№ 44
гр. Велико Търново, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20234001000003 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 56/ 11.08.2022 г. по т.д. № 75/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч ЗК
„Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на С. Т. И. и В. М. И. обезщетения за
неимуществени вреди, причинени от С. М. Ц. – водач на лек автомобил БМВ 120 Д с
д.к. № ОВ 27**** в резултат на ПТП на 06.06.2021 г. в землището на с. Микре, в размер
на по 150 000 лв. на всеки, като са отхвърлени предявените от пострадалите искове за
разликата над 150 000 лв. до претендираните размери от по 200 000 лв. – частични
искове от 220 000 лв., както и за заплащане на законната лихва върху присъдените
главници, считано от 21.09.2021 г. до окончателното изплащане. С Решение № 66/
21.11.2022 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението в
частта за началната дата на претендираната лихва, по отношение на която е
постановено отхвърляне, а именно 21.06.2021 г. вместо посочената в решението
21.09.2021 г.
Подадена е въззивна жалба от С. Т. И. и В. М. И. срещу решението само в
частта, с която са отхвърлени исковете им за присъждане на законната лихва от
21.06.2021 г. до окончателното изплащане. Считат решението в тази му част за
неправилно. В чл.429 ал.3 КЗ било уредено задължението на застрахователя за
заплащане на лихви, считано от датата на уведомяването му за настъпване на
застрахователното събитие, а доколкото деликвентът бил длъжен да извърши това
1
уведомяване в 7-дневен срок, то лихвата поначало била дължима от седмия ден на
уведомяването. В случая лихвата се търсела от датата на уведомяване на
застрахователя от самите пострадали. Решението на ОС – Ловеч противоречало на
Решение № 167/ 30.01.2020 г. по т.д. № 2273/ 2018 г. на ВКС, в което се разяснявало, че
непосочването на банкова сметка не касае дължимостта на обезщетението и не може да
бъде основание за отказ от образуване на щета и за определяне размер на
обезщетението. То противоречало и на Решение № 194/ 03.02.2016 г. по т.д. № 1890/
2014 г. на ВКС, съгласно което когато длъжникът отказва плащане на застрахователно
обезщетение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че причина за
неизпълнението е неоказването на съдействие от кредитора и е неоправдано да
отпаднат последиците от собствената му забава. Поддържа, че в случая не е налице
забава на кредитора. Съдът не съобразил, че в случая застрахователят изобщо не е
изискал от увредените лица посочване на банкова сметка и те не са били длъжни да
посочват такава, защото застрахователят не предложил никакво плащане, а само при
подобно предложение и евентуално постигане на спогодба те биха могли да посочат
банкова сметка. Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и исковите
им претенции – уважени. Процесуалният им представител адв. К. претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
В срока за отговор ЗК „Лев Инс“ АД е подала такъв със становище за
неоснователност на жалбата. Застрахователят не дължал безусловно и незабавно
плащане на застрахователно обезщетение при сезиране от пострадалото лице. В случая
към отправените до него на 21.06.2021 г. извънсъдебни претенции били приложени
само адв. пълномощно, акт за смърт, сключена застраховка и удостоверение за
раждане, но никакви доказателства за настъпило застрахователно събитие с виновен
водач. Едва с исковата си молба ищците представили изискания констативен протокол
за ПТП. Съдът правилно приел, че заплащането на законна лихва върху
застрахователното обезщетение е обвързано с активни действия на лицето, което желае
да го получи, и особено когато това лице е представлявано от адвокат, същият е
запознат с правилата за изплащане на обезщетения от застраховател. С оглед вида и
размера на плащането, законодателят изисквал то да се извърши по банков път, във
връзка с което било въведено задължението за посочване на банкова сметка и
непредставянето на такава чл.380 ал.3 КЗ свързвал с последиците на забава на
кредитора. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В срока за отговор ЗК „Лев Инс“ АД е подала насрещна въззивна жалба срещу
решението в частта му, с която исковете на ищците са уважени за сумите над по 80
000 лв. за всеки до присъдените размери от по 150 000 лв. Счита, че съдът не обсъдил в
достатъчна степен събраните по делото доказателства, при което определил завишено
обезщетение, несъответстващо на критериите за справедливост. По делото не били
ангажирани доказателства за значителни по обем и като интензитет болки и страдания,
2
които да обосноват присъждане на обезщетения в такъв висок размер. Независимо от
родствената връзка не се доказало отношенията на родителите със загиналия им син да
се отличават с близост, общност, привързаност и доверие. Установено било, че преди
ПТП пострадалият дълго време работел в чужбина, а след инцидента родителите му
също заминали да работят извън страната. Не можело да се приеме, че те заедно със
семейството на сина си са живели в едно домакинство предвид установеното, че
имотът им представлява една стая и кухня. Моли решението да бъде отменено в
обжалваните му части и съдът да отхвърли исковите претенции за обезщетение за
разликата над 80 000 лв. до 150 000 лв. за всеки от ищците. Претендира присъждането
на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор на насрещната въззивна жалба С. Т. И. и В. М. И. са заели
становище в писмения си отговор за недопустимост на насрещната жалба. Излагат, че
застрахователят не е обжалвал решението в частта за обезщетението в законовия срок,
а едва след подаване на въззивна жалба от ищците с предмет единствено дължимата
лихва. По същество считат насрещната жалба за неоснователна, като поддържат, че не
са налице основания за намаляване на определения от съда размер на обезщетенията.
Молят жалбата да бъде оставена без уважение. Процесуалният им представител
претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима. Насрещната
въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД е подадена в законовия срок по чл.263 ал.2 ГПК и
е процесуално допустима, като възражението на ищците в обратния смисъл е
неоснователно. Подаването на насрещна жалба е обусловено от подадена в срок
въззивна жалба, но законодателят не поставя ограничение относно предмета й, нито го
обвързва с предмета на въззивната жалба. Двете жалби следва да бъдат разгледани от
въззивния съд по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост. Решението на ОС – Ловеч е влязло в сила за присъденото на
ищците обезщетение до размер на сумата по 80 000 лв. на всеки поради необжалването
му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с въззивната жалба, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
3
документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства,
изложени в исковата молба: При ПТП на 06.06.2021 г. около 11.30 часа на първокласен
път 1-4 София-Варна, в землището на село Микре, е загинал синът на ищците П. В.ев
И. на 27 г. Той е бил пътник на предната седалка на управлявания от С. М. Ц. лек
автомобил „БМВ 120Д" с peг. № OB 27****, по отношение на който има валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев Инс"АД по полица
BG/22/121000964514/ 05.04.2021 г. със срок на валидност до 05.04.2022 г. Механизмът
на ПТП и причините за настъпването му са изяснени от приетата автотехническа
експертиза: лекият автомобил „БМВ 120Д“, движещ се със скорост от 110 км/ч. в
посока към гр. София, в колона от автомобили, внезапно навлязъл в насрещната лента
за движение, по която се движел лек автомобил „Сеат Ибиза“, управляван от Д. В. С.
със скорост от 90 км/ч. и последвал челен, кос удар между двата автомобила. Като
причина за ПТП вещото лице е посочило единствено поведението на водача Мартинов,
който при добра видимост от над 200 метра допуснал внезапно навлизане в лентата за
движение на „Сеат Ибиза“. Смъртта на П. И., била бърза и неизбежна вследствие на
съчетана черепно мозъчна, изразяваща се в счупване на черепните кости, контузия на
мозъка, субарахиноидна хеморагия и коремна травма с наличие на кръв в коремната
кухина и травматично разкъсване на слезката. На 21.06.2021 г. родителите на И. са
отправили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение до застрахователя,
пред когото е образувана преписка по щета № 0000-1000-01-21-7383/ 21.06.2021 г. С
писмо от 16.07.2021 г. от тях са изискани документи: копия на влязло в сила
заключително постановление по наказателно производство срещу водача, на влязла в
сила присъда, на авто-техническа експертиза, удостоверение за наследници,
пълномощни. Застрахователят не се е произнесъл по претенцията в предвидения в
закона тримесечен срок.
Относно отношенията между ищците и пострадалия свидетелите установяват, че
те са живели със сина си П. в едно домакинство – жилище в общинска сграда в гр.
Троян, мах. „Дудевска“, което видно от справка на АВ представлява две помещения
със санитарен възел с площ 25 кв.м. П. И. е обитавал стаята в жилището със
съжителката си С. И.а и малолетното им дете. Те живеели в разбирателство и
взаимопомощ, между тях не е имало конфликти, синът и бащата работели заедно.
Свидетелите сочат, че приели смъртта на сина си много тежко, били неадекватни
непосредствено след узнаването, вдигнали кръвно, на погребението викали линейка.
Не са приемали лекарства. Ищцата отслабнала много, постоянно плачела и все още
тъгувала за сина си. Тя имала много силна връзка с него според зет й св. А. Б..
Съжителката на сина им заедно с внука им още на деветия ден след погребението
заминала при родителите си в гр. София и не им давала да контактуват с детето и с
роденото друго дете, за което не били сигурни, че е на сина им. Освен син ищците
4
имат и една дъщеря – съпруга на св. А. Б., която има две деца. Тя със семейството си
живее трайно в Германия и по твърдения на съпруга й си идват изключително рядко,
само през отпуската.
Същата фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд и
неговите правни изводи за основателност на предявените субективно съединени искове
с правно основание чл.432 ал.1 КЗ се споделят изцяло от настоящата инстанция, която
на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са
изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за
обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е
виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователното дружество – жалбоподател. Същият е
нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП, като е управлявал автомобила с превишена
скорост, и разпоредбата на чл.25 ал.2 ЗДвП, задължаваща го при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Вследствие на това
поведение е причинена смъртта на сина на ищците и при наличието на
застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да
заплати застрахователно обезщетение. Застрахователят не е упражнил правото си да
обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са
преустановили спора по този материалноправен въпрос, а пред настоящата инстанция
спорът е сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение и относно
дължимостта на лихва за забава с оглед задължението на пострадалите лица за
посочване на банкови сметки.
Съдът намира жалбата на ЗК „Лев Инс“ АД срещу определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението от по 150 000 лв. за всеки един от
родителите за неоснователна. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е
разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано със
съвкупната преценка на редица обективно проявили се обстоятелства. При
съобразяване на дадените указания относно критериите относими към определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт,
съдът отчита следното: Събраните по делото гласни доказателства не разкриват
отношения между ищците и загиналия им син, различни от нормалната житейска
привързаност, обич, грижа и взаимопомощ, характерни за тази степен на родство, нито
претърпени вследствие на смъртта му болки и страдания, различни от обичайно
присъщите при такава загуба. П. В.ев И. е бил единствен син на ищците, макар да не е
единствено дете, и нелепата му смърт ги е лишила от него в младата му 27-годишна
възраст. Загубата на дете вън от всяко съмнение представлява изключителна душевна
травма за родителите, скръбта им е непреодолима и ги съпътства през целия им живот.
5
Тя е още по-дълбока поради това, че дори и след като той е създал свое семейство те са
живели заедно в едно домакинство, локализирано на площ от 25 кв.м, което очевидно
не позволява някаква изолираност и лично пространство, а прави общуването
неизбежно и ежедневието напълно споделено. Не отговаря на установените факти
твърдението на застрахователя, че преди ПТП пострадалият дълго време е работил в
чужбина, а след инцидента родителите му също заминали да работят извън страната.
Показания в този смисъл са изложени по отношение на виновния за ПТП водач С. М.
Ц., но не и за П. И.. Обемът на вреди безспорно зависи от личността на увредения, от
собствената му устойчивост на стрес и възможността му за адаптация, а в случая не са
ангажирани доказателства за хронична реакция на скръб, за продължително
разстройство или за трайно, необратимо увреждане на психиката на ищците. Т.е.
дълбоката скръб на родителите от необратимата загуба, при отчитане и на
обстоятелството, че от нелепия инцидент е изминал много кратък период от време –
по-малко от две години, е факт, но по делото не се установява специфика и по-голям
интензитет на търпените от тях болки и страдания. Същевременно няма доказателства
семейната атмосфера да рефлектира благоприятно върху приемането на загубата,
защото другото дете на ищците трайно живее в чужбина, а връзката с детето на сина
им е прекъсната от майка му.
Съобразявайки изложеното, съдебната практика по казуси със смърт на
пълнолетно дете при ПТП в периода 2019 г. – 2021 г. – определяните от съдилищата
обезщетения са в параметри между 150 000 лв. и 200 000 лв., както и съществувалата
към релевантния за спора момент – м.06.2021 г. икономическа обстановка в страната,
ориентир за която са минималната работна заплата – 650 лв., средната работна заплата
по данни на НСИ – около 1525 лв. и нормативно установените нива на застрахователно
покритие за неимуществени вреди при застраховка "Гражданска отговорност", съдът в
настоящия му състав намира, че справедливото обезщетение за репариране
причинените на ищците вреди възлиза на 150 000 лв. Като е достигнал до същия извод,
ОС – Ловеч е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част за сумата над 80 000 лв. до присъдения размер.
Въззивната жалба на ищците досежно дължимостта на лихва ВТАС намира за
частично основателна. Съдът не споделя извода на първоинстанционния съд, че
законна лихва върху определеното обезщетение в случая не се дължи, тъй като
пострадалите лица не са посочили банкови сметки, по които то да им бъде преведено и
затова дружеството не е изпаднало в забава, а е налице забава на кредиторите. На
първо място следва да се посочи, че застрахователят изпада в забава, когато не
определи и изплати обезщетение в срока по чл.497 ал.1 КЗ – от по-ранната от двете
дати: изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства,
изискани съгласно чл.106 ал.3 КЗ, или изтичането на определения в чл.496 ал.1 КЗ
максимален срок от 3-месеца за окончателно произнасяне по претенцията на
6
увреденото лице. До този времеви момент обаче, на основание чл.429 ал.3 КЗ вр.
чл.493 ал.1 т.5 КЗ и чл.429 ал.2 т.2 КЗ застрахователят покрива лихвата за забава,
дължимата на увредения от застрахования деликвент, отговорността на който пряко
обуславя отговорността на застрахователя. Тази лихва е дължима не от датата на
непозволеното увреждане, както предвижда общата разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД, а
считано от по-ранната от двете дати на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие – от самия застрахован или от пострадалия и само доколкото
не надхвърля застрахователния лимит. Отнесено към случая, това означава, че от
21.06.2021 г., когато пострадалите лица са уведомили ЗК „Лев Инс“ АД за настъпилото
застрахователно събитие, до 21.09.2021 г., когато е изтекъл тримесечният срок за
окончателно произнасяне на застрахователя, последният дължи лихва за забавата на
деликвента. От 22.09.2021 г. вече е налице забава на самия застраховател и само от
тази дата насетне може да се коментира наличие на забава на кредитора, водеща до
отпадане на забавата на застрахователя. Съгласно чл.380 ал.3 КЗ непредставянето на
данни за банковата сметка от страна на пострадалия има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по
чл.409 КЗ. Тази разпоредба не намира приложение в хипотезата на оспорване от
застрахователя на основателността на претенцията на увреденото лице, както е в
случая, защото непосочването на банкова сметка касае единствено изплащането на
обезщетението, а не неговата дължимост. Цитираната норма освобождава
застрахователя от забавата само тогава, когато той е определил обезщетение и е бил
готов да го изплати, но кредиторът не е оказал дължимото съдействие да посочи
банкова сметка и това е единствената причина за неизпълнение на задължението на
застрахователя. Застрахователят се освобождава от отговорност за забава и тогава,
когато банкова сметка не е посочена и след влязло в сила решение, с което е осъден да
заплати застрахователно обезщетение, защото решението има изпълнителна сила и
непосочването на банкова сметка препятства възможността му да плати доброволно
присъдената сума. В настоящия казус застрахователното дружество не е предлагало
плащане нито преди завеждането на делото, нито в хода на съдебното производство
пред ОС, в което е поддържало становището си за недължимост на обезщетение.
Същевременно, на 12.08.2022 г. решението по настоящото дело – № 56/ 11.08.2022 г.
по т.д. № 75/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч е влязло в сила в частта за присъдено на
ищците обезщетение от по 80 000 лв. на всеки, поради необжалването му от
застрахователя до тези размери. На ищците многократно са давани указания от ОС –
Ловеч за посочване на банкови сметки, каквото е и изискването на чл.129 ал.4 ГПК, но
процесуалният им представител е отказал да предостави такива, като независимо че
ГПК не предвижда санкция за неизпълнение на задължението за посочване на банкова
сметка, това процесуално поведение следва да се отчете като недобросъвестно.
Непосочването на сметки е довело до забава на кредитора за периода от 13.08.2022 г.
7
до 23.01.2023 г., когато по поредно указание, този път на ВТАС, адв. К. е посочила
банкови сметки. Предвид изложеното, върху обезщетенията от 80 000 лв. е дължима
законната лихва за периода от 21.06.2021 г. до 12.09.2022 г. и за периода от 23.01.2023
г. до окончателното изплащане. Върху останалата част от присъдените на страните
обезщетения – над 80 000 лв. до 150 000 лв. /върху сумата 70 000 лв./ законната лихва е
дължима от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане. Този размер на обезщетенията
е спорен включително и с постановяването на настоящото въззивно решение, което не
е окончателно, но при приключване на делото с влязло в сила решение вече няма да е
налице забава на кредитора.
По изложените съображения решението на ОС – Ловеч в частта, с която са
отхвърлени предявените от С. Т. И. и В. М. И. искове за заплащане на законната лихва
върху главниците на присъденените им обезщетения от по 80 000 лв., за периода от
21.06.2021 г. до 12.09.2022 г. и от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и за
заплащане на законната лихва върху обезщетенията над 80 000 лв. до 150 000 лв.
/върху сумата 70 000 лв./, считано от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане, следва
да бъде отменено като неправилно и на ищците да бъдат присъдени съответните лихви.
По разноските: При този изход на спора на процесуалния представител на
ищците адв. К. следва да бъде присъдено възнаграждение за уважената въззивна жалба
и за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна. Акцесорният иск за лихвата
върху присъденото обезщетение е оценяем, но поради невъзможността за определяне
на цената му, съдът го третира като неоценяем и определя на адв. К. възнаграждение
съгласно чл.7 ал.1 т.4 от Наредбата в размер на 1000 лв. за всеки от исковете.
Обжалваемият интерес по насрещната въззивна жалба на застрахователя е 140 000 лв.
– по 70 000 лв. за всеки от двамата ищци, при което за всеки иск е дължимо
възнаграждение, определено по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, по 6 250 лв. На адв. К. на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв. следва да бъде присъдено възнаграждение за въззивното
производството общо в размер на сумата 17 400 лв. с начислен ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 56/ 11.08.2022 г. по т.д. № 75/ 2021 г. по описа на ОС –
Ловеч, поправено с Решение № 66/ 21.11.2022 г., в частта, с която са отхвърлени
предявените от С. Т. И. и В. М. И. искове за заплащане на законната лихва върху
главниците на присъденените им обезщетения от по 80 000 лв., за периода от
21.06.2021 г. до 12.09.2022 г. и от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и за
заплащане на законната лихва върху обезщетенията над 80 000 лв. до 150 000 лв.
/върху сумата 70 000 лв./, считано от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
8
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Симеоновско шосе
№ 67А, да заплати на С. Т. И. с ЕГН **********, от гр. Троян, **********, законната
лихва върху присъденото й обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на сина й П. В.ев И. при ПТП на 06.06.2021 г. в размер на 80 000 лв., за
периода от 21.06.2021 г. до 12.09.2022 г. и за периода от 23.01.2023 г. до окончателното
изплащане, както и законната лихва върху присъденото й обезщетение над 80 000 лв.
до 150 000 лв. /върху сумата 70 000 лв./, считано от 21.06.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Симеоновско шосе
№ 67А, да заплати на В. М. И. с ЕГН **********, от гр. Троян, **********, законната
лихва върху присъденото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на сина му П. В.ев И. при ПТП на 06.06.2021 г. в размер на 80 000 лв., за
периода от 21.06.2021 г. до 12.09.2022 г. и за периода от 23.01.2023 г. до окончателното
изплащане, както и законната лихва върху присъденото му обезщетение над 80 000 лв.
до 150 000 лв. /върху сумата 70 000 лв./, считано от 21.06.2021 г. до окончателното
изплащане.
Плащането да бъде извършено по банкови сметки: IBAN: BG10IABG
80********** с титуляр С. Т. И. и IBAN: BG10IABG ************* с титуляр В. М.
И..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/ 11.08.2022 г. по т.д. № 75/ 2021 г. по описа на
ОС – Ловеч в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Симеоновско шосе
№ 67А, да заплати на адв. П. К. от САК на основание чл.38 ал.2 ЗАдв., за
осъщественото от нея процесуално представителство на С. Т. И. и В. М. И. пред
ВТАС, адвокатско възнаграждение в размер на 17 400 /седемнадесет хиляди и
четиристотин/ лв. с начислен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9