Решение по дело №324/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на А. А. М., [населено място], обл.Шумен, депозирана чрез адвокат Л. А. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 29/12.06.2024г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 157/2024г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0280-000391/11.01.2024г. на началника на РУ - Каолиново, с което на А. А. М., за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба [рег. номер]. (три хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление поради недоказаността на вмененото му нарушение, с оглед на което отправя искане за отмяна на правораздавателния акт и на потвърждаващото го решение на районния съд. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с адвокат Л. А., която в хода на устните състезания излага аргументи в подкрепа на депозираната жалба.

Ответната страна, началник на РУ – Каолиново при ОДМВР - Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И. С., която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Касационният жалбоподател е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление на МПС със срок на валидност до 01.12.2031 г. за категориите В и М.

На 06.10.2023г., около 13,30 ч., в центъра на [населено място], в близост до кметството, А. М., който управлявал л. а. „*** с рег. № [рег. номер], се появил с автомобила от центъра, управлявайки го шумно, агресивно, правейки резки движения на волана, с цел да занесе задната част на автомобила и приплъзвайки предните гуми на МПС, с което не използвал пътя по предназначението му.

При управлението на лекия автомобил водачът ускорявал движението му, като „давал много газ“, променял рязко посоката му на движение, при което задната част на МПС се занасяла рязко вляво и вдясно. Шофирайки по този начин, касаторът преминал край детска площадка, където имало майки с деца. В същото време на посоченото място се намирали и свидетелите Н. А. и С. Е., полицейски служители, които, след като възприели начина на управление на МПС от А. М., го последвали със служебния си автомобил. Водачът на л. а. „Хонда Сивик“ бил сам в него и след като видял, че служебният автомобил на РУ - Каолиново потегля след него, намалил скоростта на движение и продължил да се движи по пътя, като успял да се укрие по улиците на населеното място. След около 20 минути полицейските служители видели, че нарушителят се движи с автомобила си срещу тях и тогава го спрели.

Срещу касатора бил съставен АУАН серия GA № 6745492/06.10.2023г., съгласно който, на 06.10.2023г., в 13,40ч. в [населено място] до дом № 3 /пред кметството/, е управлявал л. а. „Хонда Сивик“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. М. С., при движението на който от центъра на селото, след пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 и минавайки край детска площадка в посока ЦДГ „Щастливо детство“, оставял без контрол управлението на автомобила по пътното платно и демонстративно извършвал поднасяне на автомобила на ляво и на дясно по пътното платно, губейки сцепление със същото, с което нарушавал правилата за използване на пътното платно и създавал предпоставки за ПТП. В акта било посочено, че водачът виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен на А. М., който го подписал, като посочил, че няма възражения.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд не е констатирал наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото НП. Съдебният състав е посочил, че актът и НП са изготвени от компетентни длъжностни лица, и съдържат изискуемите по закон реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Обсъждайки приобщените доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице по назначената съдебна авто-техническа експертиза, предходният съдебен състав е достигнал до извод, че с поведението си водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което законосъобразно му е било определено наказанието, визирано в чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо. В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства - разпит на свидетели, като е назначена и съдебна автотехническа експертиза за установяване на факторите, водещи до осъществената маневра чрез приплъзване или „дрифт“, заключението по която е приобщена към доказателствения материал. Действително, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за назначаване на повторна съдебна автотехническа експертиза, но правилно същото е било отклонено от районния съд по изложените от него съображения.

Не се споделят и твърденията на касатора за недоказаност на приписаното му нарушение. Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на вмененото на водача нарушение. В унисон с мотивите на районния съд касационната инстанция приема, че със своите действия касационният жалбоподател е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че А. М. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия, които са били съобразени и от вещото лице при изготвяне на експертното му заключение. В показанията си свидетелите Н. И. и С. Е. са единодушни относно механизма на управление на превозното средство от страна на касатора, като същите правилно са били ценени от районния съд в тяхната цялост. По делото не са налице данни за тяхната заинтересованост или преднамереност, поради което не може да се сподели разбирането в противен смисъл, обективирано в касационната жалба.

При това положение правилен се явява изводът на наказващия орган, че в случая водачът виновно е допуснал опасно шофиране, посредством приплъзването на превозното средство, което в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари, като по делото не са налице доказателства, сочещи това „приплъзване“ да се дължи нецелена от водача загуба на контрол върху автомобила. Такива възражения не са изложени и от него при съставяне на АУАН. Подобно целенасочено поведение в населените места, явно несъобразено с изискванията на Закона за движение по пътищата, застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, в това число и на останалите пътници в превозното средство, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност, като в случая безспорно е установено, че приплъзването е реализирано в непосредствена близост до обозначена пешеходна пътека и до детска площадка.

Районният съд е достигнал до аналогичен правен извод, който се споделя напълно от настоящата инстанция. От тази гледна точка, касационният съдебен състав намира за неоснователни твърденията на касатора за недоказаност на приписаното му нарушение. Извършването му се установява от задълбочения прочит на приобщените доказателства. При това положение обосновано въззивният съд е формирал извод за законосъобразност на НП по същество.

В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията на допуснатото от страна на водача. Поради това постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева в полза на ОД на МВР –Шумен.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29/12.06.2024г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 157/2024г. по описа на съда.

ОСЪЖДА А. А. М. от [населено място], община Никола Козлево, област Шумен, [улица], [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – [населено място] деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.