 07.07.2021г. съдът в спрял производството по делото
до приключване на гр.дело № 2526/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас с
влязъл в сила съдебен акт. С определение от 21.10.2021г. делото в възобновено.
В
открито съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, се представлява от
процесуален представител - адв.С., който поддържа жалбата и иска от съда да
отмени оспорения акт като незаконосъобразен. Поддържа тезата, че процесното
преустройство е извършено в периода 1997-1998г. по времето на строителството на
самата сграда, за което има екзекутивни чертежи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, за което представя списък. Представя писмена
защита.
Ответникът
– заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ към Община
Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р., която излага
доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че от събрания по делото
доказателствен материал се установява по безспорен начин, че помещението,
предмет на процесната заповед към настоящия момент не отговаря нито на
одобрения проект на сградата, нито на екзекутивите, представени в съдебното
производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
направени разноски във връзка с възнагражденията за вещите лица. Представя
писмени бележки.
Административен
съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството
по издаване на процесния административен акт е започнало по сигнал вх.№ Б-2651-04-729/03.12.2019г.
и № Б-2651-04-809/09.12.2019г., подаден от Румен Стефанов Петков до РДНСК –
Бургас, относно строеж – преустройство, извършен от ЕТ „Кордин- К. Л.“, в
качеството му на собственик на офис №3, находящ се в партерния етаж на вх.“Б“
на сграда в гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Тодор Каблешков“ № 12, с което пречи
за осъществяване експлоатацията на общо помещение от всички живущи в сградата.
С писмо
изх.№ Б-2651-00-098/23.01.2020г. началника на РДНСК –Бургас е препратил сигнала
по компетентност на кмета на Община Бургас, с указание да извърши проверка по
случая и предприемане на съответните законови действия (л.66).
С писмо
изх.№ 24-00-196/2/16.03.2020г. (л.63) жалбоподателят е уведомен за полученото в
Община Бургас писмо от началника на РДНСК – Бургас и подадените сигнали, като
му е указано, че в на основание чл.223, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ в 7-дневен срок
от получаване на настоящото писмо, следва да заяви удобен ден и час за извършване
на проверка и осигуряване на достъп за вътрешен оглед в офис №3 с адрес
гр.Бургас, ж.к. Лазур, ул. „Тодор Каблешков“ №12, както и да представи документ
за собственост и налични строителни книжа.
На
13.05.2020г. длъжностни лица от отдел „Устройствено планиране и архитектура“
при Община Бургас са извършили проверка на място и по документи, при която е
установено, че на основание одобрен на 14.06.1995г. инвестиционен проект е
издадено Разрешение за строеж №27/22.06.1995г. от началник отдел „ТСУ“ при
Община Бургас за строеж на „Четириетажна жилищна сграда“ с административен
адрес ул. „Тодор Каблешков“ № 12, гр.Бургас - IV категория. Констатирано е, че офис
№3 е собственост на К. С.Л., в качеството му на ЕТ „Кордин – К. Л.“ съгласно
нотариален акт №8, том 7, вх.рег.№ 26960/30.06.1998г. на Служба по вписвания –
Бургас. При проверката на място в офис
№3 е установено, че в отклонение от одобрения инвестиционен проект са извършени
следните строително-монтажни работи (СМР): ЕТ „Кордин – К. Л.“ е усвоил
разположено до офис №3 общо помещение, предвидено за смет и част от коридора
пред него – общи части в сградата, посредством зазиждане входа на общото
помещение, премахване на предвидения тухлен зид за вход на офиса, изграждане на
нов такъв на отстояние 2,20м. към стълбищната клетка и премахване на два от
ограждащите зидове на общото помещение. С така изпълнените СМР са завзети 4,95
кв.м. площ от общото помещение и 2,86 кв.м площ от общия коридор, като общата
завзета площ е 7,81 кв.м. Стоманобетоновата колона и стъпващите на нея
стоманобетонови греди над двата ограждащи зида на общото помещение не са
премахнати и са видими от офис №3. Установено е също, че на западната фасада на
сградата, в северната част на офис №3 на мястото на предвиден по одобрен проект
прозорец с размер 150см./140см. е избит отвор и изграден вратопрозорец с
размери 150см./200см. за достъп до западната част на ПИ с идентификатор
07079.607.134 по КК на гр.Бургас, като по този начин е засегната обща част – западната
фасада на сградата. Не е констатиран избит отвор в подовата плоча на
помещението, а върху същата е положен ламинат към момента на проверката.
Констатациите са обективирани в констативен протокол № „З“-29/13.05.2020г.
(л.59).
В писмо
изх.№ 24-00-196/4/22.05.2020г. е посочено констатираното при извършената на
13.05.2020г. проверката, като на основание чл.26 от АПК жалбоподателят е
уведомен, че в дирекция „Устройство на територията“, отдел „Устройствено
планиране и архитектура“ при Община Бургас е започнало административно
производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и му е даден срок от 7 дни от
получаване на писмото да представи становище или документи, свързани с факти и
обстоятелства от значение за започнатото административно производството (л.56).
С писмо вх.№
22-00-196/7/01.06.2020г. (л.36), жалбоподателят изразил становище относно
констатациите, отразени в констативния протокол, в което посочва, че при
извършената проверка е направено сравнение между съществуващото положение на
офиса с одобрения архитектурен проект на
сградата от 1995г., преди започване на строителството, без да са съобразени
екзекутиви и други промени, направени от строителя до завършване на обекта и
издаване на разрешението за ползване. Твърди, че не е завземал помещение за
смет, тъй като такова не е имало. Към становището Л. прилага нотариален акт №8,
том 7, дело №4729/1998г. (л.40), скица на самостоятелен обект с идентификатор
07079.607.134.1.30 (л.42) и други документи, свързани с образуваното гражданско
дело.
На
04.06.2020г. служители на отдел
„Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас съставили констативен акт № „З“-12/04.06.2020г.
(л.30),за строеж: „Преустройство на Офис №3 – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.607.134.1.30 по КК на гр.Бургас, чрез завземане на общи
части в сграда с идентификатор 07079.607.134.1 по КК на гр.Бургас“, находящ се
в сграда с идентификатор 07079.607.134.1 по КК на гр.Бургас, ПИ с идентификатор
07079.607.134 по КК на гр.Бургас, УПИ VI-105, кв.6 по плана на ж.к. „Лазур“,
гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Тодор
Каблешков“ №12, вх.Б. В акта е посочено, че строежа е IV-та
категория, а сградата се ползва в режим на етажна собственост. Проверяваният
строеж е собственост на К. С.Л., в качеството му на ЕТ „Кордин – К. Л.“,
съгласно нотариален акт № 8, том 7, вх.рег.№ 26960/30.06.1998г. на Служба по
вписванията – Бургас. Според констативният акт, като възложител и
строител/изпълнител е посочен К. С.Л., в
качеството му на ЕТ „Кордин – К. Л.“. Според акта установените при проверката
СМР са без одобрен инвестиционен проект, в т.ч. съгласувани и одобрени части на
проекта, без разрешение за строеж, без заповедна книга, от което е направено
заключение за нарушение на чл.148, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗУТ – строеж изпълнен
без одобрен инвестиционен проект, без издадено разрешение за строеж и без
нотариално заверено съгласие на всички собственици от етажната собственост. Посочено е, че строежът се явява незаконен по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съставеният констативен акт представлява
основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ за премахване.
С писмо рег.
№ 24-00-196/8/22.06.2020г. по описа на Община Бургас (л. 34) констативният акт
е изпратен на жалбоподателя, който го е получил на 03.07.2020г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне (л. 35). Съгласно акт за резултатите
от обявяване на констативен акт № „З“-12/04.06.2020г. (л.23) в
законоустановения 7-дневен срок е постъпило възражение с вх.№
24-00-196/9/08.07.2020г. от К. С.Л. срещу цитирания по-горе констативен акт. В
подаденото от Л. възражение (л.24) са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на констативния акт.
На основание
проведеното административно производство и съставения констативен акт е
издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № 3144/20.11.2020г. на
заместник кмета по "Строителство, инвестиции и регионално обслужване"
на Община Бургас (л.16 - 19). Видно от съдържанието на заповедна,
административният орган е обсъдил изложените във възражението доводи, като е
приел същите за неоснователни и е счел, че са налице обстоятелствата по
чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж.
В заповедта стоежа – Преустройство на офис №3 - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.607.134.1.30 по КК на гр.Бургас, чрез завземане на общи
части в сграда с идентификатор 07079.607.134.1 по КК на гр.Бургас“, находящ се
в сграда с идентификатор 07079.607.134.1 по КК на гр.Бургас, ПИ с идентификатор
07079.607.134 по КК на гр.Бургас, УПИ VI-105, кв.6 по плана на ж.к. „Лазур“,
гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Тодор
Каблешков“ №12, вх.Б, е описан по начин, идентичен със съдържанието на
констативния акт. И в заповедта строежа е определен като "строеж" IV категория,
изпълнен без издадено по надлежния ред разрешение за строеж и без нотариално
заверено съгласие на всички собственици от етажната собственост, с което е
прието, че са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗУТ. Изложени са доводи за неприложение на
разпоредбите на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
тъй като строежа е недопустим по разпоредбите, действали по времето, когато е
извършен, както и по сега действащите разпоредби. Заповедта е получена лично от
Л. на 25.11.2020г., видно от представеното по делото известие за доставяне
(л.22), а жалбата срещу нея е входирана в Община Бургас на 09.12.2020 г. т. е.
в законоустановения срок.
По делото е
допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице арх. В.Д.
(л.212). Според заключението на експерта, в Община Бургас се
съхранява проектната документация на строежа, както и незаверена екзекутивна
документация за същия по част архитектура. Посочва, че от приложените копия към
делото-чертежи, представляващи екзекутивна документация, е видно, че е
изготвена от проектанта на обекта арх. Олга А.. Видно от положения печат по чертежите, а
и от датата на издаденото Разрешение за строеж и Разрешението за ползване,
вещото лице приема, че документацията е съставена при действието на Закон за
териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ и Правилника за неговото прилагане-ППЗТСУ.
Вещото лице заявява, че екзекутивната документация, която се пази в архива на Община
Бургас, е следвало да бъде заверена в съответствие на чл. 290а и да се съхранява
безсрочно съгласно чл. 230 от ППЗТСУ. Според експерта, нормативно екзекутивна
документация се създава като доказателство,
отразяващо изпълнения строеж. Не може обаче да посочи кога и от кого са
извършени строителните работи. Установява, че помещението за смет от 4.95 кв.м.
е отпаднало като обща част с изготвянето на екзекутивния чертеж и е придадено
към офис № 3. Според експерта площта на това помещение е включена в площта на
офиса по нотариален акт. Посочва, че в екзекутивния чертеж за изпълнението на строежа,
освен приобщаването на
„помещението за смет” към офис № 3, се оформя ново помещение „за смет” в част
от коридора водещ към офис № 3 с площ от 2.86 кв.м. Вещото лице заявява, че не може
да отговори кога и от кого е обособено новото помещение за смет реално на
място. Установява, че изпълнението се състои от монтирането на врата, с която
се прегражда тази част от коридора, която е водила към офис № 3. Според заключението, границите и площта
на офис № 3 съвпадат с първоначалния проект по отношение на разпределителната
стена между офис № 3 и №4 и на екзекутивите по отношение на придаденото
помещение за смет. От така установеното прави извод, че Офис № 3 е закупен с
дата 30.06.1998 г. по основния проект на сградата, включително и помещението за
смет, но преди въвеждане на сградата в експлоатация, по време на строителството
е бил преместен вътрешния разпределителен зид между Офис №3 и №4 и е изпълнен
отвор за стълба към сутерена, тъй като и двата офиса са собственост на
жалбоподателя. Тези промени, според вещото лице са били отразени в екзекутивния
чертеж, като част от документацията, необходима за въвеждане в експлоатация.
Поправка на нотариалните актове обаче след въвеждането на сградата не е
правена. Експертът счита, че посочената в нотариалния акт площ от 40.40 кв.м.
включва и придаденото помещение за смет от 4.95 кв.м. Според заключението,
границите и площта на офис №3, съгл. нот. акт №8, том VII, дело № 4728/98 г.,
съвпадат с тези, дадени в първоначалния архитектурен проект от 14.06.1995г. включвайки
и помещението за смет от 4.95 кв.м. При изготвяне на СТЕ, експертът е
установил, че сградата с административен адрес на ул. „Тодор Каблешков“ №12,
гр.Бургас, има Разрешение за ползване с № 423/13.08.1998г., издадено от Районна
инспекция за териториално устройствен и строителен контрол с ръководител инж. В.Сярова.
Сочи, че в разрешението за ползване не са упоменати по отделно самостоятелните
обекти в сградата, както и помещенията за общо ползване. Указва, че видно от
екзекутивния чертеж за партерния /гаражен/ етаж такова помещение за смет от
2.86 кв.м. е имало и е представлявало частта от коридора пред затворената врата
на офис № 3. Същото помещение е било обект на гр. дело № 10213/2019 г. на БРС,
по което е постановено Решение №260161/2.9.2020 г. потвърдено от БОС и ВКС.
Според решението т.н. помещение „за смет” е придобито от жалбоподателя по
давност. Вещото лице намира, че в контекста на Решение №260161/2.9.2020 г. на
БРС, потвърдено от БОС, към настоящия момент схемата /като очертания/на с.о.
07079.607.134.1.30 е вярна, но площта на обекта следва да се увеличи с площта
на придобитото по давност помещение за смет/изместено с екзекутива в коридора/.
Според заключението, между офис № 3 и № 4 е изградена преградна стена, отворена
е първоначалната врата на офис № 3 и е затворен отвора за стълбище водещо към
сутерена, така както е по първоначалния проект, т.е възстановено е старото
положение. Експертът счита, че за изместването на зид на място, за което е
имало одобрена документация, както и отварянето и затварянето на врата,
уголемяване отвор на прозорец и затваряне на отвор в плоча, не следва да се търси Разрешение за строеж.
Заявява, че изпълненото дори не може да се квалифицира като преустройство по
смисъла на т. 38 от §5 ,ДР ЗУТ, тъй като нито се сменя предназначението на
обектите, нито се натоварва допълнително конструкцията на сградата. Според
вещото лице, констатациите, описани в Констативен акт № „З”-12/04.06.2020 г.,
са направени въз основа на първоначалния проект на сградата, като специалистите
не са взели предвид промените направени по време на строителството и отразени в
екзекутивния чертеж. Не са установили,че помещението за смет с площ 4.95 кв.м.
е закупено и приобщено към офис № 3, не са изчислили площта на офиса по
нотариален акт, с което биха установили, че помещението за смет влиза в площта
от 40.40 кв.м., както и не са установили, че преградният зид между двата офиса
3 и 4 е възстановен по първоначалния проект, както и е затворен кръглия отвор
на плочата на пода също по първоначалния проект. Също така не са установили
помещението за смет от 2.86 кв.м. към кой момент е придадено към офис № 3 и
посредством каква строителна дейност се отваря врата към общо помещение, като
тази врата изначално е съществувала. Прави заключение, че липсата на тези
констатации е повлияло за квалифициране на изпълненото като „незаконен строеж“.
На въпрос, поставен от юрисконсулт Р., вещото лице отговаря, че предмет на
Решението по гр. дело № 10213 по описа за 2019 г. на БРС и Определение №
60346/07.10.2021 г. по гр. дело № 2182/2021 г. по описа на ВКС е новото
помещението „за смет”, определено с екзекутивния чертеж. Посочва, че същото
заема по този чертеж част от коридора, водещ към офис № 3.
В
съдебно заседание вещото лице арх.Д. заявява, че не може да каже на коя дата е
внесена в Община Бургас екзекутивната документация, защото не е заверена, но
според нея със сигурност е внесена преди въвеждане в експлоатация на сградата.
Твърди, че при организирането на приемателната комисия, ако тази екзекутивна
документация не е била прикрепена към основния проект, при проверката на място е щяло да се установи, че
има различие между изпълненото и проекта и тогава би било отказано издаването
на разрешението за ползване. Посочва, че не е установила отразяване на това
обстоятелство някъде и не е правила проверка за това. Разказва, че към момента
на огледа и при сравняване изпълненото по екзекутива и проектната документация,
открива следното: Преградният зид между офис №3 и №4 е на мястото, където е
първичната проектна документация, т.е. не е по екзекутив. Помещението за смет, което е по екзекутива,
т.е. приобщено към офис №3, е било приобщено, без наличие на зидове. Твърди, че офис №3 и офис №4 се
обединяват, като собственикът с нотариален акт купува първо офис 4 и после
купува офис 3. Сочи, че с екзекутивната документация се затваря входа към офис
№3 и се оставя входа само през офис №4, а пред вратата на офис №3 се прави
новото помещение за смет. За всеки офис има отделен нотариален акт, които
актове са издадени преди въвеждане на сградата в експлоатация. Експертът
уточнява, че е направил изчисление на квадратурата, като при изчисляването на
отделните обекти прибавя и част от зидовете с 1/2 от зидовете на целият фасаден
зид и стига до сметката 40.40 кв.м. По
този начин преценя, че помещението за смет е включено при закупуването и явно
после отразено в екзекутивната документация. Посочва, че от изток е новото
помещение за смет. Относно границите на офис №3 вещото лице заявява, че отговаря на екзекутивната документация
дотолкова, доколкото помещението за смет от 4,39 кв.м. е приобщено към офис №3.
По отношение на разпределителния зид
между офис №3 и №4 заявява, че не отговаря на екзекутивната
документация, а отговаря на първоначалния проект, т.е частично отговаря на
първоначалния проект и частично на екзекутивната документация.
По
искане на процесуалния представител на ответната страна с определение №
692/04.05.2022г. съдът допусна изготвяне на тройна съдебно-техническа
експертиза. Според заключението на вещите лица, изготвили тройната СТЕ, екзекутивни
чертежи се изработват за отразяване на вече изпълнено строителство.
Следователно към датата на разрешаване ползването на сградата екзекутивните
чертежи са отразявали действителните строителни работи, извършени в офиси № 3 и
№ 4. Вещите лица не могат да кажат от кого са извършени строителните работи,
отразени в екзекутивните чертежи, но считат, че би следвало да са изпълнени от
инвеститора-строител със съгласие на жалбоподателя в качеството му на
собственик на двата офиса. Сочат, че съгласно действалите към момента на
строителството разпоредби би следвало СМР да са завършени във вида им от
екзекутивните чертежи преди датата на приемане на сградата от назначената
комисия. Включването на помещението за смет от 4.95 кв.м е съгласно екзекутивен
чертеж № 2А, а площта му е включена в площта на офис № 3 - 40.40 кв.м по нотариален
акт. Според вещите лица, в екзекутивен чертеж № 2а (л.115 от делото) офис № 3 е
обединен с офис № 4. Границите на офис № 3 на юг, частично на изток към гараж №
3 и частично на север към стълбищната клетка съвпадат с тези от екзекутива. За
яснота е представен комбиниран чертеж от архитектурното заснемане и екзекутивен
чертеж № 2А. Установено е, че границите и площта на офис № 3 не съвпадат
напълно с границите съгласно нотариалния акт. На юг към жилище - гарсониера във
вход А, на изток към гараж № 3 и на север към стьлбищната клетка границите са
съгласно първоначално одобрения проект. Останалите
граници се различават, видно от приложения чертеж, както следва:
- стената между офиси № 3 и № 4 е
изместена спрямо положението й от одобрения проект;
- усвоена е част от коридора с размери
2.20м. х 1.30м., където е оформено входното преддверие на офиса в настоящото му
положение;
- помещението за смет с площ 4.95 кв.м
е включено в застроената площ на офис № 3 от 40.40 кв.м по нотариален акт.
Тройната
СТЕ е установила, че за сградата на ул. „Тодор Каблешков“ № 12, гр.Бургас има
Разрешение за ползване № 423, издадено на 13.08.1998г. от РИТСК Бургас. Обект
на Разрешение за ползване № 423/13.08.1998 г. е именно жилищната сграда на ул.
„Тодор Каблешков“ № 12 - вх. А и вх. Б (6 гаража и 2 офиса в партерния етаж) и
никъде в текста на Разрешението не е упоменато помещение за смет. Прието е, че
в Решение № 260161 / 2.9.2020 г. на БРС по гр. д. № 10213 / 2019 г., потвърдено
с Решение № I-4 / 23.02.2021 г. на БОС по гр. д. 2526 / 2020 г. и Определение №
60346 / 07.10.2021 г. по гр.д. № 2182 / 2021 г. на ВКС, се разглежда
помещението за смет с площ 4.95 кв.м от първоначално одобрения проект, чиято
площ е включена в застроената площ 40.40 кв.м от нотариалния акт от 1998 г.
На
въпросите, поставени от ответната страна, експертизата прави заключение, че
помещение за смет от южната страна на стълбищната клетка има в одобрения проект
от 1995 г. и неговата площ е 4.95 кв.м. Застроената му площ е определена на
6.15 кв.м., съгласно приложения в констативната част на заключението комбиниран
чертеж от цифров модел на офис № 3 и чертеж на партера. Сочи, че по този начин
е проучена и доказана застроената площ на офис № 3 от 40.40 кв.м, записана в
нотариалния акт от 1998г. Вещите лица приемат, че офис № 3 е изпълнен частично по
основния проект на сградата и частично по екзекутивен чертеж № 2а. В
заключението в отговорите на въпроси 4 и 5 са представени чертежи - съответно
архитектурно заснемане на офис № 3 върху екзекутивен чертеж № 2А и архитектурно
заснемане на офис № 3 върху чертеж „партер на кота ±0.00 от одобрения проект.
Посочено е, че чертежите показват разликите между действителното положение на
офис № 3 с екзекутива и с одобрения първоначално проект. Приложеният чертеж на стр.13 от СТЕ (л.278) е изработен въз
основа на измерване на място в помещенията на офис № 3 и отразява
действителното му положение.
В
съдебно заседание вещото лице А., от името на тройната експертиза, посочва, че
при изготвянето на СТЕ няма как да удостоверят кога е представен екзекутива
пред държавната приемателна комисия. Прави пояснение, че те като експерти
разбират, че каквото и да отразява екзекутивната документация, допустима по
нормативи, то трябва да бъде преценено от одобряващия орган, като допустимо.
Сочи, че тези екзекутиви е трябвало да минат на някакъв вид съгласуване поне по
текста на отменения ППЗТСУ, но дали това се е случило и по какъв начин, няма
как да установят. Посочва, че при разглеждане на гр.дело № 10213/2019г. по
описа на БРС е взето предвид помещението от 4,95 кв.м, по одобрения проект, което
на място сега не съществува, а е в площта на офис №3, и което помещение като
площ отговаря на площта на офис №3 по нотариален акт.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед №3144/20.11.2020г.,
издадена от заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
обслужване“ на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал.3,
вр.чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж,
представляващ „Преустройство на офис №3 – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.607.134.1.30 по КК на гр.Бургас, чрез завземането на общи
части на сграда с идентификатор 07079.607.134.1 по КК на гр.Бургас“, находящ се
в сграда с идентификатор 07079.607.135 по КК на гр.Бургас, УПИ VI-105, кв.6 по
плана на к-с Лазур, гр.Бургас.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – заместник
кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и на основание заповед №3379/-8.11.2019г.
на кмета на община Бургас (л.13), в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, което го прави валиден. Изпълнена е предвидена в
чл.225а, ал.2 от ЗУТ процедура – преди издаване на заповедта е съставен
констативен акт от служителите по чл.225, ал.2 от ЗУТ, който е връчен на
жалбоподателя. Заинтересуваните лица са уведомени за започване на
административното производство по реда на
чл.26, ал.1 от АПК и за възможността да направят възражения, като от
тази възможност се е възползвал и жалбоподателя.
В
настоящия случай с оглед събраните в рамките на проведеното административно
производство доказателства, съдът намира, че административният орган в
нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата
от значение на случая. Не е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да
събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, в резултат
на което е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в
чл.9, ал. 2 от АПК - да събере всички необходими доказателства, независимо дали
има искане на страните за това. Административният орган не е изпълнил задължението
си да изясни кога реално е извършено така нареченото преустройство, чрез
усвояване/завземане на общи части в сградата, за да се изведат съответстващи на
осъществилите се факти, фактически основания и за да бъде направена и правилна
правна квалификация. Ако беше извършена по-задълбочена проверка, съответно, ако
бяха изяснени несъответствията, административният орган щеше да достигне до
други изводи. Посоченото е основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК - допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая тези
нарушения са съществени, тъй като ако бяха събрани всички доказателства
административният орган щеше да достигне до друга фактическа обстановка и други
правни изводи.
При
преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид
следното:
Спорът
се свежда до времето на извършване на строежа и по специално първоначално ли е
изграден в този му вид в нарушение на одобрения архитектурния проект от 1995г. или
е извършено преустройство без съответните строителни книжа и съгласието на всички
собственици от етажната собственост. В тази връзка са неоснователни доводите на
жалбоподателя, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради неизследване от
страна на органа на годината на извършване на строежа, доколкото в правомощията
на съда е да изследва този въпрос.
От
данните по делото се установява, че оспореният административен акт е издаден на
основание Констативен акт № „З“-12/04.06.2020г. за наличието на незаконен
строеж, изпълнен без одобрен инвестиционен проект, без издадено разрешение за
строеж и без нотариално заверено съгласие на всички собственици от етажната
собственост, с което са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗУТ. В констативния акт и последвалата заповед извършеното строителство е
квалифицирано като незаконен строеж, преустройство на офис №3 – самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.607.134.1.30 по КК на гр.Бургас, чрез
завземането на общи части на сграда с идентификатор 07079.607.134.1 по КК на
гр.Бургас, а именно усвояване на разположено до офис №3 общо помещение,
предвидено за смет и част от коридора пред него – общи части в сградата,
посредством зазиждане входа на общото помещение, премахване на предвидения
тухлен зид за вход на офиса, изграждане на нов такъв на отстояние 2,20м. към
стълбищната клетка и премахване на два от ограждащите зидове на общото
помещение. С така изпълнените СМР са завзети 4,95 кв.м. площ от общото
помещение и 2,86 кв.м площ от общия коридор, като общата завзета площ е 7,81
кв.м. Стоманобетоновата колона и стъпващите на нея стоманобетонови греди над
двата ограждащи зида на общото помещение не са премахнати и са видими от офис
№3. На западната фасада на сградата, в северната част на офис №3 на мястото на
предвиден по одобрен проект прозорец с размер 150см./140см., е избит отвор и
изграден вратопрозорец с размери 150см./200см. за достъп до западната част на
ПИ с идентификатор 07079.607.134 по КК на гр.Бургас, като по този начин е
засегната обща част – западната фасада на сградата. Посочено е, че описаните по-горе
строително-монтажни работи, извършени от ЕТ „Кордин – К. Л.“ са в отклонение от
одобрения инвестиционен проект.
В хода
на съдебното производство се установи, а и не се спори между страните, че за
изграждането на сграда с идентификатор 07079.607.135 по КК на гр.Бургас, УПИ
VI-105, кв.6 по плана на к-с Лазур, гр.Бургас, в който се намира самостоятелния
обект, предмет на настоящото дело, е издадено разрешение за строеж № 27/22.06.1995г.,
въз основа на одобрен на 14.06.1995г. инвестиционен проект и че сградата е
въведена в експлоатация на основание издадено от РИТСК – гр.Бургас Разрешение за ползване
№423/13.08.1998г. Установи се също, че в архива на техническа служба Дирекция
„ЦАУ Зора“ при Община Бургас е налично копие от лист 2А, посочен като
неразделна част от лист №2 от основания проект с отбелязване, че важи за
екзекутив. Видно от представеното по делото копие на лист 2А (екзекутив), същият
е изготвен от фирмата, изготвила одобрения проект – ЕФ „АКСИ-а“ Бургас, с
поставен печат и подписи на проектантите, с печат и подпис на ЕТ „ХИТ
МОНОЛИТСТРОЙ“ инж. К. Й. и отбелязване върху него, че важи за екзекутив с
подпис на арх.А.. Между така посочения екзекутив и лист 2 от част Архитектура
на одобрения инвестиционен проект несъмнено е налице различие относно процесния
самостоятелен обект офис №3 в площта и границите му. От представения по делото
нотариален акт № 8, том VII, дело № 4728/98 г., се установява, че жалбоподателя
е закупил процесния офис №3 с площ 40,40 кв.м, състоящ се от зала със санитарен
възел и антре, с граници от изток – гаражен етаж №3 и помещение за смет, запад
– двор, север – стълбищна клетка и апартамент IБ, юг-
гарсониера вх.“А“. От представената по делото схема № 15-596713-08.07.2020г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.134.1.30 по КК на
гр.Бургас, процесния обект е вписан с площ 40,40 кв.м.
От така
изброените доказателства, включително и заключението на приетите по делото СТЕ,
се установява, че самостоятелен обект с идентификатор 07079.607.134.1.30 е
изграден първоначално с площ 40,40 кв.м. и е продаден в този му вид на
жалбоподателя. Според заключенията на вещите лица, помещението за „смет“ от
лист №2 от част Архитектура от основания проект е включено в площта на
процесния обект, към момента на неговата продажба, т.е преди въвеждането на
сградата в експлоатация. Както единичната, така и тройната СТЕ установяват, че
при извършената на място проверка процесният обект частично отговаря на
първоначалния проект и частично на екзекутивната документация, като и от двете
заключения е видно, че помещението за смет с площ от 4,95 кв.м. е придадено към
процесния обект, съгласно екзекутивния чертеж. Съдът кредитира СТЕ в тази им
част и споделя заключенията, че помещението за смет от 4,95 кв.м. е придадено
към площта на офис № 3 към момента на закупуването му от жалбоподател, поради
което приема, че не е налице твърдяното
от ответната страна усвояване на същото в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗУТ.
В
заповедта е описано, че изграждането на обекта е постигнато, чрез усвояване на общо
помещение, предвидено за „смет“ и част от коридора пред него – общи части в
сградата, посредством зазиждане входа на общото помещение, премахване на
предвидения тухлен зид за вход на офиса, изграждане на нов такъв на отстояние
2,20м. към стълбищната клетка и премахване на два от ограждащите зидове на
общото помещение. Установено е също, че на
западната фасада на сградата, в северната част на офис №3, на мястото на предвиден
по одобрен проект прозорец с размер 150см./140см., е избит отвор и изграден
вратопрозорец с размери 150см./200см. за достъп до западната част на ПИ с
идентификатор 07079.607.134 по КК на гр.Бургас, като по този начин е засегната
обща част – западната фасада на сградата.
В периода
на извършване на процесния строеж обществените отношения в областта на
строителството са били уредени от Закон за териториално и селищно устройство и
Правилник за неговото прилагане (ППЗТСУ). В нито един от тези нормативни актове
не е уредено изменение на проектната документация в хода на строителството.
В
разпоредбата на чл.230, ал.1 (ДВ, бр. 48 от 1985 г., изм., бр. 2 от 1996 г.) от
ППЗТСУ е указано, че оригиналът на разрешението за строеж се съхранява
безсрочно в архива на техническата служба на общината, която го е издала, а
според ал.2 на същата разпоредба, към разрешението за строеж се прилага
заверено копие от подобрения проект. Проектът се съхранява до замяната му с
екзекутивната документация на строежа. Екзекутивната документация се съхранява
безсрочно.
В чл.
229а, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 6 от 1998 г.) (Предишен текст на чл. 229а, изм. - ДВ,
бр. 140 от 1998 г.) от ППЗТСУ е
предвидена възможност чрез изготвяне на екзекутивна документация да бъдат
отразени извършени при изпълнението на строежа отклонения от одобрените
(съгласуваните) проекти, допустими по строителните правила, норми и нормативи,
за които не е необходима процедура по узаконяване. Указано е, че екзекутивната
документация се представя след фактическото завършване на строежа от
инвеститора на одобряващия орган, който удостоверява това обстоятелство пред държавната
приемателна комисия.
В алинея
втора от тази разпоредба се казва, че съществени отклонения от издадените
строителни книжа са отклоненията от одобрените проекти, от разрешението за
строеж и от другите строителни книжа, с които се нарушават техническите,
технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните, противопожарните и
архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа или се нарушават
предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове, техническите
и строителните правила, норми и нормативи, както и изискванията за опазване и
съхранение на паметници на културата. За такива отклонения се издава акт за
узаконяване, ако са допустими по разпоредбите на закона, правилника и
действащите нормативи.
Следва
да бъде изяснено, че алинея първа на чл. 229а от ППЗТСУ е била приета с ДВ №
6/16.01.1998 г., което време е включено в периода, в който съдът приема, че е изпълнена
част от процесното преустройство на офис
№3, а именно твърдяното усвояване на помещението за смет от 4,95 кв.м. по
първоначално одобрения инвестиционен проект. Точно това отразява и наличния по
делото екзекутив - лист №2А, за който се твърди, че е съставен по време на
изпълнението на процесния строеж. Съдържанието и периода, за който се твърди,
че е изготвен този чертеж – екзекутив не са опровергани от ответника с други
доказателства, като назначените по делото СТЕ, също не могат да дадат отговор
на въпроса кога е представен екзекутива пред държавната приемателна комисия,
дали това се е случило и по какъв начин. Установява се обаче, че помещението за
смет по първоначално одобрения инвестиционен проект, според екзекутива, е
придаден към офис № 3 и същия е включен в неговата площ, съгласно представения
нотариален акт. По тези съображения съдът кредитира екзекутивната документация,
в частност лист №2А, като приема, че същите са изготвени към момента на
изпълнение на процесния строеж и са били одобрени от съответния административен
орган. Фактът, че отразеното преустройство, чрез придаване
на
помещение за смет от 4.95 кв.м. към площта на офис №3 е било одобрено от
компетентен орган сочи извод, че същото е било допустимо по строителните
правила, норми и нормативи, действали към онзи момент. В този случай е следвало
одобряващият орган да удостовери това обстоятелство пред държавната приемателна
комисия, макар по делото да не са ангажирани доказателства за изпълнение това
изискване. Отделно от това, според съда, в случая разпоредбата на чл. 229а, ал.
2 от ППЗТСУ (ДВ, бр. 140/27.11.1998 г.) е неприложима, тъй като е приета много
след придобиването на имота от жалбоподателя – 30.06.1998г., а доколкото се
установява от приетите по делото експертизи, помещението за смет с площ от
4,95кв.м. е част от площта на офис №3 още към момента на придобиването му в
собственост на жалбоподателя.
Следва да се посочи също, че действително,
приложимите към момента на изграждане на процесния обект нормативни актове, не
предвиждат екзекутивната документация да бъде съгласувана или одобрявана
предварително, а според текста на цитираните норми, същата се представя на
одобряващия орган след фактическото
завършване на строежа, поради което изложените от административния орган
разсъждения относно несъгласуването на наличните екзекутивни документации са
неоснователни.
Предвид
това, настоящият съдебен състав не приема изложеното от органа, че за
извършеното преустройство на офис №3, жалбоподателя е усвоил помещение за смет
с площ от 4,95 кв.м. по одобрения на 14.06.1995г. инвестиционен проект, с премахване
на ограждащи зидове на общото помещение, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Органът
не е изследвал конкретния случай обстойно и е описал незаконния строеж –
преустройство на офис № 3 чрез завземане на общи части без да съобрази
направените пред него възражения, свързани с наличния по преписката екзекутив
лист №2А, като в заповедта е изложил лаконично отговори по тях. Отделно от това
в представеното по настоящото съдебно производство решение №260161/02.09.2020г.
по гр.дело № 10213/2019 г. потвърдено от
БОС и ВКС, е прието, че процесното помещение за смет с площ от 4,95 кв.м. по
първоначалния инвестиционен проект от 1995г. е придобито по давност от
жалбоподателя и същото е прекратило съществуването си като обща част по
предназначение по смисъла на чл.38 от ЗС, от което следва, че по отношение на
тази част от описанието на процесния обект, не е налице основанието по чл.185,
ал.2 от ЗУТ.
Така
установеното в настоящото съдебно производство не съответства изцяло на
даденото от органа описание на незаконния строеж в частта относно твърдяното
усвояване на помещението за смет с площ 4,95 кв.м. Това
води и до невъзможност да бъде изпълнено разпореденото с т.2 от заповедта премахване
на незаконния строеж, доколкото в една част съдът приема, че не е налице
незаконосъобразно усвояване.
От гореизложеното
се установява също, че от една страна в констативния акт и в оспорената заповед
се сочи нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което означава въобще липса на
одобрен инвестиционен проект и разрешение на строеж, а от друга страна в заповедта
се описват факти и обстоятелства свързани с несъответствие на конкретния строеж
с одобрения на 14.06.1995г. инвестиционен проект на сградата, респективно
разрешение на строеж № 27/22.06.1995г. Отделно от това, в защитната теза,
изложена пред настоящия съд, отново се застъпва становището, че посочения в
заповедта незаконен строеж не е съобразен с основния инвестиционен проект. С
оглед на това приемайки, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ и не изследвайки обстоятелствата дали е налице хипотезата на
чл. 225, ал. 2, т.3 от ЗУТ, чрез установяване вида на допуснатото отклонение,
доколкото има такова твърдение в заповедта, административният орган е нарушил
закона. В хипотеза на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ попадат строежите, извършени при
съществено отклонение от одобрените проекти по чл. 154, ал. 2 от ЗУТ. Преценка
за наличие на някоя от хипотезите на чл.154, ал.2 от ЗУТ не е извършена в
оспорената заповед, като в правомощията на административния орган е било
установяването в конкретния случай коя от тях е налице при съобразяване и на
обстоятелството, че е налице издадено за цялата сграда разрешение за ползване №
423/13.08.1998г. Наличието на тези обстоятелства е
достатъчно, за да се отмени заповедта като незаконосъобразна. (Решение № 9178 от 19.10.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 4458/2022 г., Решение
№ 11381 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7308/2021 г.).
По делото е направено искане за
присъждане на направените по делото разноски от двете страни в процеса. Като
съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на оспорващата страна
сумата от 1 350 лева, от които 50 лв. - държавна такса за образуване на
дело, 400 лв. –възнаграждение на вещо лице,900 лв. -заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, дванадесети състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
3144/20.11.2020г. на заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Бургас
да заплати на К. С.Л. от гр.Бургас, с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ
„Кордин-К. Л.“, разноските по делото възлизащи на сумата от 1 350 /хиляда
триста и петдесет/ лв.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: