Решение по дело №1047/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263553
Дата: 29 декември 2022 г. (в сила от 20 февруари 2024 г.)
Съдия: Стилияна Красимирова Григорова
Дело: 20211100101047
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 29.12.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1047 по описа на съда за 2021 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по подадена от Ж.А.Ш. искова молба, с която моли ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД да бъде осъден да ѝ заплати сумите от 110 000 лева и 6 166.65 лева, представляващи обезщетения съответно за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.12.2018 г., ведно със законните лихви от датата на предявяване на претенцията – 19.05.2020 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 12.12.2018 г. в гр. София, на бул. „България“ в посока от бул. „И. Гешов“ към бул. „Гоце Делчев“, в района на кръстовището с ул. „Нишава“ настъпило ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Киа“, модел „Опирус“ Г.Д.Г.. При маневра завой надясно за навлизане по ул. „Нишава“, без да подаде светлинен сигнал не пропуснал и с предна дясна част на управлявания от него автомобил ударил странично в предна лява част движещия се попътно вдясно л.а. „Мерцедес“ с ДК № СА****ХН, управляван от Ж.Ш.. Л.а. „Мерцедес“ се отклонил надясно и се ударил в намиращия се на пътното платно метален стълб.

Образуваното наказателно производство било прекратено, тъй като пострадалата заявила, че не желае виновният водач да бъде наказван.

След инцидента ищцата била откарана във ВМА, където се установили телесни увреждания, наложили провеждане на оперативна интервенция. В продължение на седмица се провело болнично лечение, след което възстановяването й продължило в домашни условия.

За около три месеца се придвижвала с помощта на патерици, а грижи за нея полагала майка й.

Ищцата търпяла физически и психически страдания. Трудно се раздвижила, а физиотерапиите на давали очаквания ефект. На 10.10.2019 г. претърпяла втора операция за лечение на получените при процесното ПТП увреждания.

Все още не се възстановила напълно. Изпитвала силна тревога и безпокойство в близост до улици и от движещи се автомобили, както и страх като пътник в превозни средства.

Търпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на стойност 6 166.65 лева.

Гражданската отговорност на водача на л.а. „Киа“, модел „Опирус“ била застрахована при ответното дружество, което следвало да му заплати застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

На 19.05.2020 г. ищцата предявила претенция пред З. „О.“ АД, но ответникът не се произнесъл по нея. Моли съдът да осъди застрахователя да й заплати сумата от 110 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 6 166.65 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху главниците от датата на уведомяването на ответника – 19.05.2020 г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва механизма на произшествието и причинната му връзка с описаните в исковата молба увреждания, както и претендираните размери на обезщетенията. Счита, че произшествието е настъпило по изключителна вина на ищцата като водач на л.а. „Мерцедес“, а водачът на л.а. „Киа“ не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на инцидента. Евентуално, възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, който нарушила разпоредбите на § 6, чл. 15, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и че не спазила лекарските предписания.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си пред ответното дружество на 19.05.2020 г.

Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Киа“, модел „Опирус“ с ДК № СВ ****ВТ и ЗАД „ОЗК – З.“ АД – обстоятелство, отделено като безспорно между страните с определение от 15.03.2021 г.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

В заключението на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза е описан механизмът на ПТП, като вещото лице е установило, че на 12.12.2018 г. около 20.00 часа по бул. „България“ с посока от пл. „Ручей“ към бул. „Гоце Делчев“ в средната пътна лента се движил л.а. „Киа“, управляван от Г.Д.Г., с неустановена скорост. При приближаване на кръстовището с ул. „Нишава“ водачът намалил скоростта до 30-35 км/ч, готвейки се да завие надясно. В същото време и в същата посока в най-дясна пътна лента, предназначена за автобуси, по-назад от него, се е движил л.а. „Мерцедес“ , управляван от Ж.А. Ш.със скорост около 80 км/ч. Непосредствено преди кръстовището Г. предприел завиване надясно, за да навлезе в ул. „Нишава“. В този момент л.а. „Мерцедес“ се намирал на 26.5 м преди мястото на удара, при опасна зона 64 м, като водачът Ш. не е имала възможност да спре и да предотврати удара. Достигнала до л.а. „Киа“ и го ударила с левия ъгъл на предна броня в предно дясно колело. Лявото огледало на л.а. „Мерцедес“ се ударило в дясното огледало на л.а. „Киа“. Л.а. „Мерцедес“ изпреварил л.а. „Киа“ и се качил на разпределителен трапецовиден остров и се ударил челно, със скорост 50 км/ч, в намиращия се там електрически стълб. От двата удара Ж.Ш. получила травматични увреждания.

Според вещото лице, отстоянието на л.а. „Мерцедес“ от мястото на удара е 27 м и по-малко от опасната му зона на спиране – 64 м. Ако водачът на л.а. „Киа“ Г. не е подал предварително десен мигач, водачът на л.а. „Мерцедес“ Ш. не е имала възможност да спре и да предотврати удара. При предварително подаден мигач, л.а. „Мерцедес“ е могъл да се съобрази с приближаващия автомобил и да предотврати произшествието, предвид разстоянието от мястото на удара – 71 м.

При прилагане на специалните си технически знания, вещото лице инж. А. е заключил, че водачът Г., както в момента, в който е предприел маневра завой надясно, така и преди това, е имал възможност да види в дясно огледало на л.а. „Киа“ застигащия го в дясна пътна лента л.а. „Мерцедес“ и да намали скоростта си, за да го пропусне, а при необходимост – и да спре.

При така даденото заключение съдът приема за доказано, че водачът на л.а. „Киа“, модел „Опирус“ Г.Г. е реализирал противоправно поведение, като е нарушил задълженията си по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го преди да се отклони надясно по платното за движение и да премине в друга пътна лента или да завие надясно, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая Г. е могъл своевременно да възприеме приближаващия в съседна дясна лента л.а. „Мерцедес“ и е бил длъжен да се съобрази с положението му при намерението си да се отклони надясно по платното за движение, за да предприеме маневра завой надясно. Неправилната преценка на скоростта на движение на л.а. „Мерцедес“ е основната причина за настъпване на произшествието.

Данни за намалена видимост към момента на произшествието липсват, поради което Г. е могъл и е бил длъжен да се съобрази с всички особености на пътната обстановка и интензивността на движението. Неизпълнението на това негово задължение е станало причина за произшествието, от което за Ж.Ш. са произтекли телесни увреждания.

При реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на виновния водач Г.Д.Г. за причинените от деянието вреди на ищцата Ж.Ш..

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.

Установява се от съдебно-медицинската част на комплексната експертиза, че получените от ищцата увреждания, чието обезщетение се претендира в настоящото производство са причинени именно от процесното ПТП. Уврежданията се изразяват в контузия на главата с подкожен хематом тилно, контузия на дясна длан, вътреставна фрактура на долен край на дясната голямопищялна кост с изкълчване на глезенната става, фрактура на вътрешния глезен на дясна глезенна става и счупване с откършек на скочната кост.

Фрактурите на десен долен крайник са наложили оперативно лечение с открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове. Десет месеца след първата операция е проведено второ оперативно лечение за освобождаване на дясната глезенна става от сраствания и изрязване на остеофит. Ищцата търпяла болки, които били с по-висок интензитет през първите три месеца след първата операция и един месец – след втората. При нормално протичане на лечебния процес възстановителният период бил около осем месеца. В случая, поради болки и ограничен обем движения в дясна глезенна става, десет месеца след първата операция се е провело второ оперативно лечение за възстановяване обема на движение в глезенната става. При проведения на 06.04.2022 г. личен преглед от вещото лице се установило, че металната остеосинтеза е отстранена, но пострадалата се оплаквала от болки и оток при натоварване или смяна на времето. Обективно се установили три белега от оперативните интервенции в областта на дясна глезенна става и ограничен обем движение при свиване на ходилото надолу от 30 градуса, при норма 45 градуса.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на Н.Б., майка на ищцата. Разказва, че първата операция на дъщеря й продължила дълго, а лекарят й споделил, че е имало опасност Ж. да загуби крака си. Пострадалата изпитвала силни болки, не можела да се обслужва и затова през целия престой в болницата майка й я придружавала и помагала за хигиенно-битовото й обслужване. Това продължило още три месеца след изписването. На крака си ищцата не можела да стъпва, а за облекчаване на оплакванията приемала болкоуспокояващи. Няколко месеца след операциите лекарите предписали лекарства за отока и за кръвта. Допълнително ходела на лекар за отстраняване на конците и за прегледи.

Раздвижването започнало след тримесечен постелен режим, първоначално с помощта на проходилка. Почти ежедневно Ж. провеждала рехабилитационни курсове; правела упражнения за раздвижване на крайниците и масажи. Рехабилитатор й изписвал медикаменти, които приемала по схема и й биел инжекции.

Освен болки, ищцата се чувствала и потисната. Притеснявала се, че няма да проходи и дълго време изпитвала тревога. Не можела да носи обувки с токчета и сандали, а само маратонки. Година и половина след инцидента Ж. все още имала силикон по белезите и оток. Изпитвала болки от продължително стоене права. Към момента на инцидента била студентка и имала изпити, които успяла да вземе. Явявала се, като майка й и брат й я носели на ръце.

Пълно възстановяване не настъпило и все още приемала болкоуспокояващи. Носела специални чорапи и по-голям размер маратонки. Не минали и раните, а белезите личали. Ж. претърпяла три операции, две от които за отстраняване на срастванията.

Дадените от Н.Б. показания съдът кредитира като подробни последователни и обективни, съответстващи на доказателствения материал по делото. Травмата на десния долен крайник е причинила трайни неудобства и продължителни болки и страдания на ищцата. Около четири месеца, особено след оперативните интервенции, болките на Ж. са били нетърпими и се е налагало да приема медикаменти. Продължителното залежаване е направило трудно и болезнено и прохождането, провокирало естествени страхове у пострадалата от евентуална невъзможност някога да започне да се придвижва нормално. Неудобства й е създала и ситуацията на непрекъсната зависимост от чужда помощ за елементарно хигиенно обслужване. Нормалният й ритъм и начин на живот са негативно повлияни за повече от една година. Налице са и трайни последици за състоянието й: освен ограниченият обем на движение, долната част на десния й крайник е оточна, с белези и незаздравели рани.

Естествени и нормални са търпените от пострадалата психически проблеми, предвид продължителността на лечебния период.

Като съобрази гореизложеното, възрастта на пострадалата – 23 г. към датата на ПТП, периода на търпения дискомфорт от получената при процесното произшествие травма, както и болките в следоперативните периоди, лимитите на застрахователните суми, конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 12.12.2018 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите, съдът намира, че 80 000 лева е справедлив размер на обезщетението за неимуществените вреди.

Представени са по делото доказателства за разходи за лечение, възлизащи на сума на обща стойност 3 217.75 лева. Според вещото лице, разходите за медикаменти са били необходими за правилното лечение на пострадалата, поради което сумата от 380.95 лева, за която са представени фактури и фискални бонове, следва да бъде присъдена изцяло. Във връзка с лечението е и разходът по фактура № ********** от 11.10.2019 г. за сумата от 192.80 лева. Основателна е и претенцията за направени разходи за приложен масаж – 1 404 лева, тъй като тази процедура е част от общия процес на рехабилитация (така заключението на д-р К. С. на стр. 17 от експертизата).

В § 1, т. 12 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, „избор на лекар/екип“ е дефинирано като изразяване на предпочитание от пациента конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. На здравноосигурените лица е предоставена възможността да получат допълнително поискани услуги, сред които подобрени битови условия, допълнително обслужване и избор на екип или на екип от медицински специалисти (чл. 24а, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ). След като законодателят е предвидил възможност пациентът да се ползва от тези права, не може да се отрече на пострадалия при ПТП, нуждаещ се от болнично лечение, да се ползва от тях. Необходимостта от получаване на допълнителните медицински услуги е част от последиците (вредата) за пострадалия и се намира в причинна връзка с противоправното деяние.

Затова и разходите за избор на екип и за ползване на самостоятелна стая са сред имуществените вреди, понесени от ищцата и подлежащи на възстановяване от застрахователя на гражданската отговорност на виновния за процесното произшествие водач.

До размера от 3 217.75 лева искът е доказан и основателен, а за горницата до 6 166.65 лева – подлежащ на отхвърляне.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. (т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС).

За факта на противоправното деяние на пострадалата и на обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).

Първото от възраженията на ответника се изразява в движение на пострадалата извън платното за движение – в „BUS“-лентата. В заключението си вещото лице доц. инж. А. А. е посочил, че до 08.08.2018 г. не е имало маркирана бус-лента, а такава е обособена през октомври 2018 г., като тя се прекъсва непосредствено преди кръстовището с ул. „Нишава“, а след кръстовището продължава да е бус-лента. Само по себе си нарушението на забраната за управление на МПС в лента, обособена за движение на средства за обществен превоз на пътници, не е от естество да обоснове извод за съпричиняване от страна на ищцата. Необходимо е и това нейно поведение да е допринесло за настъпване на произшествието. Г. е бил длъжен да се съобрази с движението на превозно средство в бус-лентата, независимо от нарушението на забраната. Първопричината за настъпване на процесното ПТП е в поведението на водача на л.а. „Киа“. На основание забраната за движение на частни автомобили в бус-лентата съпричиняване не може да бъде зачетено.

Не е налице и съпричиняване на вредите от страна на ищцата, поради неспазване на задължението й по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Не се установява пред л.а. „Мерцедес“, управляван от ищцата, да е имало друго превозно средство. Релефът на местността е позволявал да се движи със скорост, която й позволява да реагира при поява на предвидимо препятствие. Водач, който „изскача“ отляво, без да се съобрази, че в дясна пътна лента приближава друго превозно средство, не е предвидимо препятствие, доколкото ищцата не е длъжна, а и не е могла да предвиди, че пътят й ще бъде препречен от друг автомобил. Действително, пострадалата е могла да предотврати произшествието, но не е била длъжна. В конкретната ситуация и при разположението на двете превозни средства на пътя, предимството е нейно и Г. е следвало да я изчака да премине покрай него, преди да предприеме планираната маневра завой надясно по ул. „Нишава“. В този смисъл е и заключението на вещото лице при отговор на въпрос № 4 на стр. 16 от експертизата.

Неподкрепено от доказателствата по делото е и възражението на ответника, че пострадалата не е спазила лекарските предписания. Раздвижването е започнало своевременно, видно от данните в амбулаторен лист № 355/13.03.2019 г. Ж. се е придвижвала с две патерици, каквито са били и предписанията на лекарите, видно от епикризата от 20.12.2018 г. на ВМА, клиника „Ортопедия и травматология“. Част от лечебния процес са и рехабилитационните процедури, които безспорно се установи, че са редовно провеждани. Следвани са указанията на рехабилитатора за своевременно раздвижване и избягване тежка атрофия на мускулите на долния десен крайник.

Ищцата претендира заплащане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 19.05.2020 г. до окончателното изплащане. Според дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о. отговор относно началния момент на дължимите от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.

Установява се, че молбата е подадена на 19.05.2020 г. С нея ответникът е уведомен за настъпване на произшествието. Представени са всички документи, с които пострадалата разполага, включително данни за банкова сметка. ***, от тази дата на Ж.Ш. се дължи лихва за забава.

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, поради което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 3 328.71 лева държавна такса и 290.91 лева депозит за експертиза по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

На Ж.Ш. е била оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния й представител адв. А. Б. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 7 060.14 лева.

На ответника се дължат 1 446.25 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ж.А.Ш., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 12.12.2018 г., ведно със законната лихва от 19.05.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 110 000 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ж.А.Ш., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3 217.75 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.05.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 6 166.65 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС сумата от 3 328.71 лева държавна такса и 290.91 лева депозит за експертиза по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат А.Б., с адрес *** сумата от 7 060.14 лева адвокатски хонорар за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ж.А.Ш., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 446.25 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ: