Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2363 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 517, ал. 4 ГПК.
Ищецът - И.Д.Ц., твърди, че е взискател по и.д. № 20158570400269 по описа на ЧСИ Б.Я., което е образувано за принудително събиране на негови вземания срещу длъжника В.М.М., присъдени с изпълнителен лист от 07.04.2015 г., издаден по гр.д. № 16427/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав. Посочва, че длъжникът е едноличен собственик на капитала на ответното дружество „М В М А.” ЕООД и принудителното изпълнение е насочено към притежаваните от него дружествени дялове – наложен е запор върху всички дружествени дялове от капитала на „М В М А.” ЕООД. Твърди, че до настоящия момент вземането на взискателя, за събиране на което е образувано посоченото изпълнително дело, не е погасено, поради което моли съдът на основание чл. 517, ал. 4 ГПК да постанови решение, с което да прекрати дружеството „М В М А.” ЕООД. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - „М В М А.” ЕООД, не заявява
становище по основателността на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предмет на предявения в процеса конститутивен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е упражняване на уреденото в закона потестативно право за прекратяване на едно търговско дружество, което възниква за взискателя по образувано и висящо изпълнително производство, по което длъжник е лице, което притежава всички дялове от капитала на дружеството.
Абсолютни процесуални предпоставки за предявяването на този иск са следните: 1) наличието на висящо изпълнително производство по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество, чието прекратяване се иска - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, както и 2) наличието на изрично овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви този иск.
В случая от представените в производството доказателства се установява, че е образувано и.д. № 20158570400269 по описа на ЧСИ Б.Я., по което страни са ищецът И.Д.Ц., който има качеството на взискател, както и В.М.М., който субект има качеството на длъжник. Следва да се приеме, че така образуваното изпълнително производство е висящо към момента. Това е така, тъй като не се установява то да е прекратено от съдебния изпълнител в нито една от хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК, нито пък поради пълно изпълнение на задължението, което е предмет на принудителното изпълнение. По делото не се твърди и не са представени доказателства, от които да е видно, че са настъпили предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантни факти, при които изпълнителното производство се прекратява по силата на закона.
В настоящото производство се доказа, че е налице и изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството „М В М А.” ЕООД, което е направено с постановление от 29.10.2019 г. Ето защо следва да се приеме, че предявеният конститутивен иск е допустим и съдът следва да се произнесе по неговата основателност.
При тълкуване на нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК, се налага изводът, че за да се приеме, че е възникнало правото на взискателя да прекрати търговско дружество с правноорганизационна форма ООД, следва да се докаже настъпването на следните елементи от фактическия състав: 1) че длъжникът по изпълнението притежава всички дялове от капитала на ответното дружество, чието прекратяване се иска; 2) че изпълнението по образуваното и висящо изпълнително производство е насочено върху всички дялове от капитала на ответното дружество.
Както беше посочено, от представените по делото доказателства се установява, че длъжник по изпълнителното дело, по което ищецът е взискател и по което е налице овластяване за предявяване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, е лицето В.М.М.. От вписванията, извършени в търговския регистър е видно, че това физическо лице е едноличен собственик на капитала на „М В М А.” ЕООД, който е в размер на 120 лв. и е разделен на десет дружествени дяла, всеки на стойност от 12 лв.
При извършена от съда служебна справка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата на „М В М А.” ЕООД, както и за документите, въз основа на които са извършени вписванията, се установява, че принудителното изпълнение по и.д. № 20158570400269 по описа на ЧСИ Б.Я., образувано за събиране на парични вземания на взискателя И.Д.Ц., е насочено именно върху тези дружествени дялове, собственост на длъжника по изпълнението В.М.М., което е осъществено с налагането на запор върху тях по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК. Това е видно от запорно съобщение до Агенциа по вписванията, съставено на 09.11.2018 г. по посоченото изпълнително дело. Запорът върху всички дружествени дялове от капитала на „М В М А.” ЕООД се счита наложен на 15.11.2018 г., когато той е вписан в търговския регистър по партидата на това юридическо лице, което се установява въз основа на извършената служебна справка за настъпване на това обстоятелство.
Следователно по делото се доказа, че са осъществени всички предпоставки, предвидени в правната норма на чл. 517, ал. 4 ГПК, което означава, че в полза на взискателя И.Д.Ц. е възникнало уреденото с нея потестативно право. С оглед на това и доколкото не се представиха доказателства вземането на ищеца към В.М.М., предмет на образуваното изпълнително дело, да е погасено, то предявеният в процеса конститутивен иск е изцяло основателен и съдът следва да постанови исканата с него правна промяна, а именно да прекрати дружеството „М В М А.” ЕООД.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи по водене на делото в размер от 380 лв., от които 80 лв. – платена държавна такса за предявяване на иска и 300 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано , че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, предявен от И.Д.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дружеството „М В М А.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М В М А.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Д.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер 380 лв. /триста и осемдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да
се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на служебно вписване на прекратяването на дружеството в търговския регистър и
за започване на производство по ликвидация по отношение на него.
СЪДИЯ: