П Р О Т О К О Л
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА сложи за
разглеждане докладваното от съдията Административно
дело № 1867 по описа за 2020 година
При спазване разпоредбите на чл.
142, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК на
поименното повикване в 9.17 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – И.С.Ц. ***, уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, не
се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ – ГЛАВНИЯТ АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ВАРНА, уведомен по реда на чл. 138, ал.
2 от АПК, не се явява, не се представлява.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – „МАЙТ“ ЕООД град Варна, уведомена по реда на чл. 138, ал. 2
от АПК, не се представлява.
СЪДЪТ
докладва постъпила молба от процесуалния представител на ответника от
05.10.2020 година, в която моли производството по делото да бъде прекратено,
поради оттегляне на оспорения акт. Към молбата е представено пълномощно, от
което е видно, че издателят на акта изрично е упълномощил процесуалния
представител на Община Варна за действието по оттегляне на акта.
С разпореждане от 06.10.2020
година съдът е указал връчване на молбата на заинтересованата страна „Майт|“
ЕООД за изразяване на становище по чл. 156, ал. 1 от АПК. Съобщението на
заинтересованото лице е връчено на 06.10.2020 година. С изтичане на 7-дневния
срок третото лице не е изразило становище, като съобразно дадените с
разпореждането на съда указания, същото е уведомено, че при липсата на изразено
съгласие, производството по делото ще бъде прекратено.
Предвид изложеното по-горе съдът
намира, че са налице основанията на чл. 159, т. 3 от АПК и производството
следва да бъде прекратено.
В съдебното заседание, проведено
на 09.10.2020 година, жалбоподателят е направил искане за присъждане на
разноски, на основание чл. 143, ал. 2 от АПК.
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил сумата от 900 лева на
адвокат Д.И. *** на 01.10.2020 година.
Ответникът е обективирал
възражение за прекомерност на изплатеното възнаграждение при липсата на данни
за запознаването му с действително направените разходи за адвокат от страна на
жалбоподателя.
Съобразно разпоредбата на чл.
143, ал. 2 от АПК жалбоподателят има право на разноски и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения административен акт. Тези разноски се
дължат като санкция за това, че с поведението си ответникът е станал причина за
завеждане на делото.
Съдът намира, че възражението за
прекомерност на изплатеното адвокатско
възнаграждение не е основателно, доколкото размерът му е съобразен с
разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 159, т. 3 и чл. 143, ал. 2 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
1867/2020 година по описа на Административен съд – Варна, ІV състав.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да заплати
на И.С.Ц. ЕГН ********** ***, сумата
от 900 (деветстотин) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред Върховния административен съд на Република България.
Разглеждането на делото приключи
в 9.27 ч.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: