О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
… май 2021 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на
седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕНАНКА БЕНИНА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№695 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.1,т.1 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с
вх.№23373/23.12.2020 година, подадена от М.Д.И., ЕГН **********, срещу
постановление за отказ за изготвяне на разпределение по изп.дело
№20167900400064 по описа на ЧСИ Р.М.. В жалбата се твърди, че с това
постановление ЧСИ е отказала да извърши разпределение на събраните по делото
суми, като се е позовала на вземане за издръжка на Д.Н.срещу Г.Н., което според СИ е привилегировано.
Твърди, че това вземане произтича от гр.д.№347/2015г., което според ЧСИ касае
издръжката на длъжника Н., но не е изискано и приложено към делото съдържанието
на спогодбата, поради което не се установява, че вземането е за издръжка, а
това прави постановлението необосновано и не представлява аргумент да не
извърши разпределение. От друга страна получаваното от длъжника Н. трудово
възнаграждение надхвърля сумата от 1 450лева, а към края на 2020 година е
в размер на 2 243лева.
Ето защо моли съда да отмени атакувания акт и да
постанови ЧСИ да извърши разпределение на получените суми от трудовото
възнаграждение на длъжника, между жалбоподателката и
другия взискател по делото.
В срока за отговор на жалбата е постъпило
възражение по нея с вх.№167/05.01.2021 година от взискателя
Д.Г.Н., в което се твърди, че само кредитор с вземане за издръжка, каквото
качество жалбоподателката И. няма, може да има
претенции за цялото вземане спрямо длъжника. В месеца, в който длъжникът е
получил по-голямо трудово възнаграждение от месечната издръжка, отново цялата
преведена сума от работодателя, следва да се преведе на взискателя
титуляр на вземането за издръжка, тъй като същият има натрупани вземания от
главници и лихви, които не могат да бъдат покрити дори и от по-високата сума.
Нецелесъобразно е да се прави разпределение на събраните суми, тъй като
вземането за издръжка е привилегировано пред това на И.. Немислимо е всеки
месец, когато постъпва сума да се прави формален акт на разпределение, който по
същество няма да разпределя суми, поради описаната по- горе привилегия.
ЧСИ Р.М. излага мотиви на основание чл.436, ал.3 ГПК, с което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №20167900400064 по описа на ЧСИ Р.М.,
е образувано въз основа на молба от Д.Г.Н., ЕГН ********** за принудително
събиране на присъдени суми спрямо длъжника Г.Н.Н. за
ежемесечна издръжка в размер на 1 450лева.
Към молбата страната е представила изпълнителен
лист от 30.12.2015г., издаден въз основа на определение от 30.12.2015г. по
гр.д.№347/2015г. по описа на РС – Етрополе, с който длъжникът Г.Н.Н. се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка на майка си
Д.Г.Н. в размер на 1 450лева, ведно със законната лихва, начиная от 21.12.2015година върху всяка просрочена вноска
до настъпване на причини за изменението или прекратяването на тази издръжка.
На 11.01.2016 година до длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена на длъжника на същата дата.
На същата дата СИ изпраща запорно
съобщение, с което налага запор върху получаваното от длъжника трудово
възнаграждение, като е посочила размера на издръжката ,както и че запорът касае
бъдещо евентуално обезщетение, което длъжникът би получил при прекратяване на
трудово възнаграждение, както и че удръжките се правят ежемесечно.
На 14.01.2016 година по делото постъпва
уведомление от работодателя на длъжника „Лукойл БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********, С
КОЕТО ПРИЗНАВА ВЗЕМАНЕТО СРЕЩУ Г.Н.Н., върху което се
налага запор и готов да удържа, съгласно нормата на чл.446 ГПК, присъдената
сума от трудовото му възнаграждение.
В хода на производството от настоящата жалбоподателка е постъпила молба по чл.456 ГПК с
вх.№28321/12.12.2017г., с която иска да бъде
конституирана като присъединена взискател по делото.
С акт на ЧСИ от същата дата М.Д.И. е конституирана като присъединен взискател по делото, въз основа на представените от нея
удостоверение, издадени по изп.дело №2017850404011 и
по изп.д.№20178510405753.
С молба вх.№20009/09.11.2020година М.И. моли ЧСИ
да извърши разпределение на събраните суми.
На 16.11.2020година ЧСИ постановява отказ за
извършване на разпределение, за който И. е уведомена на 09.12.2020 година.
В срока по чл.436, ал.1 ГПК постъпва настоящата
жалба срещу отказа на ЧСИ да извърши разпределение.
Макар и подадена в законовия срок жалбата е
недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК взискателя по делото може да обжалва отказа на СИ да
образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действия; отказа на СИ да извърши нова оценка по реда
на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК§ спирането, прекратяването и приключването на принудителното
изпълнение.
В настоящия случай жалбата е насочена срещу отказ
на ЧСИ да извърши разпределение на събраните в хода на изпълнителното
производство суми.
Извършеният от ЧСИ отказ за разпределение не представлява изпълнително
действие, поради което жалбата се явява недопустима, като е насочена срещу акт
на СИ извън изрично посочените от законодателя действия на СИ. Това е така, тъй
като отказът на СИ да извърши разпределение не представлява същинско
изпълнително действие. Съобразно т.10 от ТР№ 2 от 26.06.2015г.
по тълк.д. № 2/2013г.
ОСГТК на ВКС,
не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Отказът на съдебния изпълнител да извърши
разпределение не представлява изпълнителен способ, насочен към принудително изпълнение на вземането. Ето защо жалбата на И. се явява недопустима и
следва да се остави без разглеждане.
При изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с
вх.№23373/23.12.2020 година, подадена от М.Д.И., ЕГН **********,***, чрез А. И.
В., срещу постановление от 16.11.2020година на ЧСИ Р.М., по изп.дело
№20167900400064 по описа на ЧСИ Р.М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с
частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.:
2.: